На 6-и септември 2019 г. редица медии* публикуваха призив под заглавие “Днес е денят“. В него те казват:
Днес е денят, в който българските медии решават, че трябва да поставят границата.
Работата ни, честта ни, етиката и правилата ни нямат нищо общо с опита да бъде дискредитиран един от участниците в кампанията за кмет на София по несъвместим с професията ни начин. Това не е журналистика. И ние категорично се противопоставяме на опитите да се нарича така.
Още по-категорично възразяваме срещу онези партии и отделни политици, които легитимират подобни „медии“ като им дават интервюта, канят техни представители на събитията си, плащат им за рекламни и PR кампании по време на избори.
Днес е денят, в който ние, българските медии, искаме от вас, българските политици, да прекратите това. Ако вашата работа, чест, етика и правила нямат нищо общо със случилото се, разбира се. Всяка друга реакция е фалшива.
Днес е денят. Нека заедно да поставим границата!
Разбира се, всеки нормално мислещ гражданин би се подписал под подобен призив. Аз също – при това без да имам медия или да работя като журналист, а като човек, който се опитва да спазва елементарните норми на журналистическата етика в публикациите си в Интернет, пък дори и от (добро, надявам се) възпитание, ако щете.
Но не мога да не допълня тази декларация с някои свои наблюдения, свързани с поведението на медиите, ако не всички, то голяма част от тях.
Преди да ги споделя с вас, уточнявам, че има медии и “медии” (в кавички).
Медиите са ясни – те спазват изискванията на журналистиката: проверяват източниците, стремят се да не допускат грешки; ако допуснат някаква грешка, се извиняват и опитват да поправят последиците от нея.
“Медиите” нямат такива грижи. Те публикуват “сензации”, “шокиращи” съобщения, лъжат целенасочено и категорично отказват да се извинят.
В този ред на мисли, без да съм правил анализ на всички статии, публикувани от медиите, подписали призива, мога да направя обосновано предположение, че някои от тях през годините са пускали дезинформация, лъжи, инсинуации, манипулации и фалшификации (всеки от читателите може да даде примери; аз самият се сещам за някои, но понеже това не е тема на статията ми, няма да се спирам на тях), а някои дори са се извинявали за подобни материали.
Човешко е да се греши, но не е нормално грешките да не бъдат коригирани.
Има статии в някои от тези медии, когато са оправяли грешни материали години, след като са ги публикували.
Някои (много?) от подписалите призива, препечатват “сензации” от съмнителни източници или от сайтове, които не спазват нормите на журналистическата етика.
Когато днес тези медии казват “А”, редно е не само да кажат “Б”, но и да предприемат необходимите действия, щото да не ползват повече за източници “издания” и сайтове, публикуващи лъжи. Не може… Не бива с едната ръка да се подписват призиви за почтеност в журналистиката, а с другата да се махва лековато и да се подминават не по-малко важни нарушения на журналистическата етика, че и на морала дори. Вярно е, че има сайтове, които не публикуват лъжи нонстоп, но ако сериозните медии искат да им повярваме, че днес е денят, тогава трябва да престанат да цитират сайтове и “издания”, които публикуват лъжи и отказват да ги коригират или да се извинят на засегнатите лица. Отново – мога да дам примери, но не това е темата на статията ми.
Защото днес медиите, а и много обществени фигури, реагираха срещу конкретна, вулгарна и цинична публикация, но утре ще цитират някое от онези псевдоиздания, за да посочат някоя поредна сензация. Това е поведение, което не всеки ще може да разпознае (все пак читателите не могат да знаят какви са източниците, цитирани от медиите, нали?), но неколцината останали експерти и специалисти по медии в страната знаят кога една статия е писана със спазване на правилата на журналистиката и кога тя е дело на търсещи евтината и масова сензация пасквилописачи.
Затова в деня на Съединението на България и ден, в който някои от медиите най-накрая се събудиха, аз се присъединявам към тяхната декларация и на свой ред ги призовавам да използват мрачния повод, за да постигнат нещо повече от обикновен призив – нещо, от което ползата ще е за всички читатели, зрители и радиослушатели:
Медиите, подписали декларацията, трябва да се издигнат над нивото на псевдожурналистиката и да положат основите на нов договор с гражданите, който да елиминира от публичното пространство източниците на дезинформация, лъжи и клевети. Не само сега, в рамките на предизборната кампания, нито пък само по отношение на политиците, а винаги, по отношение на всеки един гражданин – известен или не.
Така че денят наистина е днес (според декларацията), но всъщност той беше вчера, че и онзи ден, че и преди десетилетия дори.
Дали именно 6-и септември 2019 г. ще стане Денят с главно “д” – това зависи от медиите. От всички медии, които искат да не се превърнат в “медии”.
Междувременно, независимо от съобщението на подписалите декларацията, че се очаква на 9-и септември да се чуе позицията на обществените медии, тя стана известна още на 7-ми. И, уви, тази позиция не казва нищо – факт, който сам по себе си говори повече, отколкото ако БНР, БНТ и Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (в която влизат бТВ и Нова телевизия) бяха замълчали.
______
* – Bulgaria ON AIR, Дарик, „24 часа“, Dir.bg, Дневник, ТВ Европа, Епицентър, „Капитал“, Клуб Z, Коректно, Медиапул, OFFNews, Площад Славейков, “Редута”, „Сега“, Фактор, Фокус, Фрогнюз (БНТ, БНР, bTV и Нова тв очакват в понеделник /9-и септември – б.м., ВМ/ решения на управителните си органи дали ще се присъединят). Към тях се присъедини и сайтът “Маргиналия“.