Плодовете и подаянията от членството в ЕС

Допълнение (малко след полунощ).

В пресконференция на говорителите на ЕК преди представяне на доклада има забележителни моменти. Не мога да не препепчатам някои от тях (според “Крос“):

Въпрос: Българското правителство се оплака, че проектодокладът бе предоставен на медиите още преди 10 дни. Те отправиха обвинение, че това се отрази негативно на имиджа на страната?
Отговор: Ние всички изпитваме съжаление в случаите, когато проектодокументи достигнат до медиите, преди те да бъдат официално оповестени. Аз не мога да Ви отговоря на въпроса по какъв начин това се е случило. Тук говоря за подготвителна работа не само от страна на комисията, но и от страна на вън??ни експерти. Съжаляваме за това, че се стигна до тази ситуация, но това, което има значение е приетият днес доклад, а не това, което е било разпространено, независимо от начина, преди дни.

А у нас, през цялото време, се дискутира??е именно изтеклата информация. Да видим още нещо, отново много важно:

Въпрос: ??ма ли риск по отно??ение на структурните фондове?
Отговор: По отно??ение на структурните фондове мога да направя само много общ коментар и позволете ми да подчертая, че за това, за което говорим в момента не са средствата по структурните фондове за периода 2007-2013 година. Това са средства, които са предоставени на България в предприсъединителния период по отно??ение на структурните фондове до момента. Разбира се до момента са направени единствено авансови плащания и сме достигнали до съгласие с властите, че всички необходими механизми ще бъдат създадени, които ще позволят адекватното и пълноценно усвояване на структурните фондове. Но това ще зависи отново от функционирането на необходимите механизми.

Разбира се, познавачите у нас пропуснаха тези обяснения, но няма да се захващаме за подробностите?

?? накрая, в резултат от една дискусия, която се заформи в пощенския списък на българския Уолстрийт клуб, да обобщя моето мнение:

Не са ни виновни управляващите. Те могат толкова, колкото може цялата администрация (прочее, каква реформа точно е направил Ники Василев за тези три години, откакто е министър?). Ние всички – целият български народ – можем толкова. Не бива да се палим, че някой ни върти номера, че гледат да ни изкарат всичко през носа заради собствените си проблеми и т.н.
Ние сме корумпирани и корумпираме здраво:
– от петарката, която пъхаме небрежно между ??офьорската книжка и талона на МПС-то;
– от дупките, които полицаите слагат с телбода на талона, за да може следващият катаджия да се ориентира колко нару??ения е направил ??офьорът;
– от спестените пари за уж спряното парно, с които “лъжем” Топлофикация;
– от пъхнатите пари в кутията с бонбони за лекаря, който оперира баба ни;
– от взетата бутилка “за здравето на сина”, която ни дава благодарния клиент (който преди това сме измъчили с чакане дн наред);
– като гледаме как един съсед чисти пред блока или засажда нови дръвчета, а ние цъкаме от балконите и му се чудим на акъла;
– като минем покрай някоя баровски мерцедес, паркирал на тротоара, но не смеем да я докоснем, за да не ядем бой – за сметка на това, ще одраскаме с крив пирон колата на съседа, щото вместо “Москвич” си е купил “Опел”, демек – какво ни се прави на баровец?!
– като гледаме как общината си върти далаверите с боклуците, но не смеем да се обадим, щото, нали, той – Бате Бойко – е мъжкар, току-виж ни дигнал я мерника, я нещо друго;
– и т.н., и т.н.

Всичките ни селски хитрости (помните Андре??ко, нали?) лъсват, когато се доближим до огледалото на Европейския съюз и правилата, които Европа се опитва да наложи на всички страни. Да не помислите, че България е единствената страна, в която се случват такива неща? Не, но само тук народът иска управляващите да работят, докато той седи на работа със скръстени ръце или псува правителството под юргана, или надига ча??ката пред телевизора и попържа всички, дето са постигнали нещо повече.

Затова, вместо да съдим управляващите (те си го заслужават, не ме разбирайте криво), по-добре да си погледнем собствените кривици, както казва??е Левски, пък да видим можем ли да се поправим или ни трябва още европейски бой, за да разберем, че не може тая работа да е в оная, а ду??ата – в рая.

Не можем да сме мързеливи и да искаме да печелим. Като сме мързеливи, ще ни “дават” заплатите, а няма да си ги “изкарваме”.
Като се опитваме да хитруваме, трябва да си спомним, че най-добре се смее този, който се смее без последици.
Като гледаме какво става, трябва да си спомним вица и да знаем, че “‘га ядем кюфтетата не плачем”. Плаче се след това, като дойде време за плащане.
Не можем да сме безотговорни и да търсим отговорност у другите.
Не можем да сме такива, каквито сме и да си мислим, че някой ще ни търпи. Търпението и на европейците си има граници. При това тези граници, за разлика от ??енгенските, са непреодолими.
Не можем да вярваме, че има месии по принцип, а пък в България има на всеки 4 години. То не бе??е СДС, не бе??е Симеон, не е сега Бойко Борисов. Поне за БСП и Стани??ев не съм чул някой да казва, че са месии.
Не можем да искаме да няма корупция в администрацията, а да им държим заплатите на 198 лв. (млад??и специалист в държавно ведомство взима толкова чисто!).
Не можем да искаме административен капацитет, когато единствният капацитет при такива условия е как да се направи някоя далавера. За справка – вижте как МДААР купи – не от “Майкрософт”! – а от някаква посредническа фирма софтуер на двойна цена от тази, на която същият софтуер се продава в магазина. При това с девет ведра оправдания.

??ли по-скоро за всичко по-горе: може, но не бива. Не бива, ако искаме да сме първо граждани, сетне всичко останало – европейци, работливи, ученолюбиви, талантливи и т.н. Без да сме граждани, нищо няма да се получи в един Европейски съюз на граждани, в който има гражданско общество. А у нас очевидно няма, щом никой не смее да излезе и да каже тези истини на хората – че ни чака труд, пот, усилия и само тогава, когато ги дадем, ще можем да събираме плодовете на членството. ??наче ще събираме подаянията.