Преди два дни казах, че важните теми биват подменяни със “сензационни новини” и имах предвид как продължаващите кражби на пари от възрастни хора от телефонните измамници не бяха толкова много коментирани, колкото един статус във Фейсбук, написано от съпругата на президента Радев.
Някои хора ми се поразсърдиха – едва ли не съм се опитвал да оневиня “първата дама”, сякаш тя има нужда от адвокати…
Но темата има продължение.
Вчера Христо Комарницки е написал коментар към тази публикация от официалната страница на в. “Прас-Прес” във Фейсбук…
…, в който споделя следното:
“Траги-комично
Уважаеми приятели и неуважаеми неприятели,
В ПРАС ПРЕС получихме дългоочакваният отговор от КЗК на нашия сигнал за злоупотреба с монополно положение в разпространението на печата от страна на “Национална дистрибуция”.
От получения отговор разбрах , че т.н. Комисията за защита на конкуренцията е просто говорител на господстващата Мафия.
Комисията попитала фирмата-монополист, вярно ли е това, от фирмата отговарят:”Не!Не е вярно!”. И толкоз.”
Днес пък, в годишнината от началото на протестите, които бързо се изродиха, г-н Комарницки пита:
Равносметката?
Четири години по-късно
Пеевски е поне четири пъти по-мощен фактор.
Къде изчезнаха възмутените от това,
или никога не са били?
Пак днес журналистката Полина Паунова също коментира днешния (бележит?) ден, като между другото казва и следното:
“Преди 4 години по това време, малко след като парламентът гласува Пеевски за шеф на ДАНС, въпросът беше “Абе, какво се случва, бе?!”. После… знаете после какво стана. Едните предпочетоха Пеевски, като по-малкото зло от Борисов. Други Борисов като алтернатива на Пеевски. Трети излъгаха, че не предпочитат никого, а се продадоха на един от двамата…”
Интересно – кои са тези “трети”, които се били продали “на един от двамата”?
И защо г-жа Паунова пропуска да отбележи и друг един факт: че има четвърти, които нито се продадоха, нито предпочетоха един от двамата?
Имаше хора, които имаха принципи преди протестите, по време на протестите и след като те се опорочиха с нахлуването на протестърите в тях. Тези принципи не им позволиха да бъдат купени, нито пък да се опаричат от участието си в протестите. Имаше хора, които виждаха накъде са тръгнали активистите, защо още помнеха комсомолците и знаеха, че рано или късно някои ще излязат от протестите по-силни, други – по-слаби, а трети – по-богати.
Та, какво мислите, къде изчезнаха възмутените или… никога не са били?
А на г-н Комарницки и другите издатели и автори в “Прес-прас” мога да кажа, че вероятно не е случайно, че зевзеците твърдят, че абревиатурата КЗК означава не “Комисия за защита на конкуренцията”, а “Комисия за защита от конкуренцията”.