В “24 часа” художникът Анастас Константинов казва следното (по повод идиотщините на пловдивския кмет, който бил забранил на че??кия художник Давид Черни да стъпва в някаква общинска галерия в Пловдив):
-
“Защо се стигна дотук? Заради неадекватната реакция на кабинета “Стани??ев” към инсталацията, който я покри с плата и по този начин обърна още по-голямо внимание на случката. Поведението на правителството бе??е на базата на балканския провинциализъм, необразованост и комплекси. Германия бе??е представена с пречупен кръст, но германците реагираха цивилизовано…
Управляващите у нас създадоха ло??ия имидж на България по света, а инсталацията на Черни е политическа преценка на посткомунистическия период у нас.
Като художник и на мен не ми е приятно страната ни да бъде изобразявана с тая символика, защото и аз мога да създам инсталация, с която да накарам чехите да плачат, но няма да го направя. Нека колегата Давид да не забравя, че българският народ, когото обозначи с тоалетна, не прати неговите събратя в Ау??виц и Дахау.”
Няколко въпроса към г-н Константинов и хората, които мислят като него:
1. Забравяте, че Черни не е “обозначил” с тоалетната на??ия народ, а държавата.
2. На??ата държава изпрати 11343 евреи от Тракия и Македония на изтребление в концлагерите, а спасението на останалите дойде от водачите на народа – Светия синод на Църквата.
3. Вие твърдите, че имало ло?? имидж на българия по света и отговорен за създаването му било правителството. А защо не са отговорни хилядите бандити, просяци и проститутки, които се изнесоха по света? ?? има ли правителство, от което да не се срамуваме, освен от новото, разбира се, защото не знаем какви ще ги надробят следващите? ??ли… наистина ли не знаем?
4. ??нсталацията на Черни, според вас, е преценка за посто-комунистическия период, но това никак не се “връзва” с представянето на Германия с пречупен кръст, да не говорим за останалите страни. Пък и самият Черни бе??е казал по едно време, че това му е бил спомен от времето на социализма. Да не говорим, че едва ли той изобщо се е занимавал с изучаване на пост-социалистическата история на България. Та той е художник, не е политолог или анализатор!
Но използвам статията на А. Константинов в “24 часа” за да задам по-сериозния въпрос:
кой е виновен за дереджето ни: управляващите, народът, държавата или световният заговор срещу България (какъвто, сигурно някои читатели са убедени, че съществува)?
??ли някой съвсем друг?
Благодаря за реакцията!
Няма да коментирам мнението на Анастас Константинов, тъй като в съвсем определен смисъл – като възгледи – той няма нищо общо с художници като Давид Черни. Те са на диаметрално противоположни позиции, на практика нямат допирни точки по целите и методите на това, което представят за изкуство. Константинов е крайно субективен до болезненост живописец нео-експресионист, който (ако прием, че е художник) се занимава с естетизация на психично-болезненото, тоест той е камерен автор предназначен за строго индивидуално възприятие; обратно Черни, който с метода си рискува винаги да бъде нарочван, че “не е художник”(мисля, че изобщо не му пука как ще го наричат), има за цел и много успе??но успява да разиграва като маймуни цели обществени групи, градски и държавни администрации, при това с лекота – цялото му творчество е такова.
Второто ми уточнение е, че творбите на художници като чеха: не могат/не са длъжни/ нямат за цел – да дават отговори, нито дори в буквалния смисъл са “зададен въпрос”. Те нямат за цел също така да обиждат когото и да, да накърняват
националното му достойнство, да го разплакват и т.н.(Константинов можел да разплаче чехите, но нямало да го направи…)
Дали работата му е преценка за посткомунистическия период у нас? Може би, но само в някаква степен. Кой е виновен за дереджето ни – народът, държавата или световния заговор срещу България? Това пък няма нищо общо с работата на артиста. Да не говорим, че той наистина не се е интересувал от конкретни БГ реалности при създаване на работата си (по-скоро част от цялата инсталация в Брюксел), свързана с името и представата за България. Ще кажа, че работата на Черни не е дори и анализ на реалността у нас, макар че чисто вън??но тя има характера на груба метафора. По същество обаче това не е и метафора, тъй като е една визуална спекулация, която не е творба в буквалните си формални измерения, а “намерение” за предизвикване на обществено-политически реакции, които довър??ват замисъла на художника, завър??ват го по силата на обществено-политическите механизми и по този начин се превръщат вече в метафора – художествено произведение. Това всъщност е теорията и метода на големия германски художник Йозеф Бойс – за “социална скулптура” – произведения изградени от обществени отно??ения. Така че Давид Черни просто “хвърли тенекията” в скапаната българска обществена среда, а произведението му довър??иха умниците от правителството на Стани??ев, дебилния кмет-националист на Пловдив, вестник “Труд” и други подобни изкопаеми. Те дадоха отговорите – България и особено значима част от нейните “елити” са ментално трагично изостанали персонажи от преди??ни епохи. ?? това се отнася за всички обществени сфери.
Браво, Руене! Много точен анализ! ?? изкуствоведчески, и политологически, и социален, и психологически…
Всъщност – не браво, а благодаря!
Поздрав!