За тежестта да гледа?? "Гьоч" и да го приема?? с необяснимото чувство на вина

На 22-ри февруари 2012 г. в Посолството на България във Ва??ингтон гледахме документалния филм “Гьоч“.

Присъства??е една от авторките – журналистката ??рина Недева. Стана хубав разговор, който продължи и по-късно в близкото заведение.

Филмът разказва за промяната на имената на българските турци, за прогонването им от България през 1989 г. и за животът им по време на тези трагични събития, а и след това – та до ден дне??ен.

На няколко места ми се насълзяваха очите, а в края му вече чувствах срам, горчивина и тежест.
Срамувах се заради държавата – и преди??ната, и сега??ната. Трябва да гледате филма, за да разберете защо.
Горчивината бе породена от странното чувство на безпомощност – в момента, в който върве??е филмът, а и от историческа гледна точка. През 1984-1985-а година, когато е преименуването, съм бил на 16-17 години и знаех само едната страна на нещата, а през 1989 г., когато Турция отвори границите си, за да приеме бежанците, бях в казармата. ?? вярно е, че тогава исках да емигрирам, но по-скоро бях ядосан на това, което се случва, отколкото да съм разбирал какво наистина означава да си изгонен от своя дом, от своята собствена държава.
Тежестта идва??е от това, че част от архитектите на този процес бяха хора, които познавах. Бих могъл да премълча този факт, но ако го бях направил, няма??е ли горчивината да е фал??ива?

?? знаех – няма как да не напи??а нещо за филма.
Но е трудно да пи??а и да съзнавам, че съм бил от другата страна. Вярно, че нямам причини да се срамувам заради нещо, което аз лично съм направил, но от това не ми става по-леко.

Гьоч за съжаление не може да се гледа в ??нтернет – има го в YouTube, но не изцяло:-( Надявам се авторите да ре??ат, че си струва качването му в Мрежата, защото това е филм, който трябва да стигне по-бързо до повече хора.

Благодаря на ??рина Недева, Даниела Горчева и Андрей Гетов, че са създали този филм.

_____
Още за филма “Гьоч“