Според българския съд вече няма Народен парк "Странджа"

ВН??МАН??Е:
(1 юли, 02:07 часа: има нови връзки в края на статията!

??звестно е, че в България, а и по света (да не помислите, че сме уникални) има винаги недоволни от ре??енията на съда. В случая недоволните са протестирали преди малко в София, а пък ре??ението е на Върховния административен съд и прогласява “Н??ЩОЖНОСТТА на Заповед №РД-30/24.01.1995 г. на Министъра на околната среда, с която на основание чл. 17 и чл. 22 от Закона за защита на природата (отм.) е обявен Народен парк „Странджа” на площ от 116136,2 ха.”
С други думи – няма вече Народен парк “Странжда”. ??ма възможност за ново строителство – масово, като това на морето. Ре??ението е подписано с особено мнение на един от съдиите.
Делото е по жалба на кмета на община Царево Петко Арнаудов.

Вижте по-долу цялото ре??ение.

РЕШЕН??Е
№ 6794
София, 06/29/2007

В ??МЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България – Пето отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и седма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ ??КОНОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЮЛ??Я КОВАЧЕВА и ??ВАН РАДЕНКОВ
при секретар Светла Панева
и с участието
на прокурора Мария Бегъмова
изслу??а докладваното
от съдията ??ВАН РАДЕНКОВ
по адм. дело № 12379/2006.

Производството по чл. 145, ал. 1 във вр. с чл. 147, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК ) е образувано по жалба на Кмета на Община Царево срещу заповед № РД-30/24.01.1995 г. на министъра на околната среда и водите ( Д.в. бр. 15/1995г.).
С обжалваната заповед на основание чл. 17 и чл. 22 от Закона за защита на природата (ЗЗП)отм. е обявен Народен парк Странджа с площ от 116 136,2 ха, в който са включени територии от горски фонд с обща площ 83 072,9 ха и земеделски земи с обща площ 33 030,9 ха.
В жалбата се поддържа, че оспорената заповед е нищожна поради неспазване на установената форма и съществено нару??ение на административнопроизводствени правила от административния орган при постановяване на заповедта – отменителни основания по чл. 146,т.2 и 3 от АПК.
Жалбоподателят поддържа, че с обжалваната заповед е определена площта на защитения природен обект за цялата територия общо без да се обезпечат означаването на границите на парка на терена с трайни и ясно видими знаци съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 3 от ППЗЗП(отм.), която задължава административния орган границите на защитените природни обекти да се определят подробно в заповедта като на терена границите да бъдат отбелязани с ясни и трайни видими знаци.
Липсата на яснота на границите на защитената територия особено за земеделските земи включени в парка, както и на план за управление на парка, начините и условията за извър??ване на определени дейности и строителен режим в обявената територия, нару??ават правата на собствениците на имотите при стопанисването им и създават предпоставки за административен произвол при управление на защитената територия.
Поддържа се също, че заповедта е постановена при нару??ение на чл. 24 от ППЗЗП(отм.) – в процедурата по обявяване на защитен природен обект да се извър??и проверка и проучване на място от предложителя, от лицата, коитостопанисват имотите и от представители на съответните общини като заинтересовани лица. Това нару??ение в административното производство е довело до неизясняването на фактите и обстоятелствата, които са от съществено значение за административния спор. ??зискването за изясняването на фактите и обстоятелствата преди издаване на административния акт е предпоставка и гаранция за обективност при събиране на доказателствата и е от съществено значение за окончателното ре??ение на административния орган – за приложение на материалноправни норми от материалния закон ЗЗП (отм).
Според жалбоподателя липсата на индивидуализация на терирорията е равнозначна на липса на предмет на волеизявлението на административния орган, което е съществено нару??ение на административнопроцесуални норми и достатъчно основание за прогласяване нищожността на обжалваната заповед.
Ответникът – министърът на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата, алтернативно поддържа, че жалбата е процесуално недопустима като подадена от ненадлежна страна.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
На основание чл. 155,ал.1 от АПК по делото са конституирани като заинтересовани страни „Кра?? 2000” ООД, Кирил Славейков Медаров, Филип Аниславов Спасов, Екологично сдружение „За земята”, Българска фондация „Биоразнообразие”, Сдружение „Асоциация на парковете в България”, Дирекция Природен парк „Странджа”, Национално управление по горите към Министерство на земеделието и горите, Никола Костадинов Гъндиев, Мария Христова Замгочева, Станка Анестиева Янакиева, Атанас Костов Пасков, Милчо Димитров Ставрев, Мария Димитрова Ралева, ??рина Костова Гъндиева, Мартин Бойчев Ганев, Асен Любенов Найденов, Александър Викторов Чау??ев и „Логсървисис Ленд” ООД. – които са изразили становища по жалбата.
Върховният административен съд като прецени събраните в административното и съдебно производства доказателства и становищата на страните приема за установени следните обстоятелства по административния спор:
По допустимостта на жалбата :
Недопустима е жалбата, когато е подадена от лице без правен интерес да оспорва административната заповед За да е налице правен интерес у оспорващия трябва комулативно да са налице две предпоставки – този интерес да е личен – т.е. да се засягат или нару??ават законни интереси на жалбоподателя и да е пряк – т.е.субектът, който е адресат на акта да няма друг правен способ за защита на правата и интересите си.
За община Царево като жалбоподател е налице правен интерес да оспорва действителността на административната заповед. Община Царево е юридическо лице съгласно чл. 136, ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 14 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и има право на собственост . Земите в защитената територия са част и от земеделски земи в землището на община Царево ( 6032 х.а. земеделски земи) и не е налице друг правен способ за защита на тези земеделски земи. Особеният статут на защитената територия определя дейностите които могат да се извър??ват в имотите, попадащи в съответната територия и налага известни ограничения на собствениците им. Независимо от обстоятелството, че административният акт не променя собствеността по отно??ение на тези имоти, за собствениците е налице интерес от оспорването на акта.
Тези устантовени факти обуславят правния интерес за защита на субективни права и интереси и установяват правото на община Царево да оспорва административната заповед на основание чл. 147, ал. 1 от АПК.
Жалбата е подадена от надлежна страна и с оглед разпоредбата на чл. 149,ал.5 от АПК е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения :
С обжалвания административен акт, на основание чл. 19 и чл. 22 от Закона за защита на природата, отм. ДВ бр. 77 от 9.08.2002 г. (ЗЗП отм.) е обявен Народен парк „Странджа” на площ от 116136,2 ха, в който са включени територии от горски фонд с обща площ 83072,9 ха, описани по местонахождение, отдели и обща площ по съответните лесоустройствени проекти и земеделски земи с обща площ 33063,3 ха – от Община Малко Търново – 27030,9 ха и от Община Царево – 6032,4 ха. Със същата заповед са въведени конкретни забрани, ограничения и особени правила по отно??ение на строителен режим, устроиство на територията, стопанисване и ползване на териториите.
Като основание за издаване на оспорения административен акт са посочени чл. 17 и чл. 22 от ЗЗП отм. Съгласно чл. 17 от ЗЗП отм., в редакцията му към датата на издаване на процесната заповед, за народни паркове се обявяват отделни кътове от страната, които се отличават с голямо разнообразие и красота на природата, имат важно научно, културно и здравно значение и са подходящи за ползуване като места за почивка и туризъм.
В границите на народните паркове могат да се включват и други защитени природни обекти, които остават под определения за тях режим.
Чл. 22 от ЗЗП отм., действащ към датата на издаване на заповедта е предвиждал, че природните обекти се обявяват за защитени със заповед на министъра на горите и горската проми??леност след съгласуване със заинтересуваните ведомства, като заповедите се разгласяват на населението и се обнародват в Държавен вестник. Границите на защитените природни обекти се определят и се означават на терена с ясно видими и трайни знаци.
По делото е изслу??ана съдебно-техническа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и е прието от съда. Според заключението на вещото лице, съгласно направеното от Комитета по горите предложение за създаване на защитената територия, точна индивидуализация и граница на природен парк „Странджа” не може да се определи.
Видно от заключението, в обжалваната заповед са посочени отдели от горския фонд, съгласно лесоустройствените проекти на съответните горски стопанства, с площ и граници. Установява се също , че сочените в заповедта 6032,4 ха земеделски земи от територията на Община Царево не са индивидуализирани и не са посочени с граници отделните имоти, попадащи в обхвата на тези площи, а картата на възстановената собственост и плановете за земеразделяне на землището на с.Варвара, общ.Царево са приети с Протокол от 25.01.1997г., т. е. след издаване на обжалваната заповед.
Последното обстоятелство е отразено и в Удостоверение №267/13.03.2007 г. на Общинска служба по земеделие и гори гр.Царево, от което се установява, че в картите на възстановената собственост няма отразени граници на Природен парк „Странджа, при което и в издадените ре??ения за възстановяване на собственост върху земеделски земи няма отразени ограничения на ползването на имотите.
Въз основа на споразумение №РД-50-178/17.09.2003 г., подписано между МОСВ и МЗГ е издадена заповед №45/03.06.2004 г. за назначаване на комисия, със задача да установи гре??ките и несъответствията при отразяването на Природен парк „Странджа”. Комисията е констатирала, че границите на парка не са отразени в картата на възстановената собственост на земеделските земи . След приключване работата на комисията, на заседание на 30.05.2006.г., границите на парка са отразени в цифровия модел на картите на възстановената собственост за съответните землища .
С оглед на изложеното следва да се приеме, че в обжалваната заповед не са индивидуализирани земеделските земи, попадащи в обхвата на парка и не са посочени границите на защитената територия. Предприетите след издаването на обжалваната заповед действия по индивидуализацията на имотите, не съставляват част от административния акт или от процедурата предхождаща издаването му .
??ндивидуализацията на даден недвижим имот се извър??ва с посочване на неговото местоположение, граници, площ, трайно предназначение и начин на трайно ползване.
В конкретния случай, с така посочените в Заповед №РД-30/24.01.1995 г. на Министъра на околната среда и водите територии на земеделските земи, е невъзможно Природен парк „Странджа” да се индивидуализира като самостоятелен обект, включващ в себе си територии с еднакво трайно предназначение, а именно защитени територии.
Чл. 25, ал. 3 от Правилника за приложение на Закона за защита на природата, отм., ДВ бр. 77 от 9.08.2002 г. (ППЗЗП отм.) предвижда, че границите на защитените природни обекти се определят подробно в заповедта за обявяването им и се отбелязват на терена с ясни и трайни видими знаци.
??зискването, въведено с чл. 22 от ЗЗП и чл. 25, ал. 3 от ППЗЗП, границите на природния парк да бъдат определени е императивно и е задължителен реквизит на заповедта за обявяване на даден природен обект за защитен. Също така е и предпоставка за обективиране на границите на място, чрез отбелязването им на терена с ясни и трайни видими знаци.
При това положение, дори да е налице извър??ена на място маркировка на границите на природния парк, то тя е извър??ена при липса на основание за отбелязването им, тъй като такива не са определени в самата заповед.
От събраните по делото доказателства се установи по категоричен начин пълната липса на индивидуализация на земеделските земи, включени в територията на Природен парк „Странджа” и на границите на защитената територия, което от своя страна води до невъзможност обекта на заповедта да бъде индивидуализиран като цяло.
Началната невъзможност обекта на заповедта да бъде индивидуализиран по признаците му, съдържащи се в самия административен акт, налага извода, за липса на обект, като предмет на властническото волеизавление на административния орган.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 47, т. 4 от Закона за защитените територии (ЗЗТ), в изпълнение на своите правомощия министърът на околната среда и водите възлага изработването и внася за утвърждаване в Министерския съвет плановете за управление на националните и природните паркове.
Видно от представения по делото План за управление на Природен парк „Странджа”, с приложени към него карти, същият не е утвърден по реда на чл. 47, т. 4 от ЗЗТ и не е влязъл в сила.
С оглед представените по делото доказателства, съдът намира, че са допуснати и съществени процесуални нару??ения при издаването на административният акт. Липсват доказателства, установяващи процедурата по обявяване на обекта за защитена територия да е инициирана по силата на валидно подадено предложение, съобразно изискванията на чл. 23, ал. 1 от ППЗЗП отм., участие на организации, стопанисващи обекта, съответно Р??ОПС – чл. 23, ал. 2 и ал. 3 от ППЗЗП отм., както и съгласуване с компетентните ведомства и организации, изброени в чл. 25, ал. 1 от ППЗЗП отм.
??зложеното до тук налага извод за липса на валидно формирана воля на административния орган по отно??ение на обекта, предмет на Заповед №РД-30/24.01.1995г. на Министъра на околната среда.
Доводът в жалбата, че заповедта е постановена при съществени нару??ения на административните правила, които са повлияли върху съдържанието на административния акт, е основателен.
Административнопроцесуалните норми, регулиращи производството по издаване на административните актове са свързани с обективните изисквания на правоприлагане на материалноправните норми на ЗЗП(отм). При издаване на конкретната заповед е нару??ена разпоредбата на чл. 11, ал.1 от Закон за административното производство ( отм.) , изискваща да се установят фактите и обстоятелствата от значение за случая, защото без изясняване на необходимите факти и обстоятелства не може да се издаде действителен административен акт .
Процесуалното нару??ение е съществено, защото не се постига непосредствения разултат, който се цели с обжалваната административна заповед – защитата на посочения природен обект, което нару??ение практически прави невъзможно изпълнението й .
За конкретния случай следва да се изложат мотиви към кой момент се преценява действителността на административните актове с оглед на възражението, че с последващо административно ре??ение през 2006 г. границите на парка са отразени.
Обжалваната административна заповед е влязла в сила от деня на обнародването й в “Държавен вестник “- т.е. през месец февруари 1995 година. Заповедта е станала изпълняема след обнародването й и това обстоятелство налага извода, че действителността на обжалвания административен акт следва да се съобрази с изискванията на действащите към този момент правни норми.
Промяната в правната уредба, настъпила след издаването на административната заповед не следва да се отразява на валидността на заповедта, защото последната след обнародването й е влязла във формална правна сила .
Разпоредбата на чл. 188, ал. 3 от АПК ( за субсидиарното прилагане на ГПК в административното производство) следва да се прилага при наличието на висящ спор, който не е ре??ен с влязъл в сила изпълняем административен акт, а за конкретния случай е налице окончателен и изпълняем административен акт.
По изложените съображения, Върховният административен съд намира, че са налице твърдяните в жалбата доводи за нищожност на обжалвания административен акт , поради което следва да бъде прогласена нищожността му . Разноски в полза на Община Царево и “Кра?? 2000” ООД не следва да бъдат присъждани, тъй като не са представени доказателства за направени плащания и размера им.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение 1-во от АПК, Върховният административен съд, пето отделение
РЕШ??:

ПРОГЛАСЯВА Н??ЩОЖНОСТТА на Заповед №РД-30/24.01.1995 г. на Министъра на околната среда, с която на основание чл. 17 и чл. 22 от Закона за защита на природата (отм.) е обявен Народен парк „Странджа” на площ от 116136,2 ха.
РЕШЕН??ЕТО подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Андрей ??кономов
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Юлия Ковачева
/п/ ??ван Раденков
??.Р.

Особено мнение на съдия Юлия Ковачева:

Не споделям извода на мнозинството на съдебния състав относно нищожността на заповед № РД-30/1995 г. на министъра на околната среда.
С обжалваната заповед, издадена на основание чл. 17 и чл. 22 от Закона за защита на природата (отм.) е обявен Народен парк „Странджа” на площ от 116 136,2 ха, в който са включени територии от горски фонд с обща площ 83072,9 ха и земеделски земи с обща площ от 33063,3 ха, от които от община Малко Търново – 27030,9 ха и от община Царево – 6032,4 ха. По делото не е спорно, че териториите от горския фонд са индивидуализирани по местонахождение, отдели и обща площ по съответните лесоустройствени проекти. Посочената обща площ на земеделските земи от община Малко Търново съставлява площта на цялото землище на общината, което влиза в територията на парка. Спорен е въпросът относно индивидуализацията на земеделските земи от землището на община Царево, включени в територията на ПП”Странджа”и съответно – отсъствието на конкретно посочени по площ и местонахождение имоти обуславя ли извод за нищожност на оспорения административен акт.
Процедурата по обявяване на природните обекти за защитени към датата на издаване на заповедта е регламентирана в чл. 22 и сл. от ЗЗП(отм.). В разглеждания случай, в съответствие с разпоредбата на чл. 23 от ЗЗП от Комитета по горите е направено предложение за обявяване на Народен парк”Странджа”, съдържащо описание на границите и териториите, които следва да попаднат в обхвата на защитената територия. Назначената за целта комисия по чл. 24 от закона (с участие на представител на община Царево) е съставила протокол, в който е конкретизирала териториите и съответно същите впоследствие са били инкорпорирани в съдържанието на оспорената заповед. Проектът на заповедта е съгласуван с ведомствата и организациите, в т.ч. с община Царево. Тук следва да се отбележи, че обстоятелствата, свързани с процедурата по издаване на акта следва да се разглеждат единствено в контекста на твърдяната нищожност поради липса на граници на защитената територия, доколкото възраженията за нару??ение на административнопроизводствените правила са относими към преценката за унищожаемост на акта и следователно – преклудирани с влизането му в сила. Съобразно заключението на вещото лице, към датата на издаване на заповедта не е била изготвена карта на възстановената собственост (КВС), т.е. земеделските земи са съставлявали общ поземлен фонд, независимо от започналата процедура по реституцията им. При това фактическо положение, посочването на обща територия от 33063,3 ха от землището на община Царево в заповедта, заедно със задължението територията на място да бъде маркирана с трайни отличителни знаци не обуславя извод за невъзможност да бъде индивидуализиран обекта на заповедта и то като цяло (в т.ч. и земите от горския фонд, които са предмет на самостоятелно третиране в акта).
Нищожността изисква допуснати нару??ения на правилата за компетентност на органа – издател на акта, на изискванията за форма, отсъствие на законова разпоредба, по силата на която да бъде издаден или издаването му при такива особено съществени нару??ения на законността, които не могат да бъдат търпими дори и временно (до отмяната на акта като унищожаем) и при тези условия може да се изведе извод за липса на валидно волеизявление, респ. невъзможен предмет. В разглеждания случай, заповедта е издадена от компетентния административен орган, в изискуемата от закона форма и съдържание. След като заповедта съдържа определяне на общата територия на парка, конкретизирана в самостоятелни пунктове относно земите от горския фонд и земеделските земи, попадащи в нея, не може да се счете, че волеизявлението на органа е ли??ено от предмет и следователно липсва годен обект. Границите на защитената територия са били определени в съответствие със съществуващите към този момент данни за земите и горите, т.е. при спазване на нормативните изисквания, поставени в чл. 22 от ЗЗП и чл. 25 от ППЗЗП. Дори и да се счете, че по отно??ение на земеделските земи от землището на община Царево актът страда от порок, то същият е несъществен и не съставлява основание за нищожност. Аргумент за това се извежда от факта, че в одобрения ТУП на община Царево от 1998 г., са нанесени границите на земите, попадащи в територията на НП”Странджа”, а впоследствие, след издаване на заповед по реда на § 3 и § 4 от ПЗР на Закона за защитените територии за прекатегоризиране на НП”Странджа” в ПП”Странджа” е подписано споразумение № РД 50-178/17.09.2003 г. между МОСВ и МЗГ и с поредица от констативни протоколи са отстранени гре??ките и несъответствията. След приключване работата на комисията, на заседание на 30.05.2006 г. границите на парка са отразени в цифровия модел на картите на възстановената собственост за съответните землища. Следователно, не е налице изначална невъзможност да бъдат определени земеделските земи в територията на парка (като законът не изисква самостоятелна индивидуализация на всеки имот от общата им площ), а още по-малко на границите на природния парк.
Предвид изложеното, считам, че жалбата на община Царево срещу заповед № РД-30/1995 г. на министъра на околната среда с искане за обявяване нищожността й е неоснователна и подлежаща на отхвърляне.

Добре е да се отбележи, че прокуратурата на Република България е обосновала също защо не би трябвало да се вземе такова ре??ение. Ето мотивите на прокурора, изложени в заседанието на 21.05.2007 г.:

Считам жалбата за недопустима, поради липса на доказан пряк и непосредствен правен интерес. Жалбоподателят не може да установи активната си процесуална легитимация, защото не сочи кои негови права са нару??ени или застра??ени, какви законни интереси са засегнати или неоснователно и незаконосъобразно са му вменени задължения, които не следва да носи. Оспорената заповед се прилага и за територии извън община Царево, както и за територии, които, макар да са в границите на общината са държавна или частна, а не общинска собственост. Доколкото в териториалния обхват на природен парк “Странджа” попадат и общински терени на община Царево, липсва засягане на права и законни интереси на общината от този факт поради това, че съгласно чл.25, ал.1 от ЗЗП (отм.) и чл.9, ал.2 от ЗЗТ, обявяването на природните паркове не засяга и не се отразява върху правото на собственост. Нещо повече, общината, респ. кметът има определени правомощия по стопанисването, охраната и контрола върху защитените територии, като законово регламентиран приоритет на защита на обществения интерес за опазване и съхраняване на природата, като национално и общочове??ко богатство. Поради това жалбоподателят няма правен интерес от подобно обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на обжалване и съдебен контрол е нищожността на заповед № РД-30/1995 г. на министъра на околната среда, издадена на основание чл.17 и 22 ЗЗП (отм.), с която се обявява Народен парк “Странджа”. Жалбоподателят сочи конкретни нару??ения, за които твърди, че водят до нищожност на акта. Доводите, направени по повод конкретни нару??ения при издаването на акта и нару??ения на материалния закон са неоснователни и напълно неотносими към критериите за нищожност. ??зискванията на чл.23, ал.2 ППЗЗП (отм.) за изготвяне на документи, касаещи предложението за защитен обект от организацията, която стопанисва обекта не са нару??ени. Тези дейности предхождат издаването на акта и се свързват с необходимостта от обявяване на защитения обект като такъв. Затова твърденията за нару??ения в този аспект не са релевантни за преценката относно действителността на акта. С писмо от 18.10.1993 г. на основание чл.23, ал.1 ППЗЗП (отм.) Комитетът по горите (сега НУГ) е предложил на министерството да открие процедурата. Не са допуснати и нару??ения по чл.24 от правилника за извър??ване на предварителната проверка и проучване на мястото. Със заповед от 09.12.1994 г. е определена специална комисия за проучване на мястото, която е изготвила предложение за обявяването на народен парк с участието на предложителя и на органи за защита на природата. ??звър??ено е съгласуване с община Царево, Областен управител Бургас, Министерство на земеделието, Министерство на териториалното развитие, БАН, с което е изпълнено изискването на чл.25, ал.1 от ППЗЗП (отм.) за съгласуване със заинтересованите министерства, ведомства и организации. Не са нару??ени правилата за елементите и съдържанието на акта. Заповедта съдържа диспозитив, определящ границата на територията по площ и отдели, посочени по горски стопанства и по общини, като има регистър за територията, както и забранените дейности. Поради това не е вярно твърдението за липса на разпоредителна част на заповедта и съответно за липса на валидно волеизявление поради неиндивидуализиране на границите. Те са определени ясно с посочване на защитената територия и обхвата й. Ако върху терена не са отбелязани с трайни видими знаци тези граници, това е последният аргумент, от който може да се изведе твърдяната нищожност на акта. Защото поставянето на знаците е последица от заповедта и се свързва с изпълнението, а не с издаването на акта, поради което не влияе върху неговата законосъобразност. Освен това община Царево също има задължение за поставяне на знаци, което не е изпълнила и не е допустимо от този факт да черпи аргументи в своя полза. Налице е конкретност на заповедта относно обявяването на територията за природен парк. Волята на издателя на акта е насочена към опазване на природата, което е в съответствие с целта на закона и обслужва значим и поради това специално защитим обществен интерес. Съгласно чл.7, ал.1 от ЗЗТ законът се прилага за всички защитени територии, независимо от собствеността върху земите, горите и водните площи, включени в тях. Тоест, установеният ограничителен режим е валиден за всички правни субекти, защото баланса на интереси в конкретния случай налага приоритет на обществения интерес от опазване и съхраняване на природата като национално богатство, което има предимство пред конкретните дейности (чл.2, ал.2 от ЗЗТ). Затова с процесния акт се постига и целта на закона, изразена в чл.2, ал.1 от ЗЗТ, поради което не е налице нару??ение и в тази насока. В заключение нито едно от изложените в жалбата оплаквания не сочи на нищожност на заповедта за обявяване на Природен парк “Странджа”. Такива данни не се установяват и от събраните и приети в хода на съдебното дирене доказателства, в т.ч. и от заключението на съдебно-техническата експертиза. Дори да има допуснати нару??ения, те не са толкова тежки, че да обуславят нищожност на акта. Процесната заповед, като общ нормативен административен акт, публикуван в ДВ бр.15/1995 г., е влязъл в сила и не подлежи на контрол за законосъобразност. Това обяснява опитът на жалбоподателя с подобни аргументи да обосновава нищожност, което процесуално действие не е ограничено със срок във времето. Нищожността изисква допуснати нару??ения на правилата за компетентност на административния орган, издал акта, или на правилата за формата му, в резултат на което да липсва валидно изразено властническо волеизявление, или да са допуснати такива съществени нару??ения, които да правят акта с невъзможен предмет или да не могат да бъдат търпяни дори временно до отмян