РАЗРУХА

Режисьорката ??ванка Гръбчева ме помоли да публикувам този сценарии за филм в ??нтернет – за да могат да го четат повече хора. Можете да го прочетете по-долу или да свалите сценария в PDF от тук.

РАЗРУХА

“Разруха, раняваща дума, бавна и упойваща дума, гърчът на ума, малоду??ието на останалата у мен доброта.
Людете бяха обединени от несвободата си и изведнъж осиротяха без нея, останаха безпомощно сами. Хората около мен не само се променяха и ставаха различни, те се превръщаха в непознати. Не можеха да проумеят, че няма свобода за всички, че тя е лично, духовно, интимно чувство.
Сяка?? едва сега си дадох сметка, че преди да се превърне в памет разрухата е действие, че разрухата е истинска когато е изпълнена с подробности.”

Това е последното послание на писателя Мартин, който се разделя с живота и сяка?? се опитва да изкупи греха на всички. Желанието е да се превърне и в послание на бъдещия филм.
В предложения сценарии са заложени няколко различни изобразителни пласта – сюжетен, интроспективен, документален и ретроспективен. Тяхното сполучливо визуално ре??ение и умело преплитане би допринесло за по- задълбочено обрисуване на образа на Боян Тилев и другите централни фигури, за обогатяване на кинематографическото повествование.
Въпреки че по правило един сценарии няма самостоятелна художествена стойност, в съвместната си работа с Владимир Зарев се постарахме да бъдем максимално взискателни към себе си и още в началото на пътя към реализацията лаконично и професионално да заявим творческите си намерения и виждане за този филм.

??ванка Гръбчева

РАЗРУХА
/ синопсис /

Филмовият разказ започва през есента на 1989 година, навечерието на драматичните промени към пазарна икономика в ??зточна Европа.
Боян Тилев е 45 годи??ен и въпреки че е завър??ил успе??но операторско майсторство в Москва, работи като скромен и незабележим фотограф с ранг капитан в пропагандния отдел на Министерство на вътре??ните работи. Службата там е сива и скучна, но гарантира на семейството му спокойно съществуване и усещане за сигурност. Съпругата му Мария е лаборантка в предприятие за козметика, а дъщеря им Невена учи в горните класове на гимназията.
Високопоставен ръководител с прозвище Генерала изненадващо кани семейство Тилеви на гости във вилата си. Застаряващият домакин поверително споделя със своя подчинен, че световните събития изискват промени, налагат политическата власт у нас да се преобрази в икономическа и му предлага скрито участие в някаква неразгадаема, безскрупулна игра на управляващите.Въпреки плахото противопоставяне на Мария, въпреки собствените си терзания, Боян приема предложението и напуска министерството.Тогава Генерала го запознава с ливанеца Тони Хури, международен измамник свързан с българските тайни служби, с когото Тилев става съдружник. Непочтенни сделки го сближават с бив??ия ??ампион по борба с настояща слава на мафиот Краси Дионов-Железния. В началото на мистериозната му дейност лесните огромни печалби разтерзават и смайват Тилев, тяхната незаконност го пла??и. Но с времето новоизпеченият “бизнесмен” осъзнава, че парите са преди всичко безгранична лична власт и се вживява в ролята си на избранник. Боян постепенно добива самоувереност, у него се поражда илюзията, че благодарение на собствените си разум, дързост и талант е заслужил съдбата си.
Общото им минало, спомени и дълголетно приятелство свързват Мария и Боян с писателя Мартин Сестримски. В новото време, белязано със страх, омраза и ожесточение, той остава безработен, без перспектива и всичките му начинания завър??ват с крах. Мартин се разделя със съпругата си Вероника и най-трагичното – губи уважението на осемнадесет годи??ната си дъщеря Катарина. Връзката на писателя с Боян става все по-епизодична и унизителна, тяхното приятелство се превръща в мъчение. Те вече са хора от два различни свята, които нямат общо бъдеще.
Боян Тилев извър??ва поредица от нечисти, съмнителни сделки, подкупва митничари, министри, депутати, представители на медиите и става един от най-богатите и влиятелни хора в България. Все по-надменен и безразличен към околните, той вече не крие презрението си дори към своя благодетел Генерала, който преди смъртта си го предупреждава, че ще дойде ден, в който Боян ще трябва да се издължи на своя неизвестен и обвит в тайна Създател.

В личния живот на Боян също настъпват съдбовни промени. Мария се отчуждава от него, тя интуитивно усеща, че тяхното благополучие е порочно и временно и не носи щастие. Той я принуждава да напусне работата си, разпорежда да я следят, неосъзнато прави опити да властва и над нея. По волята на баща си Невена заминава да учи в Америка, а Мария сяка?? остава в миналото, уединява се в спомените си.
С желанието да преоткрие себе си, Мартин започва да пи??е нов роман. Самотата се превръща в негово единствено убежище. Той става жертва на измама – фиктивно купуват наследствената му къща, а всъщност я присвояват. Омерзен и отчаян, писателят посвещава ръкописа на “Разруха” на Катарина и слага край на живота си.
Мария е потресена от смъртта на Мартин и подсъзнателно упреква Боян за нея. След като е загубил обичта и доверието на съпругата си, той с леснина я напуска. В живота му се втурва неговата млада секретарка Магдалина. Тя се привързва към Боян искрено, обича го, но над тяхната любов тегне сянката на Мария, цялото му минало и най-вече неубозданият му копнеж да преуспее в света на големите пари.
Появява се някакъв тайнствен мъж, който се представя като братовчед на Генерала и настойчиво изисква Боян Тилев да върне “дълга” си. Той пренебрежително отказва дори да се срещне с него .Въпреки отчаяните усилия на Магдалина да го предпази, Боян се забърква в трафик на наркотици. Подмамват го довчера??ните му съдружници Тони и Железния. Дрогата изчезва в България, а каналът е подсигурен от Тилев, следователно цялата вина пада върху него. Колумбийските наркотрафиканти не прощават – той е изправен пред разру??ителния избор да се ли??и от живота си или от цялото си състояние. За да опази Мария и детето си, Боян продава на Железния Магдалина – единствения човек, който го обича, който му е останал верен. Ли??ен от похабената илюзия за самия себе си, смазан от самотата, той търси Мария, но тя отказва да изслу??а печалната му изповед, да сподели страданието му. Тогава Боян заминава при сънищата си, при младостта си, при онова изгубено море, където е бил щастлив. А там, докато вдъхва утринта, навярно собственото си смирение, покаянието си на осъден човек, до плажа се приближава черна лимузина и от нея проблясва дулото… последният изстрел.

Действащи лица

Боян Тилев /45/ – капитан, оператор в пропагандния отдел на МВР. След промените през 1989 г. става един от най-богатите и влиятелни хора в България.
Мария /45/ – съпруга на Боян. Работи като лаборантка в козметичното предприятие “Арома”.
Генерала /65/ – високопоставен ръководител в Държавна сигурност.
Наталия Петровна /65/ – съпруга на Генерала. Учителка по руски език.
Мартин Сестримски /47/ – писател
Катарина /18/ – дъщеря на Мартин
Невена /16/ – дъщеря на Боян. Ученичка.
Тони Хури /55/ – ливанец. Международен измамник свързан с българските тайни служби.
Фатих – сътрудник на Тони
Фанча – секретарка на “Юнион табако”
Краси Дионов – Железния /35/ – бив?? ??ампион по борба, със съвременна слава на мафиот, бизнесмен.
Бай Георги – митничар
Кривия – телохронител на Тилев
??лиан Па??ев – много богат и влиятелен бизнес бос, съперник на Тилев.
Магдалина /26/ – съпруга на Кривия. Сътрудничка и метреса на Тилев.
Мюлер – крупен немски индустриалец
Стареца
Вили – журналистка
Панчо – журналист
Детектив
Циганка
Маринов – търговец
Косев – министър
Рачев – ??еф на агенцията за приватизация
Кръстев – депутат
Асен – телохранител на Тилев
Колумбиец
Чистачка на митницата
Секретарка
Свещенник
Пепи – син на Магдалина
Съпруга на министъра

??ВАНКА ГРЪБЧЕВА
ВЛАД??М??Р ЗАРЕВ

Р А З Р У Х А

СЦЕНАР??Й

ВЪЗОСНОВА НА ЕДНО??МЕНН??Я РОМАН НА
ВЛАД??М??Р ЗАРЕВ

В далечината мъгливо личеха островът и фарът, пристанището на Созопол се слива??е с морето, стопява??е се в гъстата мараня.
Пясъкът като протегнат език облизва??е морето. Бяха сами сред дюните, той Мария и детето. ??зглеждаха естествено, непредизвикано щастливи, щастливи просто защото са заедно. Боян се привежда??е върху няколко несръчно преплетени съчки и ги разпалва??е. Само дим. …. По кожата на Мария трептяха капки. Тя се усмихва??е: “ Моля те, жив огън …. веднага, тук и сега”. Невена бе??е малка, праве??е пясъчен замък и възторжено повтаря??е: “ Жив огън, жив огън, жив огън …”

Р А З Р У Х А

Сценарий за игрален филм

??зваян от черен мрамор лъв бди пред парадния вход на Министерство на вътре??ните работи. Тилев подминава статуята. Той показва пропуск и потъва в служебния вход на вну??ителната сграда.
На фона на могъщия лъв пред затворения параден вход се появява заглавието на филма.

Просторното студио в министерството е обзаведено с модерна техника. По стените му са окачени фотоси на държавния глава Тодор Живков с първия в света космонавт Юри Гагарин, с известни за времето си държавници, с чуждестранни делегации от висок ранг.
Боян монтира документален снимачен материал. На монитора се редуват кадри от официални срещи между Тодор Живков и Михаил Горбачов.
В началото на филмовия разказ главният герой е на около четиридесет и пет годи??на възраст и работи като оператор и фотограф в Министерство на вътре??ните работи.
Телефонен звън.
Боян: Капитан Боян Тилев слу??а… /тялото му се изпъва във военна стойка / … Тъй вярно … Слу??ам.

Кабинетът на генерал Атанасов е облицован с ламперия и изглежда мрачен и неприветлив.На стената е окачен портрет на Феликс Дзержински. Генерала е строг, свъсен, някак непредвидим около ??естдесет годи??ен мъж, облечен в униформа. Той седи зад тежкото си писалище и разлиства папка. До огромната заседателна маса е приседнал
Боян Тилев.
Генерала /чете / : Капитан Боян ??ванов Тилев – отдел “Агитация и пропаганда” / вдига потлед / Вие ли ни снимахте на Бузлуджа с един колега от КГБ ?
Боян: Тъй вярно, другарю генерал.
Генерала: Предполагам, че сме се срещали и по партийните събрания ?
Боян: Тъй вярно.
Генерала: Сводката за вас е много добра. / чете / Завър??ил кинооператорство в Съветския съюз … ??нтелигентен, доказано честен, скромен, … и най-важното – не бие на очи …Така– а. /затваря папката/ С какво се занимава ва??ата другарка ?
Боян: Химик е. Работи в “Арома”.
Генерала: Да-а. … /запалва цигара, обхожда бавно просторния си кабинет/ Животът не е толкова прост. … Можете да запалите.
Боян: Не,благодаря.
Генерала: Животът, другарю Тилев, е далеч по-прост отколкото си мислим. Следите ли мисълта ми ?
Боян: Тъй вярно, внимателно ви слу??ам.
Генерала: Ако вземете мен, какво ли не съм преживял. Бях партизанин, после ме обвиниха, че съм участвал в заговор… Работих във Враца, в Бургас и ето сега тук – вече трийсет години. Да-а. … Всъщност за какво ви повиках ? Утре е събота, защо вие и ва??ата другарка не ни дойдете на гости ? В Железница, имаме малка дача./обхожда с поглед кабинета си/ Ще се поразходим така, на чист въздух, ще си поприказваме.
Боян е до изтръпване изненадан от предложението му, но успява бързо да се овладее.
Боян: Благодаря за вниманието, другарю генерал, трогнат съм от поканата.
Генерала: Значи, ще ви чакаме в десет. Свободен сте.

Семейство Тилеви обитава неголям панелен апартамент в жилищния комплекс Люлин.
Между блоковете е оживено и пренаселено. Долу тичат ??умни орляци деца, родителите им се прибират от работа, по пейките са насядали възрастни хора.
Боян пу??и на кухненския балкон.
Боян: Той ми предложи кафе и цигари, представя?? ли си? Разговорът ни бе??е напълно безсмислен. Стра??но съм объркан.
Мария, чаровна жена във възрастта на съпруга си, излиза при него.
Мария: Хайде, остави тази цигара и ела, вечерята е готова.
Двамата влизат в кухнята.
Мария: ??ска?? ли ча??а вино ?
Той кимва утвърдително, тя сипва и на двамата.
Боян /без да крие покрусата си /: Разбира?? ли, ??ван Атанасов не е някакъв си генерал, той е Генерала.
Мария : Страхува?? ли се ?
Боян: Не е точно страх, ситуацията бе??е направо нелепа. … ?? защо ще ни кани на гости ?
Мария: Може би искат да те пови??ат ?
Боян: Аз съм си фотограф, Мария, какъв да ме направят ?
Мария: Сега е време на промени.
Боян: Ако бе??е така, с мен ще??е да разговаря прекия ми ??еф генерал Ковачев. Ти изобщо има?? ли представа кой е Генерала ?
Мария : Говори се, че …
В този момент в кухнята нахлува дъщеря им Невена и Мария не довър??ва репликата си. Момичето е около ??естнадесет годи??но, облечено е в ученическа униформа. То небрежно захвърля чантата си, целува баща си, грабва от масата една маслина и я лапва.
Мария: ??змий си ръцете.
Невена / възторжено /: Утре съм на митинг.
Мария: Утре има?? класно по математика, какъв митинг ?
Невена: На еколозите – за въздуха в Русе.
Мария: Щуротии. Ти ли ще очисти?? въздуха в Русе ?
Невена: Децата там се заду??ават, бе мамо.
Мария: Невена, ти знае?? къде работи баща ти. Съзнава?? ли изобщо какво може да сполети всички ни ?
Невена: Защо, искам да знам защо !
Боян /пресилено ??еговито /: Дядо ти често ми повтаря??е, че умното куче в мъгла не лае.
Невена: Ти затова ли се отказа да прави?? кино и се завря в онова скапано министерство ? Приятелите ми мислят, че си ченге.
Мария /строго /: Невена!
Дъщеря им ядно хлопва вратата зад гърба си. “ Ченгето “ е неприятно изненадано от думите на момичето.

Отвътре вилата на Генерала изглежда разочароващо обикновенна.Семейство Тилеви и генерал Атанасов са около кръглата плетена маса на верандата.Съпругата му, симпатична към ??естдесетгоди??на жена, сервира коняк.
Ната??а: Този коняк е специалний,армянский.
Генерала: Наталия Петровна е учителка по руски език. А вие, другарко Тилева с какво се занимавате?
Мария: Завър??их химия, но всъщност съм лаборантка в Арома.
Ната??а: Ва??е предприятие прави чудна козметика, у нас в Советском союзе много я купуват.
Генерала: Член ли сте на Партията, Мария ?
Мария /смутено/: Не съм имала случай, но …
Боян /прекъсва я/: То ако трябва …, всъщност миналата година тя … /не знае какво да каже /
Ната??а: А я член КПСС. /усмихва се мило/ Не може всички да членуват в БКП.
Генерала: ?? не трябва. Вие имате само едно дете, нали?
Мария: Дъщеря ни е в десети клас.
Ната??а: Вот ето здорово. А мы только … двамата.
Генерала : Невена, хубаво име, българско. /вдига ча??ата си/ Наздраве!
Мария и Боян скри??ом се споглеждат.
Боян: Шофьор съм, другарю генерал.
Генерала: На връщане ще ??офира другарката ви, нали миналата година е взела книжка.
Мария и Боян са съвсем удивени от поредната демонстрация на информираност.
Боян: Щом трябва.
Обхванат от страх, той изпива ча??ата си до дъно.

Вилата е стара, неугледна селска къща, построена високо в отдалечена махала на Железница.
Планината е изпъстрена от есенните багри. Генерала и гостът му се разхождат по об??ирната ливада до реката.
Генерала : В някаква книга четох, че независимо дали живеем в тоталитарна държава или в демокрация, проблемът с властта е неразре??им, защото тези, които управляват, винаги са по-малко от тези, които са управлявани. Следователно недоволните от властта са повече от другите, които са привилегировани от нея.
Боян : Макиавели ?
Генерала: Не, българин, писателче някакво. М, да. … В това сбъркано време на промени изглежда всичко ще се смени и ще отиде по дяволите. Но властта, каквато и да е, чиято и да е тя, ще остане, без нея не може. Следите ли мисълта ми ?
Боян: Слу??ам ви внимателно, другарю генерал.
Генерала: Какво мислите за перестройката ?
Боян /предпазливо/: Когато има?? къща, просторна и стабилно построена, добре е да се отворят прозорците, за да влязат повечко светлина и въздух в нея.
Генерала: Носите ли пищова си, другарю Тилев ?
Боян: Тъй вярно.
Генерала: Дайте ми го ако обичате ?
Боян е вцепенен, после вади от калъфа пистолет “Макаров” и му го подава. Генерала духва в цевта, зарежда го и почти без да се прицелва стреля в една ръждясала консервена кутия, захвърлена на десетина метра встрани в ливадата. Тя подскача във въздуха, после изстрелите сяка?? се сливат в един и от разфасованата кутия остават ръждиви късчета тенеке.
Генерала: Дявол да го вземе, когато съм много изнервен, … когато съм объркан и ядосан, обичам да бъда точен.
Боян: Невероятно !
Генерала /връща пистолета/ : Власт не се дава, властта се взима. А у нас, другарю Тилев, няма кой да я вземе. Ако приберем ??епата дисидентчета, за двайсет и четри часа ще омекнат като козуначено тесто. Обаче сте прав, нужно е да пуснем в къщата си малко светлина и въздух, световните събития го изискват. Следователно ние ще бъдем принудени да сдадем властта. Следите ли мисълта ми ?
Боян /съвсем объркан /: Тъй вярно.
Генерала: Е, другарю Тилев ?
Боян: Вие ми казахте много, но … но и премълчахте много.
Генерала: Не го усуквайте. Е ?
Боян: Добре, … не питам на кого ще дадете властта, а как, с какво ще я задържите?
Генерала: Сводката за вас действително е добра, но вие се оказахте и по-умен, отколкото очаквах.
Боян / отдъхва си, поощрен от похвалата /: Не отговорихте на въпроса ми, другарю генерал. Как и с какво ще задържите властта?
Генерала: Парите са също форма на власт.
Боян: Но нали парите …
Генерала / прекъсва го с отвращение /: Оказва се за жалост, че парите са най-привлекателната и издръжлива форма на власт.
Нещо просветва в съзнанието на Боян, но той сяка?? не успява да долови целия му съдбовен смисъл и предпочита да замълчи.

В двора на вилата двете жени берат цветя. Генерала и Боян ги изчакват при колите си. Старият Москвич на Тилеви изглежда окаян редом до излъсканата черна Волга.
Генерала: Следващата събота в десет часа ще ви чакам отново тук. Моля ви да бъдете сам.
Боян: Тъй вярно, другарю генерал.
Осеяната с есенни цветя градина е озарена от лъчите на залязващото слънце.

Холът на панелния апартамент служи на семейство Тилеви и за спалня. Свети само нощната лампа.Те разговарят почти ??епне??ком, сяка?? се страхуват да не ги чуе някой.
Боян: Сигурен съм, че Генерала не каза нито една напразна и случайна дума. Но на кого, по дяволите съм притрябвал аз ? … ?? за какво ? Чувствам се съвсем оглупял.
Мария: Няма защо да се страхува??. Пък и какво общо има?? ти с властта ?
Боян: ?? аз това се питам.
Мария: Недей да ходи?? повече в Железница.
Боян: Бе??е заповед.
Мария: Генерала може да ти заповядва само по служба.
Боян: Това си бе??е заповед по служба.
Двамата мълчат продължително, после Мария се сгу??ва в него и понечва да го погали. Боян внимателно отмества ръката й.
Боян: Моля те, дай ми време да се съвзема.

Генерала, в строго цивилно облекло, крачи бавно из дневната на вилата си. Въпреки безупречната вън??ност, умората му е забележима и подтискаща.
На верандата са седнали Боян Тилев и над петдесетгоди??ен представителен чужденец . Това е ливанецът Тони Хури. Пред него е разтворено съпо кожено куфарче, разпръснати са документи. Пръстите му, украсени с масивни златни пръстени, барабанят по една папка.
Тони: Това е за на??а международна фирма Юнион табако. Ливански гражданин Тони Хури и Боян Тилев – българска страна. Аз ще внасям начален капитал десет хиляди щатски долара.
Боян / заеква /: Ама аз … сварвате ме съвсем неподготвен.
Тони / ухилва се /: Подготовка е лесна работа, подготовка после.
Боян: ?? за какво точно става дума?
Тони / усмихва се подкупващо /: Вие ще забогатеете.
Боян / поглежда упла??ено към Генерала /: А какво трябва да правя ?
Тони: Ще пазите търпение и … нищо. Скоро аз ще купя два Т??Р-а цигари Марлборо и ще изпратя на на??а фирма. Митничарите добри момчета, ще обмитят ей така./ щрака с пръсти като фокусник / А вие ще чакате стока в хотела Ню Отани. После ще продадете и ще ми върнете пари, кои аз съм вложил. Ама печалбата / целува пръстите си / мно-о-го голяма и остава на вас.
Всичко изглежда не само незаконно, то е престъпно. Втрещен, Тилев отново поглежда към Генерала, но отсъстващия му изглед го кара за секунда да изпита чувството, че двамата с ливанеца просто му губят времето.
Боян: Нищо не разбирам от цигари, не познавам никого, на кого да ги продавам ?
Тони: Отначало ще купуват мои приятели, после ще ви запознавам с момчета от Магура. / усмихва се / Там много бандити, нали ?
Боян: А това законно ли е ?
Тони / с лека насме??ка /: Нали ва??и ??опи казват, че закон е врата у поле и те …
Генерала / прекъсва го пренебрежително /: Хури, замълчете!
В този миг Боян осъзнава, че по някакви неясни, но могъщи причини Генерала властва и над този очевидно преуспяващ чужденец.
Тони: Господин Генерал, аз …
Генерала / прекъсва го отново /: ??ма закон и той трябва да се спазва! / към Боян / Но съществуват и по-съдбовни неща – идеалите например. Впрочем, другарю Тилев, ако ре??ите, сега е моментът да се откажете.
Тони заприличва на внезапно излъган човек. Настъпва неловка пауза. Генерала отново потъва в своето привидно безразличие.
Боян: Аз … Ще изпълня дълга си, другарю Генерал.
Генерала: Правилно , … господин Тилев.
Новото обръщение на началника му е смайващо и господин Тилев безропотно подписва документите. Притеснението му от загадъчната среща е забележимо.
Боян / към Тони /: Казахте, че печалбата остава за мен, но нали фирмата е обща ?
Тони: Печалбата единствено и само за вас.
Боян / към Генерала /: А аз на кого ще предавам парите ?
Генерала: За това ще говорим по- късно.
Той поглежда часовника си, за да даде знак че деловият разговор за сега е приключил.

Скъпото кожено куфарче на Тони Хури е разтворено върху масичката в хола. Вътре са подредени няколко стека с цигари “ Марлборо” и електронно тефтерче с калкулатор. Мария се взира ту в тях, ту в папката с документи за фирмата. Боян изважда от елегантна ръчна чантичка пачка долари и ги показва на жена си.
Боян: Пет хиляди. … ?? те са подарък от онзи хубостник ливанеца.
Мария: Как така, … а Генерала ?
Боян: Каза да подам молба за напускане. Щял да говори с генерал Ковачев да я парафира веднага.
Мария: Моля те, върни всичко.
Боян: На кого ?
Мария: На Генерала, на …на оня … Кажи им, че …
Боян / прекъсва я нервно със сподавен глас /: По-тихо, тези тънки стени …
Мария: Никой не може да ти заповяда такова нещо.
Боян: Явно е, че може.
Съпругата му изглежда съвсем объркана. Боян отива до прозореца. Зад него се очертават грозните панелни сгради на жилищния комплекс “Люлин”.
Мария: Недей, страх ме е, Бояне. Ти има?? дете, има?? дом… Аз никога няма да те изоставя.
Боян: Зная.
Мария: ?? защо избраха точно теб, защо?
Същият въпрос терзае и Боян, но и той не намира някакъв смислен отговор и безпомощно мълчи.
Мария: Нима не разбира??, че ще те въвлекат в нещо … в нещо престъпно?
Боян: Светът се променя, изглежда вече никой не знае кое е престъпно и кое почтенно и законно.
Мария: Но кому е нужно това?
Той се взира в осветените прозорци на околните сгради.
Боян: Знае??, че никога не съм рискувал. … /замлъква и след пауза добавя тихо, някак на себе си / ??скам да съм свободен.
Тя се приближава и го прегръща.
Мария: Свободата трябва да си я намери?? сам.
Отвън осветените прозорци излъчват сигурност и спокойствие, сяка?? времето е спряло и никога нищо няма да се случи на ситите и облечени хора, скрити зад тях.

Мартин Сестримски е известен писател. Дълголетно приятелство го свързва с Боян и неговото семейство.
Двамата мъже са в спортния комлекс, където редовно се срещат за тренировки. В един от коридорите на големия плувен басейн Боян дава знак на Мартин и те се впускат в импровизирано състезание.
След края на надпреварата Мартин е пред огледалото в съблекалнята. Удоволствието от играта не е отминало, настроението му е отлично. Приятелят му скрито го наблюдава.
Боян: Днес си в добра форма.
Мартин: Не пу??а от три дни.
Боян: Добре, че не е от три часа. Разказвай го на всички, така ще ги откаже?? по-лесно.
Развеселени двамата продължават да се обличат.
Боян /неочаквано/: Марти, напуснах министерството.
Мартин /подсвирва/: Да не иска?? да каже??, че тия катъри те изритаха от яслата?
Боян: Не, не са ме уволнили, аз сам … Размислих и подадох молбата.
Мартин: Защо го направи, бе глупако, от страх?
Боян: От какво да ме е страх?
Мартин /взира се изпитателно в него/: След някоя и друга година ще??е помъдрял и млад да се пенсионира?? като за световно. Знае?? ли колко съм ти завиждал за тая тлъста пенсия?
Боян: Глупости.
Мартин: Ами да, запилява?? се по ??ндия, по Монголия или в някоя друга интересна страна и …
Боян: Марти, не се будалкай.
Мартин: Ти си си връзкар , може??е да стане?? кореспондент на телевизията. От какъв зор го учи това операторско майсторство? … ?? какво ще прави?? сега ?
Боян: Ще се захвана с бизнес.
Мартин: Е, ти сега вече ме разби!

Холът на апартамента в хотел “Ню Отани” е просторен. Пред Тони Хури и Боян Тилев са разпръснати документи.
Тони: Кога станете богат, вие ще можете да купи всичко.
Боян: Питам се, дали ми трябва да ставам богат. … Е, времето ще покаже.
Тони: Н- да … ??ма време за всичко. Време за събиране на камъни и време за хвърляне на камъни, казано е в Библия. Мое семейство е християнско, аристократично семейство.
?? сяка??, за да докаже самоличността си, Тони разкопчава ризата си, бръква в нея и показва масивен златен кръст.
Боян: Говорите добре български.
Тони: Аз завър??их стоматология тук в България. Всички в на??а стара фамилия са искали да има лекар, но започнах бизнес. /усмихва се чаровно/ Продавам винаги и всичко, но купувам рядко и с голямо внимание.
Тони се заглежда в документите пред себе си.
Тони: Така-а … Ето това е ре??ение на съд за на??ата обща фирма Юнион табако. Всичко е както трябва, законно. Начален капитал е внесен. Ето фактура за предплатен сейф в хотел, квитанция за предплатено паркинг тука и ва?? международен паспорт.
Ливанецът подава на съдружника си фантастичен набор от химикалка и писалка със златно перо “Монблан”заедно със солидна пачка долари. Боян е объркан, гледа го неразбиращо.
Тони / намига хитро /: Заплата, вие вече работи.
Боян нервно преглъща, поема кутийката, слага я на масата до пачката с банкноти и сяка?? вместо отговор вади от скъпото си куфарче касови бележки, които подава на Тони.
Тони: А това, какво ?
Боян: Касови бележки – два костюма, вратовръзки, четири ризи и едни обувки. Взех от онези пет хиляди.
Тони / развеселено / : А, а–а, не така ,приятел, нали сме ортаци ? Ще прощава??, ама социалистическо мислене е малко провинциално и пречи, господин Тилев. Всички онези пари за вас и за госпожата, за харчлък.
Боян прибира квитанциите и отново прилежно ги подрежда обратно в куфарчето.
Боян /мърмори почти на себе си/: Е, аз все някога и пред някой ще трябва да се отчитам.
Тони /подава му един ключ /: Ето ключ от сейф. Аз утре тръгвам. Ти ще чака?? всеки ден на барчето, тук в лоби на хотел.

Мартин и дъщеря му Катарина са на гости у семейство Тилеви. Компанията гледа видеокасета, заснета от Боян преди години.
Старите кадри са от лятна ваканция, прекарана на морския бряг. На скалите около Созопол Мартин майсторски пече миди на тенекия и пие бира. Наблизо седят съпругата му Вероника и Мария и подхвърлят ??еговити реплики. Децата им са още малки и с ентусиазъм участват в кулинарното забавление. На моменти се чува гласът на оператора. Боян се опитва да режисира непринуденото веселие зад кадър и с указнията си възбужда остроумието на приятеля си и смеха на жените.
В хола на Тилеви , Мартин следи кадрите от отминалите безгрижни дни и едва забележимо наблюдава реакцията на дъщеря си. Боян долива ча??ата му.
Невена: Татенце, сипи и на нас по един пръст.
Мария: Никаква ракия! Невена, мисля че за алкохола и цигарите сме се разбрали.
Катарина: Е, сега и ти ли ще ни опява?? ?
Мартин /??еговито/: Също като майка ти, нали? А мен пита?? ли ме.
Невена: Катето ме покани да празнуваме заедно Нова година.
Мария: Къде?
Катарина: В Симеоново, в къщата на баща ми.
Мартин: Чудесно. Ще купим едно прасенце, а Мария ще ни го приготви по хайду??ки.
Катарина: Не съм казала, че организирам старчески купон. Прасенцето вие можете да си го ядете и тук. Тъкмо ще обсъдите вечната любов и несъвместимостта на характерите.
Боян: Катарина, прекалява??! /изключва видеото/
Катарина / продължава/: Тази чаровна несъвместимост на характерите , дето с мама сте я разбрали чак след двайсет години.
Мартин: Бояне, налей на тия мърли по малко и да ни оставят на мира.
Мария: Марти, моля те … / към Катарина/ Лесно е да се съди, Кате. Когато пораснете ще разберете ….
Катарина: Достатъчно съм голяма за да разбера, че татко си нарами великите мисли и ония пра??ни ръкописи, за да се пресели на спокойствие в Симеоново.
Мартин: Нищо не съм си нарамвал, скъпа. Когато се прибрах в онази незабравима вечер, майка ти вече бе??е изнесла ръкописите ми в антрето, бе??е ги изхвърлила.
Катарина: Ами, ти се прибра в три часа.
Мартин: В два … и бях пил, защото Вероника ми каза, че дори трезвен вече не може да ме понася.
Боян: Стига сте се дърляли.
Мария: Невена, подай хляба и включи телевизора за новините.
Невена включва телевизора.На малкия екран показват кратък, срамежлив репортаж от Германия. Берлинската стена е паднала. Сме??ение от възторг и разру??ение, в прахта тълпи от източно берлинчани тро??ат бетонните панели и през зейналите дупки нахлуват в Западен Берлин. Гледката е впечатляваща.

Ки??ав зимен ден. Боян Тилев е пред сградата на хотел “Ню Отани”. Покрай него преминава група млади хора с плакати и сини знамена. Микробус с високоговорител призовава гражданите да отидат на митинг в подкрепа на демокрацията, звучи популярна песен.

Облечен в нов костюм, Боян се настанява до бара във фоайето на хотела. Барманът го удостоява с цялото си възможно пренебрежение.
Боян: Здравей Жан, някакви новини за мен?
Жан: Никой не ви е търсил, господин Тилев.
Боян: Едно кафе, моля.
Боян разгръща вестниците си един след друг и привидно потъва в тях.Сега той е просто неизказано свободен и трябва да чака. Непривичният разко?? на луксозния хотел и презрението на бармана го угнетяват. Денят му е станал дълъг и тягостен, часовете пъплят мудно.
Навън вече се смрачава. На рецепцията се усмихва красиво момиче. Боян приближава плахо и неуверено.
Боян: Пак съм аз. Някакво известие за мен?
Момичето: Няма, господин Тилев.
Боян: Бих искал да надникна в сейфа си.
Тя кимва любезно.

Трезорът на хотела е малка и дискретна стаичка. Боян влиза, придружен от специален служител в черна ливрея. Мъжът поставя ключ в номер тридесет и три, завърта го, като че ли извър??ва свещеннодействие и деликатно излиза. Боян изважда своя ключ и се заглежда в раззинатия сейф, който му прилича на празна тенекиена кутия.

Телевизорът в хола на Тилеви е включен.
Националната телевизия предава митинга за отмяна на член първи от Конституцията. Огромното множество на площада е опиянено от възможността да прави своята пряка демокрация, подчинявайки сложните проблеми на управлението, икономиката и вън??ната политика на всекидневните си разбирания за добро и зло. Хората се възприемат като живели до момента в лъжи и измами и сякя?? сега за тях е настъпил часът на истината.
Боян и Мария следят вълнуващите репортажи.
Боян: За какво ли се дерат тези наивници? … Сяка?? очакват от политиците ни морал. Втрещените от страх началници, свикнали само да командват, не искат промяна , а подмяна. Въпросът е кой ще ги замести в мерцедесите и кабинетите ?
Мария: Ами, може би за това наизлязоха по площадите ?
Боян: Не е за това, ами понеже им е писнало от приказки за равенство, тези хора искат равенство. А щръкналите нагоре могат да се подравнят, само като им се вземат главите.
Мария /кимва към телевизора/ : Те до някъде са ми симпатични. Наивни са, но ми се виждат романтици.
Боян: Романтиците няма да оцелеят, ще преуспеят хитреците. /неочаквано за себе си/ По дяволите, аз също бих крещял на площада.
Мария /без упрек/: Но не го прави??, нали? /излиза от стаята/ Боян продължава да се взира в разлюляното море от разгневени хора в мразовитата вечер.
След малко съпругата му се връща, в ръката си държи луксозен часовник и касова бележка.
Мария: Виж какво ти купих. …/подава му кутийката/ Касовата бележка е за оня, … за твоя ливанец.
Боян: А, не. Писна ми вече да събирам тези хартийки, това е от заплатата ми.
Мария /плахо/: Каква заплата , скъпи, … за какво ?
Боян не обръща внимание на думите й, оглежда часовника си с неподправена детинска радост.

Подземното хале на хотела е полутъмно.Безредно са паркирани няколко обслужващи камиона, два баровски Мерцедеса, а до служебния вход се възвисява Т??Р. Около него се мотаят десетина ду??и араби. Боян приближава до кабината, ??офьорът се ухилва мрачно.
Шофьор: Ти ли си Тилев?
Боян /неочаквано/: Аз съм господин Тилев.
Шофьор: Айде да подпи??ете, разтоварвайте и да се пръждосвам, че от снощи вися в този ледник.
Боян /упла??ено/: Какво да подписвам?
Шофьор: Нали вие сте Юнион Табако ?
Той се измъква от кабината, сваля ученическа чанта и вади куп документи. Боян поема свитъка и объркан се зачита в него.
Боян: Но тук пи??е дамски превръзки?
Шофьорът го поглежда, сяка?? иска да каже: “Не ме прави на будала”.
Шофьор: А що да пи??е, бе човек, нали трябва??е цигарите безмитно да прескочат границата? Превръзките са меки на пипане като Борото и са със същото тегло. Нема да пи??е кюнци и пирони, я.
Той разгръща бумагите и му посочва къде да подпи??е. Един от арабите внимателно ги наблюдава. Шофьорът връчва на Боян част от документите.
Шофьор: Айде Табако, дай сто долара, разтоварвай си стоката и да се махам.
Боян е видимо притеснен, защото не разполага с поисканата сума. Усетил объркването му, арабинът – Фатих се приближава, вади стодоларова банкнота и я пъхва в джоба на ??офьора.
Фатих: Това от нас, господин Тилев, нямай тревога.
Арабите се разпъргавяват, двама се качват в Т??Р-а, подават “дамските превръзки”, другите ги поемат и ги подреждат в стройна купчина.
Боян изцяло се е доверил на ливанците. Той стои отстрани и ги наблюдава с нарастваща тревога. Когато разтоварването завър??ва, ??офьорът подава глава от кабината, извиква игриво “ Чао, Табако” и изчезва.
Всеки арабин отделя своите опаковани ка??они, приближава се до Тилев, навира пред очите му сметачна ма??ина и натраква числата, вади пачките със стодоларови банкноти и ги подрежда на цимента пред него.Боян няма в какво да ги прибере, Фатих му подава брезентовата торба, в която държи инструментите си за Пикапа. Тилев брои парите, момчетата търпеливо и с неудобство от несръчността му го изчакват.
Фатих издебва момент, в който Боян е сам и набутва поредната пачка в омаслената ме??ка.
Фатих: Вие бавно работи. Дай на мен, аз ще брои.
Боян /отчаян, изнурен от непривичната си дейност/: Ами, ако има фал??иви?
Фатих: Тони Хури мой бос и приятел. /сочи с пръст гърдите си/ Фатих не краде, ва??и българите краде на Магура.
Боян: Страх ме е.
Фатих: Няма стра??но, бе! Фатих знае, ще бъде триста и петдесет хиляди долара.
Ливанецът се захваща за работа със сръчността на факир. Боян прибира пачките в брезентовата торба. Той е изтерзан, лицето му излъчва объркване и умора и очевидно усеща непознатия арабин като последна опора.

Подземните коридори са като лабиринт. Прегърнал омазнената торба с пари, Боян Тилев се лута безпомощен и самотен и страхливо се оглежда.

Огледалото в тоалетната е мръсно.Боян продължително се взира в отражението си, после го размазва с мокра ръка.
Боян: О, господи … /добавя тихо, на себе си/ Аз не съм такъв, само се правя на такъв.

Мъжът с черната ливрея превърта своя ключ и после излиза от трезора. Боян се опитва да натъпче цялата торба, но не успява. ??зсипва съдържанието й, оглежда се страхливо, сяка?? не е сам и започва да подрежда пачките.

Топла пролетна привечер в Симеоново. Клоните на дърветата са напъпили с оная непокорна зеленина, която означава начало.
След раздялата със съпругата си, Мартин се е преселил в къщата на покойните си родители. Тя е скромна и стара, с хубав голям двор. На една от стените й е подпряна метална ре??етка, която заедно с Боян се опитват да монтират на прозореца.
Мартин /с тъжна ирония/: Бог да ги прости, мама и татко едва ли са вярвали, че някога ще се преселя в тяхното имение и ще го оформя като затвор.
Боян несръчно пробива дупка в стената.
Боян: Това е положението, приятелю, интересните времена раждат ??сторията и крадците. ??сторията мътят бавно и мъчително, но крадците се излюпват възторжено и изведнъж. Сега крадат непрекъснато и неуморно каквото им падне.
Мартин изоставя работата, носталгично се заглежда в планината.
Мартин: Виж колко е красива.
Боян: Коя?
Мартин: Вито??а … небето умира.
Боян: Давай, че като се стъмни и тази скапна ре??етка ще умре в ръцете ни.
Мартин с неохота се захваща отново за работа.
Мартин: Вчера посетих с най- благородни намерения семейното гнездо.
Боян: Вероника, все пак е разумна жена и …
Мартин: /прекъсва го/: Вероника е властна жена. Посрещна ме с въпроса: Кога най- после ще направя нещо за себе си ? Не за нея и за детето, а за себе си? … Не можела клетата да гледа как се влача и остарявам от безсмислие. /замисля се/ Нищо чудно да си е намерила любовник.
Боян /предпазливо/: Може би все още я обича???
Мартин: Не зная … все пак двайсет години бяхме заедно.
Боян: Глупаво е да ти давам съвет, ама … върни се при жена си и при детето си.
Мартин /с болка/: Нали ти казвам, че мигом се изпокарахме. /иронично/ Госпожата се е захванала с политика. Съвсем ги влуди тая демокрация. ??зживяват се като участници в ек??ън. Убиецът е невинен, защото е на?? човек, а жертвата е изверг, понеже е ва?? човек.
Боян /също с ирония/: А хората са си до втръсване същите, на??и и ва??и тарикати.
Мартин: Знае?? ли, най-после намерих заглавие на новия си роман.
Боян: Прибери се у дома, там ще го напи??е??.
Мартин: Да се прибера, но при кого? /отдръпва се и оглежда критично ре??етката / … Абе, май трябва да потърсим някой, който по- добре ги умее тези работи.
Боян: Давай, ще се оправим и сами. /??еговито/ Нали си чувал, че “На ??а??кън птиче Господ му гнездото вие”.
Мартин се разсмива и двамата се захващат отново с тежката метална ре??етка.

В наетия от ливанеца апартамент в хотела цари безпорядък. Разгърден, Тони Хури се е разположил на дивана, пие кафе и прави някакви сметки с калкулатор. На вратата се чука.
Тони: Влизай!
Боян /влиза /: ??звинявам се аз … /отчаяно/ Тази нощ са откраднали задните гуми на Москвича и са източили всичкия ми бензин.
Тони без да го поглежда прави знак на съдружника си да седне и продължава да изчислява. Боян присяда напрегнато на един стол.
Тони /довър??ва сметките/: Е, браво, браво! Господин Тилев храбро се справил. Пари при вас, нали?
Боян /с неудобство/: В сейфа са.
Тони /доволно потрива ръце и с жест сочи наоколо/: Ва?? офис. Телефонче, баня – всичко …
В този миг от съседната стая долита заду??евен женски глас.
Фанча: Коте! … Къде се дяна, бе?
На вратата на спалнята се появява млада жена с напращели гърди и здрави бедра. Пищното й тяло и мократа й коса са увити в хавлиени кърпи.
Фанча: Ах, пардон.
Тони: Фанча … На една солидна фирма като Юнион табако трябва секретарка.
Фанча /подава ръка на Боян със сияйна усмивка/: Тони толкова ми е говорил за вас.
Настъпва неловка пауза.
Тони: Почивка е здраве за ду??а, но длъжни сме да работим.
“Секретарката” царствено се отправя към съседната стая.Боян изглежда съвсем невъзмутим.
Фанча старателно затваря вратата след себе си.
Тони /приглу??ено/: Може да си има?? пълно доверие на на??а Фанча, ама ключ от сейф – винаги у теб! Жена в сейф -голяма тревога. /Взима три тънки книжки и ги подава на Боян/ Ето – български Търговски закон, български Наказателен кодекс и български Данъчно ръководство. Трябва да научи??, аз ще изпитвам.
Боян: Тия няколко месеца нямах работа и ги изчетох внимателно.
Тони: Ама сега бос чете, за да знае как да ги прескочи. Цигари, кои ще внасяме не произведени от Филип Морис, а в братски Кипър. /намига/ Тони отработил и смазал със зехтин този пазар. Кафенце?
Боян: Благодаря.
Тони: Да-а, всичко ще бъде добре. После може да завъртим бизнес с уиски. Сега не рентабилно, защо обмитяват маркова бутилка с три долара и печалбата нищожна. Но кога уиски остане в България и наужким ние изнесем в Румъния или в Македонско – мита ще отпаднат.
В този миг в апартамента влиза същият арабин, който помогна на Боян в подземния паркинг.
Тони /провиква се към съседната стая/: Фанча, мило. /към Боян/ Вие май се знаете?
Фатих кимва хладно към Тилев и сяда. Облечена предизвикателно и безвкусно Фанча се отпуска свойски на дивана до Тони.
Фатих /към Боян/: Е, пари са таман, нали ?
Боян: Всичко е наред.
Тони / взима някакви документи от Фатих/: Не може мой ортак да кара Москве. Долу на паркинг чака друга кола.
Фанча: Супер е , господин Тилев.
Боян: Ама, как така ?
Тони: ??зненада. Фатих ло??о момче, води канал за …
Фанча: За крадени коли в братска Холандия.
Тони /засмива се/: Документи са изрядни, честито, господин Тилев.
Ливанецът подава на съдружника си документите на поредния щедър подарък и той плахо ги поема.

На тротоара пред хотела е паркирано лъскаво, измито до блясък БМВ. Колата не е нова, но е запазена и луксозна, с централно заключване. Тони приближава и демонстративно включва алармата, за да я изпробва. В първия момент Боян е стреснат от причудливия й вой, после бавно приближава и оглежда БМВ-то, като достойна за завист чужда играчка. Съдружникът му го наблюдава със задоволство.
Тони /потупва Боян по рамото и му подава ключа/: Сега ти ще вози?? Тони, за да усети?? кеф. Хайде, ще ви запознавам с бос на Магура – Железния. Опасен човек, ама трябва да работим от сърце с него.
Двамата влизат в колата и Боян потегля.

На бронираната врата към офиса на Железния е монтирана охранителна камера.
Посрещат ги двама юнаци, опипват ги за оръжие, надникват в куфарчето на ливанеца и най-после ги пропускат в ??ирналия се хол, където неколцина майстори довър??ват ремонтна работа. Между торбите с гипс е опъната походна масичка, четирима здравеняци по тиранти са разхвърляли патлаците си и играят карти.
Въвеждат ги в още по-голям от хола кабинет, с избити отвсякъде стени. Мъж на около четиридесет години, седнал върху писалището ги посреща с лъчезарна усмивка.
Краси:Ай стига бе, самият Тони!
Тони: Почитания, Златен.
Краси: Железен, са-мо Железен.
Тони /към Боян/: Господин Краси Дионов. Бил велик борец на тепих, а сега Биг бос ! /към Краси/ Да ви запознавам с мой съдружник в Юнион табако – господин Боян Тилев.
Краси /сдържано/: Ами, разполагайте се.
Тони: Друг понеделник пристига следващ Т??Р с Марлборо, та викам , хайде Тони да зарадва?? Железния.
Краси: Бе, то си е за радост, съкровище, ама преди??ния Т??Р го разтовариха твойте юначаги и обраха каймака, нали? Сега имам стока, не съм на зор.
Тони /ласкаво/: Сто милиметра, в мека опаковка, по кинта и седемдесе.
Краси: Стига де, не съм будала! По кинта и четиресе.
Тони /пресмята на ум/: Само за теб – по кинта и педесе.
Един от юнаците на Краси внася бутилка уиски и лед.
Юнак /колебливо/: Шефе, оная дойде. Спе??но било, пита …
Краси / припряно го прекъсва/: Чакай, ще я оправя! /към гостите/ Пардон.
Железния се втурва към хола , здравенякът заедно с почерпката се изнизва след ??ефа и масивната врата с трясък се захлопва подире им. Сега Боян спокойно оглежда “бърлогата” на Краси Дионов.
Боян /приглу??ено/: Това ли е бизнесът?
Тони: Не разбрах?
Боян /иронично/: ??мах предвид … тънкостите на бизнеса.
Тони /примирено, но и някак опасно/: Това е бизнес тук у вас в България. /преминава в ??епот/ С неговите хора трябва да внимава??, опасна работа !
Боян Тилев съвсем не изглежда въоду??евен от новото си запознанство.

Новооткритият арабски ресторант е полутъмен, унил и празен. На входа се появява мъж, облечен в марков костюм.Физиономията му изразява единствено проста??ка надменност и апатия. Той се отправя към една от масите, където Тони и Боян обядват.
Тони /радостно/: О,бай Георги, да те запознавам с господин Тилев.
Бай Георги хвърля пренебрежителен поглед към Боян и сяда.
Георги: Тони, да си имаме уважението. Т??Р-ът ти закъсня и пет часа клечах на студа в митницата. Това да не се повтаря.
Тони: Ще се повтаря, уважаеми, ще се повтаря.
Ливанецът отваря коженото си куфарче, вади малък пакет, опакован във вестник “Работническо дело”, поставя го на масата и невъзмутимо продължава да се храни. Митничарят е видимо смутен и не посяга към пакета.
Тони: Тилев е мой ортак, верен човек, ще работите заедно.
Бай Георги отново поглежда Боян, като че е зърнал нещо противно.
Георги: Е, щом ти си тоя …
Тони /заповедно/: Той е !
След мигновено колебание, бай Георги грабливо протяга ръка и прибира пакета във вътре??ния си джоб. Подозрително се оглежда.
Георги /малко по-приветливо/: Приятно ми е, Симеон ??лиев, на ??ега приятелите ми викат бай Георги.
Тони: Защото много е мъдър, цар на митница и с голямо бъдеще. С него никога не правите срещи на границата. Виждате се в София, в тарапана и плащане ке??. … М, м-м, ??а??лък божествен. Бай Георги, да хапне???
Георги: Благодаря, ще тръгвам, че работа ме чака.
Той се изправя, махва с ръка и делово тръгва към изхода.

От прозореца на десетия етаж се открива панорамна гледка към Вито??а. Обстановката в хотелския офис изглежда малко по-делова. Върху масата е отворена пи??еща ма??ина, пръснати са канцеларски принадлежности.
Тони продължава да въвежда съдружника си в потайностите на бизнеса.
Тони: В смутни времена на демокрация синдикати се размножават и особено са важни. Ако ние искаме на??а фирма да порасне с хубав капитал, трябва да направим сладка любов с техни босове, на?? приятел господин Генерал ще помогне. Аз осигурявам пари, а вие с него – влияние.
В стаята нахлува Фанча с някакви папки в ръцете. Секретарката захвърля небрежно документите и чантата си, просва се в креслото и пали цигара. Както обикновенно видът й е доста предизвикателен, а полата – прекалено къса.
Фанча: Писна ми от скапаните им митинги, човек не може да мине през града. Като откачени се дерат : “Мамка му на тоя, мамка му на оня”. София е същинска лудница. /към Тони/ Муцка, ама и твойте копелета си ги бива. Не им стига сухото, ами и ръце ми пускат, като че съм …
Тони: А, не си, мило, не си! /към Боян/ На??а Фанча хубаво гадже, нали?
Фанча: Кажи го на оня сладур мъжа ми, ако го хване?? трезвен. /поглежда си часовника/ Сега какво правим, умирам от глад?

В трезора, с ловкостта на измамник Тони вади от сейфа пачки по десет хиляди долара и ги прибира в куфарчето си.
Тони: Сто и педесе хиляди, колкото дал за Т??Р-а, останалите – за теб.
Боян /напрегнато/: Всъщност аз …
Тони: Печалбата от първи пет Т??Р-а изцяло твоя.
Боян: Ама, как така?
??зглежда нещо в изражението на Боян го развеселява, защото ливанецът се засмива и тупва съдружника си по рамото.
Тони: Аз съм силно задължен на ва?? Генерал.
Боян няма какво да каже и старателно заключва сейфа.

На дивана в хола Мария чете вестник. Боян набира някакъв телефонен номер.
Генерала: Ало.
Боян: Друг … господин Генерал, разре??ете да … днес оправихме сметките с Тони. Къде и на кого да предам останалите пари?
Генерала: ??мате гре??ка. /прекъсва връзката/
Боян е много смутен, затваря телефона и сяда до жена си.
Боян: Как така, познах гласа му ? /имитира го/ ??мате гре??ка! … Представя?? ли си, най-невъзмутимо ми трясна телефона. Ако наистина това е бизнесът, горкият аз и жална ни България.
Вероятно Мария си представя достатъчно добре ситуацията, но предпочита мълчанието. В този миг се чува тревожната аларма на новото БМВ. Боян скача и се затичва към вратата. Съпругата му остава сгу??ена на стария диван.

Паркингът пред блока е пренаселен. Редом до ограбения, стар Москвич е паркирано новопридобитото БМВ, което присветва ритмично и атрактивно, а воя на алармата му тревожи нощната ти??ина.
Боян изтичва от входа готов за разправа, но разбира че тревогата е фал??ива и спира алармената инсталация. Той оглежда колата си със самочувствието на собственик на нещо възмечтано и безценно.
Килнат сме??но, старият Москвич прилича на захвърлена играчка. Крадците са отмъкнали задните му колела и са го подпрели на дървени трупчета.

В плувния басейн има предимно деца. В делничния работен ден, Боян и Мартин са от малцината възрастни посетители и с увлечение тренират в различни коридори.

В сауната двамата приятели са сами.
Мартин: Скапан съм.
Боян: С твоя прословут мързел …
Мартин: Зациклих с романа.
Боян: Цялата ти драма е, че увисна без работа.Понякога свободата е бреме, защото и тя иска да му удари една ракийка. ?? свободата е гладна.
Мартин: Аз, с моя прословут мързел, успях да се вредя в една погребална агенция.
Боян: ?? защо не си ми казал ?
Мартин: Не си ме питал. Наеха ме да измислям текстове за некролози, обаче все не ги докарвах достатъчно прочувствени и сълзливи. ??зритаха ме и от скръбта.
Боян: Пък ти си пада?? по тъгата, … бутилката на масата и тъгата в сърцето.
Мартин: Тогава едно старо гадже, психоложка, ме уреди в Телефона на доверието. Дежурствата ми бяха винаги нощем, вампирясах. Превърнах се в ко??че за ду??евни отпадъци. Една вечер се обади някаква дама, бе??е пияна, взе да ми разказва сексуалните си фантазии. Бе??е три през нощта, кипна ми и й теглих една. На другия ден ме уволниха.
Боян: Наистина е гадно.
Мартин /покрива лицето си с кърпа / : Срамно е. Чувствам се смачкан и унизен.
Боян /оживено/: Слу??ай, да ти дам малко пари, толкова пъти съм взимал от теб.
Мартин: Не!
Боян: Марти, ти си единственият човек когото …
Мартин: Не ти искам парите. Трябва да ги върна …
Боян /??еговито/: Беден, нещастен и горд.
Мартин /поправя го иронично/: Беден, честолюбив и никому ненужен.
Боян е жегнат от думите на приятеля си и смътно усеща, че между тях вече се прокрадва отчуждение.

В халето на подземния паркинг са паркирани няколко обслужващи лекотоварни коли. До тях е поредният Т??Р. Десетина здравеняци разтоварват стоката под зоркото наблюдение на Фатих.
Боян Тилев вече не изглежда плах и безпомощен. Новоизпеченият бизнесмен уверено подписва документите на ??офьора, вади сто доларова банкнота и я пъхва в джоба му, двамата се сбогуват приятелски.
Фанча е седнала на един сандък и брои зелените стотачки върху стъваема масичка. Пръстите й са чевръсти и опитни,а лицето застинало, сяка?? участва в спиритичен сеанс. Юначагите вадят пачките и старателно ги подреждат пред нея.
Фатих отделя платените ка??они и кимва утвърдително към ??ефа си. Боян започва да прибира парите в куфарчето си.

През огромните витрини на панорамния ресторант се виждат светлините на града. Въпреки че сервитьорите са повече от клиентите, цигулар и пианист свирят виртуозно и изпълнението им подсказва, че са музиканти от по-висока класа, принудени да припечелват в луксозното заведение.
Семейство Тилеви са до??ли да отпразнуват годи??нина от сватбата си. Салонният управител раболепно се втурва към изисканата двойка.
Управител: Заповядайте, господин Тилев, заповядайте.
Боян /пъха банкнота в малкото му джобче/: Готова ли е масата?
Управител: Ама, разбира се.До прозореца, господин Тилев, нали? / повежда семейството към запазената маса/
Гвардия от келнери ги атакуват с различни менюта, колички с предястия и питиета и с пълна готовност да ги обслужат неповторимо.
Боян е в отлично настроение, държи се самодоволно и самоуверено.
Боян /към келнера/: Черният хайвер руски ли е?
Келнер: Разбира се, господин Тилев.
Боян: Тогава, две порции.
Келнерът с количката се оттегля, пристъпва друг.
Боян: Донеси Чийвас Регал, лед и ядки. А за хайвера ще вземем бутилка френско бяло вино, /вторачва се в менюто/ нека бъде Траминер от 1980 година.
Момчето запалва свещта на масата, покланя се и си тръгва.
Мария се взира в менюто.
Мария /смаяно/: Но тук няма цени ?!
Боян /добронамерено покровителствено/: Така е по света. В менюто на дамата не се изписват цени, защото не трябва да се притеснява когато избира.
Мария се оглежда, чувства се не на мястото си, напрегната е.
Гледката на полупразния ресторант с приглу??ено осветление е унила и угнетяваща.
Появява се отново келнерът, показва на Боян бутилката с уиски, разпечатва я пред него, сервира съчно и после се оттегля.
Мария е заслу??ана в музиката.
Мария: Помни?? ли, на сватбата ни в Ариана ядохме кебапчета, а вие с Марти пихте гроздова ракия. Кога минаха двайсет години?
Боян: А следващите двайсет ще минат още по-бързо. /изважда кутийка увита в лъскава хартия и й я подава/ Това е за теб.
Мария махва опаковката, кутийката е от старо кадифе, от вътре изважда златна гривна с рубин.
Боян: Купих я от антиквар.
Мария: Ти си луд.
Мария слага гривната на ръката си, любува й се.
Боян: Рубинът е истински. Оня старец ми поиска хиляда и петстотин долара. Броих му с размах хиляда и я опакова без повече пазарлъци.
Мария /сваля гривната/: Страхувам се .
Боян /??еговито/: ?? от какво?
Мария: Не мога да разбера. Страх ме е за Невена, за теб … Понякога изпитвам чувството, че излязохте от вкъщи и няма да се върнете.
Боян: Но аз съм при теб.
Мария: ?? тия пари … Те не са на??и, Бояне, разбери.
Боян /замисля се, става някак тържествено сериозен/: В ония години не мислехме за парите, защото ги нямахме. Просто те ни стигаха. Стигаха ни за палатка на Созопол, за ??пеков салам, за играчка на Невена. Понякога дори оставаха. Това бяха мъртви пари.
Мария: Но сигурни и на??и.
Боян /сяка?? не я е чул/: Знае?? ли, започнах да усещам, че с малките пари се купуват предмети, най- много кола и къща, а с големите пари се купува свобода.
Мария /тревожно/: Бояне, ти … ти съвсем се сбърка, ти …
Боян /прекъсва я/: Големите пари са истинската власт, защото много, стра??но много хора зависят от теб.
Мария сяка?? не може да проумее думите на съпруга си. В настъпилата пауза, тя отваря отново кадифената кутийка и се взира в скъпия подарък.
Боян: Обичам те. /вдига ча??ата си/ ?? най-важното, зная го, усещам го с кожата си, ти си ми нужна.
Мария: Нужна за какво ?
Боян /несигурно и тревожно/: Сега едва прохождам, струва ми се, че сънувам. /изпива ча??ата си нервно, на екс/ Понякога и аз се страхувам, разбери!
Мария гали ръката му и тъжно се усмихва.
Музикантите свирят приглу??ено нежна мелодия.
Мария /трепва/: Забравих да ти кажа, сутринта се обади Наталия Петровна и каза, че Генерала наредил утре да отиде?? в Железница при него.
Боян /презрително/: Наредил?! …Та той вече е пенсионер.
Музиката заглъхва, малцината посетители. аплодират изпълнителите.

Ливадата в Железница е обляна от слънчева светлина. Пенсионираният Генерал е с овехтели туристически дрехи, подпира се на бастун и прилича на дядо-планинар, който обича самотата и е неспособен да вижда нищо друго освен собственото си поражение.
Генерала : Не ми се ще да се предавам без бой, опитвам се да опазя навиците си. Сутрин се бръсна, правя гимнастика, отивам до министерството, но няма кой да ме пусне вътре. /с омерзение/ Връщам се у дома, чета, но когато се погледна в огледалото, виждам един объркан, уморен от своята вяра човек. Сяка?? съм от??елник, който е посветил живота си на Бога и изведнъж се е усъмнил в неговото съществуване. Следите ли мисълта ми?
Боян: ?? Бог е бил предаван от най-близките си. Спомнете си Сатаната …
Генерала /прекъсва го остро/: Сатаната?!
Боян: ??мах предвид ония йезуити … /сочи неопределено към небето/ ония там горе с големите думи и големите кабинети!
Генерала: Както и да е. … Чувам, че се справяте добре. Все пак, ще ви дам няколко съвета и надявам се ще ги запомните.
Боян /като към съучастник/: Да, другарю Генерал.
Усетил опита на Боян да сломи страха си старият човек се спира.
Генерала /леко запла??ително/: Трябва да забравите приятелите си. Те ще имат нужда от вас, но вие нямате никаква полза от тях. Никога не чакайте успеха, когато можете да го предизвикате. Отначало опитайте да печелите лесно и да губите трудно, после се научете да печелите трудно и да губите лесно. Бъдете понякога щедър, когато употребявате хората и винаги безскруполен, когато се освобождавате от тях. Доверявайте се единствено на себе си! … Това е .
Боян: Къде и на кого ще трябва да предавам парите ?
Генерала: Те за сега са ва??и. Но е добре да свикнете с усещането, че парите имат смисъл, само когато носят власт. На нас ни е нужна власт, другарю Тилев!
Двамата тръгват към невзрачната виличка в пълно мълчание. Неочаквано Генерала се спира.
Генерала / някак обречено/: Случвало ли ви се е да мразите себе си ?
Боян: Да.
Генерала: ??мах предвид … да мразите до самозабрава, до погнуса себе си?
Боян: Да.
Генерала: Не мога да свикна с това.
За първи път Боян си позволява неуважението да изпита съжаление към него.
Боян: Сега на всички е трудно, хората …
Генерала въздъхва спазматично, зака??ля се .Не му достига въздух. Той залитва и търси опора в рамото на Боян, ръката му се вкопчва в него.
Боян: Другарю Генерал какво ви е?
Възрастният мъж едва си поема дъх, но въпреки внезапното си откровение изпитва страх от съпричастието и съжалението на друг човек и прави опит да изглежда бодър и властен.
Генерала: Всичко е наред. … Вие наистина се справяте отлично, господин Тилев.

Лятната градина на Руския клуб е изпълнена с видни и заможни посетители. Собствениците на “Юнион табако”са в компанията на Фанча. Тони Хури е пристигнал на поредното си “турне” в България.
Боян: Пазарна икономика? Глупости! Реален пазар има само в далаверата, а конкуренцията в беззаконието стана безпощадна.
Фанча: Много тарикатчета напипаха каналите и се хванаха да внасят на??ето Малборо, пък и митничарите са пъргави.
Боян: Цените на луксозните цигари рязко паднаха и печалбите са символични. Вечер не мога да заспя, ще ми се пръсне главата.
Тони: Тони се е оттеглил, аз само прибирам свой пай. Ти трябва да измисли?? нещо по- така. /щраква с пръсти/ Пари трябва да текат. В блато риба не стои, в блато пари умират.
Боян: Прекупвачите ме притискат, твоят Краси Дионов направо ме мачка.
Тони: А, не е мой, Железния вече си е твой. Доста маймуни на клона и клон се чупи. Ама господин Тилев сега е богат и знае идеално закони.
Боян: ?? какво от това?
Тони /неопределено вдига рамене/: Трябва, уважаеми, да намери?? чалъм, да стъпи?? здравата на краката! … М-м-м, … тук кухня приказна ! /към Фанча/ Мило, довечера Тони да те води на казино за късмет?
Фанча: Йе-е, супер! Твоя съм.

Терасата на новия мезонет е оградена с кипариси, пред тях са покривите на богата??кия квартал, а в ниското се стелят светлините на града. Мария е загледана в тъмнината на нощта, в нищото.
Боян намества една картина на стената в хола, оглежда я със задоволство.
Боян: Вече имам и Златьо Бояджиев. … /оглежда се, търси я с поглед/ Мария! … /тръгва към терасата/ Абе, трябва да запалим камината. Помни?? ли в Созопол оня нов огън, млад огън? …
Мария не му отговаря.
Боян: Нали мечтае??е за жив огън?
Мария: Мечтаехме за … /губи желание да продължи, отдалечава се / Жал ми е за огъня … в тази камина.
Влиза дъщеря им Невена сияйна, възбудена и уморена, хвърля поглед на новата картина.
Невена: Както е тръгнало ще открием галерия.
Мария: Къде бе??е?
Невена: На един тъп първосигнален купон.
Мария: До това време ?
Невена: Какво му е на времето? Другите ще останат до сутринта. / кимва към баща си/ Каза ли му?
Мария: Само това е в ума ти.
Невена: Татенце, с тези боклуци, дето ми ги е накупила от ??ир потреба, няма да отида на абитуриентския си бал.
Мария: Роклята е чудесна и ти отива.
Невена: На Мими роклята е Версаче, а обувките и чантата са … абе, супер са.
Мария: А за четворките да кажа ли на баща ти?
Невена: Не разбира?? ли,че на хората с пари не им трябват бележки, а стил? … Разчитам на теб, татенце. /целува баща си и излиза/
Боян /самодоволно/: Господи, кога порастна?
Мария: ?? кога стана толкова устата ?
Боян: Купи й ония парцалки.
Мария: Един тоалет на Версаче струва от две хиляди долара нагоре.
Боян: Майната им на парите, нали ги изкарвам.
Мария /замислено/: Винаги е била отличничка, а сега …
Боян: За какво са й ??естици? Казах, че ще следва в Харвард.
Той се захваща да пали камината. Тя не се разгаря, пу??и.
Боян: Пу??и, да му се не види. Утре ще му спукам гьона на оня зализан лигльо, предприемача.
Мария: ??ска?? да напусна работата си, какво ще правя тук? /посочва огромния хол/
Боян: Как какво? Ще гледа?? детето, ще гледа?? мен, все съм го заслужил.
Мария: Ти … теб все те няма.
Боян : За да живеем по- добре, да бъдете щастливи.
Мария: Обичам работата си.
Боян: Да забърква?? ония евтинджоски кремове? /??еговито/ Да не ти е налетял някой мъжествен колега?
Мария прави опит да се усмихне.
Боян : Да става?? сутрин в ??ест и да им блъска?? цял ден за жълти стотинки? Не, свър??ено е с твоята Арома.
Мария: Обясни ми защо.
Боян: Защото просто не искам съпругата ми да работи като лаборантка.
Мария /трепва сяка?? са я ударили/: Нима се срамува?? от мен?
Боян /нехайно/: Глупости. /заглежда се в димящия огън / ?? тази камина …
Съпругата му лисва каната с вода в камината.

Залата на престижния ресторант е препълнена с гости, масите са отрупани с деликатеси и маркови питиета. “Юнион табако” е домакин на пищен коктеил.Сервитьорите едва си проправят път между новоизпечени банкери, политици, синдикалисти, депутати, манекенки.
Фанча е в стихията си. Една журналистка и придружаващият я фотограф успяват да ангажират вниманието й.
Журналистка: Фани, моля те да ме представи?? на онова зализаното банкерче.
Фанча: Нали вече писахте, как започнал бизнеса само с два Т??Р-а картофи и с интелигентност? … Сладур!
Тя повежда вестникарите към младо парвеню, наобиколено от манекенекенки.
Боян и Тони приемат поздравления от солиден господин и съпругата му.
Кмет:Трогнати сме от поканата.
Съпругата: Щастлива съм да прекарам вечерта между толкова известни личности.
Тони / целува галантно ръката й /: Голяма чест е да се запознавам с вас, мадам, желая приятна вечер.
Двойката отминава, Боян се навежда дискретно към съдружника си.
Боян: Това е кметът на онзи квартал. Пъхнах десет хиляди долара във вестник “Демокрация” и го оставих на бюрото му да го прочете. Намекнах му, че ще получи още толкова. /намига / Ще взема складовете на безценица, на търга ще наддавам сам срещу себе си.
Тони: Чиста работа.
Боян: Там е най-големия битпазар в София. По сергиите може да се купи всякаква фал??ива стока – от телевизор Панасоник, до сирене Камембер.
В този миг пред тях изниква Краси Дионов.
Краси: Евала ви редим, значи, представени са всички политически сили, барабар със синдикатите. Ей на това му викам аз демокрация.
Тони: О, Железен, как е положението? Зли езици немирно ??епнат, че си нещо като дон Корлеоне.
Краси: Преувеличава??, съкровище, не си падам по киното. / към Боян сериозно / Е, господин Тилев, къде е оня, ва??ия напудрен депутат?
Боян : Предполагам, че ще се появи по-късно.
Краси: Сигурен ли си?
Боян: Ако пропусне някой коктеил, значи е умрял.
Краси: ??мам да му говоря по закона за хазарта. Ония там в Парламента, хич да не ми ??икалкавят, че … / оглежда наоколо / Купона ти е като за световно.

??змъчената, по цигански разпусната пъстрота на битака е огласена от врява. Момчета в черни костюми, черни очила, остригани глави и провиснали ланци преобръщат няколко сергии. Двама от тях налагат евтините стъкларии с бухалки, обезумели китайци се разбягват, някои от тях се мъчат да спасят стоката си.
Между лавките пропълзява Т??Р и спира пред един от складовете. Фатих го пресреща и с жестове дава указания за маневриране.
На двайсетина метра от рампата е спрял лъскав Мерцедес. Затъмненото задно стъкло на колата е леко отворено и от него заслонено наднича Боян Тилев. Усмихва се властно, с притежание, щастливо.

На летището Мария и Боян изпращат дъщеря си за Америка. Куфарите са предадени, мелодичен глас настойчиво призовава пътниците, това са последните секунди преди раздялата. Невена е възбудено нетърпелива, баща й сияе, изпълнила се е една от неговите мечти, а Мария не е на себе си, тя е като замаяна.
Мария: Да пи??е?? …
Невена: Обещавам.
Мария /тихо, с болка/: В джоба на сака съм ти сложила пакет с мокри кърпички.
Боян: Парите и кредитните карти са при документите. ?? … умната.
Момичето прегръща набързо баща си и се сгу??ва в майка си.
Невена: Обичам ви.
Мария цялата трепери, едва си поема дъх, в очите й напират сълзи.
Невена: Недей така, мамо.
Боян: Закъснява??!
Невена се забързва към митническата служба, обръща се, махва усмихната, зърват за последно гърба й и изчезва.
Останала без сили, Мария се опира на близкото перило. Тя е напълно отчаяна, сломена и вече не го крие, приглу??ено изхлипва и дава воля на сълзите си.
??зпълнен с жалост, Боян слага покровителствено ръка на рамото й, после я придърпва към себе си и започва да я гали и прегръща както се успокоява малко дете.

Запотени работници разтоварват направо от Т??Р-а в новия склад на Тилев.В края на рампата Фанча и Фатих са изнесли няколко мастербокса и продават цигари на натрупалите се дребни търговци.Те търпеливо се редят, взимат по три, четири стека и плащат в брой.
Новият джип на ??ефа пристига, ??офьорът ??ван Кривия изскача, отваря вратата на Боян, изчаква го да слезе и застива като канара близо до него.
Фанча: Шефе, разпродаваме вече втори Т??Р. Голяма работа излезе този битак.
Боян /подава й кожено куфарче/: Приготви каквото сте събрали за днес,трябват ми спе??но ке??.
Фанча: Тони се обади от Бейрут. Утре пристига с вечерния полет от Париж.
Боян: Действай, че бързам.
Фанча се спуска да изпълнява задачата. Кривия, с безизразна физиономия, стърчи до своя ??еф.

Новият офис на фирмата.
Мартин разглежда картините окачени в стаята на секретарката. Той е отегчен и напрегнат, често хвърля поглед към затворената врата на ??ефския кабинет.Фанча се е отпуснала зад писалището си и чете вестник “ Демокрация”. Един от телефоните звъни.
Фанча: Ало-у, Юнион табако. … Господин Тилев отсъства в момента, за кого да предам? … Не, ангажиран е . Оставете ми някакъв телефон, ние ще ви потърсим. … Да, ще предам.
Хлопва слу??алката, прави гримаса на досада и демонстративно поглежда часовника си.
Фанча: Господин Сестримски, след малко ??ефът има делови обед и едва ли ще може да ви приеме.
Мартин: Просто му кажете, че съм тук. Трябва да го видя на всяка цена.
Фанча: Съжалявам, ама ми е неудобно да го безспокоя.
Вратата на кабинета се отваря и излиза солиден господин, следван от Тилев.
Боян: Стефана, изпрати Кривия да откара господин Димитров до банката.
Фанча: Ама, вие …
Боян: Аз ще взема джипа.
Димитров излиза. Едва сега Боян обръща внимание на приятеля си.
Боян: Марти съжалявам, целият ми ден е на пожар. След петнайсет минути имам неотложна среща с двама депутати. … Чакай, купил съм ти карта за басейна в Правителствената болница, хайде в събота да се видим там.
Подава картата, Мартин дори не я поглежда, а вдига една картина покрита с вестник и я връчва на Боян.
Мартин: Моля те, продай я. На мен вече не ми трябва. Познава?? толкова хора с пари …
Боян / отгръща вестника /: Бенчо Обре??ков! Ти … ти нали я обича??е?
Мартин / с неудобство/: Спе??но се нуждая от пари. Колкото ти дадат …
Боян /към Фанча /: Стефана, вземи от касиерката петстотин долара и му ги дай. / към Мартин/ Ще се оправяме в събота когато …
В този миг в стаята връхлита Краси Дионов с двама от своите пазванти. Те гледат ло??о, пистолетите издуват саката им.
Краси: Опа-а, птичката в кафеза!
Фанча: Господин Дионов, в 13 и 30 господин Тилев има …
Краси: Трай, ма курво! Господин, Тилев, я ела да си поприказваме, че съм бесен.
Боян: Добре, но първо разкарай тия приветливи юнаци.
Краси /към бабаитите/ : Няма да мърдате от тук!
Дионов подкарва Боян към кабинета му. Мартин хвърля поглед към разтрепераната секретарка и двамата бабаити и напуска офиса. Картината му остава захвърлена върху масичката за посетители.

В кабинета Краси вдига вазата с цветя и я трясва на пода. Този предварително премислен театър дава възможност на Боян да се съвземе от моментно обзелия го страх.
Краси: Как ти дойде на ум, копеленце гадно да ми посегне??, а?
Боян: Ти прекали. С тия складове се отървах от твоето нахалство, левенте.
Краси: От нищо не си се отървал, задник такъв. Моичките чакат само да им свирна и си труп.
Боян: Чакай малко …/опипващо/ По-добре е да стане?? мой съдружник … ъ-ъ, аз ще ти предложа една сделка.
Краси взима кристалния пепелник и трясва и него на пода.
Краси: Нищо не може?? да ми предложи?? ти на мен, контузен, ни-щи-чко.
Боян: Уиски.
Краси: Аз съм българче,пия само ракия.
Боян: Ще внасяме уиски, далаверата е сериозна.
Краси / замисля се /: ?? кой ще ни доставя тая забрава ?
Боян: ??ма кой, Тони Хури.
Краси : Оная ливанска майна е мо??енник.
Боян: Но ми е съдружник. Глупаво е да краде от себе си,нали? Тони предлага бутилката по три долара, а тук със завързани очи ще я продаваме по седем.
Железния моментално наду??ва далаверата.
Краси: Ония гадове митничарите ще ни одерат кожите.
Боян: Нали профсъюзите направиха фондации и получиха право да внасят безмитно?
Краси: Е, и?
Боян / въздъхва облекчено /: Синдикатите … абе, синдикатите са вече мои.
Краси започва да се разхожда из стаята, подритва парче от стро??ения кристал, съобразява бързо.
Краси / преобразен /: Ама прави ли се така, бе човек? Ми кажи ми го простичко, Краси ще купувам складове. Можехме да си делнем и оня битак. /намига приятелски / Това с уискито … много е идейно, насреща съм, действай.

В спалнята на Тилеви светят нощните лампи и е така тихо, че се чува само часовникът. Мария чете книга, а Боян е разгърнал вестник.
Боян: Невена да се е обаждала случайно ?
Мария: Не.
Боян: Детска му работа ! Като я мързи да пи??е, да вдигне поне телефона.
Мария: Невена си има свой живот.
Боян: ?? не й ли прищраква,че се тревожим за нея ?
Мария: Тревожа се за теб.
Боян: ?? защо ?
Мария: Сяка??, все по- трудно те разбирам.
Боян: Няма нищо за разбиране. Виждала ли си въжеиграч? Отдолу пропаст, въжето е опънато и трепти, публиката е затаила дъх. На нея хем й се иска той да изпълзи, хем й се ще да падне.
Мария: ?? ако наистина падне??, ?
Боян /раздразнено/: Бях забравен от Бога фотограф, скъпа, а сега … Оказа се, че мога да правя пари. Никога не съм се чувствал по-добре, по-свободен.
Мария: Само богатият ли е свободен ?
Боян: Когато на едно дете му забраняват нещо и му отнемат любимата играчка, то се стреми към нея.
Мария: ?? какво е общото между въжеиграча и детето ?
Боян /търси точните думи / : Гъделът. Тръпката в играта, страхът, че може да бъде?? наказан …
Мария: Но ти вече си пораснал.
Боян: Човек си остава дете. В ония заблатени години ми бе??е отнета играта, а аз винаги съм искал да играя.
Мария : Децата са невинни и безотговорни …
Боян: ??грае ми се, но ми се играе така, че да съм под прожекторите, да ме виждат отвсякъде и всички.Равноправие означава посредственост, не разбира?? ли? А аз съм силен и съм независим. Бъдещето ни едва сега започва.
Мария: Бъдещето започва от настоящето, а на??ето – го няма, на??ето настояще е само твое.
Боян замлъква защото усеща, че ако продължи ще я засегне и огорчи. Мария отново се зачита в книгата си.Той изгасява лампата и се обръща с гръб към нея.

На входната врата и по прозорците на къщата в Симеоново са монтирани метални ре??етки. Катарина ги оглежда критично.
Катарина: Ако, не дай си Боже, влезе крадец по- скоро ще остави нещо отколкото да отмъкне от тук.
Мартин: Ами компютъра? /оживява се / Кате, започнах нов роман “ Разруха “.
Катарина / с жлъчна ирония /: Да не е автобиографичен?
Мартин: Не се заяждай.
Пред портичката спира джипът на Тилев, Кривия се спуска да му отваря вратата.
Катарина: Йе-е !
Боян се приближава, той крепи в ръцете си две препълнени пластмасови торби.
Катя: Уел към, биг бос.
Боян: Днес, най после узаконих оная бинго зала и ре??их да се почерпим , а присъствието и на една млада дама е просто очарователно.
Катарина се заглежда в лъскавия джип.
Кривия се е захванал да почиства стъклата му.

Във вестибюла анархията е пълна, леглото е неоправено, нахвърляни са книги, дрехи, недоумити ча??и и чинии. Личи си , че това е жилище на самотен мъж, който не е свикнал да се грижи за себе си. Единственото подредено място е в ъгъла, където се намира компютъра.
Мартин се мъчи да открие някакви чисти ча??и и прибори.
Боян е натрупал върху масата различни лакомства и ловко ги разопакова. Катарина наблюдава суетнята на мъжете.
Боян: Марти, дай тирбу??он и лед.
Мартин: Лед нямам.Оня ден, хладилникът предаде богу дух. Госпожичке, остави тази цигара и стани да помогне?? на стария си баща.
Момичето дръпва демонстративно от скъпата цигара и не помръдва от мястото си.
Катя: Не съм до??ла да се заяждам, обаче ще разваля настроението и на двама ви. Мама е болна.
Боян/ изненадан /: Кой, Вероника ?!
Катя / към баща си /: Мама е в болница.
Боян / удивено /: Това е невъзможно. Днес съвсем случайно я зърнах да бистри политиката по някакъв телевизионен канал, изживява??е се като Клеопатра.
Катя / смутена /: Кога ?
Боян: Днес по обяд, моето момиче.
Катарина: Сигурно е било запис. / опитва се да се овладее./ Баща ми, тя все още е твоя съпруга, … поне пред закона. /прави мъчителна пауза/ Ще я оперират.
Мартин : Господи, … и от какво?
Катя: Тумор … може да е, доброкачествен. Но в болницата, нямат лъжици и чинии, нямат тоалетна хартия и чар??афи и от известно време взимат пари. Трябват хиляда и петстотин долара.
Боян /паникьосано /: Спокойно, пари ще се намерят.
Мартин / потресено /: Тумор! … Тя … тя знае ли?
Катя / наблюдава с интерес баща си /: Още ли обича?? мама?
Мартин /искрено нещастен /: Ако трябва, ще продам тази къща.
Катя: Попитах те, още ли я обича???
Мартин: Двайсет години бяхме заедно … жал ми е за нея.
Катя: Когато ти се изниза, си мислих, че мама те мрази, а после разбрах, че й е жал за теб. Вие наистина трябва да се разведете.
Мартин е объркан, механично посяга към бутилката с уиски, усеща се , че му е болно.
Боян /неочаквано осенен /: Марти, знае?? ли, намерих купувач за твоята картина. Всъщност … абе, ще го притисна да се охарчи с три хиляди долара.
Мартин: Две хиляди, това е реалната й цена.
Катя: Аман от благородството ти! /към Боян/ За да възстановим справедливостта – две хиляди и петстотин.
Боян вади портфейла си и отброява банкнотите. Мартин си сипва още уиски и го изпива на един дъх, ръцете му треперят. Катарина също сипва на себе си , пали друга цигара от кутията на Боян.
Катарина: Как е Невена?
Боян: Не си ли пи??ете?
Катя / отпива /: Бях й намекнала, че нямам пари за чорапогащници и тя ми прати двеста долара.
Боян / с неудобство /: ?? това те засегна ?
Катя: А, защо ? Баща й е богат, пък аз съм млада, красива и цялата в бримки. /внимателно отброява петнадесет банкноти, показва ги/ Точно хиляда и петстотин. /бутва останалите пари към баща си/ Няма да е ло??о и ти да се погрижи?? за себе си.
Мартин: Кате, остани при мен!
Катя : Не!
Мартин: Моля те.
Катя : Не става !
Мартин : Ти също обича?? тази къща. Като дете …
Катя: Недей, че ще се разкиснем и ще потечем. Аз съм вече голяма, татенце. Чао.
Катарина излиза забързано, сяка?? бяга от някого.

Джипът свива в забутана уличка ,потънала в мизерия и мръсотия и спира недалеч от малък неугледен ресторант. Кривия се оглежда наоколо, отваря вратата на ??ефа си и го следва от растояние. Боян влиза в заведението, а телохранителят му остава да стърчи отвън. През мръсните стъкла на витирината се вижда митничарят бай Георги. Тилев му подава куфарчето си.

В новия ресторант на Железния кипи ударен труд. Предстои тържествено откриване на заведението. Келнерите подреждат масите, притичват полуголи танцьорки ,техниците изпробват уредбата. Собственикът не се свърта на едно място, подвиква, разпорежда се властно. Боян пие уиски и търпеливо го изчаква.
Краси: Три попа съм извикал да го осветят, стадо танцьорки, две фолкпевици, факир… Ти сигурен ли си, че твойте тежкари ще дойдат?
Боян: В нищо не съм сигурен, но съм ги поканил лично.
Краси: Митничарите ти излязоха читави момчета.
Боян /приглу??ено /: Контейнерите пристигат на пристанище Бургас с придружителни документи за директен реекспорт в Румъния и Югославия.
Краси: Гроб съм…. Разтоварваме си фал??ивото уискинце в ония халета, а митото остава на завоя пред склада . Супер.
Боян: Скоро обаче ресторантите, магазинчетата и нещастните сергии ще затънат в уиски, което обеднелите пиендета не могат да излочат за години напред.
Краси: Споко, бе съкровище ! Тогава ще му мислим. Аз защо обичам да си другарувам с учени хора. Дай сега да си не разваляме кефа.

Слънчев неделен ден. Боян и Мартин са излезли в планината, стъкмяват и палят огън.
Мартин: Честно казано стана ми срамно заради мен самия, Вероника никога не е имала тумор.
Боян: Това означава … /търси точната дума / това означава, че Катарина те е преметнала.
Мартин: Тя се подигра с нас.
Боян: ?? за какво, по дяволите, са й били парите ?
Мартин: Не зная. Веднъж, в първи клас, бе??е изяла ??околадчето на свой съученик, обвиниха друго дете, стана луда патърдия. От тогава никога и за нищо не е лъгала, дори и за добро.

Боян: Прощавай, да не би … знае??, сега всички се боцкат, подлудели са да се самоубиват. Дрога ?
Мартин: Не, ще??е да й проличи. … Абе, нали младите искат да заминават за Америка. Предполагам, взела е парите, за да се махне от тук. … Да-а, … печалното е, че аз я изоставих.
Боян: Глупости, та ти я обича??, ти …
Мартин: Престанах да я разбирам, оказах се и жалък баща.
Боян: Марти, престани да се обвинява??.
Двамата духат в импровизираното огнище, огънят трудно се разпалва, димът влиза в очите им, люти им, за миг ги разделя.
Боян / с насълзени от дима очи /: При мен също нещата вървят към … Направих с толкова мерак този мезонет, а влизам в него сяка?? е чужда къща. … Мария се затвори в себе си, смени се. Тя …
Мартин /прекъсва го /: Абе, тя си е същата, май ти се смени.
Боян губи желание да продължи изповедта си и се захваща с огъня. Мартин се взира в приятеля си. Той изглежда като обидено дете.
Мартин: Страхотен ден, слънце, ти??ина.
Боян: Писна ми от работа, от навляци, ??мекери, тъпанари и всякаква измет. /заглежда се в димящите съчки/
Мартин: Помни?? ли Созопол?
Боян: Сънувам го тоя жив огън.

На вратата на хладилника с магнит е окачена кратка бележка:
“ Не ме чакай. Няма да се върна.”
Боян я взима, препрочита отново съобщението,оставено от жена му и напуска кухнята.
Той отваря гардероба на Мария. Дрехите й са на мястото си, грижливо подредени по закачалките. Гледката сяка?? допълнително разпалва искрата на гнева му. Боян
припряно издърпва чекмеджетата, разпилява съдържанието им по пода. После спира, за да си поеме дъх и оглежда спалнята сяка?? я вижда за пръв път.
Картината,която е купил от Мартин, излъчва хармония на багрите и светлина. Боян се взира в нея. Пълни ча??ата си с уиски, отпива.Той уморено присяда на един стол и запалва цигара, чувства се омаломощен и отчаян.
В един миг го стряска настойчивият звън на телефона.
Боян / нетърпеливо /: Ало.
Генерала / з. к. /: Не исках да ви безспокоя по това време, но …
Боян /прекъсва го с неприкрито разочарование /: О, господин Генерал …
Генерала / з. к. /: Все пак добре е да знаете, че ва??ата съпруга е у нас.
Боян: У вас ?!
Генерала / з. к. / : Дойде по обяд. Наталия Петровна ни направи бор??. Нахранени сме, сега ще поспим.
Боян: Къде ще спи?
Генерала / з. к. /: У дома, разбира се.
Боян : ??двам веднага .
Генерала / з. к. /: Не мисля, че сега е моментът. Обадих се, за да ви спестя тревогата. Боя се , че ще сбъркате, защото …
Без да го доизслу??а, Боян трясва слу??алката.

Старата асансьорна кабина пристига на стълбищната площадка. Боян се спуска към масивната дъбова врата с табела “ген. ??ван Атанасов “ и звъни настоятелно. Генерала го посреща с каменно изражение и му препречва входа.
Генерала : Ва??ата съпруга не желае да ви види.
Боян го избутва безцеремонно и влиза.

Холът на семейство Атанасови е просторен. Библиотеката е претъпкана с книги, претрупано е със статуетки от порцелан, матрьо??ки, излитащи ракети и спътници. На стената е окачена географска карта на Съветския съюз. Боян безпомощно се озърта.
Генерала: Вие сте невъзпитан, господин Тилев.
Боян: Ама, тя защо …
Генерала: Зададохте най-безсмисления въпрос. ??мате прекрасна съпруга. Не всичко зависи от мен, но аз й обещах.
Боян: Какво й обещахте ?
Генерала : Да ви освободя. Аз съм български офицер и не връщам думата си назад.
Боян: Не разбирам.
Генерала : Обещах да ви освободя от задължението, което поехте пред мен.
??зведнъж Боян проумява, че Генерала навярно се е съгласил да го замени с друг, да унищожи онова, което сам е породил, да му отнеме играта.
Боян / смаяно / : ?? какво ми предлагате? … Да се върна отново в министерството?
Старческото лице на фанатик излъчва упованието на излъган човек, който е прекрачил себе си, извър??ил е ненужна жертва.
Генерала : Вие сам ще ре??ите, не ме засягат бъдещите ви планове.
Страхът за миг сковава Боян, но той успява да се овладее и пристъпва към своя благодетел.
Боян: Аз също съм български офицер, господин генерал и ще изпълня дълга си.
Генерала : ??зборът е ва??, но засега съпругата ви ще остане тук.
Боян: Бих искал да й кажа две думи, само две думи.
Генерала: Тя категорично отказва да се срещне с вас.
Боян: Съжалявам, че ви притесних. /отправя се към вратата/ Лека нощ.
Сега умората по лицето на стария човек е забележима и подтискаща.

В този нощен час градът е пуст. Джипът е паркиран направо на тротоара пред старата кооперация, в която живее Генерала.
Боян излиза от входа и се оглежда, чуди се на къде да поеме. В този миг зад него изтичва Мария, хвърля се на врата му и започва да го целува, да хлипа, сяка?? той я изоставил, като че ли той я напуснал завинаги, а тя най-сетне го е намерила.

Мартин е в кабинета на Боян.
Боян: Марти, имам нужда от помощта ти.
Мартин : Да не си ре??ил да ме прави?? съдружник?
Боян: Не се будалкай. / Взима от писалището тетрадката на Мария и му я подава / Надникни в тази тетрадка.
Мартин /зачита се, преобръща няколко страници / : Странни стихове, напомнят за японските хайку. /продължава да чете /
Боян: Намерих ги скрити в парцалките на Мария.
Мартин /смаяно /: Мария?
Боян: Тя ги е написала.
Мартин: Господи! /чете/ Духът е безсилен пред нищетата на унижението. … Горката Мария.
Боян: Моля те да затвори?? голямата си уста. Ще издам тази книга.
Мартин: Но, тя е скрила тетрадката, нали. … Не трябва ли все пак да я да я попита?? ?
Боян: Ще й направя подарък. ??скам тази книга да я прочете цяла София.
Мартин: Не виждам с какво мога да помогна аз.
Боян: На никой нямам доверие освен на себе си и на теб.
Мартин: Почакай малко …
Боян : Зная, сега за да се издаде книга трябват пари. Ти ще разполага?? с много пари, ще напи??е?? предговора, ще намери?? художник. ??скам я в твърди корици и облечена в кожа. Твоят хонорар ще е тлъст колкото …
Мартин: Ако ре??а да приема, нещастнико, правя го не за теб, а за Мария !

Фанча е зад писалището си и разлиства модно списание. От вратата на ??ефския кабинет излизат Боян и Мартин. Тя не прави дори опит да имитира някаква заетост.
Боян : Стефана, ако не успея да се върна до три, нека Петев да ме изчака.
Фанча : О кей, ??ефе.
Секретарката отново забожда поглед в списанието.

Улицата пред офиса е оживена. Двамата излизат от входа на сградата, Боян се спира и пребърква джобовете си.
Боян: Ключовете от джипа … ??злезе ми от главата, че изпратих колата на Мария. / отправя се обратно / Чао, действай.
Мартин се отдалечава по улицата.

Вратата на кабинета е отворена, Фанча се е разположила върху писалището на ??ефа си и разговаря по телефона.
Фанча : Да бе, да … Наръси сериозни парички на четирима баровци от борда на банката и изтегли кредит срещу запорираното уиски,седемстотин хиляди бутилки. … Как каква е далаверата ?
В съседната стая , незабелязано от секретарката се е спотаил Тилев и търпеливо изслу??ва обстоятелствения преразказ на бизнесделата си.
Фанча: Ами, купи уискито от теб по два долара и половина за бутилка, а го заложи в банката, по седем и половина. Ей в това е далаверата ! След месец на??ият обяви, че не е в състояние да върне и погаси кредита и им джироса ка??ончетата да си ги бият в главата. Работата просто заспа.
В кабинета Фанча продължава да рапортува.
Фанча: Скапаната банка едва успя да продаде пиячката за по два долара ??и??ето и опа-а, банковият надзор я обяви в несъстоятелност. Печалбата – три милиона и половина в зеленичко.
??зненадата на Боян е преминала в мрачно задоволство.
Фанча: Факир е, щом успя да прецака цяла банка. … Нищо не е погазил. Оня му??морок юристът каза, че в сделката стриктно са спазени духът и буквата на закона. … Да , добре. … Нали ти продиктувах новите му банкови сметки?
Боян предпазливо пристъпва до враттата на приемната и ??умно я хлопва, след което се отправя към кабинета си.
Фанча стреснато прекъсва разговора, скача и объркано се суети около писалището. Боян я намира паникьосана и разстроена.
Фанча: Упла??ихте ме, търся …
Боян: Забравих ключовете си. … Трябва да ви кажа нещо важно, от утре сте уволнена.
Фанча : Аз! … Защо ?
Боян: Ще ви дам цялата заплата до края на месеца , но ще си удържа сумата за телефонния разговор с Бейрут.
Лицето на жената добива жалко изражение, от очите й бликват сълзи и тя като пребита напуска кабинета на ??ефа си.

Мария и Боян влизат подръка в малка квартална църква. В полумрака пред олтара Мария пали свещи, целува раболепно иконата на Божията майка. Боян пуска в касичката за дарения петдесет долара и се взира замислено ту в образите по иконите , ту в молещата се жена.
Пред входа на църквата Мария раздава пари на просяците, после се отправят към колата .
Мария : Ти вярва?? ли в Бога ?
Боян : Не, но съм се интересувал от него. Казват, че щом Господ е създал света такъв, значи и той гре??и.
Мария : Апостол Павел казва, че никой нищо няма да отнесе от тази земя, защото никой нищо не е донесъл на нея..
Боян / засмива се /: Понеже никой не се е върнал от там, /посочва към небето / едно е сигурно, че сме живи тук на земята, такива каквито сме.
Мария / сяка?? не го е чула /: Казано е още, че тщеславието и суетата убиват щастието.
Боян / погалва я по косите /: Казано е , че трябва да се обичаме.
Мария : Молих се за теб.
Боян : ?? добре си направила.

Боян се е сдобил с нов по-престижен офис и е поканил Краси Дионов “на ча??а уиски”.
Краси: Да не е от онова фал??ивото?
Боян : За приятели пазя само Чийвас Регал .
Краси: Приятел,а?
Боян /отпива пестеливо/ : ??мам да споделя с теб две неща.
Краси /смразяващо иронично /: Наркотици ?
Боян : Метали.
Краси : Много добре знае??, че ??лиан Па??ев държи там и входа и изхода. Така е засукал вимето на майката държава, че чак е преял. Копеле гадно!
Боян: ??звестно ми е, че ??лианката се е намъкнал в твоя бизнес и ти пречи да развие?? хазарта по Черноморието, но …
Краси : Мамицата му !
Боян : Ще внесем метали от Русия и така ще го ударим.
Краси /възторжено/: Супер! … Железния и Бог забавят, но не забравят. / замисля се / А другото?
Боян : Нефт.
Краси : Нови двайсет, докача?? ме на интелигентност.
Боян : Югославия е във война, а войната си е чиста далавера.
Краси : На тоя тепих не съм се борил, нещо не те разбирам.
Боян: Знае??, че съседите са в ембарго и си карат колите само насън, нали?
Краси : Хм … /съобразява/ Абе, ти май наистина си надникнал в проблема.
Боян : Вникнал съм и то, дълбоко.
Краси /вдига ча??ата си/: Да натаковаме ??лианката Па??ев, а?
Боян : Точно така.
Краси : Ха – ха … / доволно / Обеща ми го, запомни! Този път трябва да бъде?? особено, ама много особено внимателен.

Мария изкачва бавно стъпалата и се спира пред входната врата на мезонета. За миг сяка?? се колебае, но после отключва и потъва в тъмнината.
?? в хола цари мрак. Мария се отправя към стаята си и в този миг изненадващо грейва светлина, сияещ пред нея се появява съпругът й, поднася роза и я целува. Мария е объркана и притеснена.
Масата изискано е подредена за вечеря. Боян грижливо я настанява да седне.
Боян: ??ска?? ли да ти приговя едно мартини ?
Мария: Не.
Боян: Къде бе??е ?
Мария : Ще отида да се измия.
Боян / ??еговито /: Никъде няма да ходи??. /пали свещите/
Мария се заглежда в трепкащите пламъчета.. Мълчанието им, ранимо и отчуждено, се настанява помежду им.
Боян: Не иска?? ли поне ча??а бяло вино?
Мария: Не.
Ръцете му я обгръщат.
Боян / ??епне /:
Някой чука на вратата,
враг или приятел ?
Ако си тръгна,
кой тук ще остане
вратите да отваря ?
?? ако се върна,
кой тук ще ме посрещне ?
Мария е поразена. Боян с гордост й поднася новоиздадената стихосбирка “ Кратко небе “. Книгата изглежда прекрасна, отпечатана на луксозна хартия, изпъстрена с полуабстрактни графики, тя излъчва овладяност и достойнство.
Мария прочита заглавието, спира поглед на снимката си и очите й се насълзяват.
Мария: Кой ти позволи ?
Боян: Нали непрестанно ме упреква??, че не те забелязвам, но аз …
Мария: Ти … ти ме ограбва??. …
Боян /изумен от реакцията й , яростно / : Пак ли съм виновен?
Мария: Защо посегна и на мен?
Боян: За всичко съм виновен, непрекъснато виновен. Направих го заради теб, разбира?? ли, заради нас.
Мария : Единственото, което бе??е само мое.
Боян захвърля гневно ча??ата си на пода.
Боян : Направих го от обич.
Мария : Ти не ме обича??, ти …
Боян: Недей …
Мария: Каква ужасна карма плаща?? ти?
Тя започва като обезумяла да къса книгата, нещо между двамата безвъзвратно се е сринало и разру??ило.

Злополучната разкъсана стихосбирка е в ръцете на Мартин. Боян обхожда кабинета си, като разярен тигър.
Боян: Аз сантименталнича като глупак, а госпожата къса. ?? знае?? ли какво ми каза? … Каза ми ,че ще си платя.
Мартин: За какво?
Боян: За всичко, … за това че се съгласих да правя пари, че съм богат, за Генерала …
Мартин / крайно удивен /: Кой генерал ?
Боян / сепнато / : Говоря глупости, ама не издържам вече. /вбесява се отново/ ?? на кого да си платя, на тая скапана държава? На тоя утрепан народ, дето всички го крадат и лъжат, а той си дреме и мълчи? … ??ли може би на Бог?
Мартин : Не богохулствай !
Боян: Болно ми е.
Мартин: Все пак трябва??е да кажем на Мария, тайнството е нейно, думите са нейни.
Боян / отмъстително / : Думите са нейни, но книгата е моя.
Мартин: Да отложим премиерата.
Боян: Няма да отлагаме ни- що.
Мартин: За да я накаже??, така ли ?

Градината на ресторанта е пренаселена от гости за премиерата на “ Кратко слънце “. Повечето от тях са бизнесмени, присъстват неколцина политици, журналисти и популярни лица от телевизионния екран.
Във вътре??ния салон са струпани маркови питиета и деликатеси, с които може да се нахрани войни??ки батальон.
Боян Тилев подпечатва екслибриса върху подарените екземпляри.Съпругата на тежък бизнесмен му поднася книгата си.
Съпруга / полуиронично, полузавистливо /: Къде е на??ата поетеса ?
Боян: Наложи се спе??но да замине, дъщеря ни учи в Америка.
Съпруга: На времето и аз пи??ех стихове, господин Тилев, но никога не бих се осмелила …
Съпруг: Пък на??ият син е още малък, изпратихме го в ??тън.
Мартин и една актриса са седнали до масата за сервиране. Той е примъкнал бутилка водка Смирноф. Жената мести препълнената си чиния към него.
Актриса : Хапни, бе Мартине, гледай какви са чудеса.
Мартин: Не, благодаря. / сипва си водка / ?? без мен голямо плюскане пада.
Актриса: Не премиера, а Шехерезада.
Мартин: Още не съм се напил, а лицата на богоизбраните ми се сливат в едно.
Актриса: Въздухари, ама сега всичко може да се купи с гре??ните им пари и чисто минало, и достойнство … и лицето на човека вече е пари.
Мартин /погалва нежно стихосбирката/: Мъчно ми е, че никой няма да я прочете, а тя си заслужава.
Актриса: Не четат, не стъпват в театъра …
Върху една маса са струпани купчина книги ,предназначени за гостите. Край тях стои около двадесет и пет годи??на жена. Погледът на Боян се спира на непознатата. Тя е красива, някак забравена, унесено самотна, от цялото й същество, от облеклото й се излъчва нещо невинно и в същото време опасно и покварено. За??еметен, той се отправя към нея.
Боян: Къде е ва??ата книга ?
Магдалина / изненадана от вниманието му, смутено /: Ама аз ..
Тя се съвзема и му подава една книга, за да я подпечата.
Магдалина / цитира /:
Луната,
препълнена чиния,
пред която седяхме гладни.
Тези къси стихове са написани от самотник.
Боян е впечатлен от думите на младата жена, от гласа й от излъчването й .
Кривия напрегнато следи ??ефа си и се спуска към двамата.
Кривия: Господин Тилев, да ви такова … да ви запозная с жената. Наредих да помага тук.
Боян е изумен.
Магдалина / с неудобство /: Приятно ми е, Магдалина.
Боян /едва успява да отлепи поглед от очите й /: Магдалина, … като онази, превърнала се в символ на разпнатата непорочност?
Магдалина: Разкаялата се гре??ница, последвала ??сус до кръста, се нарича??е Мария Магдалина.
Кривия : То е без работа, ??ефе. Трябва да му намерим някое занимание, че с к,во ще храним детето?
Боян: ??мате дете ?
Магдалина: Завър??ила съм английска филология, но …
Кривия : Шефе, господин ??лиан Па??ев си тръгва.
Боян: ??звинете ме.
Па??ев се е отправил към изхода, Боян пресреща видния си гост.
??лиан : Благодаря ти за поканата, бе??е впечатляващо.
Боян: Бе??е чест за мен.
Па??ев хвърля ироничен поглед към отбраното общество и претрупаните маси.
??лиан: Тия досадници са ненаситни, цяла седмица ще те одумват.
Боян: Правя го заради Мария.
??лиан : Прегледах книгата, има?? невероятна жена.
Боян: Зная.
??лиан : Никак не се учудвам, че я няма тук.Поздрави я от мен.
Боян : Ще го направя.
??лиан / понечва да си тръгне, но се спира /: Непрекъснато се разминаваме по вечеринките, добре е да се видим с теб. ??ма какво да си кажем, нали ?
Боян: ??ма. … А има и какво да премълчим. Ще ти се обадя тези дни.
Двамата стискат ръцете си. Боян остава с удоволствието да разгледа гърба му.

В хола, Генерала, увит в одеало е потънал в инвалидна количка. Отслабналото му, посивяло лице излъчва напрегнатост. Наталия Петровна му поднася стакан с чай.
Боян: Какво казват лекарите ?
Генерала : Рак на белия дроб.
Боян: Да се обадя в Правителствената болница, там …
Генерала: Няма никаква нужда.
Боян: Ще ви изпратим във Франция или в Щатите.За парите не мислете.
Генерала: Навсякъде ракът е рак и във Франция, и в Америка.
Ната??а: Ванко, я тебе умоляю.
Боян: Чувал съм, че най- добрите специалисти в света са в Калифорния. Длъжни сме да опитаме, господин генерал.
Генерала : Наталия, моля те остави ни да си поговорим по мъжки.
Едва сдържайки сълзите си, Наталия Петровна напуска хола.
Генерала: Повиках ви за друго, господин Тилев.
Боян: Ще направя всичко по силите си за вас.
Генерала: Не за мен, за идеята! Няколко пъти ме попитахте на кого ще трябва да предадете парите. Не говоря за всичките, а за част от спечелените ва??и пари.
Боян / леко стреснат /: Слу??ам ви.
Генерала: Ва??ата помощ ще ни е нужна.
Боян : На кого ?
Генерала: Когато потрябва, при вас ще дойде човек, ще се представи за мой братовчед и ще ви предаде другата половина от тази банкнота.
Той измъква с отънелите си пръсти чисто нова, скъсана на две социалистическа петолевка и я подава на Боян, който е видимо смутен от тази наивна приумица, заета сяка?? от старите ??пионски филми.
Генерала: Ако тя съвпадне с ва??ата, вие сте длъжен, повтарям: длъжен сте да му се подчините.
Боян: Слу??ам, господин Генерал.
Боян вади портфейла си и внимателно прибира банкнотата. Генерала сяка?? отсъства, потънал в собствените си мисли.
Генерала: ??скам да ви попитам нещо лично.
Боян /изненадан /: Да, слу??ам ви.
Генерала: ??збухва Френската революция, следва я Реставрацията, а после идва Наполеон и отново реставрация. ??сторията сяка?? отстъпва назад, криволичи, но сетне тръгва нагоре. Следите ли мисълта ми? Смятам, че е невъзможно на??ите, социалистическите идеи да изчезнат без следа. Може би няма да се върне оня, на??ият социализъм, но нещо от тях, … нещо от нас все ще остане.
Умореният, умиращ старец го гледа с почудата на дете и Боян събира цялата си милост.
Боян: ??сторията наистина се движи по спирала и нещата винаги се повтарят, другарю генерал.
Генерала : Благодаря ви. Е, може да си вървите, господин Тилев, вие сте зает човек.
Боян изважда визитна картичка и изписва нещо на гърба й .
Боян: Това е номерът на скрития ми В??П джиесем. Но Вие, а също и Наталия Петровна, можете да звъните по всяко време.
Подава визитката, докосва костеливата му ръка.
Боян: Довиждане, другарю генерал.
Генерала: Сбогом.
Очевидно старецът не го е разбрал, разтълкувал е думите му превратно и по своему, защото щастливо се усмихва..

Резиденцията е разположена в живописна планинска местност.
??зградена без да се пестят средства преди промяната, сега тя е собственост на всесилния ??лиан Па??ев.Пред сградата са паркирани лъскави автомобили, сноват журналисти и охранители.
По ??ироката алея на парка се задава колата на Боян Тилев, спира пред парадния вход. Кривия му отваря вратата и той слиза с подобаваща тежест.
Журналистите и фотографите, допуснати да отразят учредяването на Клуб Б7, го отрупват с въпроси, но видният бизнесмен надменно ги подминава и със съдействието на охраната влиза в резиденцията.

Голямата зала е подредена за тържествен обед. Около централната маса са насядали ??естима представители на едрия капитал. Между видните гости е и Боян Тилев.
??лиан Па??ев сериозен, съсредоточен, излъчващ власт е пред микрофона.
??лиан Па??ев:
… В отсъствие на правила и всевалидни закони, демокрацията най-лесно може да се изроди. Години наред ние реално живеем в анархия, дами и господа.
Великият магъосник Хенри Форд бе казал: “Само не ме питайте за първия милион “. Е добре, разбирам цялото безсмислие да зададем този въпрос на родните предприемачи.
Длъжни сме да приемем, че натрупаният начален капитал ще мълчи. Но е време да разберем, че бизнесът е не само лично призвание, а е и общо благо. Натрупаните пари крият огромна енергия и тя е нужна на страната ни, те трябва да излязат на светло. Дами и господа, дойде време гущерът да отхапе опа??ката си.
Неколцина изръкопляскват с намерение да увлекат и останалите. Па??ев кимва на един от телохранителите и той му носи вода.
Докато домакинът пие, един от седналите до Боян мъже се обръща към него.
Банкер: Упла??ил се е, че ония наивни ??вейцарци могат да купят металургичния комбинат и да затегнат пробката. За това е цялата дандания, нали?
Боян / смръщено, предпазливо /: Не зная, господин Папазов.
Па??ев: Уважаеми гости, скъпи колеги, за жалост, политическата класа не оправда надеждите на българския народ, а и очакванията на националния ни капитал. Капиталът изисква мъжество, ред и предвидимост. Ето защо със създаването на Клуб Б7 ние искаме да изградим едно мощно лоби, което да защити на??ите права и въжделения в Парламента.
Заключителните му думи потъват в аплодисментите на присъстващите
От другата страна на Боян е седнал богат предприемач.
Предприемач /високо, за да го чуят / Браво, господин Па??ев.
Мнозина от присъстващите си присъединяват към показното му одобрение. След миг предприемачът се навежда към Боян.
Предприемач /??епне??ком /: Ако стане министър председател сам ще си докара нефта от Русия.
Боян сяка?? е застинал, лицето му не изразява никакви емоции, втренчил се е в празните кристални ча??и пред себе си.
Па??ев / оглежда ги /: А сега,уважаеми гости, нека чуем мнението и на някой от на??ите съми??леници. … Господин Тилев ?
Преди да успее да реагира на поканата, поднасят микрофона пред Боян. Той остава седнал.
Боян: Господин Па??ев направи удивително ясен и точен анализ на състоянието, в което се намира Българската държава. Ние наистина живеем в анархия, а бизнесът, парите изискват ред. / прави пауза сяка?? разми??лява /
??лиан приближава с пълна ча??а. Боян се изправя срещу него.
Боян:Да, господин Па??ев е прав във всичко, но аз … лично аз няма да вляза в този клуб.
В залата става ??умно.
Па??ев / просъсква / : Благодаря ти, господин Тилев.
Журналистите обсъждат думите на Тилев помежду си.

Модерна бизнес сграда е приютила най- новия офис на Тилев.
В просторното фоайе влиза Боян, следван от Кривия. Специалният джиесем на ??ефа звъни.
Боян: Тилев, слу??ам. / Съобщението го заковава на място/ Кога? … Моите съболезнования, Наталия Петровна. Ако имате нужда от помощ, мога веднага да изпратя човек и кола. … ??скрено съжалявам.
С безизразна физиономия, Кривия го изчаква да довър??и разговора, после отново тръгва зад гърба му и двамата потъват в един от асансьорите.

В кабинета Магдалина старателно записва разпоредбите ??ефа.
Боян: Кривия да поръча възможно най-скъпия венец от бели рози, с една черна и една червена лента, повтарям: и една червена лента, на които да бъде написано : “ О. з. генерал ??ван Атанасов. С признателност. Мария и Боян Тилеви.”
Той е загледан през прозореца, говори с безизразен тон, изчаква я да си запи??е точно текста.
Боян: На жена ми да не съобщават нищо. Утре в 13,30 секретарката да изпрати венеца по ??офьора. Аз няма да мога да отида на погребението. Това е.
Новата му служителка припряно напуска началническия кабинет.
Боян се отпуска зад писалището си.

Неочаквано в съзнанието му се мярва далечен спомен
Ливадата в Железница..
Генерала духва в цевта на пистолета, зарежда го и почти без да се прицели стреля.Консервната кутия подскача във въздуха, рико??иралият кур??ум звънва като оса, после изстрелите сяка?? се сливат в един и от разфасованата кутия остават ръждиви късчета тенеке.

Боян отваря сейфа, вади разкъсаната половина от петлевовата банкнота, дадена му от Генерала на последната им среща, замисля се за миг, после я смачква и я захвърля в ко??чето за боклук.

Слънчева неделна сутрин. Краси Дионов е открил ново заведение. Продължителен нощен гуляй е превърнал градината с басейн в полесражение. Неколцина от персонала лениво разчистват.
Собственикът на заведението ??умно сърба ??кембе чорба. Тилев с каменно изражение следи усилията на бизнеспартньора си да преодолее тежкия махмурлук.Скупчените пред Боян документи издават намерението му за делови разговор.
Краси : Шкембе чорбичката се е утрепала. / сипва си бира / Биричка ?
Боян: Не. Май тепиха днес нещо се люлее,а?
Краси: Да, бе готин, снощен съм. А ти се бъзика?? с мене, защото се отгледах в сиропиталище и после в спортното училище омахвах по три десерта малеби, а ? Защото станах републикански ??ампион, кога ти си лизал … така де, кога си козирувал на началството.
Боян: Глупости. Аз обещах ли ти нещо ? Върнахме ли ??лиан Па??ев със стотина милиона назад, а ?
Краси : Върнахме го, ама на него му е през …
Боян /прекъсва го иронично/: … през Дунава.
Краси: Кръсти се в американска църква, нали ?
Боян: Послу??ай ме.
Краси: ??скам си парите около мен, бе човек, да си ги гледам, да им се радвам, да си ги пипам.
Боян : Помисли, утре ще бъде късно.
Краси : Да пратя на майната паричките си, а? Леле – е !
Боян: Не на майната си, а в Америка и в Швейцария.
Краси : При свободата и при часовниците, а ?
Боян: Другият вариант е валутният борд отначало да ги замрази, а после да ги прибере.
Краси: Пла??и?? ме с тоя ??ибан борд. Айде сравни ми го с нещо, че да го почувствам.
Боян: Шибаният борд прилича на стиснато коко??е дупе.
Краси : Подкача?? ме, нали ?
Боян: Както иска??, аз за себе си съм ре??ил.
Той допива минералната си вода, подрежда документите, прибира ги в чантата и става. Краси скача и го бутва обратно на стола, сяка?? е готов да го бие.
Краси: Чакай ! /взира се в него/ Обясни ми го по- чове??ки.
Боян: Колкото и неуправляема да изглежда държавата, в един момент редът в нея ще се върне и узакони. Ясен ли съм ?
Краси: Ама кому е нужен тоя ред?
Боян: Е, не на банкерите или на кредитните милионери, нито на олигавените пред кокала политици.
Краси: Ами, народецът си остана и без гащи и хич не му пука.
Боян: ?? на хората не им трябва ред, защото голяма част от тия наивници изхранват семействата си с измама. Редът е нужен на парите.
Краси /иронично/: На мен и на теб, така ли ?
Боян / съкру??ен /: Не на нас, а на големите пари!
Краси: ?? на??ите парички не са малко, ей. / погледът му разбиращо се прояснява / ??ска?? да каже?? … Ами добре тогава, давай документите.
Безропотно и някак опасно смирен Краси Дионов подписва всички документи.

Къщата в Симеоново. Стаята на Мартин е заприличала на леговище на кло??ар.Той има вид на човек, който не се интересува вече от нищо.
Боян: Метни една по- свястна дреха и ела да хапнем нещо в кръчмата.
Мартин: Не ми се ходи никъде.
Боян: Няколко пъти звъня по телефона, но ти не вдига??.
Мартин: Не съм го платил, изключен е .
Боян: Ще се оправим, утре ще го включат.
Мартин: А, така съм си по-спокоен. Никому не съм притрябвал.
Боян / без ирония, загрижено /: Добре ли си ?
Мартин: По- добре отколкото изглеждам. Само дето се сбогувах с илюзиите си.
Боян: Какви илюзии?
Мартин: Ами, … за справедливост, за свобода и всякакви наивности.
Боян / замисля се, после се оживява /: Водеха те за дисидент в оня скапан Киноцентър, защо не се захване?? с нещо по-така ?
Мартин: Например?
Боян: С политика.
Мартин: Шегува?? се.
Боян: Хората те знаят, интелектуалци като теб …
Мартин: Не харесвам думата “интелектуалец”, а и политиката изисква всякакви компромиси. Тя е като хубавата уличница, хем я желае??, хем се срамува?? от нея.
Боян / въоду??евено, сяка?? не го е чул / : Мога да помогна, наближават избори и от двете партии ме врънкат за пари. Говоря сериозно.
Мартин: Няма да се справя, не притежавам тия светли и достойни качества.
Боян /замечтано / : Умее?? да говори?? красиво, послу??ай ме. ?? от дясно и от ляво господата не могат без мен, ще ми направят тази услуга. Първият ден в парламента ще им прочете?? “ Приказка за стълбата “ и после ще яхне?? Мерцедеса, ще те засипят с комисионни. Хайде, не бъди глупак, политиката не е курва, тя си е чист бизнес.
Мартин: Не ща да си цапам ду??ичката. Само тя ми остана.
Боян: Марти, разбери – светът е друг, светът се смени навсякъде, смени се дори в България.
Мартин : Ако продължим да си бъдем същото стадо изтребването ни е въпрос на време, а държавата ще се закрие.
Боян: Аз не те разбирам.
Мартин : Предпочитам да си напи??а романа.
Боян : Казах ти го, още заглавието отблъсква. “Разруха”, кой идиот ще купи собственото си нещастие ? / сепва се / Да не се обиди??, ей ?
Мартин : А, защо да се обиждам ? ??зглежда съм си роден неудачник.

Манфред Мюлер, мастит немски магнат е отседнал в извънградска резиденция и заедно с Боян и Магдалина седят пред разпалената камина.
Мюлер: ??мам къща в близост до Мюнхен, на Щрандбергзее, забележителна природа. Между другото, там Томас Ман е написал “Въл??ебната планина”.
Магдалина : Един от най-хубавите му философски романи.
Мюлер : В “ Буденброкови “ Томас Ман твърди, че първото поколение капиталисти безогледно трупа пари, второто се отдава на политиката, третото поколение излъчва интелектуалци, а четвъртото по правило деградира.
Боян / засмива се /: А у нас, в България новоизлюпените капиталисти правят бързи и немалки пари и веднага деградират.
Мюлер / без ехидство /: ??зглежда Ман е прав, истинските неща се правят с поколения.
Настъпва пауза, след която Мюлер преминава към заключителната, делова част от разговора.
Мюлер: Вие сте вторият български бизнесмен, уважаеми господин Тилев, с когото имам честта да разговарям. Тази сделка с казахстанския памук, доста по- изгодно и преди вас, ми я придложи господин ??лиан Па??ев.
Боян: Защо не я приехте, господин Мюлер ?
Мюлер : ?? господин Па??ев и вие, ми предлагате прекалено изгодна, бих казал … подтискащо изгодна сделка.
Боян: Не виждам нищо нередно в това.
Мюлер: Простете, но бизнесът не се прави с удари, как да се изразя, … бизнесът не е надлъгване, доверието се постига с години. Ето защо хората, които са се свързали чрез него се наричат партньори.
Отново настъпва пауза.
Боян: Обичам страната си, но сега в България е такава анархия …
Мюлер /съчувствено/ : Никой няма да търпи анархията.
Магдалина : Но кой ще я спре?
Мюлер: Колкото и измислено да звучи, истински големите пари приличат на живо същество. Парите дават власт на този, който ги притежава, но в замяна те си извоюват независимост и сяка?? добиват свой собствен разум. Разумът на световните пари ще заповяда ред и в България.
Боян: Да се надяваме.
Мюлер: Господин Тилев, парите наистина изискват много усилия, гъвкавост и упоритост, но и морал, вярвайте ми.

Колата на Тилев се движи по нощна улица в центъра на града. Боян ??офира, до него е Магдалина.
Боян: Значи отново ??лианката? Винаги е с крачка пред мен.
Магдалина : Бива си го господинът.
Боян: По дяволите, тия три милиона. / засмива се / Каня те да пийнем по нещо в Кемпински.
Магдалина : Благодаря, чакат ме у дома.

Колата спира между сиви жилищни блокове.
Боян: Сделката пропадна, но ти наистина бе??е възхитителна.
Магдалина: Аз по-скоро разчитам на ва??ата интелигентност и не гре??а.
Той прави опит да я погали. Жената се огдръпва, но сяка?? е упла??ена не от Боян, а от себе си и припряно излиза от колата.
Магдалина : Лека нощ.
Тя забързано, почти тиче??ком се отправя към входа на блока.
Боян я изчаква да отключи металната врата, после бавно потегля.

Атмосферата в ресторанта на Железния е празнична, той празнува подобаващо рожденния си ден. Музикантите подхващат “Хепи бърт дей“ с ориенталски извивки. Пред микрофона се изправя левент с черен костюм:
Бив??ите колеги поздравяват славния спортист и юначен бос Краси Дионов- Железния с любимата му песен.
Зазвучава “Продават се мамо, белите манастири”
Край отрупана маса Боян Тилев разговаря с двама журналисти от най-тиражираните столични вестници.
Пенчо: От Коми тече??е поток евтина дървесина и това мегаломанско предприятие може??е да залее с хартия целия Балкански полуостров, а сега едва крета.
Боян: Продукцията му е с прилично качество, винаги има пазар за вестникарска хартия.
Пенчо: Но то е затънало в дългове, източиха го още преди две години.
Боян: Не казах, че ще го купя, а че ще го взема за един лев.
Вили: ?? ще инвестирате в него? Та това е лудост.
Боян /весело и упорито/: Защо да инвестирам?
Вили /хвърля поглед към колегата си/: Чакай, нещо ми просветна. Там била монтирана някаква уникална ма??ина, която струва петдесет милиона в зелено. /към Боян/ В редакцията дочух, че гръцкият милиардер Василианис, без да се замисли е готов да брои за нея седемнадесет милиона.
Боян: Вие сте професионалисти, непрекъснато се ровите в боклука и никой няма да се усъмни ако вдигнете малко пу??илка. Ва??ите вестници се четат, искам да направите скандал.
Пенчо: Да, една от перлите на родната проми??леност загива.
Вили: А правителството нехае.
Боян: Подходящо заглавие за първа страница. … Вие си знаете урока.

Новата двуетажна къща с басейн е разположена в полите на Вито??а.
Всички ъгли на мощните зидове са окичени с камери, видяното от тях се записва в компютър. Един инженер демонстрира пред Тилев качествата на скъпата охранителна система.В помещенията на богатия дом също са монтирани датчици и изображението върху видеостената е впечатляващо.
Боян: Не е толкова сложно колкото изглежда. Моите юнаци,с ва??а помощ ще се справят.
??нженер: На ва??ите услуги, господин Тилев.
Кривия стърчи зад ??ефа си , смаян от възможностите на техниката.

В офиса на Тилев е поканен частен детектив. Върху писалището са разпръснати фотоси на хора, които медитират. Между тях се откроява изображението на млад мъж, който не прилича на лама, а на обиколило света хипи от ??ейсетте години.
Боян / сочи снимка с ламата /: Този ли е ?
Детектив: Да, Шри Свани. Така нареченият лама е будист и се опитва да докаже, че истински свободен е този човек, който се отказва от илюзиите и желанията си.
Боян: А, успяхте ли да разберете какво е това пхова ?
Детектив /иронично /:Преживява?? смъртта си в медитации. Ако се научи?? да умира?? правилно, няма да се страхува?? и ще се прероди?? като човек, а не в света на боговете или на гладните духове.
Боян: Хм-м, …
Детектив: Съпругата ви всеки ден посещава това сборище и в известен смисъл го финансира. Дарила е пари за посещението на лама Шри Свани в България и е наела салона за неговата проповед. Госпожа Тилева присъства??е редовно, но за ва??а радост никога не бе??е придружавана от мъж. Тя не ви изменя, господин Тилев.
Боян: Преустановете наблюдението за сега.

Във влажното мазе на къщата в Симеоново са затворени трийсетина гъски. Боян ги оглежда с нескрито отвращение.
Боян: Къщата ти вони на зоологическа градина.
Мартин: Правя последен опит да изкарам някой лев. /засмива се нервно, сочи гъските/ Черният им дроб е скъп, изкупуват го французите.
Боян: А може??е да клечи?? в Народното събрание и да разтяга?? локума, но не слу??а??. /подритва една гъска/ .Нещастните пернати.
Мартин : Тъпча гу??ите им с царевица, угоявам ги,но всъщност ги убивам. Гадно е, мразя насилието.
Боян: Не мога да разбера обаче, защо мрази?? себе си ?
Мартин: Да бъде?? горд и независим е привилегия, която могат да си позволят само духовно извисените или богатите. А аз съм вкаран в ъгъла и озлобен.
Боян: Станал си непоносим.
Той излиза от мазето.
В двора двамата се отправят към колата.
Боян: Пи??е?? ли поне, как върви?
Мартин: Трудно.
Боян: Наивно бе??е да си представяме, че ще престанем да живеем в лъжа.
Мартин: Според мен, да вярва?? в нещо, което знае?? че няма да се случи е божествено.
Боян: Да не си станал религиозен?
Мартин: Всеки си има свой бог и аз си имам моя.
Боян: ?? за какво пи??е?? ?
Мартин: Знае??, че не обичам да говоря за това. Надявам се, когато го завър??а да го прочете??.

По националната телевизия предават вечерните новини. Репортажът е за крайдунавския гигант за производство на целулоза и хортия. За да извадят чутовната ма??инария от завода, са разбили половината хале. Собственикът Боян Тилев е наредил да го сторят. Гледката е наистина грозна. Натро??ената стена зее, от сградата лъха запустение, студеният дъжд се лее и я замрежва с печал. Наоколо са се скупчили работници, мокри, безуте??ни , изоставени. Носят плакати: “Защо ни ограбихте?”, “Докога глад?” и “Боян Тилев, ти си фа??ист!” Репортерът обяснява нещо.
Мария е застинала като вкаменена. Боян се взира напрегнато в тъпоумието на екрана. Когато краткият репортаж завър??ва, съпругата му се извръща към него сяка?? едва сега го забелязва. В погледа й се чете единствено настойчивия въпрос : “Не те ли е срам?”. Боян не може да издържи и си тръгва. Мария изключва телевизора и продължава да плете сяка?? впримчва в бримките самотата си.

Боян тренира в собствената си фитнес зала . Влиза Кривия, както обикновенно е с тъмни очила.
Боян: Защо не махне?? тези тъпи очила ?
Кривия /сваля очилата /: С тях светът ми се вижда черен.
Боян: Е, и ?
Кривия : Така ще съм ти по- нужен, господин Тилев.
Боян /засмива се/: Откакто жена ти работи при мен е пълно с навляци- мераклии. Направо не мога да изгоня Железния от кабинета си.
Кривия: Мамка му.
Боян: Отиди да вземе?? Тони Хури от хотела.
Кривия : Шефе, пази го онова моичкото.То се прави на никой, ама е ба?? щуро.
Боян: Не се тревожи, ливанецът й подари Нисанче, а тя му го върна заедно с ключовете.
Кривия: ?? оня арабски курварин е отврат, мамицата му. … Ама и то на никого не се дава.
Боян: Откарай Тони в ресторанта на Дионов. … Чакай! Обади се на жена ми да пита?? има ли нужда от нещо.
Кривия : Госпожата каза, че нямала нужда от нищо.
Боян: Действай.
Кривия си слага тъмните очила и напуска залата.

Престижният извънградски хотел е ярко осветен.
Тони, Магдалина и Боян са в лоби- бара. Боян е пийнал доста и това му личи, усеща се , че е напрегнат, че във възбудата си говори едно, но сяка?? мисли друго.
Тони / потрива ръце жизнерадостно / : Ва??а идея е могъща. Твоя Магдалина е хубаво и умно момиче. С нея печели?? добре, нали?
Боян : Защото е нещо като пророчица, предвижданията й винаги се сбъдват.
Тони /вглежда се влажно в нея / : Браво на момичето.
На съседна маса, пред бутилка минерална вода, седи Кривия.
Боян: Тя има нюх за всеки,предусеща нюансите на развратността у другите. /засмива се/ Човек не се купува, драги Тони, купува се развратността у човека. / дава знак на келнера да му донесе още едно уиски / Най-важното е, че нея никой не може да я купи!
Трудно му е да откъсне очи от Магдалина, непрекъснато я ухажва с поглед.
Магдалина: Моля ви, изпитвам неудобство когато се занимават с мен ….
Мобилният телефон на Боян звъни.
Боян: Ало … О, Марти, къде се губи??? … Предадоха ми, но бях зает, утре пристигат гърците. … / келнерът му поднася нова ча??а / Разбрах, че е стра??но важно, ще направя всичко възможно, щом се освободя, ще се видим. … Да, да, аз ще те потърся. / прекъсва връзката /
Тони : Е, сега ви оставям, ще отида до казино в града, дано сладък късмет проработи.
Боян: Кривия е на твое разположение.
Тони /изискано целува ръка на дамата /: Приятна вечер.
Тони, следван от телохранителя се отдалечава.
Боян неочаквано се пресяга и погалва Магдалина. Тя понечва да отдръпне ръката си, колебанието й е видимо и драматично, после я оставя в неговата, готова да понесе и тази му приумица.
Боян : Маги, остани тази вечер с мен.
Магдалина /хладно /: Пихте повече, господин Тилев.
Боян: Защо не ме нарича?? Боян?
Магдалина: Защото … защото всяка жаба трябва да си знае гьола. / опитва се да се отдръпне /
Той стиска ръката й, без да иска й причинява болка.
Боян: Ами, ако блатото е общо?
Магдалина деликатно освобождава китката си.
Боян: За пръв път те моля нещо. Остани с мен, … сам съм!
Магдалина /твърдо/: Чакат ме у дома.
Тя дава знак и келнерът изниква до тях.
Магдалина: Кафе, ако обичате и сметката. Господин Тилев е уморен.
Келнерът се отправя към бара.
Боян /неприязнено/: Защо го наричат Кривия?
Магдалина несговорчиво мълчи.
Боян: Плащам ти, за да ми отговаря??, нали? Защото е простак, или защото е страхотен пич?
Магдалина / притеснена, плаче й се /: Защото е голям пич.
С нарастващото си очакване да я засегне болезнено, той напрегнато дебне всеки дъх на младата жена
Боян / злостно имитира Кривия /: “ Моичкото си е опако, ??ефе, ако трябва светни му едно да му олекне.”
??зражението й остава неразгадаемо, мълчанието е тягостно.

Колата пътува по Околовръстния път.
Магдалина изглежда уморена и самотна. До нея, с изражение на обидено дете, съсредоточено ??офира Боян. Неочаквано нещо привлича вниманието му, той намалява скоростта и се взира в тъмнината.
Циганката е съвсем млада и полуразголена. Шофьорът рязко натиска спирачките. Едва тогава момичето забелязва, че в колата има и жена, прави неприличен жест и подминава скъпата кола.
Боян изскача, догонва я и я дръпва грубо.Тя повдига ръка, за да предпази лицето си от удар и жестът й още повече го настървява.
Боян: Качвай се!
Циганка: Ами оная ако бие?
Боян / разтърсва я /: Казах да се качи??!
Циганка: Дете храним, бе бате, сичките на мене чакат.
Боян: Колко?
Циганка : Педесе лева само за теб.
Магдалина седи в колата настръхнала и неподвижна, когато вратата зад гърба й се отваря.
Циганката, следвана от Боян, се вмъква на задната седалка и упла??ено се свива в ъгъла.
Боян: Свирка!
Циганка: Ба?? пред госпожата?
Боян: Стотачка.
Момичето започва да го разкопчава, разкъсва със зъби презерватив.
Боян: Махни го това! ?? бавно …
Магдалина смутно съзнава, че може би Боян го прави от безпомощност, за да спечели любовта й, за да я предизвика и накаже с насилието.Отвратена от вулгарната показност на цинизъм Магдалина слиза от колата и поема в тъмнината, в нищото, в себе си.
Тогава Боян грубо отблъсква циганката.
Боян: Стига!
Циганка: Чакай, бе бате, …
Боян /тиква в пазвата й стодоларова банкнота /: ??зчезвай!
Момичето припряно се измъква от колата и се ??мугва в отсрещния храсталак.
Боян остава сам в ти??ината и гузно се взира в мрака, озарен от мощните фарове на колата .
Самотната фигура на спътничката му бавно се отдалечава по безлюдния път.
В този угнетяващ миг той се опитва да осъзнае приумицата да унизи Магдалина, като първо унизи себе си, после ужасен изскача от колата и се впуска подир нея.
Олюлявайки се , младата жена едва пристъпва. Боян я догонва, опитва се да я задържи, двамата се вкопчват един в друг и се сборичкват. В тази отчаяна схватка той съзира сълзите по лицето й, в замъгленото му съзнание трепва безкрайна печал, опитва се да каже нещо, но от устата му не излиза никакъв звук.
Почуствала моментната му слабост, отчаянието на този всевластен мъж, Магдалина се дръпва рязко, отскубва се от ръцете му, пада в наподобяващ сметище крайпътен ров, изохква и остава неподвижна.
Боян усеща, че е изоставен от всички, че целият цинизъм, който е натрупал се пропуква, че сега е слаб и безпомощен, че повече не може да понесе сълзите й, пристъпва и тежко се отпуска на колене до нея. За миг двамата самотници изглеждат като вкаменени в запустялото пространство, после Боян смутно понечва да се изправи, да си тръгне.
Боян: Аз … аз наистина не съм такъв, просто ме е страх.
Доловила безпогре??но отчаяния зов за помощ, Магдалина неочаквано протяга ръка, погалва лицето му и го привлича към себе си. ??зпълнен с покаяние, трогнат от състраданието й, Боян я докосва нежно, прегръща я, отдаден на последното чисто и истинско чувство на което е способен. В хаоса и мръсотията на сметището, в буренясалата крайпътна нива телата на двамата се преплитат в любовни ласки.

От сградата на бизнесцентъра излизат Тони и Боян, следвани от Кривия. Друг бабаит отваря задната врата на джипа. Миг преди ливанецът да влезе в колата се стреля, мъжът до него изохква и се хваща за дясната ръка, а Тони се хвърля на земята и започва да пълзи търсейки някакво прикритие. Кривия със скок събаря ??ефа си, прикрива го с тялото си, вади пистолета и се опитва да открие откъде се стреля. Вторият, фатален изстрел пробива челото му и телохранителят рухва върху Боян. Настъпва особена, тро??лива като стъкло ти??ина.
Боян /опитва се да се освободи от тежкото тяло/: ??ване … ??ване.
Капки кръв прокапват по лицето на Боян, той го обърсва и се вглежда в ръцете си, за миг разбира фаталния смисъл на случилото се. Хваща с две ръце главата на Кривия, ужасен се надвесва над него, започва да повтаря името му и да го разтърсва сяка?? иска да го събуди.

Провинциални гробища. Опечалените Магдалина, синът й Петър – ??естгоди??но момченце и бабата на Кривия са изправени до скъп ковчег, поставен край разкопания гроб. Свещенниците са двама, а присъстващите – малко на брой стари бедни хора, съселяни. Жениците хлипат, бър??ат очи и се кръстят с разкривените си пръсти. Наблизо е приклекнала боса циганка с бебето си и запалена цигара, наобиколена от още няколко гладни циганчета.
Двама юнаци с тъмни очила крепят пищен венец от фирмата. Боян Тилев е притихнал отстрани, държи запалена свещичка и смирено се кръсти.Зад него плътно и непристъпно бди новият му телохранител Асен.

Свещенник:
13. Не искам, братя, вие да не знаете за починалите, за да не скърбите, както и другите, които нямат надежда.
14. Защото, ако вярваме, че ??исус умря и възкръсна, то и починалите в ??исуса Бог ще приведе с него.
15.Прочее, това ви казваме чрез слово Господне, че ние живите, които останем до при??ествието Господне, няма да изпреварим починалите,
16. защото Сам Господ с повеление при глас на Арахангел и при тръба Божия, ще слезе от небето, и мъртвите в Христа ще възкръснат първом.
Погледите на Боян и Магдалина се срещат за миг, преплитат се, тя не издържа и извръща очи.

??скрящият слънчев изгрев на морския бряг е пленителен в непреходното си величие. Върху златистия пясък седят Боян и Магдалина. На няколко крачки от тях вълните докосват брега, отмиват всичко порочно и преходно.
Магдалина /някак отнесено /: В първи клас държах ръката му, докато той нескопосано драска??е буквите. Още тогава бе??е луд по мен. ?? когато заминах да следвам в София, след два дни пристигна.
Боян: Не мога да го проумея. Ти и Кривия …
Магдалина : Гриже??е се за мен, бях сама, загубена и сама.
Боян /с нотки на жестокост /: Зная, че не е това.
Той ляга и се заглежда в небето. Мобилният му телефон звъни настойчиво.
Боян: Ало … Марти, не съм в София. … Разбирам, че е важно да се видим, но няма как. … Радвам се, че си я завър??ил тази книга. … Остискай до другата седмица, аз ще те потърся. /припряно прекъсва връзката/
Магдалина започва да си играе с пясъка като малко дете.
Магдалина : Запознах се с един писател, застаряващ, овдовял, забравен. … Подлъга ме тъгата му и бях за първи път с мъж. Направих го от жалост към него или защото харесвах книгите му. Когато си тръгнах, пред кооперацията ме чака??е ??ван.Той винаги ме чака??е,чака??е ме навсякъде. Погледна ме и разбра всичко.
Тя приглажда пясъка до себе си, разби??ква мидите, които е подредила.
Боян: ?? какво?
Магдалина : Предложи ми да се оженим. Аз му се изсмях, тогава ме изнасили в един вход.
Боян: Защо не се оплака в полицията, … където и да е , някъде ?
Магдалина : Ти знае?? ли какво е страх ? Той вече бе??е бодигард на някой си, причаква??е ме пред университета с двама негови апапи.
Боян: Господи!
Магдалина : Страхувах се за мен, страхувах се за майка ми и баща ми, страхувах се за братята ми.
Боян: Тъпо, гадно копеле!
Магдалина: Бе??е ти верен … и не забравяй, че е баща на детето ми.
Боян: Та той дори не те е обичал.
Магдалина: Обича??е да ми причинява болка.
Думите й не излъчват съжаление, а по-скоро умора. Боян се приближава, обгръща раменете й.
Боян : Маги и двамата си имаме своето минало. Отвлякох те тук с надеждата, че …
Тя прекъсва думите му с всеотдайна целувка.
Магдалина: За пръв път виждам морето, прекрасно е. ??зглежда красотата е най-сигурното нещо в света.

Кварталът на новобогата??ите е навлязъл в пределите на планината, обявена за Национален парк. Улиците в Бояна са добре поддържани, безлюдни и чисти. Тежката порта се отваря автоматично и колата на Боян хлътва в двора на двуетажната къща.
В хола са се свили Мария и Катарина. Боян е изненадан,че съпругата му не е сама.
Боян /ведро, ??еговито/: А, гости ! Каня ви в градината, денят е приказен.
Двете жени не отговарят, той се приближава и едва сега забелязва, че са плакали, че са замаяни от мъка, че се намират в състояние на крайно ду??евно изтощение.
Боян /вече разтревожено/: Да не се е случило нещо с Невена?
Мария /с мъка, несвястно/: Мартин го няма вече.
Боян: Как така?
Мария /изхлипва/: ??зостави ни.
Боян: ??ска?? да каже??, че …
Мария: Марти си отиде от нас.
Поразен, Боян се отпуска в креслото
Катарина /тихо, равно, като напълно опусто??ен човек /: Вчера татко се обади по телефона. “Завър??их романа си – каза – и го посветих на теб, поне с нещо да ме запомни??.” и се засмя. /изхлипва / Този смях не излиза??е от ума ми и тогава отидох в Симеоново. /плаче/
Омаломощен Боян става, сипва вода, подава й ча??ата, разтрепереното момиче пие.
Катарина: Бе??е в креслото на дядо и спе??е. В стаята тихо, само будилникът си цъка … На масата празни опаковки с преспивателно и … и ръкописа. Отгоре надраскано с молив : “ На Катарина, защото я обичам. Живей живота си както намери?? за добре, аз съм с теб, винаги ще бъда с теб.Не се оставяй друг да ти казва коя си ти. Трябва да го открие?? сама.”
Боян : Господи!
Катарина : Мама е в Охрид на екскурзия, обадих се в полицията.
Боян е потресен от разказа на момичето.
Мария /през сълзи/: Кате, ще остане?? у нас.
Боян: Тук ще спи?? тази вечер.
Катарина: Журналистите може да наду??ат, вестниците ще гръмнат … Не искам да го будят с помията си, не позволявайте, моля ви.
Боян / с болка /: Бъди спокойна, моето момиче, аз ще се погрижа за всичко.
Катарина: Никой не искам да узнае, че татко сам …
Мария: Сам, съвсем сам. … /продължава измъчено/ Върна се при себе си, а ние …
Тя се опитва да каже нещо, но сяка?? не намира думите и безпомощно закрива лицето си с ръце.
Боян : Оставил ли е някакво писмо ?
Мария: Каза ти детето ….
Боян / съкру??ено /: Но, защо го е направил?
Мария: Той има??е достоинство.
Боян / погалва несръчно момичето /: Съжалявам, мъничката ми.
Мария: Кате, баща ти бе??е достоен човек, ще го изпратим достойно.
Разплаканото й лице изразява искренна, дълбока печал.

Катарина и Боян седят край дървената маса в двора на старата къща, сяка?? не смеят да влязат вътре.
Катя: Сънувам го заспал, ще го запомня заспал. … Когато се обади и каза, че е завър??ил романа трябва??е да се досетя. Не мога да си го простя.
Боян /объркано/: Господи, не мога да проумея, защо го направи.
Катя: Случайно научих, че татко е продал тази къща. ??скал е да си купи мансарда в някой краен квартал, а с останалото да преживява докато може. Само че …
Боян: Само че, какво?
Катя: ??зиграли са го. Накарали са го предварително да подпи??е договора пред нотариус и след това не са му дали парите.
Боян /гневно/: ??ма?? ли го тоя договор?
Катя: ??мам го.
Боян: ??скам да ми го дадае??.
Катя: Баща ми бе??е наивен.
Момичето тръгва към къщата, гласът на Боян я догонва.
Боян: Не бе??е наивен, баща ти просто бе??е добър.
Катя: Добър и изоставен. /влиза в къщата/
Мобилният телефон настойчиво звъни, Боян нервно прекъсва връзката. Катарина се завръща с документите и ръкописа на романа, подава му договора,той се зачита.
Боян: Кате, познавах добре Марти и си мисля, че не би го направил за една никаква си къща.
Катя: Наистина бе??е привързан към това място, но … изглежда си прав, това не е било причината да се махне от всички ни.
Боян: Каква, по дяволите е тогава?
Катя: ?? на мен ми се изплъзва, не зная. … Той бе??е добър писател.
Боян: Той е добър писател.
Катя: Прочетох ръкописа няколко пъти. Пи??е, че самооправданието превръща греха в нещо естествено, че ние свикваме с греха както с ди??ането си, че всъщност гре??им, защото ни е нужно да се покаем. Стори ми се, че това е било неговото, но и на??ето покаяние.
Боян /стреснат/: ??ска?? да каже??, че го е направил заради нас ?
Катя: Може би се е опитал да изкупи всички нас.
Боян става, разхожда се, очевидно разми??лява.
Боян: Кате, ти какво иска??е да следва???
Катя: Психология.
Боян: ?? бе??е си наумила да замине?? за Америка, нали?
Катя: Не се дръж като мой баща, с нищо не си ми длъжен.
Боян: Марти мечтае??е да те види щастлива! /сменя тона, делово/ Колко пари ще трябват?
Катя: Дори и да работя там, безнадеждно много.
Боян: Ще откупя от теб този гаден договор. /хвърля бърз поглед на договора/ Бъди спокойна, ще си взема от ония мо??енници парите с лихвите отгоре. /за миг напрегнато млъква/
Катя: Той не бе??е по сделките, но аз … аз исках …
Боян: Отиди при Невена, ще поема разходите.
Катя /едва сдържа сълзите си/: ??скам … искам да публикува?? романа му. Моля те, това е последното, което бе??е негово, което ще остане от татко. Аз също го обичах.
Боян: Ще издам романа, вярвай ми. … Марти бе??е единственият ми приятел.
Катя: Господи, дали ни вижда, дали ни гледа отгоре? /подава му ръкописа/
Боян: Всичко е за добро, моето момиче .
Катя /разплаква се/ : Не го мислех така, не исках това. Нямам сили, не ми останаха сили дори да се срамувам. … Заминавам, махам се от тук и мен вече ме няма.
Боян я прегръща бащински и се заглежда безпомощно и питащо нагоре в небето.

Пред иконите на олтара трепкат пламъчетата на горящите свещи. Боян се привежда да запали свещичка за ду??ата на покойния си приятел, прекръства се. Слънчев лъч пада върху облика на Света Богородица. Божият храм е безлюден и притихнал. Мярка се съсухрената фигура на възрастна женица, която продава свещите. Боян подава едра банкнота.
Боян: За упокой на ду??ата, запи??ете – Мартин.
Жената: Много са, чакай …
Боян / махва с ръка /: За храма. /тръгва си/
Жената /след него/: Бог да те благослови, чедо.

В опустелия дом на Мартин всичко изглежда така както е било в последния му ден. Боян включва компютъра. На монитора се изписва Разруха, той се зачита.
Гласът на Мартин /зад кадър/:
Разруха, раняваща дума, бавна и упойваща дума, гърчът на ума, малоду??ието на останалата у мен доброта.
Людете бяха обединени от несвободата си и изведнъж осиротяха без нея, останаха безпомощно сами. Хората около мен не само се променяха и ставаха различни, те се превръщаха в непознати. Не можеха да проумеят, че няма свобода за всички, че тя е лично, духовно, интимно чувство.
Сяка?? едва сега си дадох сметка, че преди да се превърне в памет разрухата е действие, че разрухата е истинска когато е изпълнена с подробности.

На фона на този текст като видение се появява
Морският бряг
Два колеца от липово дърво са забити крепко в земята, за да не мърдат при триенето.Между тях е въвряно лесково въртено, а на средата на въртеното има увит ремък.Единят край държи Мартин, а другия – срещу него Боян. Двамата приятели са в зрялата си възраст и се опитват да произведат огън.

/Тоя обред се извър??ва при два случая. Първият случай е , когато ще трябва да се произведе нов огън в къщата, понеже старият огън се е угасил, а вторият случай е, когато с новия огън трябва да се пропъди някаква епидемия от селото или пък да се запази селото от такава. В първия случай огънят се казва : жив огън, млад огън, нов огън, божи огън; във втория огънят се казва див огън. Обаче тия различни названия означават един и същ обред, един и същ огън./

По лицето на Боян се стичат сълзи.
Боян: Марти, защо го направи, глупако, имат ли смисъл думите ти там горе ?
Обхванат от чувство за вина и срам, от смутен страх, той закрива с ръце лицето си.

Появяват се кадри от стар видеофилм, заснет на морския бряг в Созопол. Младите Боян и Мартин се опитват да запалят жив огън, с каи?? въртят въртеното между два забити колци. Близо до тях е приседнал симпатичен старец.
Стареца: Тоя огън в огнището остарява и губи сила … тайната си сила, та затова требва да се угаси в целото село и да се произведе нов огън, млад огън, ние му викаме жив огън.
Боян: Писна ми да търкам, дядо!
Стареца: Нема ло??о, до довечера ще го произведете.
Мария /зад кадър, смее се/: Вместо цял ден да пиете бира.
Боян /към камерата/: Я, внимавай с камерата … ела да ти да търка?? колците, аз ще снимам.
Стареца: Не може! …Това живият огън е тънка работа, божия. Лесковината, значи, требва да е су??ена три години …, тая дето съм ви дал е на трийсет. Нема ло??о, ама въртеното требва да се врътка от близнаци.
Мартин: Близнаци сме, дядо.
Стареца: Не ви личи, хич не си ходите.
Боян /ухилва се и намига/: Аз приличам на мама, а Марти е одрал кожата на татко … братя сме.
Стареца: Ако сте прости братя, требва да сте най-големият и най- малкият.
Мартин /смее се/: Ние сме двама в рода … той е най-големият, значи аз съм най-малкият.
Мария /зад кадър,изненадано/: Гледайте, пу??и!
Стареца: Пу??и … ама, за да пламне праханта, си му требва мъка. Всичко що е живо на тази земя, прохожда в мъка!

Мария изглежда някак отнесена. Тя е седнала пред телевизора и гледа старата видеокасета. Боян е застанал на вратата на хола и безмълвно се взира в екрана, при последните думи на Стареца прави крачка към жена си, но отново се спира. Мария сяка?? едва сега усеща присъствието му, но не се обръща, застинала с поглед в спомените си.Той пристъпва и изключва касетата. Настъпва тягостна пауза.
Боян: Мария, трябва да поговорим, не мога повече, не издържам.
Мария /упла??ено/: Добре.
Боян /трудно/: Живея с друга жена.
Мария: На колко години е?
Боян: На двадесет и ??ест.
Мария: Познавам ли я?
Боян: Магдалина.
Мария: Вижда ми се свястно момиче, ти не я заслужава??.
Боян: Аз не заслужавам никого и нищо.
Мария: Тя се възхищава от теб, нали?
Боян: Тя ме обича.
Мария: А ти?
Боян /искрено/: Отдавна не съм пожелавал по този начин жена.
Мария: Защото те изоставих ?
Боян: ?? то не само в леглото. Всеки нормален човек има нужда да споделя.
Мария: Магдалина харесва ли всичко, което вър??и???
Боян: Аз не правя нищо нередно. На мен също ми е трудно. Може да ти прозвучи проста??ко, но понякога ми е по-трудно, отколкото на тези, които ровят в кофите за боклук.
Мария /замислено, вече се е овладяла/: Щом е на двайсет и ??ест години, тя ще се оправи, но ти …
Боян: Зная, гаден съм, защото … защото се научих да правя всичко докрай.
Мария: Обича?? ли я ?
Боян: Не съм сигурен.
Мария: Тогава защо?
Боян не отговаря, Мария понечва да си тръгне.
Боян: Не ми каза какво мисли??.
Мария: Ти не ми зададе никакъв въпрос, но щом си ре??ил … добре, съгласна съм.
Боян /въздъхва облекчено/: Ще се премести?? в мезонета. ??здръжката … двете с Невена сте осигурени.
Мария: Аз съм спокойна, ти прави?? всичко до край. /тръгва към стаята си, после неочаквано се обръща/ Днес те търси някой от името на Генерала.
Боян е изумен.
Мария: Бе??е много настойчив. Не му дадох номера на мобилния ти телефон.
От жена му сяка?? се излъчва втрисащ страх, който обзема ума му.
Боян: Генерала е мъртъв.

В съзнанието на Боян се мярва отминала случка.
Стълбищната площадка пред апартамента на Генерала.
Генерала го пресреща на входа на жилището си. Лицето му е като вкаменено и изразява нескривана отврата.
Генерала: Ва??ата съпруга не желае да ви види.

Боян /съвзема се и повтаря/: Генерала отдавна е мъртъв.
Мария е вперила очите си в него.
Сега Боян смутно осъзнава, че тя знае всичко за него, носи паметта за него. В нейно присъствие той не може да се почувства друг, да заприлича на своето намерено “аз”, да бъде преуспелият господин Боян Тилев.
Мария пристъпва и изчезва зад вратата.

Група селяни с ловни пу??ки и кучета се предвижват във вековната гора около резиденцията на Па??ев. “ Чорбаджията” е организирал лов на глигани.
Двамата с Тилев, следвани от пазвантите си , са се отправили към чакалото.
??лиан: Социализмът научи хората на мързел и да мразят богатите.
Боян: Не забравяй, че социализмът им дава??е сигурност.
??лиан: Сигурност в трохите, в привидното равенство на нищетата.
Боян: Сяка?? си прав.
??лиан: За съжаление, не само бедните ни мразят. ?? тия от на??ата черга искат да я издърпат под краката ни. Добре е да бъдем заедно, нали? /??еговито/ Само дървото умира, но виж гората … гората оцелява.
Боян: Два дъба не правят гора.
??лиан: Два могъщи дъба правят гора.
Боян: ?? защо се спря точно на мен?
??лиан: Защото има?? въображение и размах, защото си умен и може??, парите са в кръвта ти.
Двамата замислено се вглеждат един в друг. Те очевидно не си вярват.
??лиан: Ние с теб си приличаме повече отколкото трябва.
Боян: ?? си пречим, … не пресилвам, нали?
??лиан: Глупаво е да си пречим, всичко може да се раздели.
Боян: Дори и парите?
??лиан /усмихва се тъжно/: Дори и парите. Разделяй с когото трябва и владей.
Боян: Да, по-добре разделяй с един, отколкото с пет или с десет.
??лиан: Уморих се де те чакам.
Боян: ?? аз.
Двамата се изкачват на чакалото. Върху ловното съоръжение ги очаква организаторът на лова и оператор с камера.
??лиан /сочи камерата/: Дай да отстреляме някой глиган, че ще станем за подбив – пи??ман авджии. /към оператора/ Всичко ще бъде документирано, нали?
В студения есенен ден, между оголените дървета се стеле лека мъгла и отеква настървения куче??ки лай.

Мебелите и картините в хола и трапезарията са разместени, подредбата е променена, дори огромните ка??пи със зеленина са различни.В камината гори огън, вечерята е сервирана, Боян сипва бяло вино в ча??ата на Магдалина.
Боян: Любимата ми дунавска саламура е ненадмината.
Маги: Дана е сложила в нея и цели раци.
Боян: Доставиха ми ги живи. /оглежда масата/ Мария, донеси малко черен хляб.
Гре??ката му е неволна, но поразяваща. Магдалина замръзва за миг, сетне несполучливо опитва да се усмихне. През светлите остриета на свещите Боян гузно наблюдава как тя разсеяно обелва опа??ката на един рак, сяка?? не е чула думите му.
Той се отправя към кухнята да донесе злополучния хляб.
Маги: Не съм купила черен хляб, не знаех че …
Магдалина отива до камината, вторачва се в искрящия огън.
Маги: Бояне, усещам … как да се изразя … ти иска?? да бъда друга.
Боян: Аз искам да се почувства?? равна.
Маги /озадачена/: Равна с кого?
Боян /усмихва се/: ??скам да бъде?? каквато си.
Маги: ??ска?? да приличам на себе си, но някак и на жена ти, нали?
Боян: Маги, аз … /сочи с жест наоколо/ На??ата къща никога не стана нейна. Благополучието за нея бе??е постоянна умора, възприема??е го като нещо нереално и чуждо, като мираж. Тя се срамува??е от щастието, разбира?? ли ?
Маги : Аз … аз ще се опитам ти помогна.
Боян /изненадан/: За какво?
Маги: Да я забрави??.
Боян протяга ръце към тялото й и настървено започва да я целува с нетърпението на влюбен мъж.
Маги: Обичам те. … ?? не се срамувам от нищо твое!
Огънят от камината обгръща ласките им с живата си светлина.

Студен и неприветлив февруарски ден. Боян и Магдалина пътуват по автострадата към морето. Сивотата на пейзажа е подтискаща. Край пътя, в обраслите с бурени и тръни землища, като оглозгани стърчат окрадени и запустели селскостопански сгради.
В колата е топло и приятно.
Боян: Трябва да вляза и в туризма, усещам го с кожата си. Бъдещето на България е в туризма.
Маги: Големите курорти са вече разпродадени.
Неочаквано колата попада в дупка на пътя и поднася. Магдалина поглежда изпла??ено Боян.
Маги: Бояне …
Боян: Какъв ти туризъм, пътят е заприличал на ??вейцарско сирене.
Маги: Карай по-бавно, моля те.
Боян /вдига неопределено рамене и се връща към темата/: Около Созопол свободните земи са земеделски. За да ги легализирам трябва да дам повече ру??вети, отколкото ще ми струва самия курорт.
Маги: А “Свети Никола”?
Боян: Близо е до Варна и до Бургас, комуникациите са прилични.
Маги: Да, заливът е чудесен, събран в ??епа, а в същото време е цялото море. … /погалва го/: Бояне, нека Созопол си остане на??.
Боян /сяка?? на себе си/: Созопол е само мой.
Думите му са изпуснати случайно, но Магдалина е поразена, вглежда се неразбиращо в него.

Морето е обградило Стария град на Созопол. Двамата се разхождат по безлюдните улички. Сега Магдалина отново е в ролята на негова помощничка.
Боян: ??скам да привлека Дионов за сделката в туризма.
Маги: Железния е хитър и опасен.
Боян: Но е прост и необразован, а този бизнес се прави с ум и интелигентност. Постепенно ще му прибера хазарта и ще го върна направо на тепиха.
Маги: Внимавай, Краси не те обича.
Боян: Но сега ми е нужен. Пък и така е по-интересно.
Маги: Потърси някой друг с пари.
Боян: Трябват много пари.
Маги: Потърси друг с много пари.
Боян: ?? кой предлага???
Маги: Па??ев, той е нечестив и безскруполен, но …
Боян /рязко/: ??лиан си има “ Свети Константин”, не му трябва повече море.
Маги: Но е чист.
Боян: Сигурна ли си ? Тези с многото пари са по-специални хора. А Железния … /пренебрежително/ лесно ще го навия.
Маги: Защото е алчен.
Боян: Типове като Дионов ще слязат от сцената, представлението им ще свър??и.

Зимното море сивее, хоризонтът е нисък и прихлупен. Накацан с гларуси плажът е пуст и излъчва тъга. Двамата вървят по жълтеещият пясък и отдалече разходката им изглежда романтична, но диалогът им, прагматичен и делови, продължава.
Маги: Защо не вложи?? капитала си в земя, сега тя е убийствено евтина, може?? да купи?? четвърт България?
Боян /мрачно/: ?? какво да я правя тази земя ? Ще я обработваме с теб, ще я облагородим с лозя …
Маги: След години ще я продаде?? на десеторна цена.
Боян: Сега трябва да бързам, разбира?? ли, времето не ми достига.
Маги: Понякога ми се струва, че сам не си вярва??.
Боян: Не си вярвам в какво?
Маги: Не вярва??, че в тая психопатия и деградация наоколо, всичко което има?? е твое.
Боян: Мое е, всичко което имам е мое. Но си права, ще опитам с ??лиан.
Той обгръща Магдалина, започва жадно да я целува, усетил отново желание да я насили и правото си да я притежава.

Прекупвачът Маринов,попрезрял мъж с доста провинциален изглед, е в офиса на Тилев. Магдалина, с обичайната си любезна усмивка, разлиства проекта за договор. Боян е зад писалището си.
Маринов: Гърците вече са превели банковия акредитив в Москва.
Маги: Но руснаците ще получат парите си едва когато изпратят и издължат стоката. Няма никакъв риск.
Маринов: Абе, печалбата изглежда бая вну??ителна.
Боян: Много държа на две неща – ред и законност. /към Магдалина/ Кажи им да нанесат поправките в готовия договор.
Магдалина се отправя към стаята на секретарките, погледът на Маринов я проследява с нескрито възхищение.
Маринов: Леле, ако стане, нали разбирате, аз …
Боян: То вече е станало.
Маринов: Благодарение на вас, господин Тилев, страхотен сте. А съдружникът ви …
Боян: Кой съдружник ?
Маринов /кимва към стаята на секретарките/: ?? тя е страхотна, хубава като дявол, ама пипето й леле, … сече за трима.
Боян /ядно/: Аз нямам съдружник, господин Маринов. Госпожата е мой помощник.
Маринов: Така ли? ??звинете, няма??е как да го разбера.

От централния вход на Българска народна банка излизат Магдалина и Боян.
Боян: Всичко е чисто и законно.
Маги /с горчива ирония/: Всъщност политиката се оказа най- лесният и доходен бизнес. Не влага?? нищо, не рискува?? нищо, но усилено преразпределя??.
Боян: В цивилизования свят го наричат лобиране.
Маги: Само дето тук въпросното лобиране съсипа клетия гласоподавател, който не може да си плати тока и парното. Сяка?? ги е избрал не за друго, а да лобират.
Боян: “Колко щастливо за хората на властта се явява обстоятелството, че народът не мисли!” Казал го е един чудовищен престъпник и е прав. На??енските набедени политици вземат пари за всичко и от всички, ама не вър??ат работа на никой.
Тя демонстративно подава банкнота на седналата до стъпалата пред банката просякиня с бебе.
Просякиня: Господ здраве да ви дава.

Колата пътува по осветен столичен булевард, двамата се прибират от работа.
Боян се взира в лицето на Магдалина, върху което играят уличните светлини. Потопено в сиянието на рекламите, то изглежда ведро и спокойно.
Боян /гласът му е тих и леден/: Трябва да споделя нещо важно с теб, днес те уволних.
Маги /??еговито/: Досвидя ти се заплатата?
Боян: Говоря сериозно. ??диотско е, но те уволних.
Маги: ?? защо?
Боян: Писна ми Железния да се мъкне всеки ден в офиса и да наднича в пазвата ти.
Маги: Да не ме ревнува???
Боян: Глупости. /??офира мълчаливо, но не се стърпява/ ?? оня тапигьоз Маринов подхвърли, че си ми съдружник.
Маги: ?? това те подразни, така ли?
Боян: Не си ми съдружник!
Маги: А твоя любовница, кукла, която показва?? по благотворителните сбирки и увеселенията.
Боян: Ти си моя жена.
Маги: От която се срамува???
Боян: С която се гордея!
Маги: Но ти има?? нужда от мен. Аз не ти се бъркам в работата, просто те опазвам те.
Боян /засмива се /: Да, бди?? над мен като орлица. ?? от какво ме пази??, скъпа?
Маги /тихо/: Може би от теб, от теб самия!
Сега фаровете на насрещните коли се пързалят по лицето й, отминават го, сяка?? е направено от лед.

На моравата пред къщата две момиченца си играят с кучето. Недалеч от ??умната компания Магдалина и майка им обсъждат достоинствата на градината.
Боян Тилев и министър Косев са се разположили на терасата.
Косев: Н-да, този несвър??ващ преход… ??звестно е какво заварихме от преди??ното правителство – руини, голо поле и в него руини. Вие трябва да помогнете. ??ндустриалци като вас са в основата на новата ни, хм, как да се изразя, икономическа философия.
Боян: Благодарение на нея си поехме дъх, господин министър.
Косев: ?? какво предлагате?
Боян: Приватизация – бърза, яростна приватизация.
Косев: Това е и стратегията на на??ето правителство.
Боян /подава кожена папка/: Подготвил съм конспект-предложение за приватизацията на земята около “Свети Никола”.
Косев /смръщва се/: Разбирам, бъдещето е в туризма. Този залив е бижу, но … но земите там са частни.
Боян: О, отдавна са одържавени от ва??ето министерство и от военните.
Косев /притеснено/: Все някога хората ще си ги поискат.
Боян: Земите там пустеят, а над залива може да се извиси българската Ривиера. Трябва да мислим за тази държава.
Министърът лениво разгръща папката. Тя съдържа само два листа, вторият е празен, на него се мъдри цифрата 200 000 $ и логото на една солидна ??вейцарска банка. Той стреснато поглежда сумата и внимателно я затваря.
Косев /тихо, сяка?? на себе си/: Вие разлаяхте пресата , за да ни притиснете, нали? За това, че уж сме източили държавния резерв …
Боян /удивено/: Аз?
Косев: Не трябва??е да го правите. … Освен всичко, към тази бъдеща “българска Ривиера” проявява интерес и господин ??лиан Па??ев.
Боян: Да, но ??лиан ще купи земята с компенсаторки и в държавния бюджет …
Косев: Но вие … вие искате земята за пет долара квадратния метър. Това си е направо символична, сме??на цена.
Боян: Пет долара на квадратен метър и сто и петдесет милиона долара инвестиции. Ще построя трийсетина хотела, курортно селище, голф игрище – пущинакът ще разцъфне.
Министърът не вярва на нито една негова дума, обаче слу??а възпитано, съмнително кротко. Възвръща самообладанието си, разтваря отново папката, този път чете само първия лист и леко се смръщва.
Косев: Обадете се на Скорчев, на моя помощник, той е разумен човек.
Боян /придърпва папката си/: Предпочитам да обсъждам този деликатен въпрос лично с вас, господин министър, защото от опит знам …
В този миг ??умно ги връхлитат двете момиченца.
??ва: Тате, Ели се бие.
Ели: Тя иска да сложи ??апката ми на кучето.
??ва: Ти си малоумник.
Ели започва да реве и удря сестра си. Двете се вкопчват една в друга.
Косев /разтървава ги/: Абе, майка ви къде е?
??ва: Влязоха в къщата.
Боян: Я, бягайте да кажете на Маги, че умираме от глад.
??ва хуква към къщата и сестра й я следва. Боян се опитва да изобрази нещо като умиление, сипва отново уиски в ча??ите.
Боян: Пък дано в това курортно селище да остане по един приличен апартамент за мен и за семейството ви, господин Косев, заливът е чудесен.
Министърът е свъсен, усилено съобразява, навярно пресмята нещо наум.
Косев /взима папката от Боян, чете /: Н-да … Обаче вие сте прав, господин Тилев, трябва да спасяваме каквото можем ! Ще направя всичко по силите си, но ??ефът на Агенцията за приватизация …
Боян: О, това е мой проблем.
Косев: Нямате представа колко е труден този Рачев.
Боян /усмихва се щастливо/: Нали всички работим за България, господин министър. /изправя се/ Заповядайте, чака ни изискана трапеза, дивечът съм го отстрелял аз.

Шефът на Агенцията за приватизация Рачев изглежда притеснен. Боян Тилев е поставил куфарчето с парите на масата между тях, да се вижда и да им прави компания.
Рачев: Все пак офертата на господин Па??ев е по-впечатляваща от ва??ата. Той предлага цена …
Боян: Той предлага компенсаторки, господин Рачев. Много добре знаете, че Па??ев е илюзионист, от пръстите му излитат искри, но ръката му винаги е празна.
Рачев: Моля, увеличете в офертата си поне инвестиционния капитал за инфраструктурата на “ Свети Никола”. Напи??ете там три милиона за нов водопровод, за пътища, защото …
Боян /иронично/: Защото?
Рачев: Защото ще получите без пари земята на хората. Това ще е сламката, за която … нали разбирате? Все за нещо трябва да се хвана.
Боян: Добре, нека бъдат четири милиона – и за пречиствателна станция. /бутва куфарчето към него/
Рачев отлично съзнава, че Боян Тилев няма да вложи и лев за облагородяване на ограбеното селище.
Рачев: Никога не бих си го позволил, но партията има нужда от … /съсредоточено търси думата/
Боян /опитва се да му помогне/: От подкрепа.
Рачев /смутено го поправя/: От вярност.
Боян /вече без ирония/: Хубаво е, че има идеалисти като вас.
Рачев: Съществува обаче един проблем – Кръстев, ??ефът на парламентарната комисия “Антимафия”. Сещате ли се?
Боян /опитва се да не доразбере/: Но той е от ва??ата партия?
Рачев: Страхувам се, че Кръстев никак няма да хареса ва??ата оферта. А той е опак, абсолютно неподкупен и направо опасен човек. С него не бих си сблъскал ??апката.
Боян: Оставете това на мен.
Рачев разперва ръце в жест, който би могъл да се тълкува и като край на деловия разговор и като въпрос: “Това е. Какво да се прави?”

Покрай огромните витрини на Кафене България се мяркат забързани, угрижени минувачи. Две одърпани момченца са се залепили на стъклото и се взират с жадни очи в лакомствата по масите.
Шефът на парламентарната комисия “Антимафия” Кръстев е свъсен възрастен мъж. Двамата с Тилев са в заведението, предпочитано от депутатите място, където те се отморяват след непосилния си труд, обсъждат народните тегоби и най-вече въртят личния си бизнес.
Кръстев /с тъга/: Представяте ли си как се изхайлази това дете? Толкова е умен, но се разглези и …
Боян /деликатно/: Тия деца, прекрасни и неразумни. Отдавна ли се боцка?
Кръстев: Всъщност не е наркоман, да не чуе дяволът, … ??мърка кокаин. Ло??а компания, нали разбирате?
Боян: Господин Кръстев, четирнайсет години са деликатна възраст, внукът ви трябва да смени средата си. Махнете го от България.
Кръстев: Трябва да …
Боян: Запи??ете го в някой престижен ??вейцарски колеж, традиции, желязна дисциплина.
Кръстев: Чувате ли се , господин Тилев? Знаете ли какво ще струва този престижен колеж? Моята съпруга четиридесет години бе??е лекарка, а пенсията й е мизерна.
Боян: Може да се уреди.
Кръстев /строго/: Какво искате да кажете?
Боян: Бих могъл да ви помогна. В Швейцария имам приятел, българин, който е в настоятелството на такъв колеж.Всяка година дават по няколко стипендии за надарени деца от ??зточна Европа. Разбира се, ва??ият внук ще трябва да издържи теста, да докаже себе си.
Кръстев: Той е невероятно умен, ако мислите, че е възможно …
Боян: Щом ви го предлагам.
Настъпва неловка пауза.
Боян: Още един сок ?
Кръстев: Не, благодаря. Ще трябва да тръгвам, имаме заседание в два часа.
Боян деликатно му налива минерална вода.
Боян: Господин Кръстев, вие сте известен със своята принципност, не случайно повериха точно на вас комисията “Антимафия”. Сам знаете, разграбиха и порутиха проми??леността, съсипаха селското стопанство, остана туризма. Бъдещето, всъщност спасението на България е в туризма.
Кръстев: Само не започвайте отначало. Тази сделка и без това намирисва, но военният министър настоява за нея, защото нямат пари и ресурс да поддържат имотите си. Разберете, офертата на оня хитрец Па??ев поне е разумна.
Боян: Той иска да купи “Свети Никола”, за да препродаде земята на някаква оф??орка. Печалбата му е гарантирана.
Кръстев: А вие?
Боян: Аз ще построя най-добрия курорт в България, с нов водопровод и пречиствателна станция за цялото селище. Освен това хората ще имат осигурен поминък с поколения напред. /дава знак на келнера да направи сметката / Още тази вечер ще се обадя на моя приятел в Швейцария.
Кръстев /притеснено, замислено/: Сигурен поминък … ??ма логика в думите ви.

“??лиан Па??ев и Боян Тилев обядват интимно в Руския клуб”- това е новина, сензация, чудо и микрофоните и камерите на репортерите са струпани в очакване пред входа на столичния ресторант.
Срещата е в една от малките зали на изисканото заведение. Обедът вече е приключил, сервитьорите поднасят кафето и се измъкват на пръсти. ??лиан пестеливо отпива глътка минерална вода.
??лиан: Бизнесът става все по-труден, възможностите се стесняват. Опитах и в Америка, но там е скучно, ще употребя по-точната дума, невъзможно.
Боян: В Европа също е скучно.
??лиан: А България е малка. За добро или за зло, ние просто не можем един без друг.
Боян: ??зглежда нямаме изход.
??лиан: Ти си прозорлив човек, длъжни сме да забравим миналото и да си помагаме.
Боян: За това те поканих, имам нужда от помощ. Предлагам ти да разделим “Свети Никола”.
??лиан застива. Притиснат е в ъгъла, трескаво премисля.
Боян /усетил двоумението му/: Колебаех се кого да избера за съдружник, теб или Дионов. Предпочетох теб!
??лиан: Разкарай най-после този гладиатор. Не ти отива.
Боян: Ще го хвърля на лъвовете, бъди спокоен. Е?
??лиан /с упрек, отправен към самия себе си/: Не ми се сърди, парите са ми нужни за друго. Аз имам опит със “Свети Константин”, ще ти подаря цялото си ноу-хау и всичките си връзки.
Боян: Не се сърдя.
??лиан: Не мога да рискувам. /упла??ено/ ??мам да връщам пари, повярвай ми, големи пари. ??зчакай, за една година ще се оправя.
Боян /замислено/: Не ми достига време, драги!
Настъпва пауза.,повече нямат какво да си кажат, времето на тяхната невъзможна, направо чудотворна близост е изтекло.
??лиан /ненадейно/: Какво прави поетесата?
Боян: Коя поетеса?
??лиан: Жена ти, пазя нейната книга.
Боян: О, ние се разделихме.
??лиан: ??звинявай, не знаех.
Навън ги посрещат журналистите, наобикалят ги, блъскат се, питат. Новината си е новина. Утре двамата с ??лиан Па??ев щяха да се видят усмихнати на първа страница на работливите вестници.

Масивната врата на гаража се отваря и Боян паркира колата си. Срещу него се втурва ??естгоди??но момченце със засмени очи. Той се смръзва и се оглежда, сяка?? за да се увери, че си е у дома. Хлапето е прималяло от любопитство.
Пепи: Ти кой си?
Дотичва Магдалина, красива и сияеща и Боян едва сега съзнава, че това е синът й от Кривия.
Маги: Пепи, кажи добър ден.
Пепи: Добър ден, ти кой си?
Маги: Това е Боян.
Пепи: Оня ли ?
Боян: Аз съм Боян.
Пепи: ??ма?? ли си хербарий с препарирани пеперуди?
Боян: Не.
Пепи: А вуйчо в Сапарева баня си има. Той каза, че си търговец.
Боян: Не съм търговец.
Пепи: Тая кола твоя ли е?
Боян: Моя.
Пепи: А тая къща с басейна?
Боян /объркано/: На??а е … с майка ти.
Пепи: Обаче, значи не е моя.
Маги: Пепи, престани, Боян е изморен, пътувал е чак от морето.
Асен незабелязано е застанал до вън??ната врата на гаража.
Асен: Господин Тилев, да измия ли колата?
Боян: Да и я почисти.
Пепи: Мамо, кой е моя баща? /неизвестно защо детето сочи с пръст Асен/ Този или Боян?
Маги: Недей да пречи??, ела.
Боян мрачно се отправя към вътре??ността на дома, съпроводен от мрънкането на малчугана.
Пепи: Не преча, пък. На Боян му пречат ло??ите, а аз съм добър, нали, мамо ?
Маги: Добър си, рожбе, ти си най-доброто момче на света.

На моравата пред къщата детето играе с Асен и кучето.През прозореца на кухнята Боян навъсено наблюдава жизнерадостното момченце. Магдалина реже салата и скри??ом го наблюдава, усетила напрежението, което витае във въздуха.
Маги: Добре ли си?
Боян / ядно /: Все пак дъщеря ми не е при нас и не пита коя е майка й, нали?
Магдалина извръща лице, сяка?? той я е ударил.
Маги: Съжалявам, утре ще го върна при баба му.
Настъпва тягостна пауза.
Боян /неуверено/: Ако толкова иска??, детето може да остане … да ни погостува.
Магдалина мълчаливо продължава да се занимава с приготовлението на салатата, докато преодолее огорчението си. Боян отново се заглежда навън.
Маги: Днес те търси един човек.
Боян: Тук ?!
Маги: Пристигна с Мерцедес ??естотин. Фин мъж, изглежда не е бизнесмен, прилича??е на дипломат.
Боян: ?? какво иска??е?
Маги: Настоява да се срещне с теб, бил братовчед на генерала.
Боян застива от изненада.

Значи все пак има??е някакъв тайнствен и вдъхновен от непонятни цели заговор,подмолната и търпелива организация съществува??е не само в болното въображение на Генерала.. Но ако тези незнайни люде бяха изпуснали духа от бутилката, как можеха да го върнат в нея?
Господи, какви наивници!.

В съзнанието му изплува споменът за последната среща с Генерала
Холът на Генерала.
Генерала: Когато потрябва при вас ще дойде човек, ще се представи за мой братовчед и ще ви предаде другата половина от тази банкнота.
Генерала измъква новта, скъсана на две петолевка и я подава на Боян.
Генерала: Ако тя съвпадне с ва??ата вие сте длъжен, повтарям: длъжен сте да му се подчините.

??зненадата на Боян преминава в гняв.
Боян /почти на себе си/: Глупости!
Маги: Говоре??е съвсем сериозно.
Боян: Ако започна да се срещам с родата на всички генерали, …
Маги: Генералът бил твой приятел
Боян: Нужно ли е да обръща?? внимание на всякакви тарикати ?
Маги: Пихме кафе и той …
Боян /прекъсва я ядно/: Знае?? че съм забранил случайни хора да влизат в къщата ми.
Маги: Кой е този генерал?
Боян /гузно/: Познат от министерството.
Маги: Не питам от къде го познава??, а кой е той?
Боян /рязко/: Няма го Генерала, той е мъртъв. Ако този навляк се появи отново, кажи му точно това: Генерала е мъртъв!
Магдалина е смутена от гневната реакция на Боян.

Железния е превърнал заведението си в бизнесклуб. Обстановката е заимствана от класическите клубове и е белязана от провинциалните усилия на собственика да изразява принадлежността на приютените в него към едно общество, в което спокойствието струва много пари.
Краси и Боян играят билярд, в ъгъла свири пианист.
Краси: Защо ти е това море? Ако ти трябва пералня за пари, държа петнайсетина най-луксозни магазина, които продават годи??но по един сутиен.
Боян: Не ми трябва пералня, а бъдеще.
Краси: Ясно ли ти е колко трябва да налеем, докато ги лъснем тия скапани хотели и плажове? После апапите от Варна и Бургас ще се домъкнат да се оливат без да плащат.
Боян: Ще привлечем платежоспособни чужденци.
Краси: Чужденците се страхуват, понеже не сме за пред хората, бе. Ако ей така, от пуста завист, някой гръмне два автомобила на тоя “Свети Никола” и айде … веднага сме със стотина милиона в зелено назад.
Боян: Ще направим казино. Тук може да стане Лас Вегас на Балканите.
Краси: ?? кой ще завърти тая рулетка, бе съкровище?
Боян: Царят има връзка с арабски ??ейхове, …
Краси: Шейховете, дето си имат златни кенефи и в самолетите са си посадили градини ли? Тия тро??ат мангизите си там дето ще ги запомнят.
Боян: Сбъркал ли си някога, когато си ме послу??ал?
Краси: Един път стомна за вода, два пъти стомна за вода … Забрави го тоя “Свети Никола”. /намига проста??ки/ ??ли Магито ти е изсмукала и акъла, а? Остаряваме, контузен, остаряваме, ей!
След печалната му констатация двамата мълчаливо продължават играта си.

Късна вечер. Магдалина е пред компютъра в кабинета. Чува се хлопване на врата и тя припряно става.
В хола следван от телохранителя си влиза Боян.Той изглежда преуморен и в същото време сияе, носи красив букет. Асен поставя на масата кутия с торта и без??умно се оттегля. Влиза Магдалина.
Боян /щастливо усмихнат/: Знае?? ли, че днес има?? рожден ден?
Маги /с тъжна иония/: Досещах се.
Боян: ??звинявай, че се забавих, но пътят от Солун е ко??марен. След като минах границата – дупка до дупка.
Маги /тревожно/: Гледах новините по телевизията и…
Боян: На рожденния си ден човек не трябва да гледа новини, новините в България винаги са ло??и.
Маги: Няма?? представа какво става в Свети Никола. Хората си искат земята.
Боян /удивено/: Моята земя?
Маги: Не е твоя … сам го знае??.
Боян /захвърля букета/: Асен кара??е със сто и петдесет в час, щяхме да се пребием из тия дупки. Бързах като луд, за да бъдем заедно, а ти …
Маги: Хората се бяха събрали на площада и крещяха: Ограбиха бащите ни, ограбиха децата ни, ограбиха живота ни …
Боян: Тези от телевизията съвсем са му изтървали края. Защо да си разваляме вечерта?
Маги: Ти има?? всичко, ти си толкова богат. Защо ти е …
Боян /прекъсва я гневно/: О, моля те, не започвай като Мария.
Маги /с жест посочва хола/: Тя е навсякъде тук. Тя е в теб, Бояне!
Боян е наранен от думите й, изглежда като несправедливо ударено дете.
Погледът на Магдалина пада на букета.
Маги /стреснато/: ??звинявай, говоря глупости. Съжалявам.

Мария е седнала в ъгъла на хола, от нея се излъчва единствено меланхолия и отсъствие. Боян нервно се разхожда из мезонета, вдига от масичката някаква книга и я оглежда. Това е книга за будизма.
Боян /мрачно/: Питам те защо Невена не ми се обажда?
Мария: Детето каза, че ще постои една седмица при мен и после ще отиде с приятели на Созопол.
Боян /повече на себе си/: Значи не иска да ме види?.
Мария: Завър??ила е семестъра си с отличие.
Боян: Срамува се от мен, мрази ме! Сигурно защото я издържам в Харвард?
Мария /примирено/: Да, ти я издържа??.
Боян: Но тя е само за един месец в България. … Тя е моя дъщеря, за Бога, дете ми е.
Мария: Да, Невена е твоя дъщеря.
Боян: ?? целият този цирк е защото се разделихме с теб, така ли? /захвърля книгата, после се смирява/ Мария, ние се обичахме.
Мария /унесено, сяка?? на себе си/: Според мен, да обича?? някого, означава да го разбира??. Аз те обичах повече отколкото заслужава??.
Боян: Ти ме изостави.
Мария: Аз исках просто да бъдем щастливи.
Боян: ?? какво според теб е щастието?
Мария /размисля/ : Марти казва??е, че щастието е пътят, който трябва да извървим до нещо желано или отнето. Щастието наистина е само приближение.
Боян: Добре, но за мен парите не са някаква първосигнална алчност. За мен тяхната енергия и власт са същото това приближение. Защо искате да ми го отнемете, защо моето щастие да правя пари ви дразни?
Мария: Кои ние? За кого говори???
Боян: За теб, за дъщеря ни, за твоя Марти.
Мария: Марти вече го няма.
Боян: Вероятно би предпочела аз да съм на неговото място. Тогава ще??е да се гордее?? с мен, нали?
Мария /тихо, с болка/: Няма??е да се гордея, щях да скърбя за теб!

Лятна неделна привечер. Магдалина полива цветята в градината. Наблизо Боян окопава някакъв храст.
Неочаквано се задава Железния, следван от Асен. Магдалина е стъписана. Краси, в бермуди, потник и джапанки за сто долара, я приветства отдалече като гладиатор. Неканеният посетител пристъпва към Боян.
Краси: Ще прощава??, ама е много важно.
Асен: Господин Тилев, аз му казах, че …
Краси /отмества го грубо/: Толкова е важно, че ще ме приеме?? и неизискан.
Боян демонстративно продължава заниманието си, а Магдалина навъсена застава до тях.
Маги: Асене, моля те пренеси голямата саксия на терасата.
Асен се втурва да изпълни заръката й. Железния, ухилен оглежда похотливо младата жена.
Краси: Като газела си с тия ??ортички. Адски си готина.
Маги: От тепиха ли идва??, Краси?
Краси: Да ти се намира една биричка?
Боян: Казвай, нямам тайни от нея.
Краси: В неделя, ти си почива??, ама Железния мисли. … Айде да си останем насаме двамката, че Магито ме стеснява.
Боян: Понеделник е по-хубав ден за разговори.
Краси: Мога и да си отида, но няма да се върна нито в понеделник, нито във вторник.
Боян /иронично/: ?? какво така развълнува светлия ти ум?
Краси /ведро/: Ще участвам в “Свети Никола”, ще го делнем с теб.
Боян спира да копае, прави опит да спечели време, да прикрие възбудата и радостта си. Магдалина е настръхнала и зорко следи всеки негов жест.
Боян: Ето една добра новина.
Краси: Знаех си аз, че ще ме хареса?? и по гащи.
Боян гузно отбягва погледа на Магдалина, притеснен от явното й презрение към натрапеното присъствие на Железния.
Пръскачката изхвърля блестящи капчици вода върху зелената морава.
Тримата са на терасата.
Краси: Ще се набутам в тоя тюрлюгювеч със светеца, но имам едно условийце към теб, контузен.
Боян /свъсено/: Мразя да ми поставят условия. Особено ти.
Краси: В момента нямам свободни пари. Приготвил съм обаче бърз и невероятно печелив?? удар. Пека го от сума ти време. Ще покрие най-малко половината от инвестициите за твоя ??ибан светец на морето.
Боян: Времето на бързите удари отмина.
Краси: Този е последен. Колумбийците, копеле!
Маги /настръхва/: Какви колумбийци?
Краси: Малко чове??ко щастие – кокаинче за наслада и при??мъркване.
Маги /свъсено/: Това е престъпно!
Краси: Стоката е сигурна и чиста, пласментът е светкавичен и надлежно уреден. /ухилва се победоносно/ Набутваме по два милиона и печелим десет пъти повече, елегантно и за нула време.
Маги /рязко/: Не!
Краси: Съкровище, стегни се! Кажи й, бе!
Боян: Щом като ударът ти е толкова печелив??, защо не действа?? сам,за какво съм ти аз?
Краси: Абе, ти почти не ми трябва??, нужна ми е оная разпасана митница и твоя човек, бай ти Георги.
Маги /пръстите й се впиват в рамото му, сяка?? се готви да го ду??и/: Бояне, моля те …
Боян: Кой стои между колумбийците и теб?
Краси: Знае?? го по-добре и от мен, оня ливанския факир Тони Хури.
Маги: Не, няма да ти позволя!
Гласът й го жегва, пръстите й са неочаквано силни и причиняват болка. Магдалина е зад гърба му и той не може да види лицето й.
Краси: Когато боговете говорят, ангелите мълчат.
Боян: Не знаех, че Тони продължава да се занимава с наркотици. /след напрегната пауза, добавя пресилено високо/ Не, не става! /намига многозначително на Краси/ Без мен, не ме търси за тази сделка.
Краси /мигом разбира/: Тро??и си тогава главата. Уф, каква жега. Да се тътря до тук за да те зарадвам, а ти … Съкровище, дай да полея яда си с една биричка и изчезвам.
Пръстите на Магдалина погалват гърба на Боян и тя се отправя към къщата. Железния прави изразителен жест след нея.
Боян /приглу??ено/: Мръсник си бил и мръсник ще си остане??. Каналът сигурен ли е?
Краси: Кълна се в твоя свети Никола.
Боян /замислено/ : Как се свърза с Тони?
Краси: Той ми се обади в пет сутринта.
Боян /продължава да бъде недоверчив/: Нещо не ми се връзва. Преди малко спомена, че отдавна подготвя?? този удар.
Краси /опитва се да прикрие смущението си/: Казах го заради твоята газела, бе, заради семейното ти спокойствие.
Боян: А защо Тони не звънна на мен?
Краси: Сладурът каза, че ти веднъж си го отрязал.
Боян /колебливо/: Заклех се да не се набърквам с дрога.
Краси: Това е единственият изход, няма да съжалява??.
Боян: Ела утре в офиса да го обсъдим.
Железния понечва да отвърне, но Боян му дава знак да мълчи, защото Магдалина се завръща.

В Агенцията по туризъм Тилев излиза от солидната врата на началнически кабинет и тръгва забързано по ??ирокия коридор. Мобилният му телефон звъни.
Боян: Тилев слу??а.
Краси: Ало, как е положението?
Боян: Успях най-после да изпипам сделката с хотелите.
Краси: Аз почернях като арапин – слънце, море, мадами …
Боян: Железен, губи?? ми времето.
Краси: Пристига! Пристига, бе наказан.
Боян: Не си поплюват тези юнаци.
Краси: Утре пристигам аз, а вдруги ден – памукът. Прескочих до Турция и спазарих две яхти втора употреба, приличат на лебеди.
Боян: Хм, лебеди втора употреба.
Краси: Не се будалкай, ами се обади на твоя бай Георги. Да не забрави??, ей, че ще я оплескаме.
Боян /без ентусиазъм/: Няма да забравя. /прекъсва връзката/

В спалнята настойчивият звън на телефона смущава нощната ти??ина. Магдалина се сепва и тревожно се ослу??ва. Съненият Боян ядно вдига слу??алката.
Боян: Кой е по дяволите?
Тони: Свой човек, привет от Цюрих Аз получих пари в банката, пари са вече у мен.
Боян /досадено/: Значи всичко е наред.
Тони: Защо толко пестеливо? Ло??о недоверието към стар и верен Тони. Памук е хубав, памук е чист. Това е сделката на мой живот.
Боян: Половин милион са добри пари. Не бих рискувал и тях, но … не ми се говори по телефона.
Тони: Хайде, честито!
Боян: За какво?
Тони: Научих, че биг бос се оженил, ще черпи??.
Боян: Още не съм се развел.
Тони: Железния казал, че …
Боян: Тогава той да те почерпи.
Боян ядно трясва телефона, хвърля гузен поглед към Магдалина и прави опит да се усмихне.
Маги /тревожно/: Всичко наред ли е?
Боян /целува я вяло/: Бъди спокойна, хайде да спим.
Той се обръща с гръб към нея и затваря очи. Магдалина за миг лежи замислена, после се надига.
Маги: Странно, той изчезна. Бе??е толкова настойчив …
Боян: Кой?
Маги: Оня, братовчедът на твоя генерал.
Боян /остро/: Генерала не е мой.

Кой бе??е този “братовчед” на Генерала? Възможно ли бе да го познава, да е срещал по сбирките привидната му незначимост??? каква бе??е всъщност реалната му власт?

Пред очите на Боян,се появява началнически кабинет.
Спретнат в униформата си, Генерала е изпънал тялото си във военна стойка.. Мъжки силует прегъва банкнотата, акуратно я разкъсва на две и му подава едната й половина.

Разбира се, Магдалина не знае??е нищо за тази потайна и несподелена част от живота му. ?? слава Богу!
Нощта събира??е хубостта й в тъмната си ??епа и му я отнема??е. Тя се отдалечава??е сяка?? се стопява??е в припадащия мрак.

Боян /някак виновно/: Маги, знае?? ли, ще открадна няколко дни и ще отидем в Созопол.
Тя изглежда разстроена и недоверчива.
Боян: Не е ло??о да вземем с нас и Пепи.
Маги /плахо/: Страхотно.
Боян: Защо не дремне???
Маги: Когато съм с теб, … когато съм само с теб,не искам да спя.
Хубостта и топлотата на Магдалина го покоряват и привличат и той се сгу??ва в нея.

Денят на големия удар е настанал. Боян е на тренировка във фитнес залата. Железния нервно се разхожда напред назад. В ръката си подхвърля златна монета.
Краси /подхвърля монетата и я оглежда в дланта си/: Ези … до тук добре. Няма да ти преча, споко. /сипва си вода и пие жадно/ Значи, както обикновенно, бракувано бра??но за фураж.
Боян: Бай Георги си знае работата.
Краси: Моят човек в Турция е проверил стоката и ще я изпрати чак до границата. ??мам му пълно доверие. Обаче твоят бай Георги …
Боян: Той има грижата за всичко.
Краси: Готиното на фуражното бра??но е, че намирисва, а бракуваното- направо смърди. Няма куче, дето да поду??и нещо в чувал с мухлясало бра??но.
Боян: Стига си циклил, изнервя?? ме.
Краси: Стегнало ме е под лъжичката, бе. Сигурен ли си, че бая ти Георги е на смяна?
Боян: Да.
Краси: Маама му, кво ли ги прави тия луди пари, дето му ги снасяме?
Мобилният телефон на Боян звъни, Краси услужливо му го подава и щръква край него.
Боян: Слу??ам . … Откъде се обажда??? … /отдалечава се/ … Не, днес няма да мога, зает съм. … Да, всичко е наред. … Маги, довечера не ме чакай ще закъснея. Хайде, че има хора при мен. Целувам те. /прекъсва връзката/
През цялото време Железния следи разговора и когато се уверява, че Магдалина е изолирана от реализацията на сделката, облекчено си отдъхва.

Колата на Боян пътува по Цариградското ??осе.
В компанията на Асен, Железния е принуден да мълчи, но е неспокоен и напрегнат, а седящият до него Боян изглежда изтощен и отпуснат.

Т??Р-а е паркирал на бензиностанцията и ги чака. Шофьорът му е азиатец със странна прическа – главата му е бръсната като на будист, но точно по средата й настърча боядисан в червено гребен.
Железния се прекръства, облекчението му е видимо.

Колата, следвана от Т??Р-а, се движи бавно към София по околовръстното ??осе, защото се налага ??офьорът й да се съобразява с камиона, който не е първа младост.

Т??Р-а паркира пред бариерата на складовете. Юнаците на Железния го чакат, разпъргавяват се. Пред бдителния поглед на Асен те разхвърлят небрежно чувалите с бра??но, според реда и мястото им отделят двайсетина от тях и ги понасят към склада. В това време Краси се разплаща с неугледния ??офьор.

В стаята е мръсно, има празен стилаж, маса и четири кухненски стола, на единя от които седи колумбиецът, вдигнал по американски краката си. Той прилича на кло??ар, облечен е в износени дънки и избеляла фланелка, на която пи??е “boss” и дъвче дъвка.
Бичетата на Железния разпарят чувалите, вадят пакетите, увити в кафява амбалажна хартия, трупат ги и ги редят на масата. Боян напрегнато дебне всяко тяхно движение и сяка?? едва сега си дава сметка за значимостта на сделката. До него Краси ди??а, като че ли още не е слязъл от тепиха.
Боян /остро и едновременно с това упла??ено/: Не бяхме говорили така.
Краси /също напрегнато/: Как?
Боян: Това е стра??но количество.
Краси: Стра??но е, я1
Боян /вади кърпичка, бър??е с нея челото си/: Ти дава?? ли си сметка колко милиона са струпани на тази маса? Ако знаех …
Краси: Преметнах те, щото ако знае??е, няма??е да кандиса??.
В това време колумбиецът вади от захабената си торбичка везни и няколко ??и??енца с лакмуса за кокаина. Продължава да джвака, мери един от пакетите и безмълвно кимва. После със сръчността на хирург разлепя фолиото, разгъва блажната хартия и свещенодействено топи показалеца си в нея. Заглежда се в кру??ката на тавана, очите му се опразнят от всичко, облизва пръста си. Лицето му остава каменно и не изразява нищо.
Колумбиец: Това не то.
Краси /смаяно/: А?! /наежва се, пристъпва запла??ително към него/ Какво не е то? /изревава/ Казвай, бе дебил!
Колумбиец: Това не кока.
Железния прекрачва до масата, разкъсва втори, после трети, четвърти пакет, облизва пръстите си, докато от устата му не потича бяла пяна. Лицето му се налива с кръв, очите му ще изхвръкнат от орбитие си.
Краси: Мухлясало бра??но за свине.
Боян изпитва тежеста на удара му, едва когато се свлича на пода. Болката е зверска. Железния го хваща за ревера на костюма и го повдига.
Краси /просъсква задъхано в ухото му/: Нали бай ти Георги както винаги, бе боклук? Нали всичко трябва??е да бъде точно?
Един от юнаците на Железния опира в гърба на Боян пистолета си.Той неволно се привежда напред, съзнавайки че няма изход, че умира.
Тогава, за да си спести изли??ната енергия от стърченето, колумбиецът сяда на стола и това предре??ава всичко. Безразличното спокойствие, безсъзнателният разум в неговото движение отрезвява всички. Краси поотпуска ревера на Боян и го тръ??ва на съседния стол.
Краси: Ти сеща?? ли се колко милиона ще изядат свинете, бе? ?? два от тях са на Железния …
Страхът на Боян е влудяващ, вече не го боли, прото полудява.
Краси: Обаче се осра, до ??ията си в лайна. Ама моите милиончета са капка в морето. А сега кой ще връща мангизите на ония човекоядци колумбийците?
Реакцията на Железния е така истинска и първосигнална, че той просто не би успял да изиграе разочарованието си толкова майсторски и всякакво съмнение за съучастието му в подмяната на дрогата отпада.
Натрупаните върху масата облажнени пакети подсказват, че “памукът”, изгубената стока е на огромна и неизчислима поне за сега стойност.
В замъгленото съзнание на Боян се прокрадва мисълта, че ужасяващият крах, величието на самата измама иде не от факта, че някой по веригата закачливо е сменил кокаина с фуражно бра??но, а в количеството на наркотика.

Когато в синкавото луминесцентно осветление Асен вижда Боян да залита между складовете, изскача от БМВ-то, вади пистолета и се спуска към него.
Асен: Мале, ??ефе, мале-е … Мамицата им !
Боян го спира с жест и се обляга на него. Дава му знак да се качат в колата.
Боян /изсъсква/: Граничният пункт, бързо, ако трябва там ще трепе??.
Асен: Шефе, за тебе аз …
Двамата се домъкват до БМВ-то и сядат вътре.
Гумите избоксуват на място, колата се занася на завоя и оставя опа??ка от пу??илка в помъртвялата ти??ина.

Климатикът в колата е включен, светещият скоростомер сочи двеста километра. Асен е изнесъл глава напред, най-сетне може да докаже животинската си вярност, да го закара жив и здрав до заветната граница.
Боян отпива от бутилка с минерална вода, мокри носната кърпичка и бър??е лицето си.

Колко наивно бе повярвал, че двамата с Краси рискуват само техните лични пари, че сделката е в прилични, в поносими размери, че всичко е “както винаги”.Този някой се бе досетил, че за да го съсипят, трябва да го набутат в непосилна за финансовите му възможности игра, да го принудят не просто да сгре??и, а да сгре??и фатално, съдбовно, до край. Бе успял и да вну??и на колумбийците, че каналът през България за Западна Европа е чист, че го подсигурява един от най-богатите бизнесмени в страната и следователно стоката е сто процента гарантирана. ??деята подсказва??е мащабност на мисленето, непристъпен и коварен ум, цинизъм, придобит не на тепиха.

В замъгленото му съзнание се възкресява споменът за срещата в кабинета на Генерала.
Седнал зад тежкото си писалище , Генерала разлиства папката с досието на Боян.
Генерала: Сводката за вас е много добра. /чете/ ??нтелигентен, доказано честен, скромен … /вдига поглед/ Бъдете понякога щедър,когато употребявате хората и винаги безскруполен, когато се освобождавате от тях. Доверявайте се единствено на себе си!

Боян /на себе си/: Не, Железния няма толкова акъл и кураж да го направи.
Той изохква.Смачква лепкавата от кръвта кърпичка в юмрука си, изхвърля я навън.
Асен: Боли ли? Да им го начукам.
Боян: По-бързо.

Оня дава газ, колата поднася на завоя, фаровете застра??ително осветяват дерето вляво, едва се удържат на пътя.

Боян /извиква/: По-бавно! /сетне, озаптен от внезапно обзело го смирение добавя/ По-бавно, няма смисъл.

Граничният комплекс е ярко осветен. Пред фри??опа чакат две проститутки, до закусвалнята зад бариерата няколко полицаи пият кафе.
Колата спира на паркинга, който се ??ири празен на сто метра от административните сгради.
Боян: ??мам ли кръв по лицето?
Асен: Няма??, ама са ти … таковата, мале-е …
Боян: Може би ще се наложи да пребие?? един.
Асен: Ще го разфасовам, ??ефе.
Боян излиза от колата.
Трите полицейски коли са празни, само бурканите им мигат в синьо. Боян се спира, оглежда се. На пейката е седнала възрастна жена в престилка, навярно чистачка и масажира краката си.
Боян: Търся Симеон ??лиев.
Чистачка /мрачно/: Нема го
Боян: Трябва??е да е на смяна.
Чистачка: Бе??е на смяна.
Боян: Да не се е върнал у дома?
Чистачка /въздъхва и се залавя с другия си крак/: Нема да се върне веке ни у дома, ни у митницата.
Боян: Къде е тогава?
Чистачка: На ладина, у моргата.
Боян: Господи!
Чистачка: Утепаха го. /кимва към полицейските коли/ Тия от обеда се ??у??кат тук и ду??ат. Отпечатъци вземали, ама не моем да премием салона.
Тя прибира косата си под забрадката и най-после вдига очи. Навярно Боян изглежда зловещо, защото в погледа й проблесва нещо като съчувствие.
Чистачка: А ти от какъв зор си ръгнал по нощите?
Боян: ??мах да му връщам пари.
Чистачка: То на Монката всеки има да му връща нещо, кой пари, кой имот. Маани юнак, носи ги на жената и на децата.

Колата лети по обратния път към София.
Боян се е отпуснал на задната седалка сяка?? е заспал.

??зглежда??е сяка?? “памукът” бе откраднат от бай Георги, “следователно от моя човек, а чрез него ни??ката води към мен” – каза си тръпно той. Това ще??е да бъде очевидно доказателство за колумбийците.Едва сега Боян проумя своето нелепо участие в сделката. Запита се за какво всъщност е бил нужен на Тони Хури, след като ливанецът отлично и преди него познава??е проклетия митничар? За да раздели печалбата си с Боян?…. Освен ако, … освен ако не го бе помолил някой , на когото Тони е бил и ще остане задължен.
ГЕНЕРАЛА – проблесна в ума му- Генерала не е мъртъв.

Вилата в Железница
Генерала протяга ръка и покровителствено я поставя върху рамото на Тони Хури. Ливанецът му кимва в знак на искрена благодарност и двамата се ръкуват приятелски.

Трезорът на хотела.
Тони прибира своя дял от парите в куфарчето си.
Тони: Аз силно съм задължен на ва?? Генерал.
Засмива се и тупва Боян по рамото.

Жегата на лятната нощ го заду??ава, Боян отваря с мъка очи.
Боян /изохква/: Тони, защо по дяволите?
Асен: Добре ли си, ??ефе?
Боян: Глупаво е да се бие мъртъв човек.
Шофьорът му е слисан от странния отговор.

В салона на клуба свети само една настолна лампа. Железния подхвърля златната си монета, пие уиски и се прави на тъжен.
Краси: Ези …/без любопитство/ Какво стана с бай ти Георги?
Боян: Събира хлад в моргата.
Краси /опитва се да изрази удивление/: О-о?
Боян /уморено и без упрек/: Ти го знае??е, нали?
Краси: Какво?
Боян: Че напразно бих път до митницата.
Краси: Що да те спирам? /поглежда го запла??ително/ Един съвет от мен, контузен, върни стоката.
Боян /изумено/: Аз?
Краси: Ти, кой друг.
Боян: Говори?? глупости.
Краси: Мъка ми е за ония бели яхтички, дето щяха да ни возят в “Свети Никола”. Ама най ми е жал за тебе. Видя в склада милиончетата, разпрани по масата.
Боян: ??зиграхте ме!
Краси: Не аз, да си имаме уважението. Аз се питам: Какво ще стане с мойте два милиона ?
Боян: Колекцията ми от картини струва около милион, къщата в Бояна – поне още толкова.
Краси /ухилва се/: Ще се пазарим.
Боян /разсеяно/: Ще се пазарим.
За да привлече вниманието му, Боян улавя във въздуха монетата, която Железния подхвърля и я захлупва на масата.
Боян: Никога не съм искал нищо от теб.
Краси: Жалко, аз съм ти приятелче.
Боян: Моля те да ми уреди?? среща с Тони Хури.
Краси /тъжно/: Не става, онзи сладур ми се обади се по тутурутката от Цюрих. Колумбийците са го сгащили и ще го тъпчат с черен хайвер и стриди, докато не уреди?? сметката. ??наче ще го натъпчат с олово.
Боян /отчаяно/: Господи, как се хванах?
Краси /иронично/: Ще трябва да се поразмърда??. Знае?? как гръмнаха Бутона на някакви си острови, намериха го в пъпа на Световния океан.
Боян: Аз няма да ходя на никакви острови.
Краси: Моят съвет е да върне?? стоката. /изпуска нарочно монетата и тя звънва на пода/ Дават ти три седмици.
Боян: Поне два месеца … два месеца, ако искат да си получат парите.
Краси: Дават ти три седмици.

В прозореца на кухнята се развиделява. Магдалина налага компрес върху подутото лице на Боян.
Боян: Железния е пионка, нищо повече. Този пехливанин не може да бъде умът, той е само ножът.
Маги /отчаяно/: Нали ми обеща, защо се замеси?
Боян /ядно/: От бързане, от … от глупост. Смъртта на бай Георги им е била необходима само за да обвинят мен. Кокаинът е сменен в България, тук аз осигурявах канала, разбира?? ли. Аз останах единственият виновен.
Маги: Ливанецът си измива ръцете с теб, наистина е подло.
Боян: ??зползваха лакомията на Железния и залисията ми около “Свети Никола”.
Маги / без упрек/: ??зползваха твоята лакомия, ще те съсипят.
Боян /смъква компреса и го захвърля върху масата/: Отнеха ми играта точно когато бях изтеглил печелив??ия жокер.
Озлоблението му е толкова силно и безизходно, че няма сили да се самосъжали. Магдалина го целува, това му причинява болка, безсилен е да повдигне ръце и да я прегърне.
Боян: Няма смисъл, вече нищо няма смисъл.
Отблъсква я и се отправя към изхода. Движенията на схванатото му тяло са станали различни, старчески, сяка?? за една нощ са изминали двадесет години.

Малката църква е празна, а в полумрака й, до иконостаса, са утихнали Магдалина и Боян. Нараненото му лице изразява гняв и отчаяние едновременно. Магдалина е тревожна, напрегнато го наблюдава.
Маги: Помоли се.
Боян: Никога не съм се молил пред никого и за нищо.
Маги: Опитай, ще ти олекне.
Боян: Нищо ло??о не съм направил.
Маги /упорито/: Открий се пред него. /кимва към иконостаса/ Смири се.
Боян: Господи, ако това някак се размине, ако се извър??и чудо ще построя дом за сираци, ще вдигна църква и параклис.
Маги: Не си до??ъл тук да прави?? сделка. Ти …
В този миг джиесемът му звънва и той побягва навън. Магдалина остава сама, пада на колене пред олтара.

Пред църквата Боян е включил телефона, застинал е от изненада.Обажда се ??лиан Па??ев.
Боян /не може да скрие изненадата си/: ??зненадва?? ме, ??лиане.
??лиан /хладно/: Защо?
Боян: До вчера тоя телефон прегрява??е. /иронично/ Бях нужен на много хора, все верни приятели. Пък сега …
??лиан: Наистина знаят всички, господин Дионов не си поплюва … Здравата си загазил.
Боян: Мен вече ме няма, нали?
??лиан: . Днес купих веригата ти бензиностанции и ресторанти “Хай”. ??скаха да я плячкосат на безценица, наддавах до дупка с ония хапльовци. Мисля, че успях да я взема на добра цена за мен и най-важното за теб.
Боян: Благодаря ти.
??лиан: Помня какво си обещахме, ще се опитам да ти помогна. До скоро. /Па??ев затваря/
От църквата излиза Магдалина, прилича на човек, който е изпратил скъп покойник и в същото време е прояснена, изглежда обнадеждена. Тя присяда на пейката. Към тях приближава един луд, който се вживява в ролята на служител в Божия храм и се опитва да ги заговори с гърлени звуци и щастлива усмивка. Боян вади банкнота, опитва се да я натика в ръцете на човека, но той отказва да я вземе и продължава да му се усмихва.

Две служителки клюкарстват в коридора пред офиса, в очите им се чете паника и страх. Неочаквано се появява Боян Тилев и когато го забелязват жените се смръзват. Всички, които среща по пътя си изглеждат замаяни, забързани за никъде. Щом го зърнат, те мигом се изпокриват зад вратите си сяка?? е прокажен.
Боян спира пред кабинета си, вратата е открехната, дочува гласа на секретарката.
Секретарката / з. к./: Да, правилно сте разбрал, пакета акции на господин Тилев от Юнион банк се продава. … Да, захарните заводи и хотелите му в Боровец също се продават. … Моля, заповядайте.
Боян влиза. Секретарката му, смущаващо възпитана жена на средна възраст енергично става от стола.
Секретарката: Добър ден, господин Тилев.
Боян /разсеяно/: Успяхте ли да ми уредите среща с главния секретар на МВР ?
Секретарката: Той се извинява, господин Тилев, бил болен.
Боян /иронично/: Нищо чудно, в тия горещини … А с министър Косев?
Секретарката /с неудобство/: Също бил настинал.
Боян: Търсил ли ме е някой?
Секретарката /притеснено/: Звънна Магдалина. Безпокои се дали сте пристигнал. /оживява се, подава му голям бял плик/ Господин ??лиан Па??ев ви изпраща своите почитания и това.
Боян /поема плика/: Не ставайте вече, когато влизам, няма смисъл. ??двал ли е Асен ?
Секретарката: Съжалявам, той напусна, господин Тилев.
Боян мълчаливо се огправя към кабинета, отбягвайки състрадателния поглед на служителката си.

Писалището в кабинета е разчистено. Боян оглежда плика и го оставя пред себе си, взима малка статуетка и си играе с нея. Пликът го привлича като магнит, но не го отваря. У него се борят надеждата и страхът. Най-после въздъхва и го разкъсва. Вътре намира друг, розов и много по- малък плик, сяка?? е любовно писмо. От него изпадат хиляда долара и бележка.
“ Крайно ми е неловко, но в момента не мога да отделя повече. Бъди! Твой ??лиан Па??ев.”
Боян захвърля бележката до банкнотата.

Вече знае??е, че ще??е да плати на колумбийците със себе си, а печалбата от откраднатия кокаин щяха да си поделят ония , недосегаемите, несрещнатите и затова незапомнените. …
А може би несъществуващите.
Генерала … дори Генерала едва ли ги е познавал.

Пред погледа му е ливадата в Железница.
Генерала стреля в ръждясалата консервена кутия и връща пистолета на Боян.
Генерала: Дявол да го вземе, когато съм много изнервен, когато съм объркан и ядосан, обичам да бъда точен.

Руският клуб
??лиан Па??ев изглежда упла??ен.
??лиан: Не мога да рискувам. ??мам да връщам пари, повярвай ми, големи пари.

Боян копае в градината на къщата си.
Боян /на себе си/: Но аз ще откача, аз наистина ще полудея!
Спира да размахва кирката, заглежда се в Магдалина, която се е надвесила над цветята и ги полива.
Боян: Ами, ако откажа?
Маги: Какво да откаже???
Боян: Тази къща е като крепост.
Маги: Ще се зазида?? тук, ще превърне?? дните си в затвор? Тогава наистина ще полудее??, … но те ще те намерят.
Боян: Това е последният ми ??анс?
Маги: Това ще бъде поредната ти глупост. Ако не теб, ще намерят детето ти. Ще те разкъсат.
Както винаги Магдалина е права, няма изход.
Боян забива с хъс кирката във влажната земя и отново започва да копае като обезумял.

През отворения прозорец на спалнята навлиза прохладен вятър. Бялото перде потрепва и се движи като призрак.
Двамата лежат разголени и притихнали един до друг.
Маги: Ще започне?? отначало.
Боян: С какво?
Маги: Ще продадем моите бижута, те … те са на??и.
Боян: За да открия бакалница или кафене?
Маги: Но то ще бъде твоето кафене.
Боян: ?? ти ще застане?? зад бара?
Маги: Ще застана където поиска??, само да бъдем живи и здрави.
Боян: Но, аз … /болката го дави/ аз не мога.
Маги /гали го/: Дай си време и разрухата ще от??уми, сама ще се забрави.
Боян: Разруха …
Маги: Ще заживеем като другите, като всички останали.
Боян: Достатъчно дълго живях като останалите. Не искам като другите, не мога като другите, разбира?? ли, вече не мога!

Къщата на Тилев свети като в празнична нощ.
Бабаитите на Железния изнасят колекцията от картини и я товарят в камион.

Краси се е разположил в хола, пие уиски и се наслаждава на триумфа си. Стопанинът също държи ча??а и с мрачно изражение наблюдава как двама яки мъжаги свалят и последното платно – картината на Мартин. По стените са увиснали едва забележими петна, затворени в себе си като очите на слепец. Боян се е налял от сутринта и това смекчава изтръпването му.
Боян: Колекцията ми струва най- малкото милион. Взе си го, сега си тръгвай.
Железния се ухилва и за да изостри пренебрежението си, посяга към неговите пури, пали и духва дима към него.
Краси: За цапаниците иди дойди, съгласен съм, ама да разчекна задника си, тая къща няма да я изтъргувам и за седемстотин хиляди. Ще се пазарим.
Боян: Прибрахте ми всичко.
Краси: Думата ни бе??е за БМВ-то и за мезонетчето в Лозенец.
Боян: Там живеят жена ми и детето ми бе, катил такъв.
Краси: Катил съм, ама … Голяма чекия е тоя ??ибан живот.
Боян отпуска ръце, умората го изпълва с безразличие, така му се иска Краси да се махне, да изчезне , че е готов на всичко.
Боян /смирено/: Какво иска???
Краси: Аз таковата … /двоуми се, после продължава нагло/ Магдалина!
Боян изстива, не може да повярва, пълни ча??ата си и я изпива на екс.
Боян: Що не натакова?? мен, бе животно?
Краси: Не си ми интересен. /отпива, смуква от пурата и пуска кръгчета към тавана/ Ако се разсее??, пращам моите левенти от тук право в мезонета. Трябва да избира??.

Олюлявайки се Боян влиза в банята, блъска се в мраморната поставка на саксия с цветя и тя рухва на пода. Вдига капака на клозетната чиния и започва да повръща.
На вратата се появява Магдалина, изглежда упла??ена, гледа го сяка?? се е натро??ил той.
Маги: Оня не прибра ли тия проклети картини? Да се маха от тук!
Той несръчно прави опит да измие лицето си, да добие чове??ки облик.
Боян: До??ъл е да ме унижи до край, … да изгони Мария и детето ми от мезонета.
Маги: Той е луд!
Боян: Не е луд и ще го направи, освен ако …
Маги /ужасена/: Освен ако?
Боян: Ако ти … ти не спи?? с него.
Той спира водата, настъпва зловеща ти??ина.
Маги: Ти иска?? ли го?
Боян /олюлява се, но успява да се задържи за мивката/: Господи, какво ще правя с детето и Мария?
Магдалина дори не се опитва да заплаче, не търси утеха. Обръща се и изчезва от рамката на вратата.
Боян: Майната му! /втренчва се впиянчено в отражението си в огледалото/. По дяволите всичко.

На стълбите към втория етаж се появява Магдалина, заслепяващо разголена. Лицето й сяка?? се е сменило, усмивката й напомня хищник, прекрасен, съзнаващ властта си хищник. Заговаря безсрамно, като че ли Боян го няма в хола.
Магдалина: Виж какво, Железен, искам две неща. Първото е да го направи?? като с курва. Второто е … /посочва към Боян/ ей оная ??у??умига да присъства. ??скам да ни гледа.
Краси: Ох, кучка дива …
Магдалина: Кучка съм, изрод такъв, купи ме!
Двамата се вкопчват един в друг сяка?? са на тепиха.
Отъпял, Боян се отправя неуверено към разтворената балконска врата и изчезва в тъмнината.

Боян бавно и мъчително се отдалечава от къщата си. В градината спира и се обръща. На прозореца успокоена и невъзможна, като изрязана от хартия, като икона зърва Магдалина. Напряга се в себе си – това е Мария. Вижда я по-отблизо – това отново е Магдалина. В съзнанието му прозвучават думите произнесени от нея : “Разкаялата се гре??ница, последвала ??сус до кръста се нарича??е Мария Магдалина.”.

Пясъкът, като протегнат език, облизва??е морето. Бяха сами сред дюните, той, Мария и детето. Боян се привежда??е върху няколко несръчно преплетени съчки и ги разпалва??е. Само дим … По кожата на Мария трептяха капки. Тя се усмихва??е.
Не, това не бе??е Мария, бе??е Магдалина. Тя закима с глава и посочи детето. Невена бе??е малка, голичка и праве??е пясъчен замък.
Водата го приюти, изпита познатото утробно чувство на покой, съзнава??е, че се е върнал в сигурността на изначалието. Отпусна се по гръб.Висок и светъл облак бе поръбен от слънцето. Погледна към брега, той се отдалечава??е. Детето го вика??е да се върне.Заплува към Невена, към оная жена, но някаква неведома сила го тегле??е навътре. Движенията му станаха хаотични, не помръдва??е, страхът му премина в ужас. Оная жена също взе да му маха, но тя сяка?? го изпраща??е – Мария Магдалина. Морето бе гладко и ласкаво. Всеобемащо и живо като смъртта .

Вратата към терасата зее като избита, той прекрачва и влиза. Въпреки ярката дневна светлина, лампите в хола все още светят. Всички са си оти??ли. Боян няма сили дори да загаси.
Петната, оставени от картините по стените, напомнят избодени очи, виждането в тях е изчезнало, останала е само празнина, мъртво време. Сега Боян усеща това разграждащо умиране, тънката значимост на разрухата.
Стълбището сияе тържествено и лъскаво като пиано. Той внимателно се изкачва нагоре, сяка?? се бои, че ще падне.

В спалнята , върху изпънатата покривка на огромното легло са нахвърляни скъпите бижута. Магдалина си бе??е оти??ла. Завинаги.

Морският бряг
Боян обгръща раменете на Магдалина. Тя се вглежда в искрящата морска ??ир.
Магдалина: За пръв път виждам морето. ??зглежда красотата е най-сигурното нещо в света.

Боян отваря миниятюрния сейф, скрит в кабинета му. Най-отгоре лъсват няколко пачки със стодоларови банкноти. На долната полица просветва пистолета му. Сяка?? му дожалява за него, пъхва го в джоба си и едва тогава забелязва папката с ръкописа на Мартин. Взима неиздадената книга, втренчва се в заглавието “Разруха”, после я разлиства и се зачита в последната страница, във финала й.
Гласът на Мартин / зад кадър/:
Към мен се приближи момиченце в тиролска рокля с голяма бяла панделка в косите. Прилича??е на пеперуда. Загледа се в мен. Нацупи се.
– Чичко – каза то – защо плаче??, чичко?
– Аз достигнах края. – отвърнах – Възможно ли е това?
– Чичко, ти да не си малко така? – детето завъртя ръчичка над бялата си панделка.
– Не. – казах стра??но разумно аз – Но пустотата … виж, пустотата никой не може да ми отнеме.
Ог очите на Боян се стичат сълзи и той тихо ??епне:
Марти, Мартине …

Морския бряг.
Боян и Мартин се опитват да запалят жив огън, с каи?? въртят въртеното между два забити колци. Близо до тях е приседнал Стареца.
Стареца: Тоя огън в огнището остарява и губи сила … Тайната си сила, та затова требва да се угаси в целото село и да се произведе нов огън, млад огън, ние му викаме жив огън.

Боян пристъпва плахо към бронираната врата на мезонета и позвънява.
Мария: Кой е?
Боян: Аз съм … дойдох.
Мария: Не съм облечена.
Боян: Мария, трябва да поговорим.
Мария: Да.
Той натиска дръжката на бравата, но тя остава заключена. Мария не му отваря.
Боян: Съсипаха ме, разориха ме, изхвърлиха ме отвсякъде. Стана точно така, както ти го иска??е.
Мария: Не го исках така.
Боян: Все пак … все пак вие с Невена сте осигурени.
Мария: Да, ние сме осигурени.
Боян: Този мезонет е ва??. Може да се наложи да поработи??, но …
Мария: Вече работя.
Папката с ръкописа на романа в ръката му натежава, сяка?? е до??ъл с куфар, заглежда се в нея.
Боян: Не искам да изпитвам вина, не мога да бъда виновен пред целия ??ибан свят. Този живот бе??е мой.
Мария: Бе??е само твой.
Боян: Достатъчно е, че съм сам, нали?
Мария: Мъчно ми е, че си сам.
Боян усеща, че трябва да издържи, че ако сега му прило??ее и се срути пред затворената врата, по-добре да не бе??е идвал.
Боян: Заминавам за Созопол.
Мария: Хубаво е, че отива?? в Созопол.
Боян: В на??ия Созопол. … Сега имам време, имам търпение за всичко. Ела с мен в Созопол.
Мария: Не!
Боян /настойчиво, отчаяно/: Ела с мен.
Мария: Не … Не … Не …
Боян: Сбогом, целуни детето.
Мария: Да … / сяка?? въздъхва самата неотворена врата /
Боян се навежда, грижливо оставя ръкописа на “Разруха” върху изтривалката на вратата, горчиво се усмихва. Сега вече всичко му е безразлично.

На Централните гробища Боян намира скромния паметник. Както е очаквал на него е издълбана петолъчна звезда. Обточена в порцеланова винетка е монтирана и снимката на Генерала. Погледът му е суров, пронизва го, преминава през него. ??зведнъж Боян усеща, че е застанал мирно.
Върху гроба, между избуялия здравец, е поникнала трева. Боян се привежда и търпеливо я изскубва.
Боян /без упрек, тихо, с помирение/: Трябва да го разберете, другарю Генерал, вие сте мъртъв. Вие наистина сте мъртъв.
Отвръща му единствено кроткия полъх на вятъра. Боян се изправя и тръгва към съня си в Созопол.

На морския бряг се развиделява. В очакване на изгрева, тинейджърите са запалили огън. Раниците им са захвърлени по пясъка.. Джинсите им са нарочно прокъсани и избелели, някои са с бръснати глави. Две безполови същества се целуват, момче в зимни кубинки и татуиран на гърдите дракон дрънка на китара, кльощави момичета припяват с него. ??зглеждат затворени в себе си като секта.
Няколко момчета отпиват водка направо от бутилката и си я подават сяка?? свещенодействат. Скрити в тайната на своето общуване, навярно имат свой език на ума или на дрогата.

Боян уморено пристъпва върху мокрия пясък, пяната на вълните докосва босите му нозе.
Самотникът спира и покорен от красотата на слънчевото сияние, като в унес притваря очи. Дълго стои обгърнат от избликналата светлина, отдаден на радостното си усещане. Когато щастливият миг отминава, лицето му е прояснено, изглежда обнадежден.
Боян изважда от джоба си пистолета, с почуда се взира в красиво изработената вещ, после замахва и я захвърля надалеч към морските дълбини.
Фигурата му се очертава на границата между брега и морето, между земята и небето.
Проехтява изстрел, после още един.
По бялата риза изплуват кървави петна, коленете му се огъват и Боян бавно започва да се свлича надолу.
Дулото на смъртоносното оръжие се прибира обратно, тъмното стъкло изпълзява нагоре и черната кола се отдалечава по пътя край плажната ивица.
Мъртвото тяло на Боян Тилев остава да лежи свито в позата на зароди?? върху морския бряг.

Чува се гласът на Мария:

Моля те, жив огън … веднага, тук и сега.
Детското гласче на Невена подхваща:
Жив огън, жив огън, жив огън …

РАЗРУХА

Leave a Reply Cancel reply

Categories

Archives

Recent Comments