Не знам защо мнозина си мислят, че с оставката на Борисов се е случило нещо извънредно.
Всеки, който е отраснал в Банкя и е ритал футбол на градския стадион и по поляните в града знае, че когато губиш, най-добре е да намериш начин мачът да бъде прекъснат заради някаква техническа причина. Бойко знае много добре, че да остане още няколко месеца във властта, когато са го напуснали ключови министри, а резервната скамейка е не само празна, но и дори никой от публиката не се натиска да се пусне в мача (Лудото не се брои!) – това ще доведе до катастрофална загуба.
Свикнал да мисли в категорията на футбола, той вижда, че има шанс дори да загуби служебно, поради липса на играчи, затова най-разумното – и напълно приемливо в Банкя! – е да вземе сам съдийската свирка и да свири фал.
В часовете след оставката срещнах мнения от типа на “Олеле, ами сега кой ще дойде на власт?” Един вид, освен Бойко, няма други. Това е безподобна глупост! Винаги има кой друг, особено когато предишният е бил толкова слабохарактерен. Не се учудвайте – знам, че на пръв поглед Бойко изглежда железен и непоклатим, но на втори, че и трети се вижда, че под натиск той поддава. При това поддава под най-безсмисления натиск – на по-силно викащите, на онези, които не искат доброто на страната, а на себе си.
Тъжно е да констатираме, че за пореден път България се оказа страна на дребните хора, на дребните шмекери, на дребните душици, на пяната.
Първият път е описан от Иван Хаджийски (точно с тези думи) и е в годините след Освобождението (1879 г.).
Вторият път е когато фашизмът накара брат да вдигне ръка срещу брата, изсели някои наши сънародници по трудовите лагери, други изпрати на заколение в Треблинка, а трети просто уби – със злоба, с методичност, от която може да се разтрепери човек.
Третият път бе след 9-и септември 1944 г., когато от гори и паланки изпълзяха дребните отмъстителни душици, унищожили без съд и присъда своите довчерашни идейни врагове, но онзиденшни съмишленици (нали не сте забравили, че СССР и Нацистка Германия бяха най-добрите съюзници от август 1939 го юни 1941 г.?).
Тези случаи са в историята и нямат голямо значение за днешната действителност. А тя – уви! – направи така, че нагоре изпълзя пяната. Да, уви! – пяната, а не каймакът.
Ще попитате кой е виновен за дереджето на страната и хората, като най-вероятно ще посочите политиците, медиите, кой ли не.
Ние винаги търсим някой друг, който да е виновен.
В този случай виновният е лесно установим – достатъчно е човек да се погледне в огледалото**. Ние позволихме на пяната да изплува, ние сме тези, които избраха собствените си палачи. И не се оправдавайте – няма никакво значение какво ще кажете: виновните сме си ние самите.
С всеки наш избор ние успявахме да избираме все по-зле и по-зле, но вместо да се замислим защо е така, ние продължихме упорито да се правим, че нищо не зависи от нас и да гласуваме за хора, които уж изглеждаха нормално, уж се държаха като нормални, но в момента, в който влизаха в Парламента, се променяха. Неколцината, които останаха верни на себе си, бяха пометени от общата безлична маса.
Ние сами направихме така, че във властта влязоха хората, които не искат ние да говорим, а ако го правим, ни следят какво казваме и ни наказват, използвайки цялата репресивна машина на държавната власт.
И при това имахме много добри причини да бъдем такива, каквито сме – искахме някой да накаже предишните управляващи и си натресохме това, което ни се случва. Имаше достатъчно наивни причини, които ни накараха да повярваме, че следващият ще ни оправи, стига да сме тихи и кротки добитъци, които се подчиняват и обичат господаря си. Дори тогава, когато той ги води на заколение в скотобойната.
Какво можем да направим, освен да гласуваме?
Да мислим, да обсъждаме, да говорим?
Властта се страхува от нашето говорене, от свободата да гледаме и да виждаме, следователно трябва да правим точно това. Защото няма по-верен признак за това, че успяваме, от това какво се опитват да ни забранят. Страхуват ли се от свободния Интернет, значи това е нещо, което ни е необходимо. Мачкат ли ни от телевизионния екран, значи не трябва да гледаме тази телевизия. Печатат ли глупости, не бива да ги четем. Излъчват ли пропагандата си по радиото, сменете станцията. Само така ще ги накараме да бъдат честни с нас.
Може да е малко, но е нещо. Опитайте и вие с нещо. Някой може да ви попита: „Е, само това ли ще направиш?“, на което отговорете с контра въпрос: „А ти и това ли не щеш да сториш?“
Има смисъл да се опитваме да променим времето. И не само защото Левски е усещал, че то е в нас и ние сме в него, че взаимно се обръщаме.
Има смисъл, защото не всички са идиоти, но понеже нормалните отказват да се набъркат в политиката, в нея остават само ненормалните.
От нас зависи – от всеки един от нас – какво бъдеще чака страната. Иска ми се това бъдеще да е светло, а настоящето да стане по-чисто. Иска ми се вие да го искате също.
Да изпреваря въпросите ви “За кого да гласуваме?” с контра-въпрос: нали видяхте колко може Бойко?
Сред останалите седем милиона души, няма ли поне един, който да е по-читав от него?!? Ако няма, тогава ще се съглася – изберете го пак.
Но ако има дори един човек – може и да е някой, когото познавате, тогава нямате право да искате да повторите експеримента с днешните политически тикви.
Само глупакът прави един и същ експеримент, с едни и същи материали и рецепти, но очаква различен резултат накрая.
А вие не сте глупаци, нали? И знаете – никой няма да дойде да ви оправи. Онези, които идват на вълната на народното недоволство от предишните, обикновено си отиват недоволни от същото това недоволство, което се е обърнало срещу тях. А и пуснете ли някой на държавното кормило с идеята, че ще оправи държавата, бъдете сигурни: той ще я оправи, но няма да я поправи. За такива използвачи поправката на развалената държавна машина ще рече: пресъхване на водопоя, от който те жадно пият.
Управленските свине не са толкова глупави, че сами да си спрат кранчето.
Само народът може да махне свинете от водата, за да може тя да се избистри и да стане отново годна за пиене.
Затова, народе, мисли ПРЕДИ да гласуваш.
________
* – това е принципът на футбола на село.
** – не е моя мисъл – от тази реплика във филма “В като вендета” се родиха и други разсъждения за това къде отиваме, но за тях – друг път.
Лесно е човек да се съгласи със Вас,защото погледа ви е реален.Но в конкретната ситуация,сега можем да гласуваме само за политическа партия.Коя от тях заслужава доверие???збора е прекалено труден ми се струва.Ако не се промени конституцията,ако няма Велико народно събрание,пак трябва да избираме от гнилото.??ли може би да изплуват по-малките партии.Обаче се съмнявам,че съществували толкова години в тази среда са останали необременени.Страховете ми са точно от това,да не направим пак гре??ния ход.Дали не е до??ло времето хора,като Вас да се завърнат в Родината?
Г-жо Петрова,
Права сте – може (и трябва) да се гласува за партии, а не за отделни лица в тях. Поне в сегашния вариант на избирателната система. Можете да почнете по метода “изключване”. На този етап не мога да дам съвет за кого да се гласува, нито съм готов да кажа за кого аз бих гласувал (и съответно защо това е добре). Нека видим какви ще са им документите. Има нещо важно, което трябва да напомним за ГЕРБ, както и за предишната лидерска партия – НДСВ. Това не са истински партии. Те не могат да съществуват извън своя лидер. Изчезна харизмата на Симеон и се видя, че отдолу няма никой. Бойко стана Разнобойко и се видя, че отдолу също няма нищо. Тиквата е празна.
Преди изборите 2009 г. един приличен екип от хора, някои от които познавам, повярваха на Бойко и Цветанов и се хванаха да им направят политическата програма в областта на информационното общество. Получи се нелош документ.
Знаете ли какво направиха Бойко и компания с тези хора, когато спечелиха изборите? Просто не ги използваха – за нищо.
Вместо тях взеха други хора, обединиха Министерството на транспорта с Държавната агенция за информационни технологии и съобщения в МТИТС, вместо да направят от ДАИТС министерство. За министър назначиха човек, който беше завършил някакво транспортно училище, беше работил в областта на транспорта и изобщо не се интересуваше от съобщенията и ИТ.
Естествено е, че когато програмата ти я пишат едни хора, а взимаш други, за да я изпълняват, те – другите – ще дойдат със собствени идеи, ще са представители на някакви лобита, ще се борят за други интереси.
В този ред на мисли – хора като мен биха се завърнали в България, но само ако това е по конкретен проект. Видяхме какво се случи с онези от нас, които се завърнаха, за да останат в България. Хвани единия, удари другия, нали? Дори и самохвалещия се “най-цитиран икономист” Дянков, който – за разлика от царските юпита – беше женен за американка, с добри перспективи за развитие в САЩ, дори и той сдаде багажа. “Цункай Джиджи” нали ви говори нещо? Ако не, потърсете го с Гугъл.
Т.е. средата в България действа кофти дори на хората, които би трябвало да имат имунитет. Ето защо предлагам да се мисли не за “връщане в Родината”, а за идване за година-две и реализация на конкретни проекти. Всичко друго означава пропиляване на интелектуален капитал, което нито аз, нито други успели българи можем да си позволим. Да дойдем ей така, без план, без програма, на едното юнашко доверие – това ще е голяма грешка и едно, че ще разочароваме хора като Вас, а друго – че ще затънем в блатото без възможност за изход.
Не искам да звуча негативно или песимистично. Напротив – искам, а сигурен съм и други наши сънародници го искат, да помогна на България. Но не искам да ставам жертва на нашите нрави, не искам да попадам в капана на дребните и дребнави политически страсти у нас.
Впрочем, има и още една причина да мисля за помощта, която емигрантите можем да окажем на България, като проект за година-две:
Ако местната политическа класа знае, че идваме за кратко, а не искаме да правим политическа кариера в България, то твърде е вероятно да получим нейната подкрепа. И обратното – ако се върнем, за да правим кариера в България, то почти сигурно е, че ще ни играят “контра”, защото ще се чувстват застрашени. В този ред на мисли, не е добра идея нито един от нас да се върне в България, за да стане депутат или министър. Не само защото двойното гражданство не го позволява (но е добро извинение!), а защото не мисля, че е редно да заемаме мястото на хората, които са се прежалили за депутати или министри. Вярно, че преди много години един приятел ме убеждаваше да стана депутат, а аз отказах, след което той ми каза най-чистосърдечно: “Ето, понеже хора като теб отказват да влязат в Парламента, там отиват такива като мен”. При това той беше, а и все още е, един от добрите български депутати. Но беше откровен, за което му благодарих тогава, а и сега.
Не е лесно да си част от политическата класа – а у нас е дори още по-трудно. Няма никаква благодарност, докато служи??, а след това те гледат като прокажен. В Западна Европа, в САЩ, в другите нормални страни, когато работиш за страната, в администрацията, това е бонус. В България – огромен минус.
Нека видим какво ще подготвят партиите и какво ще напишат, да видим и какви лица ще изкарат напред, пък сетне ще решаваме.
Много добре звучи като пожелание – гласуваме умно и живота се подобрява.
Може ли да ми посочите една единствена държава, в която чрез свободни избори на власт да не са до??ли популисти и некадърници ? ??ли обратното – да са до??ли на власт само кадърни управленци ?
Демокрацията има принципни проблеми – аз не искам лумпените да имат право да определят дневният ред, защото те имат “топки” да се бият с полицията.
От друга страна – не знам друг начин да въздейства?? на властта освен гражданското неподчинение.
—
??ма и друга гледна точка – Бойко, ако и да манипулира местните избори, спечели най-много мандати в НС при избори манипулирани от БСП и ДПС. С писан от тях изборен кодекс. ?? дойде на власт с гласовете на ДСБ, РЗС и Атака. После им го п….е – както на всички, които му помогнаха.
?? сега, да гласувам пак за партии, които не могат да управляват дори собствените си креатури.
??ли да гласувам за главният хидролог на РБ. ??ли за коалиционните му партньори ?
—
Благодаря!
ВИЕ СТЕ ЛИЧЕН ПРИЯТЕЛ НА СТАНИШЕВ-САМ ГО ОБЯВИХТЕ В БТВ!!!!ТАКА ЧЕ ПОЗИЦИЯТА ВИ Е ЯСНА ,НО НЕОБЕКТИВНА!!!
“да бе да”, позицията ми не е по адрес на Стани??ев, а по адрес на Бойко. Самият факт, че пи??ете анонимно, страхливо, сяка?? ви е срам, че защитавате Бойко, е показателен. Не е случайно, че в ГЕРБ плащат за подобни коментари 😉