Благодарност не се иска, добро дело не се натяква

Президентът Радев в Израел (снимка: компютърен екран)

На 27-ми януари всяка година отбелязваме Международния възпоменателен ден на Холокоста, обявен за такъв с Резолюция на Общото събрание на ООН през 2005 г. Малко странно е, че на държавите по света са били необходими 60 години, но нейсе. С тревога обаче отбелязваме тази дата днес, когато се навършват 75 години от освобождаването на оцелелите от концлагера Аушвиц. С тревога, защото все повече нарастват антисемитските прояви, но и с тревога, защото паметта за Холокоста сякаш отслабва. Истината е жестока и има хора, които искат да я подменят – първоначално с полуистини, после с цели лъжи.

Най-вероятно щях да отбележа този ден така, както съм правил и други години – с посочване на някоя от статиите по темата, които са писани от хора, запознати добре с машината на злото, каквато е нацистката система за изтребление на един цял народ.

Но прочетох преди няколко дни изказването на президента Румен Радев, направено в Израел на 23-и януари 2020 г., когато държавни глави и високи гости от цял свят се събраха, за да отбележат 75-ата годишнина от освобождението на Аушвиц. Според сайта на президента, той е казал следното:

„България е тук с високо вдигнато чело, защото не допусна нито един български евреин да бъде изпратен в лагерите на смъртта и можем само да се гордеем с този подвиг на българския народ, който тук се цени изключително високо.“

Същото е цитирано и в други издания, така че нямаме основание да се съмняваме в предаденото. А в тези думи се корени един голям проблем. И той не е само в използваната дума “изпратен”, сякаш става дума за пощенска пратка.

Проблемът е, че казаното от президента Радев  противоречи на:

Президентът Първанов признава отговорност за депортацията (снимка от статия в Haaretz)

Признанието, направено от президента Първанов по време на визита в Израел през 2008 г.  за това, че царското правителство е отговорно за депортацията през 1943 г. на 11 343 евреи от окупираните (“присъединени”) земи в Тракия, Македония и Пирот: „Когато изразяваме оправданата си гордост от това какво сме направили за спасяването на евреите, не забравяме, че по същото време в България имаше антисемитски режим и не отхвърляме отговорността си за съдбата на повече от 11 000 евреи, които бяха депортирани от Тракия и Македония  лагерите на смъртта.“

Евреите биват товарени във вагоните, които ще ги отведат в Треблинка. Скопие 1943 г., Източник: Яд Вашем.

Историческите факти – депортираните (“изпратените“?!) от царство България евреи само формално не са били “български”, защото не им е дадено поданство – само на тях, от всички хора в окупираните земи.

Логиката, защото се подчертава спирането на депортацията за “български евреи”, но не се споделя, че тя си има начало – когато са депортирани други евреи, 11 343 души,  “изпратени” от царските служители тъкмо в лагерите на смъртта, по-точно – в Треблинка. Хората по света отбелязват това – вкл. и медиите. Например Националното обществено радио на САЩ в материала си от 2013 г. тук или София Глоуб – тук

Редица изказвания на израелски политици, които винаги казват истината, а именно, че България спаси по-голямата част от своите евреи. Казват го обикновено в едно и също изречение с благодарността си, за която някои политици настояват да получават непрекъснато.

Всичко, което е описано в музеите на Холокоста по света, вижте тук, тук или тук; последното е от същия музей Яд Вашем, където е направено изказването!

Различни статии и книги по темата, някои със сериозен исторически преглед, сред които тази, тази, тази, както и книгата “Правни аспекти  на държавната антиеврейска политика в Царство България (1940-1944)” или пък доста богатата на факти книга “Депортирането на евреите от Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Пирот. Март 1943.” Някои дискусии онлайн могат да се намерят и тук, както и в моя сайт.

Здравия разум, защото внуците и правнуците би трябвало да не изтъкват непрекъснато едно от действията на дедите си, като премълчават другите техни действия, сред които:

  • Приемането на антисемитското законодателство от Народното събрание;
  • Отнемането на имущество на евреите;
  • Налагането на непосилни данъци;
  • Недаването на българско поданство на евреите от “новите”, “освободени” земи в Тракия, Македония и Пиротско;
  • Започването на депортацията, което става по нареждане на същия цар и правителство, които впоследствие я спират. Още повече, че началото е доброволно, а спирането е под натиск на гражданското общество, т.е. държавата не може да претендира за добро отношение към оцелелите евреи, само защото е изпратила на заколение 1/5 от тях, а останалите е изпратила в лагери, отнела им е имуществото и правата, но “все пак ги е оставила живи”, както студено казват някои. 

Когато президентът заявява, при това не къде да е, а именно в Яд Вашем(sic!), че “България е тук с високо вдигнато чело…”, това е опит да се заобиколи историята, като се използва хлъзгавата формулировка: “… защото не допусна нито един български евреин да бъде изпратен в лагерите на смъртта…” (получер шрифт от мен – В.М.).
От гледна точка на законите на царство България, това е така, ако говорим само и единствено за евреите на територията на царство България към 01.03.1941 г. Но има и български евреи, които са на териториите на европейските държави, превзети от Германия след 1-ви септември 1939 г., които царството е “допуснало” да бъдат не просто изпратени, а направо захвърлени на сигурна смърт в концентрационните лагери.
А какво се случва с тези 11 343 евреи, които са на окупираните (“обединените”) територии? По специално приетите закони на царството, на тези евреи не е било дадено българско поданство. На всички други хора, живеещи в тези земи, такова гражданство е дадено, но на евреите – не!

Но нима депортацията (“изпращането“??) на 11 343 евреи е по-малко престъпление, защото те не са “български”? Разбира се, че не! Депортацията на мирно население е и военно престъпление, и престъпление срещу човечеството – и няма никакво значение дали депортираните са граждани или поданици на страната, осъществяваща депортацията или са граждани на друга страна, или са без гражданство. Достатъчното условие е те да са мирни граждани. Каквито са всички евреи на територията и на “стара” България, и на “присъединените” земи!

Затова, преди днешната държава да изправи (високомерно и надменно?) високо челото си, е добре да сведе глава пред паметта на онези 11 343 души, които царство България е депортирало, чието имущество е отнето, за чието убийство е заплатило (250 райхсмарки за възрастен, 125 – за деца, а бебетата са били “обработени” от нацистите в Треблинка безплатно!).

Благодарността не бива да се изисква, доброто дело не бива да се натяква

Екзарх Стефан (вляво), екзарх Кирил (вдясно)

Истината не бива да се замита под килима, върху който да се поставя доброто дело, заради което днес някои политици да вдигат “гордо” “чело” като забравят, че хората, реално участвали в спирането на депортацията – Димитър Пешев, екзарх Стефан, екзарх Кирил и др. след 9-и септември бяха затворени, заточени и оставени на терора на болшевишкия сталински режим, наложен в България от СССР. Тези политици трябва да не забравят, че оцелелите евреи, в огромната си част предпочетоха да напуснат България и да отидат в Израел, защото виждаха, че комунистическа България не е по-различна от лагерите, в които бяха затворени и които някой хора днес се опитват да представят за “специален план” за “спасяването им”.

Скромността краси човека, казват старите хора, а горделивостта е качество, което не е донесло никому нищо добро.

Държавата трябва да бъде по-скромна в желанието си да се самоизтъкне, особено за действия, за които нито тя, нито днешните ѝ граждани имат каквато и да е заслуга.

Доброто сторено дело ще бъде винаги в паметта на оцелелите български евреи (защото, както е добре известно, от депортираните почти никой не е останал жив!) и не е нужно да се натяква непрекъснато на наследниците им и да се иска те да изразяват благодарността си винаги и по всяко време.

Ако България казва истината по всяко време, ако тази истина бива изричана от всеки държавен глава и министър – така, както правят националния координатор за борба с антисемитизма Георг Георгиев или външният министър Екатерина Захариева, тогава и светът, и Израел, и всички оцелели и техните наследници ще гледат към държавата с уважение, а не със смесени чувства: защото само една силна държава е в състояние да признае и доброто, и лошото в своята история.

This entry was posted in Евреи в България, история, на български, общество and tagged , . Bookmark the permalink.

4 Responses to Благодарност не се иска, добро дело не се натяква

  1. Peter Dimitrov says:

    Тоест, авторът обвинява (кого по-конкретно?) , в това че не е спасил/спасили евреите извън територията на Царство България. Понеже нито Македония, нито Беломорска Тракия не са били в България, нека припомним. Вижда ми се ако не заблуждаващо, то поне недалновидно, сякаш се мери с аршина на днешните либерални ценности свирепостта на Хитлер, който не бил дал човешки права на евреите си… Благодарение например на Закона за Защита на Нацията и останалите (унизителни, наистина) административни мерки, Цар Борис III извинява неподчинението си спрямо Хитлер и неизбиването на евреите на територията на България, днешна или предишна. Това, че е имало перспектива Беломорска Тракия и Македония да се присъединят към България след войната не значи нищо, в реалността те са били територии под немска власт и българска администрация, защо авторът премълчава за немците, назначени да наблюдават българските управници в новоокупираните територии? И нима не е по-добре административни мерки и хитруване на Цар Борис (включая труд по железопътната мрежа от евреи) , от колкото схвсем физически мерки и депортация? Каква е тази мода историческите факти да се преиначават, човек да не се изкуши да съзре чужда пропаганда в тези координирани мнения… Съмнявам се авторът да не знае фактите и да не може да разсъди далновидно, затова подозирам такова нещо…

    • T.e. читателят Петър Димитров обвинява автора в нещо, което не е написал. Интересно, интересно. Бихте ли припомнил, г-н Димитров, къде видяхте обвинения от мен към когото и да е за нещо, което не е свършил? Напротив, има само и единствено искане днешните политици да казват цялата истина, а не само половината. Вие имате нещо против това ли? Искате да се казва (и натяква непрекъснато) колко са били добри тогавашните управляващи? Нищо, че преди да станат “добри”, са депортирали мирно население. Нищо, че преди да станат “добри”, са обявили война на САЩ и Великобритания (не символична, а истинска, довела до бомбардировки и жертви сред българите). Нищо, че преди да станат “добри” са вкарали царството в нацисткия пакт. И нищо, че са окупирали части от други държави и са нарекли царя “обединител”?
      В реалност, казвате, земите били “под немска власт”? Е, как тогава, като са под “немска” (вероятно имате предвид германска?) власт, на родените в тези земи са издавани български актове за раждане, а не германски? И защо премълчавате не някакви си назначени германци, които да наблюдават българските управници, а последните, които – както сам казвате – управляват териториите? Които са част от царството, получават бюджет от българския бюджет и т.н., и т.н.?
      От аргументите Ви се вижда, че не сте си направил труда да прочетете посочените от мен книги. Сторете го, пък сетне елате тук да си говорим, защото иначе няма да се получи добър разговор.

      • Ангел says:

        Вени, не си по-далече от Венко, който не се знаеше какъв е по националност и си сменяше националността според от къде духа вятъра, но си беше откровен сталинист! Ако толкова лошите според вас български управници се бяха противопоставили на Хотлер, къде щяха да бъдат сега българските евреи – дали щяха да са живи и здрави техните наследници или изобщо нямаше да има наследници, а само спомен?

        • veni says:

          Аксиома на Вени в Интернет: Личностните нападки издават липса на аргументи. Когато някой напада опонента си, това е знак, че е ядосан, че няма възможност да докаже правотата си, но и показва неразбиране, че с такива нападки издава слабата си позиция.

Leave a Reply to veni Cancel reply

Your email address will not be published.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.