Да си припомним една позабравена история около приватизацията на БТК

Повод за това ми даде статията на Иво Атанасов в “Дума“, в която между друго се казва:

“Уви, скоро тези [икономически] досиета ще бъдат широко затворени. Мнозинството прие закон, с който ще слее Агенцията за приватизация и Агенцията за следприватизационен контрол. Любопитно е, че първоначалният правителствен проект предвиждаше запазване на двете ведомства, макар и с намалени състави. По-късно обаче Костов не само изложи, но и наложи виждането си, че приватизацията е завършила и няма нужда от самостоятелна агенция за контрол. Целта е да се заметат следите за годините, в които който продаваше, той контролираше. Чии са тези следи, може да се разбере от факта, че докато при Жан Виденов бяха приватизирани само 7 процента от дълготрайните материални активи на България, при Костов бяха разпродадени три четвърти. Това бе златният период за безнаказано ограбване на националното богатство.
През 2002 г. бе създадена Агенцията за следприватизационен контрол (АСК) като независим орган. Тя завари хиляди договори с неясни задължения за купувача, при това – в повечето случаи пожелателни, противоречиви, без предвидени неустойки и без реални обезпечения. Оказа се, че изпълнението на приватизационните договори не е било следено, че са се предоговаряли първоначалните условия, естествено не в интерес на държавата. Че са пропуснати давностни срокове поради ненавременно предявяване на претенции за неустойки.
Дори и при това меко казано безхаберие на държавата, в процеса на приватизацията купувачите са поели задължения да инвестират над 7,5 милиарда лева, да запазят милион и половина работни места, да повишат доходите, да подобрят условията на труд, околната среда и др. От 1994 г. насам около една трета от купувачите не изпълняват задълженията си. Шокиращо за непосветения, но не и за онзи, който е наясно със същността на Костовото управление, е, че 90 на сто от неизпълнението е формирано между 2000 и 2002 година! Ако някой все още се чуди къде потънаха милиардите на България, нека поне сега си направи сметката.
През 2002 г. законодателно и институционално бяха разделени продажбата от контрола по изпълнението на задълженията, поети от купувачите. Прекратена бе порочната практика на предоговаряне, като бе въведен принципът на непромяна на приватизационните договори. Тъй като един от мотивите за сливането на двете агенции сега са икономиите, добре е да се знае, че общата издръжка на АСК от създаването й до днес е 17 милиона лева или около 2 милиона средно годишно. А събраните в резултат на дейността й средства са над 220 милиона лева, от които 130 милиона парични средства и 90 милиона – в компенсаторни инструменти. Т.е. съображенията за икономии не са подплатени с никакви аргументи, напротив, всеки вложен лев връща на държавата 22!
Отделно са заведените от агенцията висящи дела с цена на исковете на 624 млн. лв., налице е готовност за нови искове за над 200 млн. лв. Няма опасност обемът на работата да намалее в близките години, тъй като приватизацията може формално да завършва с покупко-продажбата, но за обществото е изключително важно да се следи изпълнението на близо 40 вида задължения по приватизационните договори. А и премиерът Борисов заяви наскоро, че само за 2010 г. очаква постъпления от приватизация за около милиард лева.”

В сайта на Агенцията за приватизация все още може да се види това съобщение:

Още 20 дни за сделка с “Вива венчърс”

19 Август 2003
Адвокатите на купувача на БТК смятат, че има сделка
Надзорният съвет ще се произнася по стария договор с променени цифри

Поне с 20 дни е отложена развръзката за приватизацията на 65% от БТК. Цялата документация по сделката с “Вива венчърс” ще бъде внесена от изпълнителния съвет за одобрение от надзорния съвет на Агенцията за приватизация до няколко дни. 15 календарни дни пък е срокът, в който надзорниците трябва да се произнесат по двустранно парафирания договор за приватизация и по съпътстващите го документи, съобщи шефката на пресцентъра на агенцията Анна Русчева. Тя уточни, че няма да се внася нов договор с кандидат-купувача, а старият, но с променени цифри.
Правителството поиска увеличаване на цената с 20 млн. евро –
до 230 млн. евро, отказ от 65 млн. евро дивидент на компанията за 2002 г., да се намали броят на съкратените с 2000 души и да се ускори инвестиционният процес. “Вива венчърс” прие безусловно всички искания на държавата и декларира това в обвързващ документ до АП.
Въпреки това надзорният съвет в петък указа на изпълнителния съвет да внесе цялата документация по сделката, по чиято законосъобразност трябва да се произнесе. Решението бе взето от трима надзорници от НДСВ и 1 от ДПС. Представителите на БСП и СДС се въздържаха от гласуване.
Междувременно вчера “Вива венчърс” подаде жалба до Върховния административен съд срещу решението на надзорниците, за да установи дали то е индивидуален административен акт. В случай че не е, значи в петък е имало мълчаливо одобрение на сделката с “Вива венчърс”, казаха вчера от фирмата. От АП обявиха, че това е “вътрешнослужебно разпореждане, издадено от един орган на управление до друг, в рамките на едно юридическо лице”.
КОНТРА
“Интернет-общество България” подаде сигнал до Националната следствена служба срещу действията на изпълнителния съвет на Агенцията за приватизация, съобщи шефът на организацията Вени Марковски. Според него след разследване може да се повдигне обвинение по чл. 219 и 220 от НК за престъпления по служба. Марковски смята, че изпълнителният съвет е укрил от надзора, че “Вива венчърс” не отговаря на условията за участие в приватизацията на БТК. Другото провинение било, че купувачът се канел да прибере дивидента от дейността на БТК за 2003 г.

В Интернет има множество документи, вкл. и стенограми от пресконференции и др.п.

Историята с няколко думи:
“Интернет общество – България” подаде жалба срещу решението на АП за избор на “Вива Венчърс” за купувач на БТК през 2002 г., съдът каза, че нямаме правен интерес. Прокуратурата подаде жалба, съдът каза, че те имат интерес, но били изпуснали срока. Прокуратурата спря изпълнението на сделката по приватизацията, НДСВ промени Наказателния кодекс и отне тези правомощия от прокуратурата. Надзорния съвет на АП, който трябваше да одобри сделката удобно замълча в двуседмичния срок и единствено в “Труд” се появи материал, в който ние ясно казвахме, че Надзорният съвет има пълното право да прекрати сделката след всички установени нередности. Надзорният съвет направи нещо друго, описано подробно в “Капитал”.

Сега, ако имахме нормална прокуратура и МВР, те щяха да издирят всички документи по сделката за приватизацията на БТК и да потърсят отговорност от хората, с чието участие бе извършена най-скандалната приватизация в България – по-скандална от тази на авиокомпания “Балкан” или на “Кремиковци”.

В цялата история имаше и такива забавни случки като това мое посещение в следствието.

Но в цялата история не бива да забравяме и ролята на Върховния административен съд и едно разследване би трябвало да изясни и неговата роля с тълкуването му за “правен интерес”, както и с това кой и как е разглеждал конкретните дела. Константин Пенчев, шефът на ВАС, обикновено е много словоохотлив, когато говори за другите съдии, но би било добре да го чуем да коментира и собствения си съд.

Или може би е по-добре на всичко това да се сложи пепел?