Вчера някак си без много шум излезе решението на Софийския апелативен съд по делото “Цветанов”.
Запомнете имената на тримата съдии по делото: председател: Спас Иванчев, докладчик Елена Каракашева и Петър Михайлов.
Можете да свалите и прочетете присъдата тук (PDF, сайтът на САС нещо не работи).
Ето някои по-важни моменти:
***
Настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е изградил изводите си от 
фактическа страна въз основа на критичен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства. Не се констатират пороци при формиране на вътрешното убеждение на решаващия съдебен състав, като фактическите изводи са изведени при изискуемото от
закона, подчинено на правната и формална логика обсъждане на доказателствените средства поотделно и в тяхната съвкупност. Първостепенният съд е изложил
мотивирани съображения по отношение кредитирането на доказателствените източници, обсъждайки противоречията между тях.
***
В конкретния казус е в сила принципа Ignorantia legis neminem excusat, още повече, че по делото с оглед заетата длъжност следва да се приеме, че подс.Ц. има базови правни познания. Нещо повече, в случая искането за използване на специални разузнавателни средства във всеки един отделен случай е било направен от орган не просто на властта, а на съдебната власт, разрешението е било дадено отново от орган на съдебната власт, макар и различен от първия, който е прокурор, докато подс.Ц. е бил представител, макар и висш, на изпълнителната власт. Това означава при конституционното деклариране и гарантиране на discretio potestatis, че след като законодателят не е дал възможност за оперативна самостоятелност, а е наложил принципа на обвързана компетентност, подс.Ц. с неизпълнението на законовия императив , се е намесил в разделението на властите и е присвоил чужди правомощия от различна на неговата сфера на компетентност. С други думи, в случая подс.Ц. не може да се уповава на чужда компетентност и отговорност, на разпределение на такава отговорност, последната е единствено и само негова, изводима от законовата разпоредба на чл.16 ал.1 от ЗСРС.
***
Относно субекта на престъплението се прави възражението за установена “административна” практика на предишни министри от това ведомство, което се явява изцяло неоснователно. Без отново да се повтаря натрапчиво довода за личната отговорност по наказателни дела, ще е необходимо да се отбележи, че е без всякакво правно значение каква е дейността на други министри на вътрешните работи. От тяхната дейност не може да се прави оценка за действията на конкретния подсъдим, нито пък обратното. С други думи, това че в хилядолетната човешка история са се извършвали убийства, не е аргумент срещу наказателното преследване на това престъпление, а дори напротив.
***
Подс.Ц. е имал задължението да даде писмено разпореждане след даденото такова разрешение от компетентния председател на окръжен съд, за прилагане на специални разузнавателни средства. Той не е сторил това, пропуснал е да изпълни не само своевременно, а изобщо, длъжностите, които му налага неговата служба- по силата на закона- чл.175 ал.2 от НПК в тогавашната му редакция и чл.16 ал.1 от ЗСРС, отново в тогавашната му редакция. Така естествено, установява се, че той по същество е бездействал, след като има предписана от закона форма на изпълнение на неговото императивно задължение и той не го е осъществил. Нещо повече, той изрично е отказал да извърши това действия, след като е написал и разпореждане “Не”. С тези си действия той е демонстрирал и легитимирал изрично намерението си за бездействие и съответно неизпълнение изобщо на законовото си задължение.
***
Неговото бездействие, дефинирано и демонстрирано по един изключително категоричен начин с изписването на разпореждането “Не” е довело до невъзможност за използването на този способ за събиране на доказателства – подслушване на водени телефонни разговори между трите лица, както помежду си, така и с други лица. Разследващите органи са възприели, че това е единствения начин за разследване и провеждане на ефективно наказателно преследване, тъй като едно от лицата е полицейски служител и е запознат с оперативните способи за събиране на информация и реализирането и в наказателния процес като доказателствени факти. Тази тяхна преценка не подлежи на ревизия от един орган на изпълнителната власт, пък бил той и едноличен ръководител на министерството, оторизирано да води борбата с престъпността. По същество обаче, с бездействието си и пропускане на длъжностите си по служба, подс.Ц. е осъществил незаконен контрол над действията на разследващите органи. В една правова държава това е недопустимо и симптоматично за пренебрегването на принципа за разделение на властите, за фаворизирането на една власт за сметка на друга и в крайна сметка за елиминиране на принципите на демократичното управление като цяло.
***
Подс.Ц. е с висше образование,както се посочи вече, с базови правни познания, поне със сигурност с такива, достъпни за всеки вменяем български гражданин. С положителност може да се заключи, че той е осъзнавал , че с отказа си по същество да изпълни искането за прилагане на специално разузнавателно средство, без законът при това да му я дава, той осуетява наказателното преследване.
***
От една страна той не е можел да разсъждава, че не си струва “заради едни катерушки” да отдава писменото разпореждане за изпълнение прилагането на СРС, но от друга страна, самото обсъждане в такъв аспект показва, че този подсъдим напълно е съзнавал последиците от неотдаването на писмено разпореждане, за което е бил задължен от закона по императивен начин. Съвсем отделен е въпросът, че мотивирането на искането за прилагане на СРС съвсем не се изчерпва с цитираните “катерушки”, а с намерението разследването да установи престъпна дейност с висока степен на организация и използване на служебно положение в органите на МВР.
***
В съзнанието на дееца не може да съществува друга представа, след като препятства по-нататъшното разследване, освен тази, че с тези действия наказването на дееца (в случая трима), извършител на престъплението/-ята, ще бъде невъзможно. Противното означава, че деецът не може да разбира свойството и значението на извършеното, а такива доказателства по делото не са събрани или поне не съществува подобно съмнение.
***
… този подсъдим нерядко е влизал в противоречие с основни принципи на наказателното преследване, ноторно и конкретно, с презумпцията за невиновност и правото на справедлив процес в тази връзка, установени с редица решения на ЕСПЧ – G. c. B. (application no 34529/10)15 Octobre 2013,абзац 201 ;T. K. v. B. (application no. 37124/10);( D. and Others v. B. (application no. 77938/11). Последното дело изрично описва, макар и да не признава за нарушения, в абзаци 162 и 163(връзка с абзац 90), поведението на министъра на вътрешните работи, не само неговото, разбира се, показва публичен опит да се влияе на съдебни решения и не показва дължимото уважение на съдебните органи (разбирай на разделение на властите)- август 2009г., предходно поведение на настоящия казус. Липсва осъждане само защото съдебните органи са показали в достатъчна степен независимост. По второто дело съдът е посочил, че подсъдимият е имал задължението да не внушава на обществото наличието на вина, като е нарушил презумпцията за невиновност.
***
… не може да остане незабелязано пълното разминаване между публичното поведение и действителното изпълнение (в случая неизпълнение) на служебните задължения.
***
…резултата от публичната дейност на този подсъдим в качеството му на министър на вътрешните работи – за първи път в новата история на страната тя е била осъждана, при това нееднократно, от ЕСПЧ за неспазване на основни принципи на правовата държава от публични личността и високопоставени дейци на правителствената администрация. Тези осъждания са за публична намеса в дейността на съдебните органи и нарушаване на презумпцията на невиновност.
***
Край на цитатите. Респект пред съдебния състав!