Странната метаморфоза на акад. Георги Марков: От “Луков е човек на Гьоринг” до “Луков не може да бъде свързван с нацизма”!?
Историкът и действителен член на БАН Георги Марков (бивш агент на ДС) в рамките на няколко години коренно променя мнението си за лидера на СБНЛ Христо Луков.
Ето какво казва акад. Марков през 2014 г., отбелязано и в подзаглавието в “Стандарт”
“Ген. Луков не може да икона, защото е бил човекът на Гьоринг”
Георги Марков за Луков – 2014 г.
Въпрос: Много спорни личности като ген. Луков сега се “реанимират” и предизвикват също толкова остри реакции…
Георги Марков: Българският национализъм наистина е объркан, защото ние не сме изяснили историята си. Той си търси иконите, но не винаги са удачни. Луков например наистина трябва да бъде частично реабилитиран. Като герой от войните 1912-1918 г. и като човек, започнал като военен министър възстановяването на българската армия. Но не и като политик. През 1938 г. той е изгонен от правителството от цар Борис III с думите: “Всяка жаба да си знае гьола!”. Защото наистина е отявлен германофил, ползващ се с доверието на нацистката върхушка и по специално на Гьоринг. Привърженик е на изпращането на български войски на Източния фронт, както и на доброволческа дивизия в Северна Африка в помощ на фелдмаршал Ромел срещу англо-американците.
Същият Георги Марков казва през 2020 г. пред агенция “Фокус” следното:
Георги Марков за Луков – 2020 г.
“Самият Луковмарш според мен е демонизиран, защото личността на генерал Христо Луков не може да бъде свързана с нацизма.”
“Свързан е с германците, но той смята, че голямото му разногласие с цар Борис III е, че България трябва да участва с армия на Източния фронт. България е единственият съюзник на Хитлер, който отказва да воюва на източния фронт. В този смисъл той е свързан с германците и в дневника на Бекерле има записани разговори с генерал Луков.”
“Така че германците губят едни германофил, но в никакъв случай не е както го изкарват нацист, националсоциалист и така нататък. Това са етикети политически, които се лепят още от Народния съд и някои дори либерални среди се правят на Народния съд. Трябва да избягваме такива определения в София неонацистки марш. Четох и от Външно министерство някакво изявление и то силно политическо пристрастно.”
“Историците също имаме разногласия, защото генерал Луков е жертва на гражданската война в България. Знаете, че той е в опозиция на царя. Освен това той е антикомунист. Той е срещу болшевиките, не случайно иска да се воюва на Източния фронт, но бих казал, че не е нацист, в никакъв случай. Той е един български националист и легионерите не са фашистка организация. Да престанем с бекапистки оценки от преди 1989-та година. Аз се учудвам, че хора, които са неолиберали и не знам какви си, говорят като бекаписти. Не можем да говорим, че националните легиони са били фашистка организация, че генерал Луков бил фашист. Това е една политическа оценка, която няма общо с обективното. Генерал Христо Луков е един строител на българската армия, един бивш военен, български националист и германофил, но не е нацист, нито фашист.”
Интересна метаморфоза претърпява Георги Марков по отношение на едно и също събитие, на една и съща историческа личност. През 2014 г. г-н Марков описва Луков така: “…наистина е отявлен германофил, ползващ се с доверието на нацистката върхушка и по специално на Гьоринг. Привърженик е на изпращането на български войски на Източния фронт, както и на доброволческа дивизия в Северна Африка в помощ на фелдмаршал Ромел срещу англо-американците.”
Същите факти през 2020 г. се тълкуват вече по различен начин: “Той е срещу болшевиките, не случайно иска да се воюва на Източния фронт, но бих казал, че не е нацист, в никакъв случай”
И още по-интересно е, че г-н Марков критикува Министерство на външните работи, защото били имали “някакво изявление и то силно политическо пристрастно“, но самият той прави изявление, също силно политически пристрастно, пък не се самокритикува?
Ето текста на изявлението на МВнР – сами преценете дали е “силно политическо пристрастно” или отразява разбирането за неонацистките сборища* като неприсъщи за страна-член на ЕС:
За първи път от 17 години благодарение на усилията на българските власти в борбата им с антисемитизма, нетърпимостта и речта на омраза бе предотвратено провеждането на факелното шествие на ултранационалисти и неонацисти, известно като „Луковмарш“.
Принципна позиция на Министерството на външните работи на Република България е винаги остро и категорично да отхвърля и осъжда прояви на крайни националисти и ксенофоби, каквато е и “Луковмарш”. В днешния ден България няма нужда от „Луковмарш“, от разделителни линии, подбуждане към нетърпимост, проповядване на нетолерантност и омраза, а от единство, толерантност и съпричастност.
Изразяваме надежда, че сега участниците и привържениците на „Луковмарш“ са осъзнали, че подобни прояви са не само посегателство върху паметта за трагедията на Холокоста и нейните невинни жертви, но и опасно за всички ни насърчаване на радикализирани привърженици на ксенофобски възгледи и социопати, като убиеца от Ханау в Германия.
Призоваваме младите хора никога повече да не участват в такива събития, да не приемат сляпо крайно десните възгледи на техните организатори и да не допускат да бъдат манипулирани от човеконенавистнически идеологии.
МВнР на Република България приветства решението на Върховния административен съд, с което бе потвърдена заповедта на столичния кмет за забрана на „Луковмарш“. Подкрепяме действията на Софийска община и на правоохранителните органи по охрана обществения ред и спазването на законността, както и предприетите от Прокуратурата действия за забрана на основния организатор на „Луковмарш“ – Български национален съюз „Едейлвайс“, който насърчава към насилие и омраза, основани на расова, етническа, религиозна, полова принадлежност и антисемитизъм. Афишираните от организаторите, участниците и симпатизантите на марша възгледи не могат да бъдат приети като свободно изразяване на мнение, защото те са престъпления, съгласно българското законодателство и международните норми, и трябва да бъдат преследвани със строгостта на закона.
Министерството на външните работи ще продължи да дава своя принос в последователните усилия на българското правителство за борба с антисемитизма и езика на омразата в тясно сътрудничество с нашите международни партньори, за да се гарантира, че насилието и омразата нямат място в България, а прояви като „Луковмарш“ няма да бъдат част от настоящето и бъдещето.
Не искам да правя някакви кардинални изводи от разминаването в думите и тълкуването на историческите факти от страна на акад. Георги Марков, но не мога да не ги отбележа и да ви оставя сами да си направите извода какво може да го е мотивирало да промени така коренно позицията си по отношение на една от мрачните фигури в българската история.
А че е мрачна можете да разберете и от написаното за Луков в Уикипедия:
Поради близките си връзки с тоталитарния националсоциалистически режим на Третия Райх,[2][3][4][5][6] както и заради дейността си като ръководител на силно повлияния от националсоциализма и фашизма СБНЛ,[7][8] Луков често е критикуван остро и получава противоречиви исторически и политически оценки.[9]
________
* – Няма да се спирам на ноторно известния факт за същността на т.нар. луков марш, но ако не е неонацистко сборище, тогава какво търсят сред участниците му видни европейски неонацисти?