Долният текст (долен е по две причини – защото е по-долу и защото приложеното писмо е с долно съдържание) ми бе подсказан днес от колега от фирма, която е получила спам от Министерството на скулптурата*. Както ще видите от написаното от Пейо, става дума за поредната акция на гнусно прославеното далавераджийско Сдружение на издателите на бизнес софтуер (BSA). Че е акция на BSA e ясно, но не е ясно:
1) Кой е платил за изпращането на десетки хиляди писма (особено на фона на оплакванията на Бойко Борисов за опоскания бостан?
2) Кой е дал данните на фирмите на МК?
3) По кой текст от закона МК се явява в качеството си на агент на BSA?
4) По ва??е желание – всякакви други въпроси.
Следва текстът на Пейо Попов, публикуван под оригиналното заглавие “Министерство на културните продажби на софтуер”:
-
Министерството на културата е започнало да изпраща подобен спам с цел пови??аване продажбите на софтуер:
В писмото няма неистини, но за сметка на това е пълно с вну??ения и заплахи. Соченият за автор, зам-министър Дерелиев говори за „нару??ения“, „глоби“, „сигурност“, „контрол“ и „предстоящи проверки“, които имат за цел да предизвикат страх от използване на принудителната сила на държавата. Ако прочетете спокойно текста, ще обърнете внимание, че него не се говори за задължения, а има само молби и искания, с които не ви задължават да правите каквото и да е. Министерството на културата, в милиционерски стил, „профилактира“ фирмите като превантивно и информативно им напомня за неприятностите, които може да им причини. Културно, като за министерство на културата.
По-нагло е искането за попълване на приложения въпросник. Без каквото и да е основание, представено като приятелска молба, се изисква информация за брой компютри, дискове, софтуерни продукти, версии, дати на тяхното придобиване, че и номера на фактурите. В допълнение са наели оператори, които да прозвъняват адресатите и да им напомнят да пратят данните. Операторите не знаят за какво ще се ползва информацията, дали ще я предоставят на трети страни и дали ще я запазят в тайна.
От министерството го наричат „превантивна и информационна кампания“, а моята асоциация е с мутрата-застраховател, който те „информира“ относно рисковете за автомобила ти, сочейки огледалото, което сам е счупил преди малко. Въпреки, че е законна, така наречената кампания, ме дразни по няколко причини:
* Текстът е написан от BSA или подобна организация на „правоносители“. Уверен съм, не само защото на „културното министерство“ не му е в компетентността да съветва за технологичните рискове от използване на нелицензиран софтуер, а най-вече защото текстът е идентичен с използваните от BSA в техните инфомативно-запла??ителни писма.
* Министерство на културата е само изпращач, който поставя името, герба, печата и саморъчния подпис на зам.-министър под писмо съчинено от или поне съвместно с организация, защитаващи частни интереси. Ако министерството не действа??е под диктовка и натиск от „правоносители“, а във време на всеобщи финансови трудности, проявява??е самостоятелна мисъл, ще??е да помисли за кампания за оптимизиране на разходите, чрез използване на също така легален, но и свободен и значително по-евтин софтуер.
* Най-вероятно държава и плаща за тази кампания, от която целеният резултат е увеличаване на продажбите на софтуерните дистрибутори. Днес никой не обича да дава пари и е рационално да раз??ирява?? пазара си, ползвайки не само името и заплахата с държавата, но и нейния бюджет. Ще реагирате по различен начин, ако ден след като сте получили подобно писмо, вие „случайно“ получите и изгодна оферта за закупуване на софтуер. Дали толкова ре??ително ще откажете предложението, ако ви бъде напомнен риска от също така случайно посещение на контролни органи или не дай боже баретите-рицари, които изземат за експертиза всичко, което мига и ако нищо не намерят го връщат след 3 години?
* Относно исканата информация във въпросника, не ми се и мисли как може да се ползва. Най-лесните варианти е да се предостави като база данни с потенциални клиенти на дистрибуторите на софтуер, да се ползва за търсене на доходоносни жертви на проверки, а злите гении ще измислят и още много приложения.
Добрите вести са, че кампанията няма да е особено ефективна. Първата реакция на няколкото управители на фирми, на които показах писмото, бе??е да започнат да мислят за начин и съвет как да не плащат, а ако имат съмнения с ползвания софтуер – как да започнат да се крият по-добре. Замислиха се за криптирането на дискове, използване на работните станции в офисите като кухи терминали и декларирането, че ползват само свободен софтуер. Варианти има много и дори да се наложат разходи за някой от тях, то това ще са пари дадени доброволно за реален труд на хора в България, а не на продавачи на лицензни номера, които ползват заплахи от държавата да им вър??и тежката работа.
______
* Така се наричало сега Министерството на културата (б.м. – В.М.)