Еклесиаст е книга от Стария завет, която започва с думите “Суета на суетите, казва проповедникът; суета на суетите, всичко е суета.”, а в глава III се срещат и следните редове:
-
??ма време за всяко нещо и срок за всяка работа под небето:
Време за раждане и време за умиране; време за насаждане и време за изкореняване насаденото;
Време за убиване и време за изцеляване; време за събаряне и време за градене;
Време за плачене и време за смеене; време за жалеене и време за ликуване;
Време за разхвърляне камъни и време за събиране камъни; време за прегръщане и време за въздържане от прегръщането;
Време за търсене и време за изгубване; време за пазене и време за хвърляне;
Време за раздиране и време за ??иене; време за мълчание и време за говорене;
Време за обичане и време за мразене; време за война и време за мир.
които в новия български бит звучат така:
-
??ма време за всяко нещо
Време
Време за убиване
Време за плачене и време за
Време за разхвърляне камъни и
Време за
Време за раздиране и време
Време за
А аз бих искал да сторим така, щото думите да бъдат различни…
-
В България трябва да има време за всяко нещо и срок за всяка работа под небето:
Време за раждане и време за насаждане;
Време за изцеляване и време за градене;
Време за смеене и време за ликуване;
Време за събиране на камъни и време за прегръщане;
Време за търсене и време за пазене;
Време за ??иене и време за говорене;
Време за обичане и време за мир.
Но знам, че е трудно.
Но нима е трудно да иска?? да живее?? по-добре – та кой не го иска?
Знам, че е трудно да говори??, когато всички наоколо мълчат, защото така е безопасно.
?? е трудно да спазва?? сроковете, когато никой друг не го прави.
?? не е лесно да ре??и?? да роди?? и да отгледа?? деца, когато те трябва да емигрират.
?? да засади?? дърво не е лесно, защото съседите ти вероятно ще го изкоренят, преди да се е хванало.
?? да се изцели?? напоследък не е хубаво, защото докато си болен, хората може и да те съжалят, но здрав ли си – пази се от злите езици и клетвите на завистниците.
Съгради?? ли дом, ще ти се наложи да го огради?? с висок дувар, за да се предпази?? от апа??ите.
Смее?? ли се, ще те мислят за луд.
Ликува?? ли, ще кажат, че се надува??, сиреч си надменен.
Ако събира?? камъни, ще сплетничат върху кого ли ще ги мята??.
Поиска?? ли да прегърне?? някого, ще те обявят за странен тип.
?? да търси??, какво ще намери???
А има ли какво да опази???
Шиенето вече е толкова старомодно, че чак неудобно да ти стане.
Да говори?? е добре, но смее?? ли да каже?? истината?
А може?? ли да обича?? някой друг, освен себе си и семейството си?
?? накрая – как може?? да живее?? в мир, ако всички наоколо воюват срещу теб?
Но може би си струва – въпреки гадостите и злите погледи, въпреки нежеланието, мудността, дебелоочието и всички онези изконни български характерни черти, които направиха от прекрасните природни дадености не рай на земята, а ад в ду??ите на хората – да направим опит да бъдем по-добри поне за един живот?
Защото едно е сигурно: българите могат да продължат да живеят като скотове – без общество и без държава, но това не е живот. Това е тъжно живуркане или по-скоро стадно очакване на смъртта, при това в много некомфортна обстановка – боклуци, съсипана природа, прекалено застроени курорти, мръсни градове, мрачно време, но още по-ло??ото: мрачно е и в ду??ите на хората.
Затова се питам:
– Трябва ли непременно нещо трагично да се случи, за да се променим, а не само да се оправдваме, че сме такива?
– ??ма ли ??анс да дойде време за ново Априлско въстание, което да отвори в сърцето на политическите тирани такава рана, че тя никога да не зарасте?
Някой бе казал, че сме такива, не защото сме били под турско робство, а че сме били под турско робство, защото сме такива. Не е ли време да се избавим от вътре??ното робство и да разберем, че никой никога няма да ни оправи, освен ако не се стегнем да работим и да направим така, че животът ни да бъде истински, а не фал??ив?
Ако не искаме да имаме истински живот заради нас си, то не можем ли да го поискаме поне заради децата ни?