Хубаво е да правим нови гре??ки!

Най-важният извод за мен е, че е хубаво да се гре??и, но също така хубаво е да си признаваме гре??ките. Ако пък може и да се учим от тях, ще е най-добре! Защото не може?? да не сгре??и??, ако се опитва?? да направи?? нещо ново. Една от моите приятелки, Естер Дайсън, дори е сложила в подписа си това мото: “Винаги прави нови гре??ки“.

През годината ми се наложи да добавя забележка към спомените си, които бях публикувал преди 12 години, защото установих, че в тях има моменти, от които се срамувам. Не, не защото съм ги написал, а защото не съм бил достатъчно великоду??ен, т.е. видно е, че последните пет години живот в нормална държава (САЩ) са оказали достатъчно положително влияние върху мен, за да преценя, че нещата, които изглеждат важни от една гледна точка, са доста маловажни от друга.

Парадоксът е, че недостатъците на родината се виждат много по-добре, когато човек е отдалече, т.е. разстоянието помага не само да се преодолее чувството на безпътица, което е обхванало хората в България, а и да се види, че животът не е толкова трагичен, колкото изглежда от Каспичан, Мездра или София.
Друго нещо, за което разстоянието помага, е незначителността на българското.
Да, именно незначителността. Когато живее?? в България, тя ти се струва център – ако не на Вселената, то поне на Балканите, люлка на европейската култура и т.н. ??стината е, че сме в периферията на Европа, на кръстопът (където, както казва??е Станислав Стратиев, другите хора строят ханове, а ние – държава), но не само поради това се чудим накъде да поемем. Ние искаме да се сни??им, докато ни отмине бурята, но така и не искаме да разберем, че сни??авайки се, сме останали с огънати гърбове.

Затова ми се иска да пожелая (нали около Коледа се случвали чудеса?) да престанем да прекланяме глава – не толкова пред чужденците, колкото пред себе си. Да сме силни вътре??но и да го показваме вън??но. Не просто да гледаме, а да виждаме. Не просто да слу??аме, а да чуваме.

Погледът ни да не е сведен, а насочен напред и нагоре.

Весели празници!

______
* На тази дата през 1999 г. по чудо оцелях в автомобилна катастрофа, благодарение на факта, че няколко минути преди това казах на човека до мен да си сложим коланите!