Попаднах на това писмо на о.з. Контраадмирал Румен Попов* по сигнал на читател на моята Фейсбук страница и реших, че трябва да го публикувам със следния въпрос към ръководството на ВВМУ “Н.Й.Вапцаров”: Не ви ли е срам?

“Преди няколко дни участник в мрежата на фейсбук написа, че Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров” ще присъди почетното звание доктор хонорис кауза на бившия премиер Симеон Сакскобурготски. Приех съобщението като безвкусна шега но, все пак, позвъних в Училището за достоверна информация. Оказа се, че това е реално решение на Академичния съвет. Датата на церемонията се уточнявала с царя в оставка. Разбира се, обичайна практика е висшите училища да правят подобни жестове на признателност за научни постижения и заслуги към свои колеги от други университети и институции, както и към видни общественици и държавници от чужбина. Но през цялата ми 64 годишна практика на моряк и 8 годишното ми битие като началник на същото това Морско училище не можах да открия и следа от заслуга на бившия цар без царство към военноморската наука и към българското корабоплаване. Тогава защо се прави тази показна церемония? Очевидно няма нищо общо с науката! Може би подобно предложение се е родило в полумрака на някоя масонска ложа или в светлите кабинети на реконквистадорите на българската монархия и на реставраторите на едно минало, белязало страната ни със съюз с фашизма и национална катастрофа. Допускам, че този непостижим за здравия разум жест се прави и с мълчаливата благословия на властите.

В Морското училище извисява ръст паметник на патрона му, великият поет и антифашист Никола Вапцаров. Любопитно е дали организаторите на този тържествен акт ще предложат на новоизпечения „доктор хонорис кауза“ да се поклони пред паметника на поета, убит с подписа на неговия баща. Чувам гласове: „Той не носи вина за баща си”. Така е, но ако Симеон Сакскобурготски приема да се кичи с лаврови венци от Морското училище е длъжен да осъди убийството на патрона на училището. Тогава всичко би било по местата си. Мислите ли, че подобна хипотеза е възможна?

Сега не е модерно да си български антифашист. Други имена – мрачни и оцапани с народната кръв — възкръсват от небитието и са издълбани на плочите пред НДК, на тях властимащите и грантовите антикомунистки, реставраторите и потомците на фашистките палачи, кадят тамян. Те постепенно се превръщат в герои на нашето недавнашно минало и претенденти за бъдещето, докато антифашистите и ветераните от Отечествената война са унизени и забравени. В този мръсен поток научната и образователна институция Висше военноморско училище няма място! То е институция на българщината, а не инструмент на реставрацията и поле на политиканството! То носи името на Никола Вапцаров и трябва винаги да е на висотата му!

Ще си позволя да приведа думите на английския поет и преводач на Вапцаров Питър Темпест: “В някогашното жилище на поета, на ул. “Ангел Кънчев” 37, съм виждал стар, овехтял будилник, който е събуждал Никола Вапцаров всеки ден за черна и безпощадна работа. Нека неговият будилник пак зазвъни силно и високо, за да държи будно нашето съзнание на писатели и борци за мир и щастие на човечеството.”

О. з. Контраадмирал Румен Попов, бивш началник на ВВМУ, випускник на 48 Вапцаровски випуск, дарен с това име от майката на поета на 23 юли 1953 г.”

Симеон като дете

Уважаеми хора,
Може да не сме съгласни с всичко, написано от г-н Попов, но същевременно не бива да забравяме, че става дума за даване на почетно звание на човека, по време на чието управление (през 1943 – 1944 г.), България продължи да бъде верен съюзник на нацистка Германия, не изрази никакво съжаление за приемането на античовешките закони срещу евреите, продължи да убива антифашистките бойци, бе подложена на бомбардировки от страна на САЩ и Великобритания и накрая бе окупирана от червената армия… Някои ще кажат, че тогава Симеон е бил дете – и ще са прави, но той никога не се е отрекъл от управлението си като дете. Дори не го е разкритикувал – ако не себе си (все пак е бил дете), то поне действията на регентите и правителството! Никога не се е извинил на жертвите на царската полиция, жандармерия и войска. Никога не е осъдил пронацистките движения, някои от които разцъфтяха отново след 10-и ноември. Никога не е разкритикувал думите на верния си фен Дянко Марков, че нашите депортирани сънародници от Тракия и Македония са “враждебно население”. Никога не е изразил каквото и да е негативно чувство или оценка за управлението на страната по времето на баща си, цар Борис III…

И точно заради това не можем и не бива да сме мълчаливи днес!

______
* – Публикувано в “Земя” на 28.09.2017 г.