Quo vadis, бе?

Във “Фейсбук” спорихме дали българите се мислят за велик народ. Според мен се мислят. Според други – не било така.

Днес обаче в “Стандарт” има интересна публикация, подкрепяща моята теза:

*** Начало на статията ***

Васко да Гама бил от Варна
Цивилизация от нашите земи заселила Европа след потопа

Бай Ганьо чете “Бай Ганьо”. Карикатура на Илия Бешков.

ВАРНА. Португалците се оказаха варненци.
Древна цивилизация от нашите брегове на Черно море е колонизирала Европа след потопа около 8000 г. пр. н. е. Сензационното откритие направиха световноизвестният американски учен Уилям Райън от Колумбийския университет и българският му колега проф. Петко Димитров.
Според тяхната теория преселението е отнело няколко века, през които солените води от Мраморно море са навлезли в Черно море. Вълната, която минава през прага на Босфора, настъпвала с 12 см в денонощие. Населението било принудено да бяга. Така една група тръгва към Месопотамия, а други към Западна Европа, твърди проф. Димитров, шеф на “Морска геология и археология” в Института по океанология към БАН.
Откритите останки на дъното край Варна потвърждавали теориите за библейския потоп в Черно море и за преселението. Изследователите от САЩ и България проучваха старото устие на река Провадийска на 60 км от Варна. На 90-120 метра под водата има няколко залети от водите на морето неолитни селища. След завръщането си океанолозите потвърдиха, че всички находки говорят, че тук е била люлката на цивилизацията, която е колонизирала през неолита европейската част на Средиземноморието и е излязла до бреговете на Атлантическия океан. Данните са от сравнителен анализ на открити следи по нашите земи и по Западния бряг на Португалия. Данни са публикувани наскоро в издание на Академията на науките на САЩ.

*** Край на статията ***

Спорът май започна от статията в е-Вестник “Мирогледът на Ганьо – за изборите и за света”.

Мисля, че всеки, който следи публикациите в нашите медии, книгите на пазара и предаванията по телевизиите и радиото в последните години, ще признае, че е налице един не пълзящ национализъм, а направо тичащ към нас. Ако навремето в СССР се сърдеха на Людмила Живкова, че иска да празнува 1300 години българска държава, сега би трябвало да им кажем, че нейното желание да популяризира българската история в рамките на 13 века е едно нищо на фона на “новини” като цитираната по-горе.

Аз съм срещал и други твърдения у нас, като например това, че Исус Христос е говорил на някакъв старобългарски, докато е мъкнел кръста към Голготата. Или че китайците са строили Великата китайска стена, за да се борят с българите. Или че старобългарския бог Тангра е пра-родител на египетския Ра (затова Тангра завършва на “ра”).

Сещам се за още няколко неща, за които макар и да не съм чел в нашите медии, няма да се изненадам, ако има вече издадени книги, доказващи българския им произход:

– Божественият вятър, камикадзе, е със сигурност изпратен от българския бог Перун или Тангра, затова казваме “кой вятър те довя тук”.
– Името Мойсей произлиза от “мой” и “сей”, т.е. мий, наливай вода и сей зърно.
– Шумерите очевидно са българи, които са мерили шумата, след това са я използвали за тор и така са започнали първото земеделие (преди около 11500 г.).

Впрочем, да не бъдем дребнави с конкретни примери, да отидем още по-назад в историята:
Думата “маймуна” включва “май” и “мун”, т.е. “мен”. Ние произхождаме директно от онази мутирала маймуна, в която ДНК-то вече е било това на Хомо Сапиенс. С което вече е ясно, че съществуването на всички хора, на цялата човешка история е благодарение на българите. Очаквам и конкретни исторически паметници, които да потвърдят тази теория. И да ги няма, Бутафор Димитров ще ги построи!

А ако трябва да съм по-сериозен (не, че трябва, но ако трябва), хубаво е да престанем да се вглеждаме толкова много в миналото, защото явно не забелязваме, че така не вървим – нито напред, нито направо. Пробвайте да ходите напред, докато си държите главата обърната назад и ще се убедите – намалявате скоростта (затова “как ще ги стигнем американците?” – никак), почвате да вървите малко встрани, после още малко… (и затова никога не можем и да ги настигнем), а и шията започва да се схваща. И когато човек върви известно време така – с главата назад – схващането става постоянно…

 

This entry was posted in на български, общество. Bookmark the permalink.

One Response to Quo vadis, бе?

  1. Pingback: Политика в България » България » Quo vadis, бе?

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.