Светът вече не е същият, но въпросът е ние какви (можем да) сме

Пандемията удари всички, в целия свят, при това го стори изключително бързо.
От реакциите срещу нея се видя, че някои нации са по-добре подготвени от други.

Като цяло човечеството обаче няма отговор на въпроса: “Как да се преборим с опасния вирус?”
Вместо координирани усилия от всички държави, има некоординирани, вкл. понякога и вътре, в отделните страни (добър пример е реакцията в различните щати на САЩ). Липсата на координация на глобално ниво ще увеличи времетраенето на кризата и ще направи преодоляването на и без това тежките последици по-трудно.

Много хора казват, че светът няма да е същият. Така е, но не е съвсем точно.

Снимка на Земята от Космоса. Фото: Бил Андърс, Аполо-8, НАСА.

Светът вече е друг.

Колкото по-бързо се адаптираме, толкова по-малко трудно ще ни е в следващите години.

Забележете: ще трябва се адаптираме, но това няма да е “по-лесно”, а “по-малко трудно”.

Адаптирането към новата реалност, в която се намираме, но която мнозина се опитват да отрекат, ще е труден процес. Просто няма как той да бъде лесен.

Спазването на известно разстояние между хората ще трябва да продължи и след края на официалното извънредно положение.

Всъщност, може да се каже, че официалното извънредно положение ще бъде заместено от неофициално.
Народът, колкото и да се преструва на непукист, ще ходи по-малко навън, ще носи маски и ръкавици (ако може да си ги достави) и ще ограничи голяма част от своето движение извън дома си.

Огромният брой безработни, които са на борсата на труда ще доведе до намаляване на потреблението на редица стоки и услуги.
Това ще накара производителите и доставчиците да намалят производството, което ще доведе до още повече безработни.

Каква е цената на нарушените транспортни връзки тепърва ще се оценява, но по-важното е, че цената ще бъде платена от всеки един от нас.

Излизането от тази спирала ще е тежко, но е възможно. От всеки един от нас нас зависи:
– Колко време ще сме в кризата.
– В каква форма ще излезем от нея.
– Какви ще са поуките и промените в начина, по който човечеството се справя с подобни кризи.

След предишната голяма криза, светът създаде Организацията на обединените нации.
След настоящата ще трябва да промени Световната здравна организация така, че тя да може да действа бързо, ефективно и независимо от която и да е държава, защото с този вирус може и да се преборим, въпреки огромната цена в човешки живот, но следващият може да е още по-зловещ, по-бърз и по-смъртоносен.

А междувременно какво да правим?

Най-важното е да бъдем човечни, загрижени и любезни.

Бизнесът ще се оправи, къщите ще се достроят, абитуриентските балове ще се проведат на друго място и в друг час. Рождените дни ще се празнуват пак на живо, а не по Zoom. Споменът за изолацията ще избледнее в паметта ни.

Но в мислите ни ще останат хората, които са били добри.

• Съседът, който е предложил да ни донесе продукти от гастронома…
• Медицинската сестра, която се е погрижила за родителите ни…
• Акушерът, без който майката не би могла да роди без проблеми бебето си…
• Полицаят, помогнал на закъсала кола…
• Пожарникарят, махнал с ръка от преминаващата пожарна кола…
• Кабелджията, отстранил повредата в Интернет връзката…
• Гастрономаджията, дал хляб на нуждаещия се…
• Превелият пари за добра кауза, въпреки, че самият той/тя има грижи…

Затова казвам:

Най-важното е да бъдем човечни, загрижени и любезни – към близките, към непознатите, към всички.