??здателката на в. "Папарак" бе??е осъдена на 2 г. и 4000 лв. глоба за кражба от e-vestnik

С разре??ението на автора ??ван Бакалов, публикувам този материал от е-Вестник, който – уви, в нормална държава – би трябвало да има сериозно значение за българската журналистика. Но понеже България не е такава нормална държава, в която царува върховенство на закона, ще се ограничим с четенето на статията, цъкане с език и попържване на властимащите.

Таня ??ванова, управител на фирмата издател на в. „Папарак”, бе??е осъдена вчера от Районен съд София на 2 г. ли??аване от свобода с 5-годи??но отсрочване на изпълнението на присъдата и 4000 лв. глоба. Така завър??и първото наказателно дело за кражба на авторски права в печатно издание у нас. Кражба от e-vestnik…

Читателят може да се стресне – какво пък толкова? Ето какво. От лятото на 2007 г. читатели и колеги съобщават в редакцията на e-vestnik, че някои интервюта и текстове са ги видели препечатани в „Папарак”. Някои от тях – с кресливи заглавия, не като при нас.

Що е то „Папарак”? Т. нар. жълт вестник. Не, по-зле. Много ниско равнище. Тоя поръчал оня, тоя го арестуват, оня умира и т. н. Съчинителства, преписвации от други вестници и прочее. „Папарак” се прочу, след като Слави Трифонов показа издателите му на снимка в своето ??оу и обяви, че ги съди за клевети (виж снимката).

Но… ако си мисли някой, че лесно може да се добере?? до издателите да ги съди??…
Абонирахме се за в. „Папарак” (о, Боже). За около 2 години на страниците му прочетохме около 150 статии и интервюта, взети от на??ия сайт e-vestnik. ?? още повече снимки. Който иска да се порови в рубриката „??нтервю” на вестника, може да види какви имена са интервюирани за тия 2 години. Всяко по-известно и по-малко известно от тях бе??е препечатано в „Папарак”. Някои от тях доукрасени, в устата им сложени думи, които не са изричали…

Едно уточнение – на??ият сайт плаща (поне преди година плаща??е) наеми, абонаменти за снимки, агенции, на репортери, хонорар на вън??ни автори и т. н., а един крадлив вестник (ох, де да бе??е един) препечатва и продава всичко това на хартия. Без да си мръдне пръста, копи-пейст, както си седят двама ду??и в една стая и ровят из интернет. Само турят по-атрактивно (по техните стандарти) заглавие. ?? така правят вестника. Така са направени и още се правят много вестници у нас. Но да не се отклонявам.

За онези, които не им се вярва дали това е кражба, няма да цитирам закони, да поровят сами. ?? в Наказателния кодекс, и в Закона за авторското право и сродните му права е описано подробно кое и какво е кражба, като изрично е упоменат интернет. Уточняват се видове текстове, пък за фотографии е съвсем ясно.

Във в. „Папарак” няма??е адрес на редакция, а само пощенска кутия и редакционно каре. За главен редактор бе??е изписан ??ван Абаджиев. Не става дума за треньора по щанги от близкото минало. А някой си. Но в журналистическата колегия няма такъв журналист, никой не чувал за него. ??змислено име… В редакционното каре присъстват и досега още няколко имена – едно турско, едно еврейско, едно арменско, няколко български. Направо мултиетническа редакция. Но и тези журналисти не са познати в журналистическата колегия…

?? изведнъж от 2009 г. като главен редактор на „Папарак” бе??е написан Веселин Стаменов. Реален човек, журналист, доколкото може така да се каже за него. По-точно с претенции за журналист и „писател”. ?? негов телефон в карето. Който обаче не отговаря. Как да ги наругае??? Как да ги предупреди?? да спрат?

Първата година крадяха текстовете и снимките, и ги публикуваха с измислени имена, все едно техни репортери са ги правили. После изглежда някой ги посъветва и започнаха да препечатват статии и интервюта с имената от e-vestnik – оригиналните автори. Включително мои статии, на пи??ещия тези редове. По-миналата година някъде открих, че съм автор на в. „Папарак”… След като моите колежки бяха открили това за себе си по-рано.

Звъняха ми и хора, които са интервюирани, да ме питат защо интервюто им е излязло в „Папарак”. Мислеха, че имаме нещо общо. Техни познати им съобщават, те се притесняват. Току на някого му измислили думи и му ги сложили в устата. Например на ??сак Гозес, който се прочу с книгата си за Лили ??ванова, която тя не хареса. В интервюто пред нас той не каза нито една ло??а дума за Лили ??ванова. Но в „Папарак” нечия талантлива ръчица бе??е добавила няколко думи – как Лили му просъскала по телефона: „Мръсен евреин!”. ?? т. н. да не изреждам, същото се бе??е случило с Жорж Ганчев, с Димитри ??ванов, с Велислава Дърева, с Лилана, с Копринка Червенкова…

Системни кражби на текстове и снимки. Юридическият израз е “продължаващо престъпление”. Всеки понеделник разгръщах „Папарак” и откривах в него от 1 до 5 страници с препечатани текстове от e-vestnik. Рекордът бе??е от края на юли миналата година – в един брой от 24 страници на вестника, 11 бяха с препечатани текстове от e-vestnik.

?? с просто око обаче се вижда??е, че “Папарак” се пълни не е само от e-vestnik. Шефът на агенция „Булфото” ми се оплака, че от години „Папарак” краде техни снимки без да му мигне окото. Събрал цяла документация. Обсъждахме как да го съдим. Съобщих на сп. „Плейбой” (в което сътрудничех с коментари) радостната новина, че „Папарак” редовно препечатват и от тях. Те не знаеха. ??злиза брой с фотосесия на Гала. Цялата, всички снимки, бяха сканирани и пуснати в „Папарак” със заглавие „Гала гола”. Оригинално. Ама как гола, кой я снима – няма такова нещо. Гала гола и толкова. „Атика медия” (издателят на „Плейбой”) подаде жалба в прокуратурата. Резултат никакъв. Дознателка в Пловдив им казала – съдете ги в Страсбург (!). Викали някакви да ги разпитват, никой нищо не знае, тоя вече не работел там, оня – също, имало измислени имена и т. н. Но това дело все пак бе??е приключено. След 2 години разтакаване пловдивската прокуратура и съд го подновиха и довър??иха, като осъдиха на пробация тогава??ната издателка на „Папарак”. Защо издателка и защо тогава??на?

След жалбата на e-vestnik до прокуратурата научихме удивителни неща. Т. нар. издател „Папарак медия” е прехвърлян като топка от един на друг. Алекс Стоилов го прехвърля като собственост на бив??ата си съпруга. Тя се яви в съда и обясни, че дълго време се опитвала да накара бив??ия си мъж да му върне обратно фирмата… Накрая той се съгласил и довел друга жена, която да стане собственик… Пред съда прочетоха и свидетелски показания на бив?? ??офьор и бодигард на Стоилов – не него също му е била прехвърлена фирмата, де юре, но не де факто – Стоилов си се оправял с нея. Фирмите впрочем са две. Подскачат като пинг-понг…

Но по делото за кражба от e-vestnik като ответник се яви трета дама – Таня ??ванова, управител, издател на „Папарак”. Пред съда бяха представени доказателства само за 20 и няколко откраднати интервюта и статии от май до август 2009 г. Разследващите не поискаха повече, тези стигали. Заключението на вещото лице бе??е, че те съвпадат с оригиналните текстове 99%, тоест разликите са 1%. Тук там някое заглавие, някое изреченийце добавено. Подсъдимята Таня ??ванова заяви пред съда, че не е чувала за e-vestnik.bg, и че прави вестника си с текстове и снимки, които й пращат по мейла читатели, които не познава…

Тоест – тезата е, че става дума за неуми??лено престъпление. Ама тия от „Папарак” ли не знаят, че крадат текстове и снимки? Като толкова хора са ги търсили да ги предупреждават да спрат? Като са ги разследвали за това 2 години по жалбата на „Плейбой”?

Защитата се опита да твърди още нещо – че не е възможно да се докаже кога точно са излезли текстовете в електронното издание и може да е станало обратното (!) – e-vestnik да е препечатал тези текстове от в. „Папарак”. А става??е дума за текстове от постоянните автори и щатни журналисти в e-vestnik, включително мои лични. Тоест – аз съм написал статия в „Папарак”, която после съм препечатал в моя електронен вестник?!…

Любопитното е, че главният редактор на в. „Папарак” Веселин Стаменов бе??е оправдан, защото издателката заяви в съда, че той фактически не е главен редактор, а само сътрудник на граждански договор. Тя сложила името му като главен редактор в редакционното каре, за да има вестникът …„завър??ен търговски вид”. А Стаменов заяви, че приел това като „знак на уважение”. За този “уважаван журналист” в редакцията ми се обаждаха от разни издания, чиито текстове той преписвал, вкючвал дори в своя книга. Не ми се занимава да ги описвам. Ще ги поканя да свидетелстват в съда на следващи дела и инстанции.

В. „Папарак” е основан от споменатия пловдивчанин Алекс Стоилов. В преди??ни години той бе??е съден като издател от различни засегнати лица, включително от Слави Трифонов. Никой нищо не е успял да вземе от него, доколкото аз знам. ?? прехвъля топката като пинг-понг.
Сега е осъдена поредната издателка. Като я попитаха в съда къде е редакцията на вестника, тя обясни, че получава по мейла на лаптопа си статии и снимки от читатели, а тя се движи между Павел баня, Казанлък и Пловдив… Жена, която съвсем няма вид на човек, който пи??е на лаптоп. Сигурно ще се намери друга на нейно място, готова да бъде осъдена.

Моят съвет към всички окрадени е – следете в.”Папарак”. Подайте жалба, като съберете доказателства за няколко кражби. Ще има още дела. Помиярските издания няма да спрат, ако всеки махне с ръка и ги остави да цапат.

А на въпроса – ами вие в e-vestnik не препечатвате ли? Да, няма да ми стигне мястото да обяснявам от кого и как искам разре??ение, от журналисти и блогъри, как търся сайтове с Creative Commons, с кого и как си пи??а. ?? докато аз постоянно се притеснявам къде какво може да съм сбъркал, има наглеци, които действат с копи-пейст без да им мигне окото (виж тук друг случай – да се готви и Веселина Томова).

Тия дни ще разкажа и за други крадци.