На криво МВР блогърите му пречат

По повод тази статия в “Дневник” се замислих над следните думи:

Докато в България думата блогър предизвиква гнева на МВР, в САЩ тя придобива все по-голяма обществена тежест, особено след като вече и много кандидати за президент на САЩ се надпреварват да ухажват създателите на лични уебстраници с политически коментари.

?? оттам не бе??е трудно да се стигне до мисълта, че на на??ето МВР му пречат блогърите, журналистите и всякакви други индивиди, които популяризират старателно прикривания факт, че у нас стават престъпления, но не се разкриват.
Бързам да кажа, че самият аз имам опит от действията на полицията, с положителен знак, така че сега няма да критикувам безразборно.*

Не обвинявам и конкретния служител на ГДБОП, който е привикал Ми??ел , за да го предупреди да “се въздържам на личния ми блог от цитиране на други източници на информация (и копиране на текст от тези източници – в случая се визира сайтът http://savestrandja.hit.bg, с настоящ адрес http://savestrandja.ludost.net), когато става въпрос за възможно нару??аване на закона, а именно, организиране на неразре??ени граждански протести (както всички ние знаем, повечето от протестите за “Странджа” не са разре??ени официално)”.

Обвинявам системата, в която на някой може да му хрумне мисълта, че да се справи с проблем като този (а той изобщо проблем ли е и откога гласността стана проблем???) може да се скара на някой младеж.

В ??нтернет има значително повече младежи, отколкото са служителите на МВР, на които може да им хрумне такава мисъл.

Надявам се, че хората, в чиито глави е щукнала такава мисъл ще се опомнят сами и своевременно, макар че надеждите ми не са големи. Защото в системата на МВР, както и почти навсякъде в държавната администрация, все по-малко остават хората, които разбират какво и как правят. Част от старите кадри бяха натирени след промените, друга част избраха частния бизнес, трета – заминаха в чужбина. Много малко от тях се върнаха (пример: Милен Велчев навремето работе??е в МВнР), но и те не послужиха за пример. Младите не са достатъчно подготвени, а хората с опит нямат стимул да работят на държавната работа. Вижте дори и някои от лекарите, които протестират напоследък – и те си имат частни кабинети и си работят там в по-голямата част от времето.

Новото поколение няма от кого да взима пример.
??грата на стражари и апа??и се бе превърнала в реалност и децата предпочитаха да бъдат герои като батковците с псевдоними, за които медиите услужливо пи??еха. Новата политическа класа не се погрижи да отгледа свои наследници. Навремето много хора не разбраха, че комсомолът всъщност служе??е за две неща – да види кои са кариеристите, но и – значително по-важно за държавата – да подготви следващото поколение от политици. В на??и дни няма младежки организации към партиите, на младите хора трудно се дава път, а за какви демократични традиции можем да мислим като погледнем към “Атака” или към партиите на двамата Борисов – Симеон и Бойко, вие, уважаеми читатели, си знаете 🙂

Как може да се избяга от порочния кръг?
Един възможен изход може да се търси именно в блогърите, които да почнат да се занимават с такъв дългосрочен проект, какъвто е отглеждането и възпитаването на следващото поколение.
Дали обаче има толкова навити блогъри и дали ще има читатели, които да разберат за какво се говори в някои по-сложни статии?**

Но пък ако не опитаме, дали няма да съжаляваме, че не сме се постарали поне?

_______
* – Твърдя, че полицаите от аерогарата са точни хора (те си знаят защо). Същото се отнася и до онези, с които съм имал срещи в последните 2-3 години по различни въпроси в различните РПУ-та на София (и те си знаят защо). Аз лично не съм давал подкуп и винаги съм си защитавал правата по съответния ред – справка в “Паркинги и гаражи”, те си знаят колко лесно ги осъдих за това, че ми бяха вдигнали колата от “Ши??ман”.
** – Да дам пример. Преди време писах, че е добре, ако новата Национална агенция за сигурност изземе дейността на ГДБОП по компютърните престъпления. Веднага се намериха хора, които – кой разбрал, кой не – започнаха да критикуват изобщо. Компютърни престъпления има и ще има все повече. Защо се налага да се убеждавате лично, че това е така? Ако видите пламъци някъде, трябва ли да ги докоснете, за да знаете, че горят?