Благодарност към жената

Малко виновната и много голямата благодарност към жената, към всички жени

Споделям няколко случки от последните дни, които ме накараха да напиша този текст.

Преди няколко дни вечерях в продължение на четири часа с две прекрасни дами, които са на “ти” с българската политика, познават я добре и в рамките на възможното са направили сравнително полезни неща за Родината ни, за което специално им благодаря!
Днес в София специален рожден ден празнуваше една моя добра приятелка и искрено съжалявам, че не можах да съм там. Тя е достойна майка на две чудесни деца, които е отгледала в трудните години на прехода – и единственото, което можах да ѝ организирам като изненада е да помоля две други изключителни мои приятелки – жени с талант, докоснат от Бога – да отидат на празненството и да я поздравят със специален подарък от мое име, защото знаех, че така ще ѝ стане приятно – че не съм я забравил в този специален ден. Знаех, че моята приятелка им е почитателка, затова преди секунди, когато получих трогнат SMS, че това е била страхотна изненада, едва ли ще се учудите, ако разберете, че в очите ми имаше сълзи.

Всъщност, някои ще се учудят, че си го признавам 😉

Миналата седмица една друга жена, която много уважавам, стана известна само в рамките на 3 минути и 21 секунди – колкото е времетраенето на нейната песен “Гълъбо”. Пуснах връзки към песента на моята стена във Фейсбук и само през мен тя е стигнала до около 20 000 души, което е нищо, защото в YouTube е гледана от 346 000 към момента, в който пиша тази статия. Жената е Творец, Музикант и Композитор (не непременно в този ред, но с главни букви!), но преди всичко е Човек.

Има нещо, което обединява всички тези случки, към които мога да добавя още много примери. Това е свързано с главните герои – всички те са жени.

Не съм се чувствал по-обнадежден за бъдещето на България от много време насам, както в последните дни

Разбирате ли – Родината ни разполага с невероятен и не много известен капитал!?

Ценният капитал на България са българските жени*, които успяват да бъдат едновременно:

– успели в кариерите си;
– майки на чудесни (защото са възпитани от тях, а не от намръщените и намусените!) деца;
– домакини в почистените от тях (нали?) къщи, които те общо-взето сами, при това сякаш между другото, са успели да превърнат в нормални места за живеене;
– каквото друго хубаво се сетите…

Но не е само това, има и още. Тези майки:
– ходят на родителски срещи;
– водят децата по курсове;
– намират правилните семейни лекари и зъболекари;
– купуват екологично чистите продукти и ги готвят така, както трябва, а не така, както може;
– карат колата на ремонт, защото “таткото е зает”;
– боледуват “на крак”, защото няма кой да ги замести у дома;
– развиват се в работата, без значение какво работят;
– не се оплакват от живота, не гледат мрачно под вежди;
– не се преструват на велики… защото са такива?

Не е само това, има и още. Много. Списъкът може да го допълвате вие – колкото искате, защото няма да има край.

Поради тези и десетки други причини, когато някой мъж бива попитан:
– Как е твоята по-добра половинка?
Той не трябва да отговаря спокойно – и невярно:
– Добре!
Вместо това е длъжен да каже правилното – и вярното:
– Моята съпруга не е “по-добрата половинка”; тя е по-добрите две/трети, три/четвърти или дори седем/седми –  зависи за какво говорим.

Жените в политиката. Карта.

Вместо правилния отговор, мъжете се държат “мъжки” и не искат да признаят истината – че този свят, от който всички са толкова недоволни е наше, на мъжете, дело.
От хиляди години мъжете го управляват, водят войни, чертаят граници и… създават проблемите! Мъжете участват в избори и биват избирани в парламентите, а за министерските позиции да не говорим – равенство между двата пола има едва в пет страни: Финландия, Швеция, Франция, Лихтенщайн и Кабо Верде. Навсякъде другаде държавите се управляват от мъже. Вижте истината в картата на света (можете да я свалите в голям размер, PDF, от този адрес).

Ние, мъжете, често (почти винаги? удобно??) забравяме, че жените носят много по-голяма отговорност за създаването на живот; мъжете – обратното, носим много по-голяма отговорност за лишаването от живот.

И докато се чудим как да решим проблемите на България, един от най-лесните начини е като чуваме повече и по-често какво ни казват жените.

Но не просто да ги чуваме, а и да ги слушаме – ако щете и поради една проста причина – техният природен инстинкт е просто по-градивен от този на мъжете.

Женският инстинкт е да изграждат, мъжкият е да разрушават.

Ако няма враг, мъжът ще си измисли, защото му е трудно да живее в хармония с природата и околните; той винаги иска да се наложи, да демонстрира силата си.

Жената няма нужда да демонстрира нищо, защото тя просто владее силата си и няма нужда да я показва, за да сме сигурни, че е така.

Подобно виновни** мисли ми се въртят из главата и понеже ми е по-лесно да ги сложа в Интернет, го правя. С една молба:
– всеки от нас да предложи най-голямото си внимание и грижи за всички дами около него: да ги слушаме и чуваме, и да сме сигурни, че тъкмо техните съвети са онези, които ни помагат да преодоляваме и най-страшните кризи и проблеми.

_______
* – Да, този капитал не са сърдитите, намръщени и намусени нашенци, които гледат ехидно под мрачните си вежди, покашлят се “многозначително” и кимат с глава, един вид: “Чунким не ги знаем тези”. Съжалявам, но българските мъже не са невероятни, а още по-малко – неизвестен капитал! Разбира се, ако питате тях, ще ви отговорят, че те са единственият, най-важният и достатъчният капитал, но ние с вас знаем, че онези, които твърдят това, са хора с комплекс за малоценност, нали? Разбира се, не бива да се слага общ знаменател за всички мъже, още повече, че има и изключения. Но вземете за пример публичните личности и кажете: Кога за последен път сте видели някой от тях който се усмихва – щастливо, а не злорадо? Кога сте чули добра дума от някой от тях за някой друг? Ето – аз чух онзи ден певецът Миро да казва добра дума за собствения ми брат и бях така впечатлен, че го споделих на стената си. В повечето случаи са критика след критика. При това именно личностна критика, а не критика на идеите. Т.е. намръщените юнаци търсят кусури у личността на опонента си, което води автоматично до атаки от типа ad hominem и тролско поведение.
** – Виновни са, защото съвестта ми ме тормози: чувствам се виновен пред някои дами, особено за поведението си в първите 3-4 десетилетия от моя живот, когато не знаех много добре не само защо и как да говоря с тях, но и как да се държа с тях. Знам, че мнозина от моите приятелки ще се учудят от това признание, защото още от ученическите години сме си говорили десетки, че дори и стотици часове, а не бихме го правили, ако не е имало за какво да си говорим. Но аз нямаше да съм аз, ако не чувствах вина за всяка от моите грешки – в думите или в отношението към дамите. Поднасял съм извинения, бил съм опрощаван, но не е добра идея да забравя грешките си, защото рискувам да ги повторя. Ако някоя от жените, които познавам, чете този текст, моля ви да ме извините за грешките ми – сигурен съм, че има за какво. Често дори си спомням точно къде съм сбъркал.