Във връзка с атентатите в Париж, писателят Димо Райков е потресен от коментарите на нашенци под статии в сайтове със съмнителна слава. А не бива да се потриса.
Реакциите на нашенци варират от обидни думи към французите, ЕС (демек и към нас самите, но явно не и към тях, защото те не са част от ЕС), към мюсюлманите, към арабите, към който се сетите… или към който те се сетят.
Едва ли някой, някога, някъде е наясно колко много “специалисти” има сред нашенци! Оказва се, че ние сме с готови рецепти за решаване на всеки проблем, без значение за какво става въпрос.
А всъщност поведението ни е много показателно, защото показва къде сме ние, в сравнение с онази цивилизация, към която претендираме, че не само принадлежим, но едва ли не че тя е произлязла от нашата “древна православна култура”.
Нашенци изпитват:
* Вместо съчувствие – назидание.
* Вместо съпричастие – безразличие.
* Вместо мислене – готови (и никому ненужни) рецепти.
* Вместо европейска солидарност – балкански гьонсуратлък.
* Вместо смиреност – горделивост от величието на българския гений.
* Вместо мълчание – шум, подвиквания, подсвирквания и крещене “Да живее България!”
А ние какво правим във време на трагедии? Не се обединяваме, за да сме по-силни! Всеки път се обричаме на неистовото желание да бъдем още по-големи скептици и циници.
Уважаеми хора,
Няма да ме чуете нито да кълна, нито да проклинам, нито да критикувам циниците и скептиците.
Но ще ме чуете да ви моля да не се примирявате с посланието на посредствения нашенец, който не разбира красотата на живота; който вместо да се стреми към щастие изпитва наслаждение в нещастието – своето и това на околните. За нормалния човек не бива да е срамно, че президентът е пролял сълзи пред посолството на Франция, срамно би било, ако не ги беше пролял.
Вие сами си преценете дали искате да бъдете хора и Човеци. Да бъдем циници е най-лесно – и е описано многократно в българската литература от XIX век насам.
Но да започне човек да се бори с дребните шмекери, с шмекериите на дребните хора – това е задача не по силите на всеки.
А на вас дали е по силите?
