Един бърз преглед на това какво си имаме ние и какво си имат “те”.
Ние си нямаме Будапеща през 1956-а година. Но си имаме Априлски пленум.
Нямаме си Пражка пролет, но не ни е и трябвала – нали не сме Прага, а София?
Нямаме си Ян Палах, вместо него имаме Пламен Станчев и Димитър Амбарев. При това само 22 години по-късно.
Нямаме Вацлав Хавел, нито Харта ’77, но си имаме Жельо Желев, само че без харта.
Нямаме си Лех Валенса. ??маме Константин Тренчев. Затова на??ият профсъюз е не “Солидарност”, а “Подкрепа”. Как ще сме солидарни?!
Нямаме си Закон за лустрацията. Но си имаме над милион партийни членове, стотици хиляди агенти на ДС, които не са направили нищо ло??о. То, май, съвсем нищо не са направили.
Нямаме си дисиденти. Но всички са били такива, ако повярваме на приказките им.
?? партизани уж сме нямали, но има и убити, и обезглавени българи – и преди, и след 9-и. Умираме да се избиваме един друг.
Нямаме обяснение защо “първите паднаха в кърви, последните станаха първи”. Но имаме 2-ри юни, ден на загиналите за свободата на България, което обяснява защо сме такива, каквито сме.
??мам си скромен паметник на незнайния воин. Но пък за сметка на това сме с огромен паметник на съветската армия. С автомат, който се издига по-високо от паметника на Левски.
Нямаме чувство за вина, но имаме чувство за това, че всички други са ни виновни.
?? много, много други неща си имаме, които другите си нямат. ?? обратното – нямаме си, а другите си ги имат. Проблемът май е в това, че тези неща, които си ги имаме, трябва да ги нямаме, а тези, които ги нямаме, е добре да ги проимаме.
Всичко е както трябва, само изречението за партизаните според мен е по-добре така:
??мали сме си малко партизани преди 9-ти, след това са станали доста повече.
Някои корекции:
1. ??маме на??и участници в Харта 77:
“Стефан Вълков от Асеновград – участник във въоръжената Съпротива срещу комунизма, прекарал дълги години в затвора. През 1977 г. бива осъден втори път за участие в чехослова??ката “Харта-77″ заедно с Васил Златаров, ??ван Долев (Пловдив) и Георги Гавазов (Асеновград).”
“През май 1977 г. български интелектуалци (изповядващи “реакционните идеи на бив??и партии”) пи??ат Българска Харта-77, изпратена нелегално и четена в Белград на съвещанието на ръководителите на страните, подписали Заключителния акт от Хелзинки. От 1978 г. Любомир Собаджиев е политически затворник, след като е основал още през 1969 г. правозащитна група, разпространила множество материали, а след това от 1976 г. е куриер, представител, кореспондент на “Амнести ??нтерне??ънъл” в България. През 1980 г. участникът в Българска Харта-77 д-р Никола Попов пи??е след излизането си от затвора писмо до френския президент Франсоа Митеран за нару??аването на чове??ките права в България. Писмото е публикувано във в. “Монд” и предизвиква ??ирок отклик. От 1981 до 1983 г. Володя Наков изпраща няколко протестни писма до AI, до ООН и български институции, успява да предаде писмо на вицеканцлера на ФРГ Ханс-Дитрих Ген??ер при посещението му в България. Арестуван, обявен за “психичноболен”, въдворяван и накрая пребит до смърт в затвора през 1985 г. В зората на перестройката… През 1986 г. Григор Божилов отправя известното си Отворено писмо-апел в защита на чове??ките права до Виенската конференция (подписано от ??лия Минев, Едуард Генов и др.). Апелът намира място в документите на конференцията. ”
2. Брой на партизаните през 1944: 2860 ду??и, по справки на БКП.
Брой на горяните през 1951: 3130 ду??и, по справки на ДС.