Най-известните лъжи в българския Интернет и в средствата за масова (дез)информация

В настоящата статия можете да намерите най-известните лъжи, които често биват публикувани в Интернет, някои от тях са придобили такава гражданственост, че хората ги мислят за истина, а истината – за лъжа.

Ще публикувам връзки към източниците, опровергаващи лъжите, а ако можете да се включите и вие, уважаеми читатели, с идеи и предложения – добре сте дошли!

Статия ще бъде редовно актуализирана. Подреждането е произволно.

Не е вярно, че по времето на Иван Костов активи за 30 милиарда долара били продадени за 3 милиарда.
Числото е измислица на тогавашния главен прокурор.

Венко Марковски не е измислил македонския език.
Участник е в комисията, която създава македонската азбука и е публикувал първата книга на македонски.

Георги Боков не е убил Райко Алексиев.
Няма нито едно доказателство за подобно нещо, Боков е бил в Якоруда по онова време, а не в София.

Бащата на Леа Коен не е участник в т.нар. народен съд.
Не всеки, който има фамилия “Коен” е роднина с Леа Коен.

Цар Борис III не е спасил българските евреи.
Депортацията на евреите е дело на царското правителство, начело с Богдан Филов.
Депортираните евреи от Тракия и Македония са били без поданство, тъй като такива са били разпоредбите на тогавашните български закони – на евреите от тези земи да се откаже правото на поданство; всички останали жители там са били признати за българи.
Спасяването на евреите е дело предимно на БПЦ – екзарсите Стефан и Кирил остават в историята с героизма си, както и на под-председателя на НС Димитър Пешев.

Не е вярно, че Русия е водила Руско-турската война от 1877-1878 г. с цел освобождаването на България от османско владичество.
Документите показват, че причините за войната са били свързани с взимането на територията на Бесарабия, а сред плановете на Русия не е влизало създаване на голяма държава на Балканите.
СССР обявява война на царство България на 5-и септември 1944 г., а не обратното.
До 5-и септември България е поддържала двустранни дипломатически отношения със СССР. Нотата, с която СССР обявява война е налична. Впрочем, тя развенчава и следващата лъжа – че на 9-и септември в България влиза “съветската армия” (виж по-долу), както и друга – че България е обявила война на нацистите, преди да получи от Съветския съюз нотата за обявяване на войната.

Паметникът на Съветската армия в София е лъжа.
През 1944 г. съветска армия просто не е… съществувала. До февруари 1946 г. тя се е наричала работническо-селска червена армия.
Не е вярно, че убийствата в България започват на 9-и септември 1944 г., царският режим е убивал много хора и преди тази дата.
Още от времето на цар Фердинанд – с убийствата на Стефан Стамболов, Димитър Петков, Петко Д. Петков, Гео Милев, Йосиф Хербст и т.н, включително и 11 343 депортирани наши сънародници от Тракия и Македония.

Не е вярно, че България е страната с най-много присъди срещу поддръжниците на фашизма.
Франция осъжда на смърт 6762 души (3910 в тяхно отъствие), а 49723 души губят гражданските си права.

Не е вярно, че преди 9-и септември 1944 г. в България е царял демократичен режим.
След 19-и май 1934 г. страната е на практика управлявана еднолично от царя.

Не е вярно, че съм бил съветник на Първанов.
Вярното е, че съм бил председател на обществения Съвет за информационни технологии, в който наред с мен членуваха още 11 души, сред тях Винт Сърф – бащата на Интернет, измислил Интернет протокола; Илия Божинов, Димитър Киров и Димитър Ганчев – известни като едни от основоположниците на българския Интернет, Таня Явашева и Елисавета Гурова. Нито един от нас не е бил съветник на президента.

Не е вярно, че в България не а имало бойци против фашизма и не е вярно, че бойците са били само комунисти.
Опитът да се представят антифашистите само като комунисти е дело на хора, които искат да представят режима на Борис III за демократичен, но те забравят, че бойците срещу фашизма са положителните герои, без значение от това в какво се превръщат някои от тях след победата на 8-и май 1945 г.

…

(Ще се допълва)