Тези дни ще четем спомени за героизъм в дните около 10-и ноември 1989 г., ще се развяват черно-бели снимки, ще се показват синила от бича, следи от теглото и ще се създават нови легенди за антифа??истката… пардон, антикомунистическата борба.
Аз обаче няма да пи??а за това (друг е въпросът, че съм го сторил преди десетина години), а ще кажа следното:
Хубаво е да се знае миналото, но не е достатъчно, за да живеем добре в настоящето, а още по-малко ще ни послужи, за да знаем какво ни очаква в бъдещето.
С непрекъснатото вторачване в миналото, се ли??аваме от поглед върху това, което се случва в момента, а съответно не можем да преценим дали сме на прав път. Получава се така, че си мислим, че сме на прав път, защото, видите ли, преди 1500 години хановете направили еди-какво-си, а преди 1000 години Самуил пък не-знам-си-какво свър??ил и т.н., и т.н.
Уважаеми сънародници,
това древно, славно (?), отдавна отминало минало няма по никакъв начин да ни помогне днес, освен да си мислим, колко сме били велики. Докато ние се залъгваме с миналото, другите народи – включително и такива с наистина интересно минало, като японците и китайците – си работят кротко, пови??ават благосъстоянието си, извър??ват велики открития, създават нови продукти, услуги и изобщо – живеят днес, с поглед в бъдещето. А ние живеем сяка?? в някакво минало и “проклинаме цяла вселена”, но отказваме да приемем, че промяната на живота ни започва с промяна на самите нас. ??скаме все някой да дойде отнякъде и да ни оправи, при това тъпо очакваме, че това оправяне няма да е онова оправяне, за което обикновено идват “спасителите” ни.
Затова няма да си спомням отново за 10-и ноември, нито пък за 3-и ноември, нито за каквото и да е от историята ни. Тези спомени нито ме топлят, нито ме развеселяват. Развеселява ме мисълта, че училищният ни вестник е бил дисидентско издание. Щом сме стигнали дотам, че да разчитаме на тийнейджъри да ни отсрамят за липсващата съпротива на народа или поне на “интелигенцията” срещу комунистическия режим, значи няма за какво да се гордеем – нито с 3-и, нито с 10-и. Пък и, както казах по-горе, тази гордост не ни е от полза в на??и дни.