Копринка Червенкова: Най-гнилото в обществото не са политиците, а съдът и медиите

Аз съм писал по тази тема и преди, а именно, че съдебната ни система е калпава. ?? понеже не съм политик, мога да го кажа свободно. Радвам се да видя, че има и поне един журналист, който споделя моето мнение. Вижте някои откъси:

…
– Сега казват, че сиренето било евтино. Аз пък си спомням, че когато стана към 3 лева има??е стра??ни недоволства и вицове. ?? с луканката бе??е така и всички сега казват колко е било евтино, а има??е недоволство тогава.
– Да, така бе??е. ??ма??е такива недоволства, когато им вземат нещо или им го направят по-скъпо. Това нещо обаче никой не го отчита в момента, това е забравено. Сеща се българинът, че, в общи линии, всички бяха равни и има??е 12 или 24 ду??и и някаква вис??а администрация, която бе??е по окръжните комитети на партиите и по областните, и която бе??е по-привилегирована.
Българинът, обаче, смята че може 200, 300, 500 ду??и да са привилегировани, но не може да преглътне много повечето, които са сега, и които той счита за привилегировани хора. Част от тях сигурно са привилегировани в някакъв смисъл, защото са получили парите си по незнаен начин, но други си ги изкарват. Няма го общото уравниловъчно усещане, че в живота ние всички сме равни и има там едни идиоти, които ги мразим, но ще ги издържим – хайде, 500 ду??и ще изхрани българският народ. Това е усещането за комуната, за комуналността. Ние сме комунален народ – това е положението. Затова в момента се съпротивляват на това, което се случва, защото обществото е страхотно йерархизирано, чисто социално. То е просто разграфено социално и когато е разграфено социално, това създава дискомфорт у много хора и даже у хора, които не са бедни.
Аз си спомням, когато се яви лицето Бойко Борисов да ни става кмет, още преди да се формира т. нар. ГЕРБ, разни хора говореха непрекъснато за него колко е важно Бойко Борисов да вземе властта. Спомням си, че там седе??е един от неговите застъпници, мениджърът на момчето Бербатов – Емил Данчев. Този е по-богат от Бербатов, нали се сеща?? какви пари е взел? Този същият е недоволен от своя живот и така, недоволен, в един момент отива при Бойко Борисов, за който си мисли, че ще възстанови справедливостта. Защо е недоволен той? Малко са му парите, малко са му възможностите? Откъде идва тази работа? Значи, в неговото съзнание седят някакви 10 ду??и, които той познава и които имат повече пари от него. ?? смята, че и той толкова пари трябва да има. Това е единственият мотив за всичките тези недоволства. Никой не си дава сметка как реално живее, а си дават сметка, че има едни други, които живеят по-добре.
Не може така. Така не се случва държава.

– Хората като цяло май много завиждат у нас?
– Не искам да го нарека така, не искам да го нарека завист, но това означава, че никой не си знае мястото. Какво в действителност извър??и То??овият режим? Той, слагайки ни всички под похлупака на тенджерата, създаде у всички илюзии, че ние всички сме равни един на друг. Когато започнаха да излизат едни по-малко равни или повече равни, тогава народът започва да се ядосва. Въпросният Емил Данчев също. Това за мен бе??е абсолютна почуда. Слу??ах го по някое радио или телевизия и той ми съобщава??е, колко той е недоволен от живота. От какво, бе бате, си недоволен – че има?? златната коко??ка на държавата? Е, това е онзи управленчески манталитет, който бе??е възпитаван 45 години. Сега му берем плодовете.
…
– Какво мисли?? за сега??ната журналистика? Видя ли скандала с Кеворкян и Коритаров, например?
– Видяла съм го скандала, но си мисля следното – тази година, забелязах във вестниците, че за 10 ноември писаха двама – Георги Марков, съдията-ченге, и Орлин Орлинов (б. р. – поет, приближен на властта преди 1989 г.). Ти разбира?? ли какво се случва? Все пак това е много важна дата. Георги Марков май в „24 часа” писа, а Орлин Орлинов в „Дума” – къде другаде да пи??е? Той е поетът на партията, поръчковият поет на партията. Помни?? ли, че бе??е написал стихотворение за завод „8-ми март”? Аз скоро четох едно интервю с него, големи глупости говори. Чудни глупости! За следващия 10 ноември се чудя – това са 20 години – много дълъг период, за който трябва една много сериозна равносметка да се направи. Какво ли ще се пи??е?

– Кажи за Кеворкян и Коритаров?
– Какво да ти кажа, аз имам концепция. Не за тях двамата, а концепция защо на??ето общество се чувства толкова зле. Двете най-гнили звена в на??ето общество не са политиците, не е и администрацията, а съдът и медиите. Ако съдът в един момент ре??и да дойде на мястото си, ако медиите се сетят, че са посредници, а не са хора, който получават пари в плик, на??ето общество бързо ще оздравее. Коритаров искал комисионна, а има други, които си траят, нищо не искат и получават в плик. ?? това е обществена тайна, както знае?? и ти. Ако тези два тренда се обърнат – съдът и медиите – мисля че това общество наистина бързо ще оздравее. Много бързо! ?? тогава вече ще отпаднат всякакви разговори за корумпираната политическа класа. Аз мисля, че медиите в продължение на години преместват проблематиката от себе си и я набутват някъде другаде. Съдът и медиите са най-щадените от към критика институции в държавата. Напоследък започнаха да говорят, че работата в съда не била наред. Как ще е наред? Там въобще нищо не е наред. Аз като се сетя, как седяха тези орангутани, така наречени главни прокурори около Филчев. Че те половината все още седят там. Хайде, някакви усилия в прокуратурата под натиск се правят…
А медията непрекъснато ме занимава с корумпираните чиновници и с корумпираните политици. А защо не погледне себе си? Ето защо аз мисля, че казусът Коритаров би могъл в някакъв смисъл да бъде оздравителен.

– Как се чувства?? като журналист, преди и след 10 ноември?
– Преди в работата на журналистите… Например в „Работническо дело” не бе??е възможно никакво отклонение. Там е по пистата и нищо повече. Докато в културните издания има??е луфтове отстрани, и ако някой иска??е да ги запълва тези луфтове, това бе??е вече въпрос на надлъгване с началниците, да се опита?? да запълни?? луфта, което прави живота доста по-вълнуващ. След 10 ноември нищо вълнуващо не виждам в живота на журналиста, освен може би за тези, които взимат пликове.
…Както вижда??, политиката е една осреднена посредственост. Хората започват да си намират местата по някакъв начин и аз мисля, че това не е ло??о. Ако спре всеки да гледа в паницата на другия и да си мисли, че някой има по-голяма яхта от неговата, ако се сложи край на този манталитет, обществото ще оздравее, но това не може да се случи без съда и без медиите. Медията задава много ло?? тон на политическия и обществения живот, а първата дума, която научиха политиците, е „публичното пространство”. Какво ли е това публично пространство? Там седят някакви „кифли”, ло??а работа!

Можете да прочетете цялото интервю в е-Вестник. Дано успеете и да помислите малко над него.