Отново за българския манталитет

Всеки път, когато погледна какво се случва у нас, ми се иска да напи??а нещо и много често се спирам самичък, но понякога не издържам 🙂

Няколко примера от последните седмици:

Веселин Топалов загуби мача за световната титла, а вестниците публикуваха големи статии, в които прославят неговите качества.
Димитър Бербатов се отказа от участие в националния отбор по футбол, а вестниците публикуваха сума ти негативни материали по негов адрес (вижте например в “24 часа”).

Защо? Дали защото Бербатов си “позволи” (сяка?? е трябвало да иска разре??ение от пи??ещите братя и сестри?) да каже неща, които не се харесаха на някои от спортните журналисти и те си го връщат? ??ли защото Веселин Топалов се занимава с игра, която – за разлика от футбола – малцина разбират? Защото не е тайна, че всеки у нас си мисли, че може да бъде треньор, ако не националния, то поне на “Левски” или “ЦСКА”, докато освен Силвио Данаилов, не съм чул някой друг да си мисли, че има качества за ръководител на ??ахмата в страната. Вие ре??авайте.

Другото, което ми направи впечатление е конкурса за песен на “Евровизия“. Конкурсът е съвсем скоро, гласуването сигурно пак ще е противоречиво, както бе??е през последните години. Дали Миро ще се класира на финала или не зависи от европейците, а не от българите.

Но се загледах в представителите на Сърбия – бяха трима на техния вътре??ен финал, от който сърбите с гласуване избраха 22-годи??ния Милан Станкович. Установих, че и на тримата песните са написани от Горан Брегович – на Милан Станкович, Емина Яхович и Оливър Катич.
Ние си нямаме композитор и изпълнител от ранга на Горан (6 милиона продадени диска, рок звезда, крал на етното, гениален “плагиатор и автоплагиатор” (по Жоро Неделчев), който да е изнесъл хиляди концерти по целия свят), но дори и тези, които имаме… Някак си не ми се вижда много реалистично да тръгнат да помогнат на на??ите талантливи изпълнители по този начин. ?? затова на конкурсите отиват изпълнители, които сами са си написали и музиката, и текста.

Впрочем, Милан Станкович и Горан междувременно правят още нещо – песента на Сърбия е набързо преработена, за да звучи и на испански; можете да я видите като “Балканерос” (на испански, със субтитри).

Не мисля, че Сърбия има ??анс да спечели отново наградата, но никога не се знае как ще гласуват европейците, особено тези, които не се намират в Сърбия; Горан е известен композитор, но точно това може да му изиграе ло??а ??ега, защото на Балканите да си известен е минус, а не плюс.

Но мисля, че ние, българите, можем да извлечем една поука – хубаво е да има?? добри изпълнители и композитори, творци на изкуството, както се казва, но още по-добре е, ако те обръщат внимание на младите и талантливите, и им помагат. Защото, както е известно, трябва да се помага именно на талантливите; посредствените са злобни и мотивирани да успеят за сметка на по-добрите.

Като го пи??а това, се замислям – дали пък това не се отнася за целия ни живот, а не само за изкуството?

В скобки: Вижте как двама от “динозаврите” на рок-музиката успяват не просто да направят кавър версия на клипа на Пол Саймън и Чеви Чейс, но и да се веселят. Горан Брегович и Здравко Чолич в песента “Маниаци”. Ако някой може да посочи български изпълнители / група, които да продължават да творят, пеят и свирят с усмивка, моля да ги посочи в коментарите по-долу.