България призна Косово за независима държава.
Ето реакцията на част от българската “интелигенция”, изразена под формата на отворено писмо. Слагам интелигенция в кавички, защото този термин не съществува в нормалните страни. Там има мислители, философи, наблюдатели, писатели. У нас има дървени философи, “бащи на демокрацията” и “титани на мисълта” (по ??лф и Петров)
ЛУД?? ВОДЯТ СЛЕП??
ОТВОРЕНО П??СМО НА СТО БЪЛГАРСК?? ??НТЕЛЕКТУАЛЦ??
Разумните политици, държавните мъже на Гърция и Румъния, заявиха, че не признават самопровъзгласилата се държава Косово. Тези страни са членки на ЕС и на НАТО. Тяхната позиция отразява защитата на фундаменталните им национални интереси. В ЕС и в НАТО се отнасят с разбиране. Обаче в държавата България има някакви псевдополитици, които твърдят, че трябвало час по-скоро да се признае странната територия, наречена независима държава Косово.
Какви са тези хора? Недотам интелигентни, податливи на вън??ни вну??ения (знае се откъде) или обикновени дилетанти? Нито едното, нито другото, нито третото. Но все пак какви? Очевидно хора, ли??ени от способността да разсъждават за стратегическите национални интереси на Отечеството. А интересите не са свързани с лявото, центъра и дясното на политическия спектър. Не са конюнктурни и временни. Те са вечни. За да разсъждава?? в проекцията на вечността, трябва да осъзнава??, че си наследник на няколко велики цивилизационни послания – на тракийската, античната гръцка, римската, византийската, прабългарската, славянската, османската култура. Дне??ните български управници, изглежда, не осъзнават тежестта на своята историческа отговорност. За жалост катастрофалните последици от техните безотговорни ре??ения ще понесат наследниците им. Всички ние ще плащаме продукта на националпредателската злощастна политика на дне??ните силни на деня. Вис??е възмездие винаги има, но не е ло??о да има и земно.Ние – писатели, учени, художници, музиканти, актьори и редови патриоти, ви казваме, господа управляващи: Може да сте глухи и слепи, но знайте, че има и друга позиция по важните отечествени въпроси. Не се затваряйте в луксозните си кабинети, слезте от своите лимузини. Знайте, че има и народна воля. Тя е различна от ва??ите конюнктурни и безотговорни ре??ения. Сърбите са на??и братя по кръв и вяра, днес предаваме тях, утре ще бъдем предадени ние. Преди седем години правителството на ??ван Костов разре??и от българското възду??но пространство да се извър??ват варварски набези на натовските бомбардировачи, които атакуваха братския сръбски народ. Загинаха невинни хора. Бяха разру??ени мостове, обществени сгради, храмове. Загинаха дори дипломати на чужди държави, поразени от „интелигентните” бомби… Днес правителството поема историческата отговорност да признае една криминална държава в разрез с всички международни правови норми и залагайки мина със закъснител на собствената ни национална сигурност.
Луди ли сте, слепи ли сте, или само купени?
Каква е цената на ва??ите ду??и?
Акад. Кирил Василев, Леда Милева, акад. Людмил Стайков, Георги Калоянчев, проф. Андрей Пантев, акад. Светлин Русев, Андрей Слабаков, Не??ка Робева, акад. Никола Попов, проф. Георги Марков, Велислава Дърева, проф. Николай Василев, Виктор Пасков, Николай Петев, Йорданка Христова, Алек Попов, Никола Манев, Варненски и Великопреславски митрополит Кирил, Неврокопски митрополит Натанаил, Архимандрит Борис, проф. Александър Йосифов, Георги Трифонов, Мария Петкова, Атанас Косев, проф. Димитър Сотиров, проф. Георги Костов, Евтим Евтимов, Пламен Карталов, Христина Ангелакова, Никола ??нджов, проф. Венцеслав Кисьов, Лиляна Стефанова, Петър Караангов, Веселин Стоянов, Евстати Бурнаски, Вели Чау??ев, Ценко Минкин, Минчо Минчев, Никола Радев, Владимир Владигеров, ??ван Гранитски, проф. ??ван Маразов, доц. Владимир Янев, Панко Анчев, Владимир Кондарев, Тодор ??ванов, Георги Константинов, Димитър Танев, Воймир Асенов, ??ван Димов, проф. Чавдар Добрев, Никола Статков, ??ван Налбантов, проф. Захари Захариев, проф. Огнян Сапарев, Чавдар Стоименов, Христо Карастоянов, Таньо Клисуров, Любомир Коларов, Маргарита Петкова, Любомир Котев, Панчо Панчев, Петко Братинов, Драгомир Шопов, Петър Велчев, Петър Анастасов, Петко Тотев, Димитър Томов, Лъчезар Еленков, Ра??ко Стойков, Свилен Каролев, д-р Александър Фиданов, Димитър Стефанов, Стоян Бойчев, Павел Писарев, Петър Динчев, Бойка Присадова, Надя Попова, Евгений Кузманов, Володя Кенарев, Петър Добрев, Андрей Андреев, Пару?? Пару??ев, Тодор Коруев, Катя Гумнерова, Валентин ??змирлиев, Джени Петрова, Цветан Казанджиев, Валери Станков, Анибал Радичев, Бойко Ламбовски, Ана Александрова, Христо Черняев, Борис Данков, ??ван Есенски, Димитър Милов, Минко Бенчев, Тодор Велчев, Трендафил Василев.
Часове след като бе разпространето това писмо, бе направено уточнението, че е изпуснато името на поета Любомир Левчев, който също го подкрепял.
Една от подписалите писмото се ре??и да сподели как е била накарана да сложи подписа си. ??звестната поетеса Леда Милева:
“От пресата днес научих под какво отворено писмо до президента, премиера и председателя на Народното събрание стои и моето име”, пи??е Леда Милева и продължава: “Чужд ми е езикът и стилът на писмото и твърде много уважавам неговите адресати, за да им отправям такива думи и необмислени обвинения”.
“По телефона дадох съгласието си да бъда между онези, които призовават да не се бърза с признаването на независимостта на Косово. Но въпросното писмо, както разбирам, е нещо доста по-различно, от което държа да се разгранича”, завър??ва писмото си дъщерята на поета Гео Милев, известна поетеса и дългогоди??ен директор на БНТ Леда Милева.
А пък коментар и реакция по повод писмото има публикувани в “Медиапул“. Дело са на Даниела Горчева от списание “Диалог” и са публикувани под заглавие “Косово – горчив урок за пи??ман патриотари и … пи??ман интелектуалци“. Препечатвам материала изцяло поради фундаменталното му значение.
Косово е горчив урок за това докъде може да бъде доведено всяко едно общество, когато лъжите заместват историческата истина, а реалността се гледа през мътното стъкло на патриотарството. Загубата на Косово е най-малката беда, която застигна сръбските “патриоти”. Опитът показва, че следващите поколения тепърва ще плащат стра??ните сметки на насилието, развихрило се на територията на бив??а Югославия. А самоубийствата и психическите разстройства сред “оцелелите” (и жертви, и насилници) ще бележат страховита прогресия години наред.
“Може ли да си представите какво ще четат децата след няколко години в училищата за това какво се е случвало тук?” – пита гневно Борка Павичевич, известна сръбска режисьорка и драматург. – “Ние бяхме в Европа. Сега сме извън нея. Водим средновековни войни. Какво означава воюването за територии в съвременния свят? Какво право имаха тези хора да съсипват всичко?”
??здателят на списание “Време” Мило?? Васич говори с презрение за ролята на интелигенцията: “Трябва да знаете, че това, което остана от комунистическата държава, е тоталното покорство на интелектуалците! Господи, как мразя тази дума!” – казва той. – “Щом тръбата изсвири и те бяха там, за да служат и да подкокоросват хората с войнствените си брътвежи и с патриотарството си”.
Борка Павичевич го допълва: “Когато се начева пропаганда, предразсъдъците започват да растат и хората се заразяват. Питате някого защо не може да живее със съседа си и разбирате, че не може, защото са му казали, че не може. Защото е слу??ал патриотически песни и бръщолевения за 1389 година или друга някаква дивотия. ?? ето ни с 4 милиона бежанци и не знам колко мъртви! ?? за какво? Заради лудата идея за Велика Сърбия тези амбулантни търговци на власт съсипаха страната ни!”
“По-добре героична смърт, нежели да живеем в срам!” – бил заветът, който княз Лазар бил оставил на сърбите преди да загине в драматичната Косовска битка през 1389 г.
??сторическата истина, обаче, е по-различна. Легендарната битка е незначителен епизод без особени последствия за съдбата на тогава??на Сърбия. Както пи??е Евгения ??ванова в своето изследване “Падането на сръбското и българското царство: юначество и мъченичество”:
“Сръбската държавност, впрочем, съвсем не завър??ва с Косовската битка. Тя продължава още цели 70 години, през които Сърбия е управлявана от сина на Лазар – Стефан (1389-1427), от внука му Георги Бранкович (1427-1457) и неговите наследници (1457-1459), които я предават безславно на Мехмед Завоевателя. В митологичните интерпретации обаче историята “свър??ва” през 1389 г. в Косово. Оттам насетне сръбските владетели са васали – било османски, било унгарски. ?? не “умират в битка”, а заживяват “в срам”…
?? тъй като историята очевидно не е достатъчно героическа и даже е малко ”срамотна”, на помощ идва митологията.
А митологията, както твърди Ернст Касирер, е отговор на отчаянието на обществата, неспособни да ре??ат даден проблем.
Митологиите обаче могат да имат и разру??ителна сила и пресен пример за това е Косово, в което всъщност не сърби, а албанци са преобладаваща част от населението поне от 18 век насам.
Послеслов за 100 български “интелектуалци”
Да оставим настрана мизерната морална позиция на 100-те български “интелектуалци” (повечето световно неизвестни имена), която помни жертвите на бомбардировките, но не помни защо бяха предприети тези бомбардировки и удобно забравя стотиците хиляди жертви на една чудовищна война – избити, осакатени, изнасилени и депортирани. Само жертвите на Сребреница бяха 8 хиляди.
Но другаде е акцентът в писмото и нека не ни заблуждава привидно опозиционният му характер и привидно острият тон срещу управляващите. Това е за парлама, само Леда Милева не го е разбрала.
“Сърбите са на??и братя по кръв и вяра, днес предаваме тях, утре ще бъдем предадени ние” – твърдят левите интелектуалци, които още боравят с терминологията от 19 век (за съжаление, без да могат да се похвалят с постиженията на българската интелигенция от 19 век, нито пък с познаване на историята).
19 век е век на романтизма. Родината обикновено е рисувана в образа на майка, на която синовете трябва да стро??ат оковите, а народите се делят на “братски” (които ни освобождават) и на чужди (които ни поробват). Едните са идеализирани (до глупост), другите са демонизирани (от глупост). Така романтично се ражда и митът за дядо ??ван, чиито последствия и до днес влачим.
?? тъй като очевидно на??енските интелектуалци, за които с пълна сила важи казаното от Мило?? Васич за сръбските пи??ман интелектуалци, още си живеят в 19 век, не е зле да им припомним някои исторически факти от началото на 20 век.
През 1915, например, със сигурност е настъпило известно отрезвяване дори у най-големите български романтици и привърженици на теорията за “братските” народи. Защото докато “братска” Русия обстрелва черноморския ни бряг, “братска” Сърбия пък се заканва да окупира “сръбските” земи до Янтра и Марица.
Ето какво пи??е в сръбския вестник “Трибуна” на 23 май 1915 г.:
“Ако пък дойде така, че от Сърбия се отнеме и най-малката част от нейните с кръв придобити земи, ние ще знаем достойно да се отплатим за тази неправда. ??, за да можем веднъж завинаги да се гарантираме от страна на България, ще направим това, което трябва да направим и с Албания: окупация на всички сръбски области до Янтра и Марица и присъединяването им към велика Сърбия.”
Дето има една дума – с такива “братя”, врагове не ти трябват.
Трябва да уточним, че написаното в “Трибуна” е в пълна хармония с написаното в останалите сръбски вестници от 1915 година. На 20 май, например, близкият до правителството сръбски вестник “Политика” излиза със статията “До ??скъра и Струма”, в която четем:
“На?? идеал е да имаме национални граници; откъм България тия граници вървят по ??скър и Струма. Целият този край образува??е съставна част не само на сръбската държава, но съставна част, и подир пропадането на последната на Косово поле, на сръбската черковна организация, ??пекската патриар??ия”.
Единственият вестник, осмиващ великосръбските претенции по онова време е
“Радичке новини”, който излиза с хумористична статия, озаглавена “На??ите претенции”:
“Тези дни, когато се създава велика Сърбия, нека да се не губи из пред вид нито една територия, на която имаме било исторически, било етнографски права. За Македония, за Албания и за три четвърти от България това е вече доказано: всичко е сръбско и само всеизвестната балканска разсеяност е могла да отиде до там, че да прикачи на тия чисто сръбски земи някакви чужди имена, които нямат с тях нищо общо. Но аз мисля, че на това само не бива да спираме. Ние имаме още много да искаме. Защо, например, Солун да не е на??? В него е лежал на??ият болен Дойчин. Защо да не е на?? Серес, когато се знае, че под неговите стени Ду??ан е имал един път диария? Може да искаме дял и от Мала Азия. Нима сърби не са проливали там кръвта си като помагачи на Баязид срещу Тамерлана?”
Обратният пример – за разумно поведение – е изказването на румънския генерал Крайничану по повод несправедливо получените от Румъния български земи при сключването на Букурещкия договор:
“Да отстъпи?? навреме и това, което трябва, е по-героично и по – полезно, отколкото да упорства?? твърдоглаво.”
Подобни изказвания през 1914 г. прави и румънският публицист Коста Фару:
“Рано или късно, при прилагането принципа на националностите, върху които ние сами основаваме на??ите стремежи, ще трябва да повърнем на българите четириъгълника, който им взехме. Това е сигурно. Без да чакаме, обаче, те да ни го поискат или други да ни подканят да го дадем, нека имаме куража за една великоду??на и разумна инициатива. ?? каквото и да правят другите, нека ние да си изпълним длъжността; да бъдем честни спрямо българите, да направим за тях това, което желаем да се направи за нас – да им върнем четриъгълника..”
Дне??ното (както и вчера??ното) сръбско разбиране за героизъм, очевидно не е: ”да отстъпи?? навреме и това, което трябва”, а твърдоглавото и самонадеяното: “Пуцай, куме!”
Нека никой да не се заблуждава, че това са само “сръбски” работи и че има умни и глупави общества или варварски и културни народи. Примери за изпаднали в умопомрачение цели общества – колкото ще??. Всичко зависи от интелектуалния елит на едно общество – ще успее ли да издигне ясно разумен глас или последният ще потъне в крясъците на пи??ман интелектуалци.
Накрая завър??вам с интервюто на издателя и литературен критик ??ван Гранитски, дадено днес по бТВ и пуснато от “Фокус“. Маркирал съм с получер ??рифт някои по-важни моменти.
Водещ: Сега влиза интелектуалецът и издателят ??ван Гранитски, близък до президента Първанов, председател на Националния инициативен комитет “Съзидание”. Той, заедно с група интелектуалци, при това не малък брой, при това доста известни – сред тях могат да бъдат прочетени имената на Не??ка Робева и Светлин Русев, ??ван Маразов, много са, доцент Владимир Янев, който на мен ми е преподавал, между другото – не приемат позицията на българското правителство за признаване на Косово. Добро утро, господин Гранитски.
??ван Гранитски: Добро утро.
Водещ: Защо разгромихте така позицията на българското правителство?
??ван Гранитски: Ние смятаме, че тази позиция е непремислена, прибързана, неубедителна и, най-важното – тя не защитава фундаменталните национални интереси. Затова е на??ата реакция. Без никакъв обществен дебат, доста бързе??ком, мълче??ком, тиче??ком се признава тази територия.
Водещ: Вие, между другото, казвате много силни думи тук: “Днес правителството поема историческата отговорност да признае една криминална държава в разрез с всички международни правови норми и залагайки мина със закъснител на собствената ни национална сигурност. Луди ли сте, слепи ли сте, или само купени? Каква е цената на ва??ите ду??и?”. Много силно изказване.
??ван Гранитски: Ами силно, но това е истината. Защото…
Водещ: Подходящо за интелектуалци.
??ван Гранитски: … виждате позицията на разумните държавници в Гърция, в Румъния, в ??спания – също са членки на Европейския съюз и на НАТО, имат своята позиция и тя е много желязно аргументирана. Аз не разбирам защо трябва??е на??ето правителство да не се вслу??а в тези разумни аргументи, които те изложиха.
Водещ: Не е ли това някакъв маньовър на президента Първанов?
??ван Гранитски: Не, не.
Водещ: Вие всички почти сте близки до него. Той вчера приветства позицията на българското правителство, но може би иска да даде една алтернативна позиция.
??ван Гранитски: Не, той си има своя позиция.
Водещ: Бяхте заедно по митингите, когато бомбардираха Белград и Мило??евич.
??ван Гранитски: Да, аз смятам, и сега смятам, че това бе??е една недобра постъпка от страна на българското правителство – от на??ата територия да бъдат бомбардирани на??ите съседи и там, знаете, загинаха невинни хора. Сега, днес, позицията на президента и на правителството е друга – ние в това не виждаме драма, нека да има различие, но смятаме, че тази позиция на българското правителство е неправилна – затова се обаждаме, затова се опитваме да предизвикаме някакъв обществен дебат.
Водещ: Да я промените, ако можете.
??ван Гранитски: Ние знаем, че са ре??или нещата, така да се каже, след дъжд качулка, но все пак трябва да се чуе и гласът на общественото мнение.
Водещ: Добре, защо е неправилна? В един момент все трябва??е да се признае Косово, то така или иначе, криво-ляво ще си съществува като държава.
??ван Гранитски: Хипотетичните ползи от признаването са нищожни, а реалните загуби от смразяването с един на?? съсед, каквито са сърбите, са катастрофални.
Водещ: Ние никога със Сърбия не сме били в отлични отно??ения, напротив – ако с някой сме били в добри отно??ения на Балканите, това са албанците, само с тях не сме имали конфликти, а най-много конфликти сме имали със сърбите.
??ван Гранитски: Ами това само показва, че не ни е стратегически далновидна вън??ната политика по това отно??ение. На Балканите ние би трябвало да разсъждаваме, на??ите политици, малко по-дългосрочно, а не с две години, четири години напред, а с 20 години.
Водещ: Не ви ли притеснява този силен национализъм в Сърбия, който отива до абсурдност? На практика сърбите сами са си виновни за това, че, както казва днеска колегата Андрей, накрая ще се съберат под една кру??а всичките.
??ван Гранитски: Нека да го разгледаме и от друга гледна точка – все пак те защитават националното си достойнство, проявяват едно значимо усилие целият народ да защити националното си достойнство. Защо ние искаме да се радваме, че те са унижавани по този начин? Разбира се, ние имаме своите конфликти, на??ите страни в миналото, ние не сме адвокати на сърбите в случая, ние само казваме, че България не печели от такава позиция.
Водещ: Как ще реагира левият електорат в България? Тука вие сте нещо като, как да кажа, не всички имена, разбира се, но една голяма част сте флагмана и основния носител на лявата идея в България. Как ще, като изключим Варненския и Великопреславския митрополит Кирил, Неврокопския Натанаил и някои други…
??ван Гранитски: Тука, между другото, искам да кажа, че позицията на Синода е също така “против”. Тука имаме подкрепа от най-различни хора. ??скам да кажа, че тука това е едно ре??ение, което няма, не е свързано с политически пристрастия. Цвят, ляво, дясно, център тук не играе. Ние говорим за фундаменталните национални интереси, които според нас ще пострадат от това прибързано ре??ение. Освен това, на??ите сънародници, които са в Косово, нямат никаква гаранция за защита на техните интереси. България само приказва, т.е. на??и политици, вън??ни, коментатори – само приказват, че ще бъдат защитени техните интереси, но какви са гаранциите.
…
Водещ: ??ван Гранитски и група български интелектуалци, чиито брой е не по-малък от 50 човека поне…
??ван Гранитски: Над 100 са.
Водещ: … или над 100, не приемат позицията на България по признаването на Косово. Според тях тази позиция е ненавременна. Всъщност, ако се замисли човек, ние нито ги признахме първи Косово, нито ще ги признаем последни, минахме пак по средата.
??ван Гранитски: Нещо се смотолеви. Уж няма??е да бързаме, сега бързаме.
Водещ: Винаги българската позиция е била между капките и по средата.
??ван Гранитски: Защо на??ите политици не се вслу??ват в съветите на Левски, той им е казал преди 130 години: “Внимателно бързайте, мислете”. ??ма даже една прочута фраза: “Целите сме изгорели от парене и пак не се научихме да духаме”.
Водещ: Ами ето, те така бързаха – внимателно. ?? затова минаха по средата, с най-големия куп.
??ван Гранитски: Да и то най-ло??ият вариант.
Водещ: За да е трудно сега сърбите да ни уцелят, щото там още две държави с нас минават.
??ван Гранитски: Най-ло??ият вариант. Не само. Това е ефектът на доминото – виждате, поне 5-6 страни имат чудовищни проблеми в това отно??ение, тепърва може да се разразят и там такива проблеми.
Малък коментар по думите на ??ван Гранитски.
Да се твърди, че Румъния, Гърция и ??спания са ръководени от разумни политици, а 18 държави-членки на ЕС, които са признали Косово са ръководени от неразумни… е, меко казано, наивно. Да се твърди, че ние се радваме на униженията на сърбите е опасно – защото всъщност става дума не за радост и не за унижение.
Да се твърди, че най-ло??ият вариант бил България да признае Косово заедно с Унгария и Хърватия – все съседни на Сърбия страни, издава липса на политическа култура.
Не се изненадвам от позицията на ??ван Гранитски, но съм изненадан, че хора, които са сериозни, са дали съгласие името им да стои под толкова нелепо и наивно написан текст. Само Леда Милева ли се е усетила как са я употребили?
_____
* Забележка: от моите контакти със сърби, които са в по-голямата си част под 30, съм останал с впечатлението, че те не се интересуват много-много от случващото се в Косово. Те си гледат работата, живота и са насочили вниманието си напред и нагоре. Не знам дали това е преобладаващото мнение, но все пак на последните президентски избори, народът в Сърбия избра про-западния кандидат пред националиста.