-
- В седмицата между Коледа и Нова година бях в Солт Лейк Сити, щат Юта, където карах ски в Snowbird, Alta и Solitude. Можете да идете и да разгледате снимки от тези курорти в
-
- . Обърнете внимание, че това е сайт, който публикува информация за всички ски-курорти, без дискриминация.
В сряда след Нова година (да ви е честита!) бях… или по-скоро се опитах да ида на ски в Банско.
Къщата, в която отседнах бе чудесна (Snow Pearl), на 5 минути пеш от кабинковия лифт.
Този лифт е първото нещо, с което се сблъсква човек (след като стигне до града по чудесния път, построен лично от Бойко Борисов).
Разбира се, след като е минал през недобре почистения паркинг пред него. И след като е успял да се добере до този паркинг през изключително тесните за подобен мащабен курорт улички, по които не могат да се разминат спокойно две леки коли. Да не говорим, когато се появят автобуси или микробуси… А ако е ходил пеш, както направих аз, трябва да се подготви да дели шосето с автомобилите, защото тротоарите са… непочистени и пълни със сняг!?
Както е известно, първото впечатление често оформя представата за това какво ви очаква.
Първият сблъсък с кабинковия лифт е ужасен, особено когато си прекарал предишната седмица в някое нормално място, където има ред, дисциплина, уважение към закона, но и уважение към скиорите.
В Банско няма нито едно от тези неща.
За сметка на това има блъсканица, тълпа, хиляди, маса, народ – скот подир скот, както е писал Гео Милев.
В тази тълпа без път и посока се лутат хора, нарамили ски и щеки, обули ски обувки, опитващи се да достигнат до заветната кабина, за да се понесат нагоре към иначе сравнително високата планина с вероятно нелоши писти.
Това е, когато тръгнеш нагоре.
Когато се връщаш надолу, положението е още по-трагично.
Истинското чудо не е Рождество Христово.
Истинското чудо е, че все още няма жертви при тази организация на работата на лифта в Банско.
А какво пречи на собствениците, за да наредят колчета с ограничителни ленти, да организират тълпата, да я подредят и да пускат в кабинките хората така, че те да не се юрват забравили всичко човешко към тях, като пътьом минават през децата така, както бързия влак подминава някоя малка гара?
Моето обяснение е, че им пречи алчността и желанието за бърза печалба, но може и да греша и приемам всякакви предположения. В “Канал 3” направих и други коментари по темата, можете да ги видите тук.
Едно ми е ясно: след като миналата година ходих в Боровец, сега – в Банско, мисля да си спестя Пампорово, а Витоша вече е спестена не само за мен, а за всички. Догодина, ако реша да ходя на ски в Европа, има много по-добри варианти – Австрия, Швейцария, Германия. Да, няма да има кръчма като “Дедо Пене“, но и в Гармиш Партенкирхен има нелоши кръчми 😉 При това полетът до Австрия, Швейцария или Германия е по-кратък, отколкото шофирането до Банско, особено при заснежените у нас пътища. И хората, които те посрещат в “Луфтханза” или “Австрийски авиолинии”, или Swissair, са усмихнати и щастливи, че си избрал именно тяхната авиокомпания;-)
Затова си мисля: ски в Банско – може, но ако сте роднина на принца на Монако. Или министър на вътрешните работи, придружаван от певеца на народа Веско Маринов.
Но може и в Банско, ако собствениците разберат, че ще е по-добре да подредят курорта така, че да е привлекателен не само за румънци, гърци и руснаци, които нямат голям избор, а и за немци, швейцарци и австрийци.
И за онези – вече много – българи, които имат възможност да избират* къде да ходят на ски.
_________
* Докато някой не се е сетил да забрани полетите до Виена, Мюнхен и Цюрих, разбира се.
По-добре нямаше да мога да опиша престоя ми в Банско тази година. Малко добавки и от мен:
След като на Витоша вече няма писти, реших да покажа на мъжа ми красивите Рила и Пирин и да отседнем в китното селце Банско. За съжаление спомените ми от последната ми ваканция в Банско от преди 10 години бяха помръчени от “развитието” в Банско. Въпреки трудности да се ориентирам из джунглата от хотели и Promoter-и пред всеки ресторант, успях да намеря старото Банско и да стигнем до Дедо Пене. Сервитиорката ни каза, че всичко е резервирано, но ако изчакаме може да имаме късмет. През това време ни разказа за световно известния ски курорт Банско, с 22000 места и многото интернационални гости от Гърция, Русия и Румъния, но за сега ние сме първите немскоговорещи. И наистина имахме късмет при Дедо Пене времето не беше повлияло на яденето, за разлика от останалите вечери до края на престоя.
На следващия ден нетърпелива да стигна до пистата, но от друга страна оптимистична, че се намирам явно на ски курорт от класата на Санкт Мориц (по думите на рецепциониста) вече не се налага да се пътува 30 минути с кола до Шилигарника, а можем да се качим директно на новия кабинков лифт.
Стигнахме до лифта и – ооо, чудо! – хора, опашки, много хора, стълби, бутаница, и т.н….
И мисля, че може би ще опитам пак, но не преди 10 години …
P.S. А кръчмите в Австрия и южен Тирол са разкошни и то не само през зимата.