“Eзик на омразата”, “език на враждата”, “език на ненавистта” или нещо друго?

Снимка от Луков марш – типичен пример за пропаганда на езика на враждата. Източник: интернет

Попаднах на една статия в е-Вестник със заглавие “Шега с „простия българин” може, с ром или бежанец – не” и това ми напомни, че съм виждал и други подобни заглавия, а и често чувам изказвания в този дух. Изглежда, че има някои хора, които не разбират защо може да се шегуваме с простия българин, но не и с простия ром или с простия бежанец. В статията в “е-Вестник” са смесени няколко теми, които се нуждаят от коментар, но и от подтекст, за да бъдат разбрани добре. Или в някои случаи – да бъдат изобщо разбрани.
Скоба: Писал съм и съм говорил през годините за омразата, а през 2013 г. в едно интервю с Мариела Балева споделих, че “с омраза нищо хубаво не може да се постигне“. Затварям скобата.

Първата тема е свързана с езика на омразата (от англ. hate speech). В българския език е прието да се използва именно термина “език на омразата”, но може би трябва да помислим за друг, който предава по-добре същността на проблема?

Според тълковния речник омраза е чувство на силна вражда; ненавист. Синоними: ненавист, злоба, вражда, враждебност, жлъч, жлъчност, злост, отвращение, антипатия, гняв, завист, зложелателство, мъст.
За вражда речникът дава следното определение: Отношения и/или действия, изпълнени с омраза, неприязън, ненавист. “Той е в постоянна вражда със съседите си.” Синоними: омраза, злоба, ненавист, неприязън, неприязненост, недоброжелателство, зложелателство, враждебност, завист, озлобление, антипатия.

Пускам ги тук, за да са може повече хора да помислим върху това дали е нужно и/или важно да се използва друга дума вместо “омраза” в словосъчетанието “език на омразата”.

Втората тема е свързана с неразбирането (в по-добрия случай), нежеланието (в по-лошия) или невъзможността (в най-лошия) на нашенеца да разбере кога едно изказване е расистко. Има и други причини, свързани с расистките изказвания, но се спирам само на тези три (поне за тази кратка статия, но вероятно ще пиша още за тях).
Защо степенувам случаите ли? Не мисля, че тази “класация” е най-точната или дори точна, но мисля, че можем да разгледаме трите случая, за да ги разберем по-добре. С по-добрия случай – неразбиране – даваме възможност на нашенеца, който се е държал просташки, расистки или вулгарно, да излезе от ситуацията с почесване по главата и цъкане с език: “Да прощаваш, ама не съм знаел…”
В по-лошия случай нашенецът няма желание да научи защо думите му попадат в определението на “ненавистна реч” или реч на омразата – той знае по-добре от някакви си там “либерали” кое е правилното.
А в най-лошия случай той не е в състояние да преодолее предразсъдъците си, семейното и общественото му “възпитание” избиват на бял свят, а и той не се опитва кой знае колко много да ги прикрие, дори напротив – избутва ги напред, като бай Ганьо в банята, който крещи, при това горделиво: “Булгар! Булгар!”

Някои хора твърдят, че последният случай е всъщност не толкова лош: по-добре е човек да знае кога има срещу себе си расист, отколкото да не го знае.

Статията в “е-Вестник”, станала повод за моя текст, е изпълнена с въпроси, които трябва да докажат на читателя, че българите са онеправдани, че на тях им е забранено да се шегуват с чужди култури и религии, пък на чуждите им е позволено да се майтапят с християнството или с българите и българщината. Въпросите са нелепи, защото всъщност няма примери, а има обобщения, базирани на чувства, а не на факти.

В някои случаи, когато човек използва враждебна реч, той не си дава сметка, че думите му са обидни. Ето какво определение дава Уикипедия:

Враждебна реч е онази, която е насочена срещу човек или група хора въз основата раса, религия, етнически произход, национален произход, пол, инвалидност, сексуална ориентация или полова идентичност (джендър – б.м., В.М.).

Дянко Марков в ЕП. Източник: блог на Лъчезар Тошев.

Що е антисемитизъм се вижда в работното определение на Международния алианс за възпоминание на Холкоста – организация, в която Република България е пълноправен член:

Антисемитизмът е определено възприемане на евреите, което може да бъде изразено като омраза към тях. Риторичните и физически прояви на антисемитизма са насочени към личности с еврейски или нееврейски произход и/или тяхната собственост, към институциите на еврейската общност и към религиозни учреждения.

В България един от най-известните примери за антисемитизъм е изказването на бившия народен представител (на снимката) и бивш легионер Дянко Марков, обявил – от трибуната на Народното събрание!, – че евреите от Тракия и Македония били “враждебно население”, а наскоро бе цитиран и как е описвал депортацията им през 1943 г. като извършена в сравнително човешки условия.

***

Трябва да има много по-сериозни образователни програми и непрекъснати кампании сред гражданите и особено сред младите хора, за да се стигне до промяна в съзнанието – както в разбирането за това как враждебното слово влияе върху отделния човек, така и в разбиране, че това опасно явление има висока степен на обществена опасност.
Без такива програми и кампании, ще сме свидетели на все повече и повече статии като обсъжданата по-горе, на все по-нагли маршове с факли в центъра на София, на все по-голямо пренаписване на историята на България с цел тя да бъде изчистена от антидемократичното и антихуманно поведение на управляващите страната след 19-и май 1934 г., та чак до края на комунистическото управление 55 години по-късно.

А какъв термин ще използваме, за да определим едно изказване като език на омразата, враждебен или изразяващ ненавист – това е важно, но не съм убеден (все още), че е най-важното.

Нима не е най-важното да има по-малко или дори да няма изобщо враждебност, ненавист, злоба, враждебност, жлъч, жлъчност, злост, отвращение, антипатия, гняв, завист, зложелателство и желание за мъст?

Темата за борбата с враждебното слово е много обширна и по нея трябва да се пише и говори много.
Много повече.

Ще се опитам да събера и обобщя казаното по темата (не само от мен) в следващите месеци, за да е на едно място и да може да се правят справки за случаи, реакции, аргументи и факти.

This entry was posted in Евреи в България, на български, общество and tagged , . Bookmark the permalink.

3 Responses to “Eзик на омразата”, “език на враждата”, “език на ненавистта” или нещо друго?

  1. Само да не банализираме и “език на омразата”. Лично аз ненавиждам клишетата, защото те убиват раждащата мисловност. Иначе текстът е ок, подкрепям те, Вени!

  2. БялЕвропеец says:

    Какво точно каза с тази статия никой не разбра (даже и ти). Изобщо не разбрахме какъв е проблемът с материала на е-вестник (който също е препратка от топновини.бг). Кое не било вярно и обобщено? Съвсем ясни примери са дадени с Тръмп и Хилъри, с християнство и мюсулманство, с българи и други етнически групи. Какво точно не разбра или не се правиш, че не разбираш?

Leave a Reply to Veni Markovski | Вени Марковски Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.