??ли защо Столична община ре??и, че трябва да има улица „Богдан Филов“. При това с барелеф!
Българската история познава редица обрати в последните 1330 години – от 679 г. насам всеки следващ цар и господар променя историята – било с масови кланета, било с изгаряне на архиви, било с опити да се зачеркнат някои от горчивите страници, за да останат само спомените за „сладките“ победи. Нарочно слагам сладки в кавички – защото това, което е сладко за българите често е горчиво за съседите. ?? обратното – всеки горчив на?? спомен е повод за радост сред тях – дива му балканска работа…
Случаят с ре??ението на Столичния общински съвет – по предложение на СДС и с гласовете на ГЕРБ, НДСВ и ДСБ – да има улица „Богдан Филов“ обаче надхвърля всичко известно от близкото минало. Не че е маловажно преименуването на площад „Йорданка Николова“ (Чанкова) или улица „Трайчо Костов“ (и двамата жертви – на фа??изма и комунизма) например, нито пък връщането на имена на улици като „Солунска“ или „Пиротска“.
Но фактическата реабилитация от страна на СОС на министър-председателя Богдан Филов е нещо, което идва в повече на обективния наблюдател.
Богдан Филов, който дори да не бе осъден от т.нар. Народен съд, пак не заслужава не улица, а дори сокак да бъде наречен на негово име най-малкото заради следните три факта:
– вкарването на България като съюзник на Германия във Втората световна война , при това подписът на Филов е положен с радост и гордост;
– обявяването на абсолютно ненужната война на Англия и Америка (а че е ненужна едва ли има нужда да се обяснява);
– изпращането на евреите от администрираните земи в Тракия и Македония на изтребление в Треблинка (за спасяването на останалите в България самият Филов няма никаква заслуга);
Тук няма да се спирам на други ноторно известни факти като яростния му антисемитизъм – не за друго, а защото и без него Богдан Филов не заслужава на??ето признание.
Чуха се гласове, че по тази логика защо имало бул. „Цар Борис III”. Напълно логичен въпрос – защо има булевард на името на царя, който доведе България до Третата национална катастрофа? Дали само защото синът му стана премиер или защото в годините след 10-и ноември 1989 г. бе??е модерно да се реституира всичко, включително и правото да забравяме какво всъщност са вър??или управниците ни?
Нека разсъждаваме малко заедно: в на??ата история има редица политици, които са били не просто политици, а и палачи. В последните години се забелязват сериозни опити да се реабилитират именно тези хора. Нещо повече – ние не стигнахме до вътре??ен катарзис, в който палачите (комунисти) и палачите (фа??исти) да бъдат еднакво отхвърлени от обществото. Затова продължаваме да имаме град на името на Георги Димитров, но и улици, носещи имената на хора като Богдан Филов. Това са два ужасни свята – и двата са не просто ненужни, а трябва да бъдат символи на покаянието ни. Би трябвало да ни е срам както от палачите-комунисти, така и от палачите-фа??исти, без значение какви са били мотивите им. Защото е известно, че ние, българите, винаги си намираме виновник извън нас самите и сме царе да се оправдаваме за мълчанието и послу??анието.
Ето и сега – нима е нормално ??зраелското посолство да е първото, което публично да протестира срещу ре??ението на СОС? Впрочем, аз самият имах привилегията да повдигна въпроса в предаването на Явор Дачков по re:tv на 25-и май, но си останах самотен глас в ефира, който иначе е пълен с какви ли не други, значително по-маловажни теми – например кой колко пари бил откраднал от европейските фондове. Защо са по-маловажни ли? Защото кражбата на пари е престъпление и се преследва от закона. А наглостта да се преиначава историята не е престъпление и не се преследва от закона, а от паметта. За съжаление на всички софиянци, на??ият общински съвет се оказа без памет. Ако има??е памет, ще??е да гласува не като стадо, предвождано от овчарина-кмет, а като форум на гражданското общество. Всъщност, с предложението си и с гласуването на това ре??ение за наименуване на улица „Богдан Филов“ СОС на практика доказа, че у нас общество няма. СОС е организъм с промит от идеологията мозък – иначе няма как да се обясни фактът, че само съветниците от БСП са гласували против предложението. Най-вероятно всичко е станало под закрилата на идиотското кли??е „щом от БСП гласуват по един начин, значи ние ще гласуваме по противоположния“.
Питаме се кому е нужна тази реабилитация на фа??изма (а че Богдан Филов е министър-председател на фа??истка страна няма спор, както ще видите по-долу), но отговор не може да бъде даден.
Защото колкото и да се опитвам да намеря отговор, то такъв няма.
Барелефът на министър-председателя Богдан Филов ще виси на стената със стра??на сила, която ще ни напомня, че явно нещо ни липсва в ценностната система.
Вместо да ни е срам, ние се гордеем. Вместо да търсим про??ка, искаме възмездие. Вместо да се засрамим, ние се държим нагло. Този СОС не заслужава на??ето уважение.
Незнанието на историята не е достатъчно оправдание. Впрочем, ние няма как да знаем дали изобщо Общинския съвет си мисли, че има нужда от оправдание. Може би си мисли, че е безгре??ен?
Горното писах преди да стане известно, че Бойко Борисов се разграничава от собствената си партия и щял да иска отмяна на ре??ението на СОС. Но това става след реакцията на ??зраелското посолство, на Съюза на българските писатели и др., както и на всички политически сили в Парламента, които в сряда, 27 май, излязоха с декларации по темата. Но дори и в декларациите си, някои хора пак се опитаха да политиканстват, вместо да заклеймят нелепото и жалко ре??ение на СОС.
______
* – Хората, които твърдят, че в България не е имало фа??изъм, сигурно имат редица аргументи за твърденията си. За мен обаче една страна, която: е била съюзник не просто на хитлеристка Германия, но и на ??талия и Япония; е обявила война на Англия и САЩ, на която СССР обявява война; е изпратила на изтребление невинни хора от територии, намиращи се под нейно управление; е избивала без съди и присъда… не може да не е фа??истка. Точно така, както една страна, която е била член на Вар??авския договор, на С??В, изпращала е войски в Чехословакия през 1968 г. и е избивала без съд и присъда… не може да не комунистическа. Два свята – и двата ненужни.
Ако Богдан Филов не е подписал, България ще??е да бъде под нацистка окупация. Човекът просто е избрал по-малкото зло. ?? какво озназава подпис “положен с радост и гордост”? Обясни, моля те!
Вижте статията за него. Тя не показва изцяло неговите недостатъци на управляващ, но все пак е добре да се знае, че той е “сторонник на авторитарната власт, в диктатор, в привърженик на твърд и непоколебим съюз с нацистка Германия”.
Що се отнася до “по-малкото зло”, това е отново опит да оправдаем собствените си комплекси. Как пък цяла Европа може??е да е под окупация, но не и България? Т.е. искали сме да минем по-леко, ако може докато другите се мъчат окупирани, ние да “обединим” държавата. Е, така я обединиха Филов и цар Борис III, та още берем плодовете на това обединение. А за радостта и гордостта му може да се съди както от речите му в Парламента, така и от дневника му, в който отбелязва чувствата си след като полага подписа под договора за присъединяване на България към Тройния пакт.
Г-н Марковски, сигурно няма да публикувате коментара ми.
Не подкрепям действията на Богдан Филов срещу евреите, но искам да го защитя като учен.
Понеже защитавата техните наследници, моля осведомете се какво е било отно??ението на комунистите към Германия преди тя да нападне Русия през 1941 г.
Заради пакта Молотов- Рибентроп, комунистите в България не са протестирали когато България се е присъединила на страната на Германия, дори са изпратили представители на приема в двореца.
Потърсете и ще се съгласите, че е било така.
??ма хора и времена в историята които е добре да ги има само в учебниците. За мен Богдан Филов е такова име.
??сторик,
аз не оспорвам качествата му на учен, а на човек, заслужаващ улица да носи неговото име. Действията му като премиер водят до осъждането му не само от т.нар. Народен съд (присъдата е отмненена впоследствие, но с уговорка), а и от историята.
Минко – съгласен съм.
Уважаеми bwa, избрал е не по малкото зло, избрал е абсолютното зло, при това без дори символична съпротива предлагана ни от Англия. Просто да декларираме принадлежност към ценностна система и ние сме го направили.
Pingback: Политика в България » Blog Archive » Два свята – и двата са ненужни