Евтина руска пропаганда срещу България и Европейския съюз

Ето как работи пропагандата срещу Европейския съюз. Само ден след речта на Доналд Туск в София, в българския Фейсбук се разпространява масово една лъжа, създадена в Русия. Ето я – такава, каквато се вижда на стената на Яна Митева:

Публикацията на стената на Яна Митева във Фейсбук

Истината, разбира се, е далеч от цитираното от г-жа Митева, но е интересно да се види как троловете смесват фактите с лъжата, за да се разбере по-добре защо опасността от фалшивите новини и дезинформацията е толкова голяма.

1. За снимката
Тя може да се намери в Уикимедия и действително е от германските архиви. Важното е да се знае, че това е снимка от септември 1939 г., а описанието ѝ е: “Полша, септември 1939  г., близо до Устроние/Опатовице; пътен транспорт на арестувани евреи под надзора на полицията и SD. Четирима души в униформи на SD са в кабриолет, отляво надясно: обершарфюрер (сержант), ротенфюрер (ефрейтор), унтерщурмфюрер (старши лейтенант), обешарфюрер (сержант).

С други думи, човекът в кръгчето, за който се твърди, че е дядото на Туск, е ефрейтор от германската армия, но няма как да е дядото на Туск, което става ясно от описаното в следващата точка:

2. Да видим какво е правил Юзеф Туск по това време, според страницата му в Уикипедия (проверена и с източниците – полски издания, посочени в нея!)

“На 1-ви септември 1939 г., когато Германия нахлува в Полша, свободният град Данциг е включен в германския райх и гражданите му стават германци. Туск е нападнат в къщата си същата сутрин и по-късно става свидетел на арестите на поляци на жп-гарата, както и на защитата на пощенската станция в Данциг. Туск докладва за нападението в данцигската полиция и впоследствие е арестуван като полски активист, описан като “полски фанатик, опасен за сигурността на германската държава”; семейството му е изгонено от дома им. Туск е принудително накаран да работи в строителството на концлагера Щутхоф. През 1941 г. е разпитван от Гестапо и затворен в концлагера Нойенгаме, откъдето е освободен през август 1942 г. На 2-ри август 1944 г. Туск е принуден да влезе в редовете на вермахта. След около четири месеца, на 24-ти ноември 1944 г. той или дезертира в полските въоръжени сили на запад, или е затворен в лагер на съюзническите сили.”

Същата дезинформация е била използвана в изборите за президент на Полша през 2005 г., когато Туск губи от Качински. Информацията за службата във Вермахта на дядото са направени от политика Яцек Курски, който впоследствие е изгонен от партията си, а спечелилият изборите Лех Качински публикува официално извинение във връзка с нелепите обвинения.

От реакцията в социалните мрежи (след публикацията на моята статия) разбирам, че някои хора се объркват от това, че снимката е истинска, а пък информацията е фалшива. Ще го обясня по друг начин: в германските военни архиви има множество снимки от Втората световна война. Всички те са истински, а не фалшиви. Дезинформацията се случва, когато истинска снимка се използва с фалшив текст – в случая се твърди, че шофьорът на джипката е дядото на Туск (друг е въпросът, че внуците нямат нищо общо с действията на своите дядовци и баби!), което не е възможно поради това, че до 1944 г. той не е бил мобилизиран в редовете на германската армия. Какво значение има текстът под снимката става ясно и от друга разкрита фалшива новина, която стана популярна именно след промяна на текст, този път под видео, а не под снимка.

Следват логичните въпроси:

Стената на Яна Митева във Фейсбук

Откъде идва ментето на стената на г-жа Митева?
От сайт на руски език, Политфорумс (важен детайл: от базата данни за домейна politforums.net се вижда, че собствениците му са поискали да бъдат анонимни или поне използват регистратор, който поддържа такава функция); в него за автор на статията е посочен Олег Лурие от “Живия журнал”. Ако се чудите защо го е публикувала, не се чудете много – от заглавната страница на нейната стена човек не може да не забележи няколко факта: руското и българското знаме, преплетени приятелски. Профилните снимки на госпожата, в които се вижда, че е отбелязала (с носталгия?) 100 години от болшевишкия преврат. Както и фотографии, в които си личи ясно руската пропаганда. По-долу пускам картинна галерия за онези, които искат да се позабавляват.

Кой е авторът на оригиналния руски текст?
Ето кой е г-н Лурие, накратко: бивш журналист, осъден за мошеничество (два пъти), излежал години в затворите на Русия. Според статията в Уикипедия, разполагал с имущество, което далеч надхвърля официалните му доходи (джипове „Порше Кайен“ и „Ауди All Road“, леки коли „Мерседес S-500“, „Ауди ТТ“, както и две „Ауди А6“).
А какво вероятно му е било в главата, когато е публикувал ментето в “Живия журнал” може да се подразбере от избраните от самия него тагове към статията:  Гданьск, Гиммлер, Гитлер, Дональд Туск, ЕС, Евросоюз, Иосиф Туск, Киев, СД, СС, Украина, евреи, европейские ценности, каратели, концлагеря, фашизм.
Какво прави впечатление в тези тагове? Ами наличието на “Хитлер”, “Химлер”, “Киев” и “Украина”, разбира се, които нямат нищо общо с казуса…

Защо тъкмо сега този текст се появява на български език?
Очевидно е защо – защото повсеместната реакция в българските медии и общество към речта на Туск от 11-и януари 2018 г. в София е положителна. А антибългарската пропаганда не може да подмине спокойно подобни емоции.  Иначе текстът е написан отдавна, но не може да не се запитате дали не е бил преведен на български сега, когато е станало належащо да се “вкара в обръщение”, за да подрони авторитета на г-н Туск и да накара хората да гледат на него с недоверие.

Впрочем, ще бъде интересно да се види кои хора ще се хвана на куката на евтината антибългарска и антиевропейска пропаганда и ще продължат да популяризират фалшивата новина за “дядото на Туск”. И кои ще се усетят, че са жертва на тази пропаганда. А и кои ще се изправят срещу нея.

Ето и някои допълнителни коментари на съобщения във Фейсбук по темата. Ще допълвам тази статия с нови коментари, когато се появят нови въпроси.

Съмнения:
“Истината трябва да е несъмнена и недвусмислена! А аз и много други останахме неубедени. Споделих с всички, че смятате снимката за менте, но вие сам казвате, че е истинска. Кое е менте тогава? Намирам ,че доста обърканото и нелогично обяснение. Версията за принудително рекрутиране на Юзеф Туск не издържа. ”
“Не издържа фактът как е освободен през август 42-ра и след това рекрутиран в СД. От други линкове вчера, които прочетох на немски, излиза че Юзеф е посочил идеологически мотиви (вярвам, че си е спасявал живота си). Но е бил във Вермахта чак до края на войната. Там пише, че този факт е необясним. Добре, наистина датировката не съвпада прав си! Посочени са чиновете на четиримата, но не и имената. Но пък приликата между дядо и внук е поразителна.”

Коментар върху съмненията:
Истината си е несъмнена. За снимката обясних по-горе: тя е истинска, но нито един от описаните в нея хора не е дядото на Туск. Ментето е коментарът към нея. Няма “версия за принудително рекрутиране” (мобилизация). В нацистка Германия всички мъже са подлежали на военна служба. Хората не са имали избор; факт е, че не всички войници във Вермахта са военнопрестъпници, а допълнителната информация, че не е служил до края на войната, а е или избягал и присъединил към съпротивата, или попаднал в съюзнически лагер е показателна. Също така показателен е и друг факт – че той е служил като прост войник, а не като войник в SD или SS. Аргументът за приликата не издържа проверката на датите.