Всеки ден ме изумява докъде е стигнала България.
Ето и дне??ния пример (а за газа ще пи??а отделно).
Получих отворено писмо от “ГРАЖДАНСКО СДРУЖЕН??Е СРЕЩУ КОРУПЦ??ЯТА ?? НЕЗАКОННОТО СТРО??ТЕЛСТВО”. В писмото се критикува създаването на ред в кооперациите в България. По-долу можете да го прочетете изцяло, а ето и моя коментар в началото:
Уважаемо Сдружение,
крайно време е българите да престанем да искаме опазването на индивидуалните права за сметка на индивидуалните права на другите българи. В САЩ, където – ще се съгласите – частната собственост е свещена и неприкосновена: в кооперацията, ако някой съсед не си плаща общата сметка, ще бъде изгонен от жилището си без никакви проблеми. В България няма съсед който да не мърмори, че 4 лева / месец са ужасно много пари, че той, видите ли, живеел на първия етаж и не ползвал асансьора, затова нямало да го плаща и т.н. Мога да продължавам с примерите, защото съм бил домоуправител в два блока в София и проблемите са винаги едни и същи.
Кажете, уважаемо Сдружение,
след като сте толкова загрижени за това да не бъдат изгонвани от собствените си жилища собствениците им, защо не се загрижите за това собствениците да престанат да тормозят съседите си, а полицията да нехае? ??ли затова, че едни съседи не плащат парното си, а други носят тежестта от това?
Пак да напомня – ако в САЩ не си плаща?? парното (газ, ток), никой не се занимава с това да ти напомня по сто пъти, да те умолява и т.н. ??ли пък да товари с твоята сметка съседите, а от теб да иска 10 % за “общи части”. Ползва?? – плаща??. Не плаща?? – съдия-изпълнител, опис на имущество, продажба на жилище.
??звестно ли е на уважаемото сдружение, че в други, с по-нормални от България граждани с гражданско самосъзнание, преди да си купи?? жилището в която и да е кооперация, управителния съвет трябва да се съгласи да те приеме за съсед? Докато в България всеки продава както му дойде, без да се съобразява с каквото и да било.
Затова, преди да твърдите, че предлаганите закони са ло??и, по-добре помислете дали законите са ло??и или нещо друго куца в българските кооперации.
Прочетете целия призив на сдружението по-долу.
После си сложете ръка на сърцето и кажете – вярвате ли, че България ще стане правова държава, в която хората уважават и законите, и правата на другите и изпълняват задълженията си без да мърморят?
УВАЖАЕМ?? ГОСПОЖ?? ?? ГОСПОДА,
Повече от 5 милиона българи живеят в сгради в режим на етажна собственост. В преобладаващата си част жилищата в градовете са частна собственост и това представлява сигурна опора на средния българин предвид членството на България в ЕС и промените в икономически план. Според проучване на ЕС, осъществено от Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (EuroFound.EU.int) въпреки ниското качество на живот 85% от българите имат жилищна собственост, което е едно от най-високите нива на собствени жилища в Европа.
На фона на тази ситуация в България се наблюдават настойчиви опити да се ограничи правото на собственост на българите върху техните жилища, което неизбежно ще създаде предпоставки дори за тяхното отнемане. Най-ярката проява на този натиск е проектозаконът за етажната собственост, който предстои да бъде приет в най-скоро време от Българския парламент.Законопроектът бе??е внесен от Министерски съвет без ??ироко обществено обсъждане с аргумента, че е налице изискване на Европейския съюз за преминаване към форма на управление на етажната собственост – юридическо лице, за да бъдат усвоени пари от европейски фондове във връзка със саниране на сгради. В мотивите към законопроекта е посочено, че “чуждестранни организации, изявили желание да участват в санирането на сгради, искат да имат за партньор юридическо лице”. С този аргумент, който остава и досега неясен и недоказан, се въвежда новата форма на управление на етажната собственост, съвър??ено различна от досега действащата и съответно неприложима към съществуващите в страната обществени отно??ения. Налага се идеята, при която управлението на общите части се извър??ва чрез създаване на юридически лица от собствениците в етажната собственост. Законодателно ре??ение, което да е въздигнало етажната собственост в юридическо лице, не съществува никъде в европейските страни и позоваване на примери с такива европейски страни е невъзможно.
?? до настоящия момент МРРБ, който е инициатор на законопроекта избягва да отговори на конкретните въпроси: Ще има ли финансиране от Европейски фондове, ако има такова, на каква стойност ще бъде, как ще бъде управлявано при какви условия ще се осъществява и какъв ще бъде крайният размер на финансирането за отделните сгради. Тази неяснота поражда съмнения, че изобщо съществува подобно изискване за “привеждане в съответствие” на българското законодателство в съответствие с европейските изисквания.
Недоумение буди докладът на Комисията по правни въпроси към Българския парламент, която се е обединила около идеята вместо 100 % съгласие на всички собственици да се предложи намаляване на броя на собствениците, които да членуват в сдружението. Логично следва изводът, че ще се стигне до парадокс в една сграда да има юридическо лице на някои от собствениците и общо събрание на собствениците, които не членуват в сдружението.
Становището на Консултативния съвет към Председателя на Българския парламент е, че законопроектът е “некоректен”, “спекулативен”, “с неясни критерии”, “с откровено противоконституционни разпоредби”, “по недопустим начин изменящ Закона за собствеността”, “ с недобре балансирана структура”, “с непрецизен език”, както и че този проектозакон е негоден да обслужи обществените отно??ения, свързани с етажната собственост. Действителността показва нужда от промяна на правната уредба на етажната собственост,” се казва в Становището, “но предлаганата не е промяната, от която правната уредба се нуждае. Мотивите към законопроекта не убеждават защо трябва да се приеме нов закон”. Ролята на Консултативния съвет е да дава квалифицирано мнение за предлаганите законопроекти.
Логично би било при отрицателно становище на Консултативния съвет, законопроектите най-малкото да бъдат преработвани и да не се бърза с тяхното приемане. В конкретния случай пет милиона българи биха били пряко засегнати от неговото прилагане.
Националният омбудсман на Република България г-н Гиньо Ганев направи възражения по законопроекта, като го определи като «законопроект с ло??а философия, който отваря ??ироко „вратите” за надмощие на икономически по-силния и не гарантира ефикасно интересите на отделния собственик и съдържащ текстове, които недопустимо ограничават правото на собственост на отделните собственици». Той призова да не бъдат приемани законопроектите за управление на етажната собственост и за енергийната ефективност. Той се обяви против текстовете, които предвиждат задължение на гражданите, живеещи в блокове, да създават сдружения и да плащат колективни сметки за парно отопление и предупреди, че, ако бъдат приети, ще сезира Конституционния съд.
Проф. Владимир Петров, който е член на Консултативния съвет и един от най-добрите международни експерти в областта на вещното право, твърди, че една от основните опасности в законопроекта за етажна собственост е превръщането на етажната собственост в юридическо лице, тъй като „..това е начин на определени кръгове да се сдобият с евтино имущество. Затова проектът на Закон за управление на етажната собственост бе??е подчинен на брутална диалектика със сериозна гангстерско-мафиотска оцветеност. Държавата е на имащите, гражданите са затихващ елемент.”
За този законопроект ГСКНС се обърна поименно с лични писма към всеки от 240-те народни представители в 40-то Народно събрание, като ги призова да се запознаят с отрицателното становище на Консултативния съвет по законодателство за Законопроекта за управлението на етажната собственост.
С бързото приемане на първо четене на законопроекта депутатите показаха пълно пренебрежение както към мнението на специалистите, така и към изразената позиция на представители на гражданското общество.
Всъщност проектът на закон за етажната собственост, който предстои да бъде приет на второ четене в окончателен вид като закон от българския парламент е продукт на икономическо лобиране на топлофикационни, електроснабдителни, водоснабдителни дружества, както и на строителни дружества за саниране на сгради.
Ако искането на тези дружества бъде удовлетворено, българската държава отново ще се окаже обслужващ орган на корпоративни интереси и в никакъв случай няма да защити интересите на обикновените българи. С нищо и по никакъв начин интересите на споменатите търговски дружества, голяма част от които са и монополисти на пазара на съответните услуги не могат да бъдат приоритетни в сравнение с тези на техните клиенти – българските граждани.
Доказателство за натиска, осъществяван от енергийното лоби бе??е предложението на председателя на парламентарната комисия по енергетика и депутат от ДПС Рамадан Аталай станало известно като “един блок – една сметка”. ??деята дойде от икономическия министър Петър Димитров, а г-н Аталай внесе предложението между първо и второ четене в закона за етажната собственост. То предвижда??е при неплатени сметки на 2/3 от собствениците в блока парното да се спира, а впоследствие те да могат да се включат отново в системата на “Топлофикация” само при условие, че учредят асоциация. След негативния обществен отзвук предложението бе??е оттеглено.
На 07.04.2008 г. ??зпълнителният директор на “Топлофикация” София заяви, че “Топлофикация” София е най-големият кредитор на столичани и че не желае да се занимава с отделния човек, а “отсреща да има също колективен контрагент”, т.е. да има колективна отговорност за плащането на сметките на всички собственици в една сграда. Милевски заяви намерението си да поиска законова промяна подразбирайки проектът за закон за управление на етажната собственост), която да даде възможност на дружеството да обезпечава своите взимания с процедура, близка до тази на банковите институции. Това включва възможност за запор на сметки и обезпечаване на дългове с имущество. Частично заканата му е изпълнена с приемането на изменения в Закона за енергетиката, по силата на които за задълженията на отделните потребители или на юридическото лице – етажната собственост (чл. 154) топлопреносното предприятие има привилегията да събере дължимите суми от своите клиенти чрез бързо производство независимо от размера на сумите. Същите права имат общественият доставчик, електроенергийният системен оператор, обществените снабдители, крайните снабдители, преносното предприятие и разпределителните предприятия (Чл. 107). Така вече е законово уредена отговорността на цялата сграда за колективното задължение към доставчиците на услуги. Същевременно отделните собственици в етажната собственост нямат никакви права.
Следващата стъпка на поставянето на потребителите в икономическа зависимост от тези дружества е учредяването на юридическо лице на собствениците в етажната собственост по силата на новия закон.
С приемането на новата законодателна рамка за управление на етажната собственост българският парламент ще даде поредния закон в услуга на икономически интереси и в ущърб на правата на българските граждани.