Съжалявам за ко??марното заглавие, но изглежда, че колегата Константин Пенчев, председател на Върховния (който мнозина наричат “вис??”) административен съд е станал махленска клюкарка.
Новинар цитира негово изказване по Нова телевизия:
Бизнесмени и политици имат свои хора в съдебната система. Те ги “отглеждат” и помагат за развитие в кариерата. Това заяви по Нова телевизия ??ефът на Върховния административен съд (ВАС) Константин Пенчев вчера.
Той допълни, че съответните избраници се отблагодаряват на покровителите си като ре??ават техни проблеми със съдебната власт. Тези хора са разпознаваеми, имам дори определени съмнения, но нямам доказателства, каза още Пенчев. – Не е моя работа да преследвам корумпираните съдии, категоричен обаче бе??е председателят на ВАС. ??ма си служби, които трябва да следят и залавят нару??ителите на законността. Подкупните съдии са хора, известни в обществото, защото те са търговци – не е трудно да се установят кои са. Всички ги знаят, но службите си траят. Моето възмущение е по-скоро от народни представители, които си позволяват да оказват натиск на председателя на ВАС по конкретни дела от трибуните на парламента, допълни Пенчев. Такива имало в БСП и “Атака”…
С няколко думи, проблемите пред г-н Пенчев са следните:
– той не би трябвало да е махленска клюкарка и следователно би трябвало вече да е информирал службите за своите знания (противното е престъпление);
– неясно е възмущението му от народните представители – те са в правото си да настояват за прозрачна административна система, вкл. и в правосъдната й част. Ако се оплаква, че те не плащат пари на съдиите от ВАС, това е друга тема;
– твърдението му, че най-опасна е корупцията на местно ниво. Достатъчно е да се видят ре??енията на подопечния му ВАС, според които гражданите… нямат правен интерес да се борят срещу незаконните административни актове!
?? аз не говоря от обща култура, а от личен опит при работата си с ВАС. Да, уважаеми читатели, горното не е парадокс, а факт. Върховният административен съд в поредица свои ре??ения го твърди, черно на бяло, като не се съобразява с тълк. ре??ение 21 / 1995 г. на Конституционния съд.
Чл.120. (1) Съдилищата осъществяват контрол за законност на актове и действия на административните органи.
(2) Гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените закони.
А КС казва:
Съгласно чл. 120, ал. 2 от Конституцията гражданите и юридическите лица могат да обжалват пред съдилищата всички административни актове, включително вътре??нослужебните, щом тези актове нару??ават или застра??ават техни права или законни интереси и не са изключени изрично със закон от съдебно обжалване.
Ето изцяло цитирано ре??ението на ВАС, с което бе дадена “зелена светлина” на една от най-големите далавери в историята на приватизацията в България: покупко-продажбата на БТК (получерния ??рифт по-долу е от мен, а не от протокола). Ще се убедите сами, че то противоречи на текста на Тълкувателното ре??ение на КС, което се… цитира в пледоариите!? Как е възможно ли? Знам ли – питайте ВАС.
ВЕН?? МАРКОВСК??: Да се даде ход на делото.
ЮРК.БЕЛ??ЧОВСКА:Да не се дава ход на делото. Жалбата е недопустима.
АДВ.ТОДОРОВ: Да не се дава ход на делото и да го прекратите, като оставите жалбата на жалбоподателят “??нтернет Общество-България” без разглеждане, тъй като е подадена при липса на правен интресе. Жалбата е недопустима. Съгласно параграф 1 от Наредбата се казва изрично, че участник в приватизационната процедура трябва да отговаря на две условия: 1. Да изрази желание за участие в процедурата и на второ място да отговаря на изискванията на закупуване на информационния меморандум, посочен в конкурсната документация в случая, че има такава. Жалбоподателя ??нтернет-Общество България няма качеството на участник в приватизационната процедура и няма право да участва в производството.
ПРОКУРОРЪТ:Считам, че ход на делото следва да се даде. Жалбата има за предмет административен акт, а именно ре??ение №2122-П/23.10.2002 г. на Агенцията за приватизация в което се определя “Вива Венчърс Холдинг”ООД Виена, Австрия за участник спечелил конкурса за закупуване на акции на 65% от “Българска телекомуникационна компания” ЕАД гр.София. С оглед генералния принцип за обжалваемост на административни актове залегнал в чл.120, ал.2 от Конституцията на Република България критериите везирани в тълкувателно ре??ение №21 от 26.10.1995 г. по Конституционно дело №18 от същата година на Конституционния съд на Република България изключителната степен на значимост на обществените отно??ения предмет на регулиране в процесния административен акт, което би могло да обоснове в конкретния случай правен интерес и при застра??еност, а не само при пряко и непосредствено засягане на конкретни права и интереси.
ЮРК.БЕЛ??ЧОВСКА:Съгласно чл.120 ал.2 от Конституцията и чл.2 от ЗАП, жалбата е срещу индивидуален административен акт. Жалби срещу такива актове могат да подават само заинтересовани лица. Жалбоподателят няма качеството на заинтересовано лице и това прави жалбата му недопупистима. С ре??ение №2027-П от 04.04. 2002 год. Агенцията за приватизация е определила продажбата на пакет акции от капитала на “Българска телекомуникационна компания” ЕАД гр.София да се извър??и чрез публично оповестен конкурс. Съгласно т.2 на цитираното ре??ение всички заинтересовани страни имат възможност да закупят документацията, съдържа информационен меморандум. Лицата, които са закупили документите са само трима кандидати, а това са “Вива Венчърс Холдинг ООД Виена-Австрия,Консорциум между Коч Билги Грубу ??летисим Ве Текноложи Хизметлери А.С. Турция и Тюрк Телекомуникасион А.С. Турция, Ей Ай Джи – Сет Кепитъл Менанджмен, Вар??ава , Пол??а. Агенцията за приватизация е допуснала и тримата кандидати. Окончателни оферти са подадени само от двама кандидати – Консорциума и “Вива Венчърс Холдинг” ООД Виена.Австрия. Офертите са разгледани от Агенцията за приватизация и от конкурсаната комисия. Съгласно чл.8 ал.1 от Наредбата за конкурсите, кандидати са само закупилите конкурсна документация.
АДВ.ТОДОРОВ: Цитираното ре??ение на Конституционния съд изрично се казва че трябва да е налице личен и пряк интерес. ??ма тълкувателно ре??ение №1 от 08.06.2001 г. на Общото събрание на ВАС, в което съвсем ясно се казва, че участниците в производството могат да бъдат само потенциалните адресати на индивидуални административни актове, които могат да бъдат ограничен кръг.
По допустимостта на жалбата съдът се оттегля на съвещание и ще се произнесе в 12.30 часа.
ВЪРХОВН??ЯТ АДМ??Н??СТРАТ??ВЕН СЪД след съвещание по направеното от ответника – Агенция за приватизация и заинтересованата страна – “Вива Венчърс Холдинг” ООД Виена, Австрия възражение за недопустимост на жалбата съобрази следното:
Възражението е основателно. Предмет на жалбата подадена от “??нтренет общество-България, е ре??ение №2122-П от 23.10.2002 г. на Агенцията за приватизация, с което е определен участника, спечелил конкурс за продажба на пакет акции от капитала на “Българска телекомуникационна компания” ЕАД гр.София.
Съгласно чл.120 ал.2 от Конституцията на Република България гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон.
Следователно обжалваемостта на административните актове се препоставя от наличие на правен интерес на жалбоподателя и от отсъствие на забрана за обжалване.
Безспорно е, че в случая ре??ението на Агенцията за приватизация е административен акт, както и че няма предвидена в закон забрана за обжалването на такива актове.
Жалбоподателят обаче не е засегнат или застра??ен от този акт – лично, пряко и непосредствено. Той не е участник в приватизационната процедура, за да разполага с право на жалба при неблагоприятен за него административен акт. Лице, което не е било страна в производството по издаването на административния акт не може да бъде страна в производство по съдебното му обжалване. По смисъла на чл.120 ал.2 от Конституцията засягането винаги се изразява в обективно нару??аване на субективно право или законо признат интерес. За да е допустима съдебното обжалване на административен акт не е достатъчно да съществува някакво засягане на някакъв интерес. Актът трябва да засяга или да застра??ава обективно съществуващ, признат и защитен от закона интерес или субективно право. Без правно значение е преценката на жалбоподателя, че е засегнат от атакувания акт. Релевантно е действителното наличие или липса в неговата правна сфера на субективно право и правен интерес. Обжалваното ре??ение засяга само лицата, които са носители на материално правни последици и в чиято правна сфера директно са настъпили промени. Това са участниците в приватизационната процедура. Доводите за нару??ени обществени интереси каквито се съдържат в жалбата необосновават право на жалба. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. При липсата му жалбата е процесуално недопустима и не подлежи на разглеждане, а образуваното производство следва да се прек.рати.
По изложените съображения и на основание чл.20 ал.1 т.3 ЗВАС, ВАС – 4-то отделениеО П Р Е Д Е Л ??:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на ??нтернет Общество-България срещу ре??ение №2122-П от 23.10.2002 г. на Агенцията за приватизация.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №10057/2002 г. по описа на Върховнияадминистративен съд.
Г-н Пенчев би трябвало преди да гледа в паничката на другите съдии, да направи една ревизия на ре??енията на ВАС и да види кой как си е вър??ил работата. Пък сетне да публикува статистиката и хората да знаят кой как е седял и кой как е съдил. ?? да разберем защо ВАС преценява кога гражданите на Републиката имат правен интерес и кога – не.
Г-н Марковски, не бързайте да критикувате нещо, което не разбирате, особено правни институти. За да разберете какво е това правен интерес, допитайте се до акад. Петко Стайнов, Административно правосъдие, С., 1994 (1936), с. 555-565. ?? ако се позовавате на практика на КС, позовавайте се на актуалната –
Ре??ение № 5 от 17 април 2007 г. по к. д. № 11 от 2006 г. на КС (докладчик съдията Евг. Танчев) – която е точно обратната на предходната (неправилна) практика.
Ето един цитат от академик Стайнов:
“Законодателят не е считал, че ще е сериозно отнасяне с правосъдието да се допуща кой и да е (да обжалва) и да се заставя по този начин един върховен съд да се сезира и да отговаря на всеки, който без всякакъв ДОКАЗАН ??НТЕРЕС да се явява КАТО Р??ЦАР, ДОН К??ХОТ, АДВОКАТ БЕЗ КЛ??ЕНТЕЛА ??Л?? ДЕМАГОГ, ЗА ДА ??ЗТЪКВА В ??МЕТО НА НЯКАКВА “ПРАВА КАУЗА” незаконосъобразността и да иска отмяната на издадени някъде по страната адм. актове, които хората, до които се отнасят, не са счели за нужно да обжалва.”
Това, което Петко Стайнов е пропуснал, е много важно. Той говори за граждани, които са се организирали в общество, което е създало държава, в която законите се спазват. А у нас хората, до които се отнасят издадените актове, в много случаи:
а) се страхуват
б) знаят, че няма смисъл
да обжалват тези актове. ?? порочният кръг се затваря. ?? именно затова Конституцията е провъзгласила защита на “правата”, а не на “правните интереси”. Правен интерес е мъгливо понятие, което – вижда се от практиката на ВАС – се използва в едни случаи по един начин, а в други – по друг.
Да не говорим за натиска, който се осъществява от страна не на адвокати и страни, а от колеги – съдии, било то върховни, било от някой окръжен съд, след което следва ре??аване на делото не според доказателствата, а според “вътре??ното убеждение”, също мъгляв израз, позволяващ пълно беззаконие.
По конкретния казус – как ще убедите съмняващите се, че ре??ението на ВАС е поради липса на правен интерес, след като 3 милиона българи са клиенти на БТК и очевидно приватизацията на дружеството ще??е да им се отрази?
Половината неща, които прочетох в горното, са пълни глупости.
Чл. 117, ал. 1 КРБ говори за “правата и законните интереси”. За разграничението вж. К. Лазаров, К. Лазаров, Въпроси на съдебното обжалване по Закона за административното производство, С., 1975 г., с. 51-54, или цитираното по-горе съчинение на акад. П. Стайнов. Това е съвсем определено понятие на материалното адм. право, на което съответства понятието (пряк и личен) правен интерес в процесуалното право, също съвсем определено понятие.
Хората се страхували, брей! Какво откритие. Май само вие в “Отворено общество” сте безстра??ни борци за правда и свобода. Законът и КРБ са предвидили коректив на правилото, че само заинтересуваните имат право да обжалват административните актове – това са протестите на прокуратурата. Никой друг държавен орган или частно лице не може да се явява да брани обществения или чуждия личен интерес.
Практиката на ВАС наистина е противоречива по доста правни въпроси. Но това се дължи да обективни причини. Може ли 3ма съдии (или 5ма) да представляват адекватно схващанията на 70 или 80, колкото в момента са съдиите във ВАС? Естествено, че не. Даже и при най-добросъвестно желание за изграждане на стабилна и непротиворечива практика това е невъзможно при сега??ното устройство на ВАС. Причината за непрекъснато нарастващия брой съдии е непрекъснато нарастващият брой дела, който се дължи на законодателното угаждане на вкоренения у на??енеца навик да мисли, че трябва да се обжалва “до дупка” и че неговият проблем е достатъчно важен, че да занимава върховния съд.
По конкретния казус, изложените от вас доводи сочат на точно обратния извод – точно защото “засегнати” са 3 мил. българи, огромна част от народа, никой не е засегнат ??НД??В??ДУАЛНО. Касае се или за засягане на общ интерес, който “Отворено общество” никой никога не е оправомощавал да брани, или въобще за никакво засягане, той като никой кредитор не може да блокира смяната на собствеността на длъжника му юдирическо лица, макар че законък е уредил способи за защита на интересите му.
Ех, колко мъка има по света…
Вярно е – прокуратурата може да протестира, но пак от опита да попитам: в колко случаи прокуратурата, която е “длъжна да следи служебно” за издадените административни актове, е успяла да го свър??и навреме? ??ли оправданието ще е, че законите са читави, но прокуратурата – кофти? Нали и едните, и другите са все от българи съставени? А дали са засегнати индивидуално хората, то практиката показа с това, че народът масово се отказва от телефоните и ??нтернет-“услугите” на БТК. Да не говорим за това, че независимо от съдебното ре??ение фактите са си факти – “Вива венчърс” не бе регистрирана като юридическо лице към момента на подаване на документите и следователно нару??ението си е нару??ение. Това, че има впоследствие и престъпления, за които никой не търси отговорност у АП, това е друга тема. А пък съвсем странична тема е, че вие сте невъзпитан.
Хубавото е друго – че всеки у нас има право на мнение, а аз пък съм готов да направя всичко, за да можете вие да изказвате мнението си, колкото и неправилно да е то, при това подплатено с цитати от мастити учени, които са прави в наблюденията и желанията си, но не са прави в изводите. А изводът е, че да: страхуват се хората, съдебната система не работи и е податлива на натиск.
Що се отнася до сезирането на съдилищата… може би е добре да се види как е в други страни, където хем има уважение към правото, хем има общество. ?? право на всеки да сезира – било Върховния съд, било Конституционния.
Няма да коментирам съществото на делото (дали и кога е трябвало “Вива Венчърс” да се регистрира като ЮЛ), защото не са ми известни фактите, нито пък ме интересуват. Коментирах въпроса за правния интерес, тъй като вие критикувахте, неоснователно според мен, ВАС за становището му по въпроса.
Също така намеквахте, което особено ме възмути, как видите ли било председателят на съда, било обществото (NGOтата) трябвало да направят “ревизия” на ре??енията на съдебните ре??ения
А, това е странно – ревизия – в смисъл на отмяна/промяна на съдебните ре??ения не съм искал. Виж, ревизия в смисъла на проверка, преглед на работата на учреждение или на отделно лице с цел да се установи законосъобразността, правилността на действията им – това да!
Такава ревизия трябва да се направи, за да се види защо са били постановявани съответни ре??ения – имало ли е натиск от страна на политици, ходатайствали ли са колеги съдии и т.н. Но тази ревизия няма да отмени ре??енията, разбира се.
По въпроса за правния интерес ще се съглася с вас, че не сме съгласни и си оставаме на различни позиции. За мен Конституцията е над законите, а тя е изрична по отно??ение на правото и никъде не говори за “правен интерес”. Това с “правния интерес” е измислица на съдиите, за да не се налага да ре??ават казуси, в които има сериозни “други интереси” – което се вижда и от делото за БТК, но и от редица други дела.
и че изразът “вътре??но убеждение” бил параван да не се съди по доказателствата, сиреч, че има някаква вън??на всезнаеща, всеобективна, безкористна сила, която във всеки момент трябва да бъде коректив на върховните съдии при работата им да упражняват “ВЪРХОВЕН съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на закона”. Такава сила няма. Това становище съотвествта на понятието “телефонно правосъдие”, при тоталитарните режими. Дали става дума за партиен функционер, председател на съд или NGO, резултатът е един и същ – съд, който съди по чеждо мнение. Погре??но е да се мисли, че само идеите с ло??и намерения имат ло??и последици. ??деите не трябва да се съдят по намеренията, а по последиците. Натискът върху съдебната система е нещо ло??о не само когато идва от правителството и мутрите, но и от NGOта.
За правото на мнение съм 100% съгласен.
Колкото до сезирането на съдилищата в другите страни, вижте доктрината на Върховния съд на САЩ по въпроса за standing, standing to sue, environmental standing, organizational standing, redressability и пр.
Едно от предимствата на американската доктрина (не само на Върховния съд на САЩ, но и на други ам. съдилища) е, че тя разглежда въпроса за (прекия и личен) правен интерес в контекста на разделението на властите. Не всеки въпрос, който възниква по приложението на законите и не всеки субект, който има някакво мнение или оплакване относно твърдяно нару??ение на закона, може да сезира съда, защото това би било противоконституционно въвличане на съда в сферата на действие на политическите власти (законодателната и изпълнителната) или в фипотетични, отвлечени или твърде общи спорове. Разбира се, и там, и тук разни NGOта са съумели да смекчат това разбиране в свой интерес и в ущърб на правото, чрез разни ??ироки изключения. Например доктрината за organizational standing (САЩ) или преди??ната и вече отречена доктрина, че видите ли, всеки щом бил на таз земя българска някакси имал интерес да обжалва подзаконовите нормативни актове.
Не виждам как съм невъзпитан. Вярно, поувлякох се, и нарекох някои от мненията ви глупави, но с това не искам да кажа, че вие сте глупав. От лични наблудения знам, че когато един човек напи??е една глупост, това обикновено не се дължи на нисък интелект, а просто на незнание. Никой не се е родил научен и никой не може да знае всичко.
Силата се състои в това съдът да не произнася ре??ения, воден от мотиви, които остават скрити за гражданското общество. Разбира се, може да се опонира, че в България няма гражданско общество, така че няма от кого да се крият мотивите, но пък затова има ре??ения, които влизат в аналите на историята с несправедливостта на съда. Забележете, никой няма да каже “съдията Х. е корумпиран”, а “Съдът е корумпиран”. ?? обратното, казва се, “съдията У. е неподкупен”, а не “Съдът е неподкупен”. Докато има такива объркани понятия у нас, дотогава ще има и спорове по конкретни дела. Аз имам поне три случая на вме??ателство в работата на ВАС и няколко абсурдни ре??ения на СГС, които ми стигат, за да приема, че е налице трайна тенденция да се злоупотребява с правото. А това, че гражданите позволяват на подобен съд да съществува е проблем отново на несъществуващото гражданско общество. Парадоксът у нас е, че граждани има, а гражданско общество – не. ??ма??е опити да се създаде преди време, но пропаднаха безславно.
Дне??ната разруха в страната се дължи както на липсата на гражданско общество, така и на корумпираността на съда.