Според “Новинар“:
-
Компаниите “Вирджиния рекърдс” и “Анимато мюзик” с управител Саня Армутлиева дължат към 150 000 лв. отчисления за авторски права, съобщиха от сдружение “Музикаутор”. Общо музикалните ни фирми имат над 300 000 лв. дългове. Другите длъжници са “Ка мюзик”, “Орфей мюзик” и “Виталити мюзик”. От “Музикаутор” изпратили нотариално заверени покани до петте задлъжнели компании. Директорът на организацията Ценко Минкин заяви, че се надява да не се стигне до съд. Дължимите суми били най-вече отчисления за песните, тиражирани на дискове в България.
Саня Армутлиева участва нееднократно през последните години в редица тв- и радио-предавания заедно с представители на “??нтернет общество – България”, в които обяснява??е как в ??нтернет има само пиратска музика и филми. Тук можете да видите едно нейно интервю за “Всеки ден”, а тук – мое. Прочетете ги именно в тази последователност, макар да се разминават по време.
Заключенията си ги правете сами.
В интервюто Саня Армутлиева за пореден път прави ло??о впечатление с крайната си, по роботски-заучена-и-изрецитирана-позиция. ?? най-важното, не се научи за толкова години, че има разлика, между свободно и безплатно; цитирам:
“…Тази обаче е и най-важната битка – да осъзнаят хората, че като краде??, като си сваля?? музика без заплащане, всъщност ограбва?? не само творците и продуцентите, но и себе си. Ако обича?? Ъпсурт, но си тегли?? музиката им от мрежата, следващия път на тях ще име е много трудно да си направят нов албум и ти няма да има?? достъп до удоволствието да чуе?? нещо ново от тях. Това касае всяка музика – на??а, чужда, поп, фолк, рок.
Какво правите вие в тази насока?
Всеки има право да търси и да получава информация – но когато тя е безплатна. Музиката е инвестиция и бизнес. “… край на цитата. Толкова за безпросветността на Саня.
Наскоро говорих с мой съученик, член на една от много успе??ните български групи, как мога да си купя дискографията им директно от тях, за да знам поне, че магазинът не им взима комисионна за дистрибуцията. Отговорът му бе??е, цитирам по памет: “Ние не продаваме вече музиката си, всичко сме пуснали за сваляне от интернет. Печелим от концерти. Ще ти направя един архив да си го изтегли??”. Толкова за купуването на дискове като основен източник на приходи за музикантите.
??мам и един друг приятел, който дълги години е бил европейският мениджър на Джеймс Браун. Той ми е разказвал, как музикалните компании блокират музиката на хиляди млади/начинаещи изпълнители просто защото имат предварителни стратегии кои изпълнители ще издадат и промотират през годината. Така вероятно прекрасна нова музика стои по рафтовете и ние с години, а може би и никога няма да чуем, защото авторите имат подписан договор с музикалната компания и не могат да се самоиздават, не могат да отидат при друг издател, не могат дори да си качат в интернет музиката свободно, за да го чуят хората поне. Толкова, за добрите компании които си скъсват трибуквието да работят за благото на творците.
За щастие, моделът се променя непрекъснато и подобно ретроградно мислене, може да изпрати носителите си да сеят закостенялост и тесногръдие в някой колхоз, офлайн.
Тук има интересна статия по темата. Заглавие: БАМП и Музикаутор – крадецът вика: „Дръжте крадеца!”