Cheap Russian Propaganda Against Bulgaria and the European Union

Here’s how the propaganda against the European Union is working. A day after the speech of Donald Tusk in Sofia, the Bulgarian Facebook suddenly discovered and is spreading a lie, made in Russia. Here it is, as shown on the wall of some Yana Miteva. The text says more or less the following, “Since I’ve been reading all morning… tearful headlines, let me remind you of some facts: ‘Donald Tusk, historian by education, has been saying in his election campaign about his family and how his Grandfathers were sent to concentration camp for opposing the Nazis. Including his Grandpa Jozef Tusk. The reality, however, is slightly different. As it is known from the Berlin archives, the Grandpa of today’s’ EU chairman, Jozef Tusk, in 1944 served in the SS reserves. He even enlisted in Heinrich Himmler’s punitive squads voluntarily, for ideological reasons. And judging by photography, he was also a member of the SD, which was engaged in search and arrest of Jews in Poland and sending them to concentration camps. The image is provided by the Deutsches Bundesarchiv, its name is “Verhaftung von Juden”, arrest of Jews. The group probably searched for Jews in Gdansk and its surroundings and sent them to concentration camps.”

Picture from Yana Miteva’s FB page


The truth, of course, is far, far away from the quoted by Ms. Miteva text, but it’s interesting to see how trolls mix facts with lies, so that we better understand why the danger from fake news and disinformation is so big.

First, about the picture.
Anyone can see the original  in Wikimedia and it indeed is from the German archives. What is important to know is that its description is “Poland September 1939, near Ustronie/Opatowice ; road transport of arrested Jews under surveyance of Police force and SD. Four SD men are sitting in a cabriolet : from left to right, a Oberscharführer (UK:Staff sergeant; US:Sergeant first class), a Rottenführer (UK:Lance corporal; US:Corporal), a Untersturmführer (UK and US:Second lieutenant), a Oberscharführer.

In other words, the man on the picture, who allegedly is Mr. Tusk’s Grandfather, is a corporal from the German army, but he cannot be Mr. Tusk, because, as descibed in the point below, in September he could not be in the German army. Also, Ms. Miteva claims in her posting that Mr. Tusk was part of the SS, and in the next sentence she claims he was in SD.

Second, let’s see what he has done during the war as it is well documented in his official Wikipedia page,  and the sources, listed there.

“On 1 September 1939, when Germany invaded Poland, the Free City of Danzig was incorporated into the German Reich and the citizens of the Free City became German nationals. Tusk was assaulted in his house in the morning, and later witnessed German arrests of Poles at the railway station, and the Defence of the Polish Post in Danzig.
Józef Tusk reported the assault to Danzig police, and was subsequently arrested as a Polish activist, described as a “Polish fanatic, dangerous to the security of the German State”; his family on the same day was evicted from their house. Tusk was a forced laborer working in the construction of the Stutthof concentration camp. In 1941 he was interviewed by Gestapo and imprisoned in Neuengamme concentration camp.On 26 August 1942 he was released from Neuengamme.
On 2 August 1944 Tusk was conscripted into Wehrmacht, into the 328. Grenadier-Ersatz- und Ausbildungsbatallion (328th Grenadier Replacement and Training Battalion).[7][8][9] After about four months, around 24 November 1944 or soon afterward, he either deserted, defecting to the Polish Armed Forces in the West, or was imprisoned in an Allied prisoners-of-war camp.

So, the logical questions:

Yana Miteva’s FB page

Where’s the fake story coming from on Ms. Miteva’s wall?
From a Russian language web site, Politforums. The author of the original story is Oleg Lurie, who published it in Live Journal. If you wondeer why Ms. Miteva republished this fake story, don’t wonder too much – on her wall (see picture on the left) you can see that she’s a big fan of Russia (the flags of Russia and Bulgaria on the cover photo, some profile pictures with signs of (nostalgia?) the Soviet “revolution” of 1917 are enough to give you some ideas. Plus, of course,  pictures with  obvious Russian propaganda. Of course, what she wrote in her status are not her claims, she has just translated what’s written in the Russian original. But she has not changed or questioned anything from the written in the original.

Who is the original author?
If you are asking yourself who is Mr. Lurie, the answer, in short – a convicted felon, who spent years in jail. What his intention might have been, when writing his Live Journal story, is perhaps answered best by the chosen tags: Gdansk, Himmler, Hitler, Donald Tusk, EU, European Union, Jozef Tusk, Kiev, SD, SS, Ukraine, Jews, european values, police, concentration camps, fascism (Гданьск, Гиммлер, Гитлер, Дональд Туск, ЕС, Евросоюз, Иосиф Туск, Киев, СД, СС, Украина, евреи, европейские ценности, каратели, концлагеря, фашизм). You can’t miss the Hitler, Himmler, Kiev and Ukraine tags, right, which are “quite relevant” for this article…

Was this an old story, recycled today?
Yes, it was. It was first used in the Polish presidential elections in 2005, and back then it was dealt with swiftly and decisevly – the person, who used the picture to claim the connection, was a politician from the opposition party, Law and Justice, and he was expelled from the party for his role in the accusations, and the politician, who won the election, Mr. Kaczyński, issued an apology in the name of his political party to Tusk. The question is not if Mr. Tusk’s Grandfather served in the German army, of course, because it has nothing to do with the politician Donald Tusk, who hasn’t been even born there.

Why the fake, why now?
Clearly because of the extremely positive reaction of the Bulgarian media and society to Mr Tusk’s speech on January 11th in Sofia. Anti-Bulgarian and anti-European propaganda cannot leave such a positive reaction without an answer. The text is written long time ago in Live Journal, but whether it was just translated in Bulgaria, when it was needed to undermine Mr. Tusk’s authority – that’s a question with no easy answer.


By the way, it will be interesting to see who will click on the bait of cheap anti-Bulgarian and anti-European propaganda, and will continue to share the fake news. And who will find out that they are being victims of this propaganda. And, of course, who will stand up against it.

Posted in Bulgaria, European Union, in English | 5 Comments

Евтина руска пропаганда срещу България и Европейския съюз

Ето как работи пропагандата срещу Европейския съюз. Само ден след речта на Доналд Туск в София, в българския Фейсбук се разпространява масово една лъжа, създадена в Русия. Ето я – такава, каквато се вижда на стената на Яна Митева:

Публикацията на стената на Яна Митева във Фейсбук


Истината, разбира се, е далеч от цитираното от г-жа Митева, но е интересно да се види как троловете смесват фактите с лъжата, за да се разбере по-добре защо опасността от фалшивите новини и дезинформацията е толкова голяма.

1. За снимката
Тя може да се намери в Уикимедия и действително е от германските архиви. Важното е да се знае, че това е снимка от септември 1939 г., а описанието ѝ е: “Полша, септември 1939  г., близо до Устроние/Опатовице; пътен транспорт на арестувани евреи под надзора на полицията и SD. Четирима души в униформи на SD са в кабриолет, отляво надясно: обершарфюрер (сержант), ротенфюрер (ефрейтор), унтерщурмфюрер (старши лейтенант), обешарфюрер (сержант).

С други думи, човекът в кръгчето, за който се твърди, че е дядото на Туск, е ефрейтор от германската армия, но няма как да е дядото на Туск, което става ясно от описаното в следващата точка:

2. Да видим какво е правил Юзеф Туск по това време, според страницата му в Уикипедия (проверена и с източниците – полски издания, посочени в нея!)

“На 1-ви септември 1939 г., когато Германия нахлува в Полша, свободният град Данциг е включен в германския райх и гражданите му стават германци. Туск е нападнат в къщата си същата сутрин и по-късно става свидетел на арестите на поляци на жп-гарата, както и на защитата на пощенската станция в Данциг. Туск докладва за нападението в данцигската полиция и впоследствие е арестуван като полски активист, описан като “полски фанатик, опасен за сигурността на германската държава”; семейството му е изгонено от дома им. Туск е принудително накаран да работи в строителството на концлагера Щутхоф. През 1941 г. е разпитван от Гестапо и затворен в концлагера Нойенгаме, откъдето е освободен през август 1942 г. На 2-ри август 1944 г. Туск е принуден да влезе в редовете на вермахта. След около четири месеца, на 24-ти ноември 1944 г. той или дезертира в полските въоръжени сили на запад, или е затворен в лагер на съюзническите сили.”

Същата дезинформация е била използвана в изборите за президент на Полша през 2005 г., когато Туск губи от Качински. Информацията за службата във Вермахта на дядото са направени от политика Яцек Курски, който впоследствие е изгонен от партията си, а спечелилият изборите Лех Качински публикува официално извинение във връзка с нелепите обвинения.

От реакцията в социалните мрежи (след публикацията на моята статия) разбирам, че някои хора се объркват от това, че снимката е истинска, а пък информацията е фалшива. Ще го обясня по друг начин: в германските военни архиви има множество снимки от Втората световна война. Всички те са истински, а не фалшиви. Дезинформацията се случва, когато истинска снимка се използва с фалшив текст – в случая се твърди, че шофьорът на джипката е дядото на Туск (друг е въпросът, че внуците нямат нищо общо с действията на своите дядовци и баби!), което не е възможно поради това, че до 1944 г. той не е бил мобилизиран в редовете на германската армия. Какво значение има текстът под снимката става ясно и от друга разкрита фалшива новина, която стана популярна именно след промяна на текст, този път под видео, а не под снимка.

Следват логичните въпроси:

Стената на Яна Митева във Фейсбук

Откъде идва ментето на стената на г-жа Митева?
От сайт на руски език, Политфорумс (важен детайл: от базата данни за домейна се вижда, че собствениците му са поискали да бъдат анонимни или поне използват регистратор, който поддържа такава функция); в него за автор на статията е посочен Олег Лурие от “Живия журнал”. Ако се чудите защо го е публикувала, не се чудете много – от заглавната страница на нейната стена човек не може да не забележи няколко факта: руското и българското знаме, преплетени приятелски. Профилните снимки на госпожата, в които се вижда, че е отбелязала (с носталгия?) 100 години от болшевишкия преврат. Както и фотографии, в които си личи ясно руската пропаганда. По-долу пускам картинна галерия за онези, които искат да се позабавляват.

Кой е авторът на оригиналния руски текст?
Ето кой е г-н Лурие, накратко: бивш журналист, осъден за мошеничество (два пъти), излежал години в затворите на Русия. Според статията в Уикипедия, разполагал с имущество, което далеч надхвърля официалните му доходи (джипове „Порше Кайен“ и „Ауди All Road“, леки коли „Мерседес S-500“, „Ауди ТТ“, както и две „Ауди А6“).
А какво вероятно му е било в главата, когато е публикувал ментето в “Живия журнал” може да се подразбере от избраните от самия него тагове към статията:  Гданьск, Гиммлер, Гитлер, Дональд Туск, ЕС, Евросоюз, Иосиф Туск, Киев, СД, СС, Украина, евреи, европейские ценности, каратели, концлагеря, фашизм.
Какво прави впечатление в тези тагове? Ами наличието на “Хитлер”, “Химлер”, “Киев” и “Украина”, разбира се, които нямат нищо общо с казуса…

Защо тъкмо сега този текст се появява на български език?
Очевидно е защо – защото повсеместната реакция в българските медии и общество към речта на Туск от 11-и януари 2018 г. в София е положителна. А антибългарската пропаганда не може да подмине спокойно подобни емоции.  Иначе текстът е написан отдавна, но не може да не се запитате дали не е бил преведен на български сега, когато е станало належащо да се “вкара в обръщение”, за да подрони авторитета на г-н Туск и да накара хората да гледат на него с недоверие.


Впрочем, ще бъде интересно да се види кои хора ще се хвана на куката на евтината антибългарска и антиевропейска пропаганда и ще продължат да популяризират фалшивата новина за “дядото на Туск”. И кои ще се усетят, че са жертва на тази пропаганда. А и кои ще се изправят срещу нея.

Ето и някои допълнителни коментари на съобщения във Фейсбук по темата. Ще допълвам тази статия с нови коментари, когато се появят нови въпроси.

“Истината трябва да е несъмнена и недвусмислена! А аз и много други останахме неубедени. Споделих с всички, че смятате снимката за менте, но вие сам казвате, че е истинска. Кое е менте тогава? Намирам ,че доста обърканото и нелогично обяснение. Версията за принудително рекрутиране на Юзеф Туск не издържа. ”
“Не издържа фактът как е освободен през август 42-ра и след това рекрутиран в СД. От други линкове вчера, които прочетох на немски, излиза че Юзеф е посочил идеологически мотиви (вярвам, че си е спасявал живота си). Но е бил във Вермахта чак до края на войната. Там пише, че този факт е необясним. Добре, наистина датировката не съвпада прав си! Посочени са чиновете на четиримата, но не и имената. Но пък приликата между дядо и внук е поразителна.”

Коментар върху съмненията:
Истината си е несъмнена. За снимката обясних по-горе: тя е истинска, но нито един от описаните в нея хора не е дядото на Туск. Ментето е коментарът към нея. Няма “версия за принудително рекрутиране” (мобилизация). В нацистка Германия всички мъже са подлежали на военна служба. Хората не са имали избор; факт е, че не всички войници във Вермахта са военнопрестъпници, а допълнителната информация, че не е служил до края на войната, а е или избягал и присъединил към съпротивата, или попаднал в съюзнически лагер е показателна. Също така показателен е и друг факт – че той е служил като прост войник, а не като войник в SD или SS. Аргументът за приликата не издържа проверката на датите.










Posted in Bulgaria, European Union, на български, общество | Tagged , , | 12 Comments

Повече българи, по-малко байганьовци!

Препечатано от “Свободни“, оригинално заглавие: “НЕ БИВА ДА СЕ ПРЕДАВАМЕ”.

  • Всичко започва от съдебната система. Не може да има здраво общество, ако то е създало болна и неработеща съдебна система. Или по-точно: работеща по поръчка прокуратура.

За жалост, моите разговори с българи в чужбина как те биха могли да бъда полезни при един опит да извадим каруцата от калта, в която се намира България, често свършва със следното заключение: Патрик, разбери, ние не сме избягали от България, избягахме от българите.

Вени е полезен кадър. Само му прочетете  CV-то. Сигурен съм, че и той би помогнал и се надявам в един момент да успея да го убедя. Но засега само се мъчих от него да изцедя някой съвет или визия за посока, както му е реда в Свободни. Не успях. Прекалено скромен или мъдър, не знам. Мислих да не публикувам неговото интервю от липса на послание. Но после реших, че Вени може би най-интелигентно ми е обяснил, какво куца в нашите или вашите отношения.

Повечето българи, установили се в чужбина, гледат на Родината с романтично-носталгичния поглед на отминалото безгрижно детство. Други въобще не обръщат взор към България, нямат време, особено онези ангажирани със сериозна работа. Течението на буйната река, из която сърфират, ги носи към непознати и любопитни брегове и не намират и миг за поглед назад. Малцина са тези, като Вени Марковски, които съпреживяват за България, които продължават да упорстват да променят манталитета на „нашенците“ – същият, онзи андрешковски манталитет (на селския хитрец, който не плаща данъци), който толкова ни дразни, когато го виждаме у другите, но и който ни кара съвсем безскрупулно да подаваме банкнота в протегната ръка на катаджията, когато ни хване да говорим по телефона, докато шофираме без колан на червено.  Този манталитет „нашенците“ често се опитват да прилагат и в чужбина,  да “изиграят”, да “прецакат” системата, като си мислят, че чужденците са балъци, а нашенци са хитреци и така се провалят…

Именно към „нашенците“, а не към българите е насочено критичното му отношение, за това че „нашенци“ все очакват някой друг да оправи проблемите ни, а не се заемаме сами да си ги решим, обикновено с оправданието: Ама аз нали им плащам данъци, те трябва да чистят.  Според Вени, в това отношение „аз” – „те” и се състои проблемът, който не можем да решим вече толкова години.

Много интересна съпоставка прави между разклатените плочки на тротоарите и състоянието на обществото: „всичко това започва от разклатените плочки, които издават, че цялата ни обществена система се клатушка.“

Все пак Вени дава едно разумно (според мен) решение: „Да образоваме хората, за да може нашенци да намаляват. Това е спасението: повече българи, по-малко нашенци. Повече хора на XXI век, по-малко байганьовци.“

Патрик Смитьойс.

Патрик и Вени разговарят


Вени Марковски е  един от двамата създатели на първия в София Интернет оператор. Съосновател и председател на УС на „Интернет общество – България“. Бил е член на борда на директорите на международното „Интернет общество“, на Интернет корпорацията за имена и адреси, на международната организация „Компютърни професионалисти за социална отговорност“, на Нов симфоничен оркестър и др. Автор на множество публикации в родните и чуждестранни медии.

Понастоящем живее в Ню Йорк, но често посещава България. Сред хобитата му са играта на тенис и карането на ски.

Първият и най-горещ въпрос: Човек с такова CV, който е създал и продал една от най-известните фирми свързани с “нови” технологии в България, интернет доставчика – по презумпция има страхотни възможности в IT сектора в България – what the … are you doing in America?

Аз заминах за САЩ през 2005 г. по лични причини, които нямат нищо общо с тогавашния ми Интернет-бизнес в България. Не съм се откъснал от страната, но навън има също възможности за реализация; пък и не съм единствен – ето, първият ни служител в БОЛ.БГ, Николай Горчилов, сега е в Индия и развива Интернет бизнес там.
Това, което правя в САЩ е, че пак си работя същите неща, както и в България; просто местожителството ми е в Ню Йорк – градът, който (като мен) не спи.

Вени Марковски говори пред ОС на ООН по случай приключването на преговорите за WSIS+10. Декември, 2015 г. Автор: UN Photo/Evan Schneider

Няма да те питам много как живееш в Щатите. Някои хора ще те намразят…

Не съм сигурен, че ще ме намразят точно или пък само заради това. Истината е друга, разбира се – аз пътувам и работя много, а за нашенци тежката работа не е основание за завист. Но в социалните мрежи се вижда, че бай Ганьо мрази на принципа ‘Га не мразим, не мо’ем заспим (“Когато не мразя, не мога да заспя”). Оказва се, че има хора – озлобени, мразещи, изпълнени с негативни емоции, които обаче се преструват успешно; ето, наскоро един такъв нашенец не издържа и избълва порция злостни думи по мой адрес във Фейсбук. Познавам го бегло, нямам спомени да съм имал някакви кой знае какви отношения с него, затова излизащите изпод клавиатурата му змии и гущери бяха неочаквана изненада. Не е неприятна, а просто е изненада. Аз, естествено, не се разсърдих, но се учудих – ненормално е човек да носи в себе си години наред злобата си, а да ме поздравява, да прави мили очи и да си общува с мен… Ненормално и тъжно е. Не мога да си обясня такова поведение – може би защото не са ми познато такива чувства – аз не мразя, не завиждам, не злобея… Напротив –  усмихвам се и ми е винаги интересно и забавно… Ти можеш ли да го обясниш?

Затова да те питам за България. Често идваш насам. Защо? Само да видиш приятели и роднини, или имаш още проекти в България?

Идвам, разбира се заради приятелите и роднините, но и защото изпитвам чувство на дълг към България…


Да,  това е страната, дала на семейството ми подслон един месец, след като съм се родил. По онова време югославският комунистически диктатор Тито вече е осъдил дядо ми на затвор през 1948 г., а след това и на пет години концентрационен лагер (1956-1961), лишил го е от граждански права, а към сина му – моя баща, както и към майка ми югославската ДС (УДБ) е имала такова отвратително отношение, че те са били принудени да емигрират. България дава подслон на семейството ми; няма как да не съм ѝ благодарен.

С дядо си, Венко Марковски, академик на БАН и народен деятел на културата. 20.09.1987 г. Снимка: Личен архив

Но как съчетаваш това чувство с описания случай по-горе?

Няма връзка между двете. Нашенци, които злобеят, не са българите, които са приютили семейството на един зловещо измъчван от комунистическите палачи поет. Това е все едно днес аз да се хваля с това, че българите били “четвърти в света” по футбол през 1994 г., само защото тогава съм правил ИТ-центъра на Българския футболен съюз и съм се познавал с Вальо Михов. Заслуга за постижението си имат футболистите, треньорите, ръководителите на БФС, както и клубовете, в които те играеха. Ние сме само зрители. Да се гордеем с техните постижения или да се срамуваме – и двете са признак на комплексарщина, на комплекс за малоценност. Е, сега вече някои нашенци може да ме намразят още повече – ще си кажат: “Не стига, че го мразя, че му го казах, но той се преструва на много цивилизован и не ми отвръща по същия начин! На какъв се прави тоя, бе?!”

Добре, да се върнем към темата. Много съм се интересувал за развитието на IT сектора и се ядосвам, че твърде малко пари се инвестират в IT образования и всички науки свързани с него. Също се ядосвам, че все още прекалено се набляга на оutsourcing. Няма достатъчно български продукти и софтуерни решения. Как виждаш ти този сектор в България. Дай кратък анализ на сегашното положение, проблеми, предимства за “made in Bulgaria”, нашите предизвикателства и някаква стратегия за бъдещето.

Има много предимства за “произведено в България” – страната е в ЕС, има ниски данъци, разполага с качествени хора, които работят или ръководят прилични компании. Има мои колеги, които продължават да развиват бизнеса си в страната; не всички са като мен, а и чужбина не е за всеки. Проблемът, който нашите сънародници трябва да разберат, е друг: България не е единственото място за подобен бизнес. Тя се конкурира със страни от цял свят и трябва да се стреми да е по-добра от тях. Винаги. Това ще рече ВСЕКИ един от нас да трябва да се стреми да бъде по-добър от другите, по всяко време. В ИТ-бизнеса има голяма конкуренция и България трябва да се бори за всеки клиент.

Възможно ли е ти и други български IT герои да се обедините в едно сдружение и да привлечете големи компании към България. Примерно, кметът на Елин Пелин, енергичен и много деен човек от сектора, ще ви уреди землена площ в Елинпелинско (близо до летището + чист въздух) и Apple, Intel, Oracle и други ще изберат България за R&D или за производствена локация в Европа. Може ли да стане?

Всичко е възможно, но някои неща са малко вероятни. Ето един пример – преди година помолих шефа на сравнително голяма щатска компания (над 7000 програмисти) да промени пътя си и да мине през България. Организирах му срещи с ИТ-бизнеса, както и с държавните институции. От бизнеса остана много доволен, но за беда дойде в България дни, след като Борисов бе подал оставката си и явно обстановката му се е видяла несигурна. Човекът реши да не инвестира у нас, а жалко – искаше да започне с 250 програмисти, които да станат 1000 до няколко години. Сметката е много проста – 1000 програмисти, на работа за щатска компания, носят в страната огромно количество пари.

А за тези компании… Защо да идват у нас, след като дори и да получат това, което ти казваш, ще им се наложи да живеят не в Елин Пелин, а в София. И за да отидат до Елин Пелин, ще губят часове наред всеки ден. Ще ходят по разбитите и мръсни улици. И, може би най-важното: ще ги гледат намръщено едни нашенци, които ще си мислят: “Тия, па! Какво ми се правят на интересни, все едно не сме виждали големи компании!” А някои не само ще го мислят, но и ще го изричат на глас, ще ги плюят и т.н.

Вече си в Щатите 15 години. Какво е най-ценното което си научил там? И какво могат българите като народ или България като държава да научи от американците?

Няма едно ценно нещо, няма и нещо, което да сме показали, че хем искаме, хем можем да научим, хем ще го приложим на наша почва. Пример – в САЩ може независим прокурор да разследва президента, а ФБР редовно вкарва в затвора  конгресмени. Как го виждаш това в България? А можеш ли да си представиш не просто кампания #metoo (англ., и аз също) срещу насилието от страна на мъжете към дамите, че и някой властимащ да си подаде оставката заради нецензурни шеги или груби подмятания по адрес на жените?

В резерват за ястреби и соколи, щат Вермонт. Снимка: Личен архив

Дали тези неща са приложими тук? Ще дораснем ли дотам?

Не знам дали някога ще “ги стигнем американците”; Тодор Колев, когото имах честта да познавам и продължавам да уважавам, имаше цяла песен, че това няма как да се случи. Те изграждат демокрация 200 години повече от нас и все още имат сериозни проблеми. А у нас хората си мислят, че щом сме членове на ЕС, значи всичко ще се оправи. Ще се оправи, ако има мотивирани хора, които да използват членството в ЕС, за да направят страната по-добра.

Кое намираш като хубаво качество, талант или даденост в България, което ще бъде от ползата на американците?

Много талант има в България, но е факт че можем да го сравним на какво ниво е едва тогава, когато се конкурира с таланта по света. Има и много талант, който у нас не се признава, по същата логика, за която говорих по-горе: “А, бе, кой е тоя, бе?”. Как мислиш, защо хора като Тео Ушев, Герасим Дишлиев, Димо Райков са в чужбина? Не, че у нас няма талант – естествено, че има, но той се съревновава на малкото игрище, на черния терен. Черен, но не от чернозема, а от черната злоба и завист. Когато в продължение на 140 години държавата е била тази, която е “давала” храната, нормално е системата да е изкривена. Да не говорим, че нашенецът по принцип не иска да дава пари за изкуство, защото и той е свикнал, че държавата ще храни писателите, художниците, певците и актьорите… И така не е от социалистическо време, а от самото Освобождение 1878г. На думи много почитаме и уважаваме творците, но като опре въпросът до делото – например да си купим техните книги, веднага бием отбой.

Ти си с богат международен опит: работил си къде ли не по света; какво ще кажеш за пътя на България от тук нататък? Дай 3 или 5 неща които трябва да бъдат променяни. Как виждаш това да стане и кой ще ни помогне?

 Трудно е да се дават рецепти отдалече, а и нямам претенциите да разбирам добре  случващото се в България; ще ти дам пример – аз не се интересувам кой е на власт, искам който и да е на власт, хората да виждат, че страната се развива напред и нагоре, а не назад и надолу. Мнозина се чудят как така продължавам да помагам на България – водя инвеститори, участвам в конференции и т.н. А аз им се чудя на друго – защо някои или дори същите хора непрекъснато се оплакват, че това не било добре, онова било кофти, но самите те не се хващат да го оправят!? Защо искат някой друг да им го оправи? Ето, тази година отидох на почивка на Черно море, докато мнозина предпочитат морето в Гърция!? Излиза, че хора като мен – емигранти, не само покриваме търговския дефицит на страната с парите, които пращаме на близките си, но и като се приберем в България, харчим изкараните с пот на челото пари в чужбина… у нас! А нашите политически патриоти ходя на почивки в чужбина и харчат получените (често те не са изработени!) пари там.
Манталитетът на нашенци няма да се промени, но ако се промени съдебната система и вместо цацаратура има работеща прокуратура, тогава поне ще има усещане за справедливост. Днес вместо подобно усещане, има направо разбиране, че системата е калпава и управляващите никога няма да бъдат наказани за престъпленията, които извършват. Подобна липса на справедливост убива всеки порив за създаване на общност.

Изказване пред среща на министрите на далекосъобщения от Източна Европа. Май, 2010г. Снимка: Личен архив

За мен, може би защото съм юрист по образование, основният проблем на демокрацията в България е липсата на върховенство на закона.

Не мога да ви дам готови рецепти или някаква визия, защото това според мен не е работа на един отделно взет човек, а на политическите партии; ние – гласоподавателите – трябва да прочетем какво ни предлагат, да ги питаме как ще го реализират и да гласуваме според наученото. За съжаление, поради късата памет на народа, партиите не си правят труда нито да пишат кой знае какви програми, нито да ги изпълняват; нашенци все още гласуват първосигнално, като особена роля в този процес играят думи като „комунисти“, „Европа“, „Русия“ и т.н.

Ти беше кандидат за кмет по едно време; какво искаше да промениш тогава?

Това бе през 2003г., тогава казах, че имам само една мечта – да видя плочките по улиците подредени така, че човек да може да ходи по тях в дъжд и сняг, без да се страхува, че като стъпи отгоре им, те ще го опръскат с кал, защото са разклатени и събират вода под тях.

Е, това е майтап, нали?

Не, защо? Има връзка между подредените правилно плочки и асфалтираните улици (без дупки) и… състоянието на обществото, качеството на живот в държавата и щастието на хората. Подредените плочки означават подредено общество. Паркираните по тротоарите коли са признак, че обществото търпи някакви хора, които не се съобразяват с останалите. Липсата на условия за движение по улиците на хора в инвалидни колички, а и на бебешки колички, е достатъчно ясен знак, че обществото предпочита да не се затормозява с мисли за хората в неравнопоставено положение. Помисли си сега за домовете за “изоставени деца” и как обществото се отнася към тях? Да не започвам с другите, по-големи и по-значими теми – за отношението на нашенци към различните – роми, бежанци, евреи и т.н.

И всичко това започва от разклатените плочки, които издават, че цялата ни обществена система се клатушка. Хората поотделно са чудесни, но събрани заедно се оказват без опора. Ние поддържаме ред и чистота в домовете си, но за улицата ни е все едно. И винаги намираме оправдание, което най-често е “Ама аз нали им плащам данъци, те защо не чистят”. Виждаш ли – още в това отношение “аз” – “те” се съдържа проблемът, който не можем да решим вече толкова години.

Липсва връзка между държавата и гражданите ли?

Не само. Липсват много връзки. Например някои (много?) хора продължават да не разбират, че има връзка между труда и заплатата. Ние се шегувахме по време на социализма с приказката “Те ни лъжат, че ни плащат, а ние ги лъжем, че работим”, но се оказва, че и днес е така. Непрекъснато излизат проблеми – бедни шивачки работят месеци наред, а фирмите не им плащат. И т.н., и т.н.

Липсва разбиране кой с какво се занимава в живота. Автори изглежда не разбират, че у нас не можеш да станеш милионер от една песен, колкото и да е популярна. Ако една песен е много слушана или гледана в YouTube, тя няма как да направи автора, изпълнителя или продуцента ѝ богати. Впрочем, знаеш ли кой наш изпълнител има най-гледaните песни в YouTube?


Точно така – стотици милиони са видели неговите песни. Ще кажеш: “Ама това е чалга!”, а аз ще те попитам – къде са тогава сериозните изпълнители, защо техните песни не се гледат като “Хабиби” – над 61 милиона пъти? Или като “Сен Тропе” – 49 милиона. Имаме неколцина супер-професионалисти, като Лили Иванова, например, която би трябвало да е пример за всеки музикант и изобщо – за всеки човек на изкуството. Жената е талантлива, но – подчертавам това “но” и се труди къртовски: ежедневно, всяка седмица, всеки месец, година след година. Концерт след концерт, диск след диск. Няма оплакване от лоши условия, няма жалби по адрес на музиканти, продуценти или осветители. Ние дори не се замисляме за труда ѝ, когато тя излезе на сцената и се раздава в продължение на два часа. Гледах я преди две години в Лондон и още не мога да се отърва от чувството, че съм видял човек от друга вселена. Бих искал да мога да пиша стихове, за да ѝ посветя някое стихотворение, от което да направи песен, но уви – не разбирам от поезия. Пробвах се, писах, трих, писах, трих – не става. Но си признавам – в няколкото разговора, които съм имал с нея, съм се чувствал изпълнен с щастие, ведър, засмян. И същевременно, ако отвориш сайтовете или вестниците – непрекъснато се намира някой да каже някаква глупост за нея. Т.е. нашенецът не разбира, че може да черпи от Лили Иванова сили, енергия, да се учи, да я гледа и да казва на децата си: “Бъдете като Лили, ако искате да успеете!”

Нашенецът не иска да се извиси до нейното ниво, а иска да я принизи до своето.

Сещам се за още примери с музиканти, при това най-различни – от Васко Василев до Мишо Шамара. От Александрина Пендачанска до Соня Йончева. Хора, от чиято кариера можем и трябва да се учим (е, някои се учим, разбира се), но вместо това нашенци четат глупостите за тях по нашите медии и си мислят: “Какво толкова, бе, и аз да имах такъв глас, щях да пея още по-добре”. Тази връзка между действителността и самомнението е ужасяваща. Погледни Григор Димитров или Димитър Бербатов. Върховно успели спортисти, но какво им струва това? Нашенецът не се замисля, че зад всяка победа има много пот, че и кръв.

Нашенецът гледа парите, които тези хора са изработили, но не вижда труда, който те полагат.

Никой не ходи на тренировките на Григор Димитров, за да види, че те са ежедневни, че той спазва режим, но не веднъж в годината, а всеки ден. Никой не се интересува от раните по краката им, от синините  и следите от бутоните по глезените на Бербатов. Не, но всеки е познавач и знае много добре как би трябвало да играят. За отношението към Стоичков пък не ми се говори, че нямам думи направо.

Ти ме разби – откъде тръгнахме, докъде стигнахме…

Не, това е нормално – защото нещата са свързани. Хората трябва да разберат, че с омраза нищо хубаво не могат да постигнат. От това, че завиждат, мразят и злобеят, те няма да станат нито по-умни, нито по-богати, нито по-малко дебели или по-малко плешиви. Омразата, завистта, чревоугодието, алчността, гневът, мързелът са сред най-лошите качества на нашенеца. Забележи – не казвам “на българина”, защото не е вярно, че българите са хора с такива качества. Не са! Такива са нашенците – байганьовците на XXI век. Българинът се справя чудесно, когато е в среда, в която съществува справедливост – и затова много българи успяват навън, ако приемат правилата на играта и започнат да ги спазват. И обратното – не успяват онези, които искат да “изиграят”, да “прецакат” системата, които си мислят, че чужденците са балъци, а нашенци са хитреци. Впрочем, това си личи и в народните приказки – положителният герой е Хитър Петър, а не Умен Петър.

И какво правим?

Не се предаваме, продължаваме да се борим и да образоваме хората, за да може нашенци да намаляват. Това е спасението: повече българи, по-малко нашенци. Повече хора на XXI век, по-малко байганьовци. Ще отнеме много време, но не бива да се предаваме или отказваме. Аз съм писал статия по темата, през 1997 г., звучи много актуално: Защо в България нищо няма да се промени в следващите 25 години. Остават още пет години, за да видим дали някои неща ще започнат да се променят. Но, предупреждавам те: аз не съм Ванга и може и да греша в предсказанията.


Posted in Bulgaria, на български, общество | Leave a comment

ГДБОП разследва призиви за убийство; “Фейсбук” закрива групата, публикувала тези призиви

В ГДБОП са започнали разследване за това, че във Фейсбук-групата “България и Русия – заедно вовеки” (с краткото име “killrussophobe” – убий русофоб, на англ.) са публикували снимка с осем души и обява, че им е издадена смъртна присъда. Журналистът Иво Инджев, един от обявените за убиване хора, е публикувал статия по темата. На него не му е за пръв път – преди две години пак беше заплашван – случай, който той описва в цитираната по-горе статия.

Текстът под снимката, публикуван в “Дневник” и в “24 часа” гласи:
     “Събираме ударна група, които притежават огнестрелни оръжия. Бъдете сигурни, че настъпва времето, когато русофобите ще бъдат отстрелвани. Единствено русофобът, който не диша не е заплаха за националната сигурност на България. Призоваваме всички родолюбиви българи да ликвидират русофоби! Започваме да охраняваме на отделни дати руските и съветските паметници. Ще ликвидираме физически всеки, който се опита да ги оскверни, а снимки на отрязаните им глави ще разпространяваме по медиите.”

Паралелно с разследването срещу администраторите на групата, тя е била докладвана и пред “Фейсбук” – както цялата група, така и отделни публикации в нея; най-вероятно това е и поводът тя да бъде закрита. Причините, разбира се, са други – съдържащият се в публикуваните там статуси на език на омразата, антисемитизъм, ксенофобия и т.н. – все неща, които не мога да съществуват в Европейска България.

Posted in Bulgaria, на български, общество | Tagged , , | 3 Comments

Урок по история, агрономия, патриотизъм и гравитация

Уважаеми читателю,
Няколко думи по една тема, с която си се сблъсквал в Интернет и по-рано: когато някой води спор с теб, но няма аргументи, той/тя рано или късно започва да те напада като личност; атаката се нарич ad hominem, известна е отдавна, далеч преди Интернет, но именно Глобалната мрежа я прави по-лесна за използване, но и ни дава възможност да я разгледаме, обясним и предупредим приятелите си да не ѝ се връзват.

Една госпожа, някоя си Ружа Братанова, на Фейсбук стената на наш общ приятел написа следните коментари по мой адрес:

Реших, че мога да използвам коментарите ѝ, за да послужат като помагало за всеки, който се сблъсква с подобни думи в Интернет.

Фактите: разговорът е на ФБ-стената на Косьо Мишев, темата е антисемитизмът, който той е установил в статия, публикувана в “Култура”. Диалогът в прикачената снимка от стената е три дни, след като аз съм посочил, че у нас антисемитизмът обикновено върви с “антикомунизма”, с обвинения срещу комунистите в масови убийства и с отричане на антидемократичния характер на управление на цар Борис III в последните 10 години преди 9.9.44.
Разбира се, не е трудно да се разбере защо хората, които отричат антифашистката съпротива в България, нямат друг избор, освен да нападат евреите и да защитават незащитимата теза, че депортацията им е дело на германските нацисти, а не на техните верни и послушни български слуги/фенове. Разбира се, възможно е и обратното – антисемитите да използва покривалото на “антикомунизма”, за са сеят навред омразата си към евреите. И в двата случая не става въпрос за търсене и намиране на антисемитизъм, а за констатиране на обективно съществуващи явления.

Госпожата има още една реплика по-нагоре, в която уточнява какво мисли за моята скромна личност: “И тия СКИ в края на името Ви, говорят достатъчно ясно кой сте и какъв сте. Уж българеещ се антибългарин. Кажи му македонски комунист и не го обиждай повече.” Аз отбелязах, че коментарът ѝ по мой адрес е безсмислен и е типичен похват на всеки, който разбира, че няма аргументи, след което тя забрави, че не се познаваме и е редно да си говорим учтиво и премина в още личностни нападки, които се виждат на картинката.

Забележете какви аргументи използва госпожата:

  • Крушата не раждала сливи? Вероятно си представя хората като плодове, знам ли?
  • Била изчела внимателно биографията на дядо ми. Сякаш спори с дядо ми или става дума за дядо ми? Не, разбира се, но така действат Интернет троловете – с опит за отклоняване на разговора в друга посока, особено когато видят, че нямат аргументи.
  • Аз съм бил внук на дядо си. И това, според нея, би трябвало да ме накара да… какво? Да се срамувам или да се гордея, че е бил вкарван в концлагер и от нацистите, и от комунистите ли? Или че е бил осъждан – и от едните, и от другите – за това, че е писал онова, което е мислел? Или че сърбите са го гонили като ученик заради произхода му – точно така, както госпожата гони мен заради дядо ми? Всъщност това нейно твърдение опровергава предишния ѝ коментар – че била прочела внимателно неговата биография.

И накрая, но не по-важност, защото всъщност това е най-важното ѝ заключение, което тя вероятно приема за нещо отрицателно:

  • “Позицията ти относно евреите не се различава от македонската комуняшка позиция на дядо ти…”

Тази позиция е всъщност нормалната реакция на един мрачен факт от българската история!
Моята позиция отговаря на историческите факти, документи и истина: че цар Борис III и неговото пронацистко управление са тези, които осъществяват депортацията на 11 343 наши сънародници от Тракия и Македония. Че царство България носи отговорността за това действие.
Именно царството, Филов и цар Борис III, а не днешна България.
Онези управляващи, а не днешните.
И спирането на депортацията е също под натиска на онази Българска православна църква, а не на днешната. Днешната, съдейки по изявленията ѝ за бежанците, едва ли би била способна на подобно Богоугодно дело.
Но и преди сме виждали, че апологетите на “мъдрия” цар, който бил “опазил” България, премълчават фактите, с надеждата, че номерът им ще мине, но той няма как да мине. Депортираните евреи (наши сънародници, да не забравяме, които са лишени – от същите “мъдри” цар и Филов – от българско поданство) са не само от Македония, но и от Тракия.

Интернет-троловете и хората, атакуващи личността ми (било директно мен, било със смешни твърдения за дядо ми, чиято биография нито познават, нито са чели, а още по-малко са правили това “внимателно”), правят една и съща грешка: те си мислят, че на мен ми пука какво ще кажат по мой адрес. Аналогично, моята препоръка към теб, уважаеми читателю, е да не ти пука какво ще казват Интернет-троловете по адрес на личността ти. Виж, ако някой те разкритикува с факти и аргументи за твоя позиция по дадена тема, тогава се замисли, защото това е добронамерена критика, а не личностни нападки. Не се връзвай на приказките на троловете и не им обръщай внимание, но задължително посочвай, че използват атака срещу човека (ad hominem), за да може повече хора да видят това. Само така обществото ще си създаде имунитет към вируса на омразата, към хейтърите и Интернет-троловете.

Posted in Bulgaria, история, на български, общество | Leave a comment

Възможен ли е “просветен” антисемитизъм?

Мой Фейсбук-статус, публикуван като статия в “е-Вестник“*

Един мой приятел (от днес – бивш) написал преди време статия – критика на документален филм, която е била публикувана в някакво онлайн издание още през септември. (Виж повече тук – б.р.)

До вчера нямах представа, че има такава статия, но Константин Мишев я е забелязал и отбеляза на стената си, че текстът е откровено антисемистки, по-късно Косьо уточни, че пише “срещу тезите за еврейска конспирация, облечени с други думи… Те са два стереотипа, взаимно изключващи се, но продължаващи да тровят атмосферата. Единият е за солидарността на световното еврейство, основана на комунистически генезис, а другата – контрол на света от еврейския банков капитал и прочие.”

След 24-часов разговор на стената на Косьо Мишев, моя милост и неколцина души, които се съгласиха с изводите на домакина ни, бяхме обявени за хора, които нищо не разбират, които виждат антисемитизъм там, където го няма… после ни бе обяснено, че сме проявили комплексарщина и завист, което всъщност било отражение на нас, на произхода ни и т.н. Разбира се, беше споменато и това, че съм роден в Македония.

Но не това е важното в случая, макар че е показателно за нивото на аргументи на спорещите у нас.
Важното е, че има една тема, по която не търпя “алтернативно мнение”, която приемам лично и по която не споря: тя е дали антисемитизмът е проява на свободата на словото или е език на омразата. За мен няма съмнение, съответно и не споря: антисемитизмът е ясна и категорична проява на езика на омразата.

Приемам клишета за евреите лично. Приемам обобщенията и стереотипите по техен адрес лично. И не споря за това дали антисемитизмът е лош или добър, а само го показвам и подчертавам – включително и на хора, които може да ми се разсърдят, да ме обиждат, да се обидят (защото не съзнават, че са казали нещо, което е проява на антисемитизъм) и т.н.

В българската история има няколко факта, които дават основания на всеки българин да се чувства горд: през 1492 г. българите посрещат евреите, прогонени от Испания, добронамерено, те намират новия си дом в тогавашната отоманска империя. Живеят и работят наред с българите, не се делят от тях, не са поставени в гета. Един от техните наследници е Елиас Канети – носителят на Нобелова награда за литература, който е роден в Русе.

България успява – благодарение основно на Българската православна църква – да спре депортацията на нашите сънародници-евреи, след като първата група от 11 343 души е натоварена и отправена за унищожение в концлагера Треблинка. Благодарение на БПЦ, зам.-председателя на НС Димитър Пешев и още неколцина души, на престъплението, започнато от цар Борис III и Богдан Филов, е сложен край. Евреите остават в България – макар и с отнети граждански права, имущества, жилища и т.н., но – живи.

Това е чудесен пример за високонравствените качества на тогавашните владици от София и Пловдив – Стефан и Кирил, както и на целия Свети Синод. И за липсата на нравственост сред управляващите по онова време.

Но какво се получава днес – вместо държавата България да приеме и доброто, и лошото в тази история, тя упорито иска светът да признае, че царското управление няма нищо общо с депортацията, а само със спирането ѝ. И по този начин, вместо да изпише вежди, избожда очи. В почти всяка култура на планетата, да се признават грешките и да се иска прошка за тях, изисква усилия.

Защо България не го иска ли? Може ли обяснението да е, че защото известно време начело на днешната държава бе синът на цар Борис III, който никога не би признал каквото и да е престъпление по време на управлението на баща му, че и на неговото управление, макар и при налични регенти? Има и други обяснения, разбира се, но няма да ги изброявам, защото е безсмислено: всички те се стремят само към едно – да се откаже поемането на отговорност.

Същото е и с антисемитизма, който понякога бива дело не на антисемити, а на хора, използващи клишета, без да съзнават, че са антисемитски.

Вижте части от един текст, дело на Лора Йосифова, с която се запознах наскоро, защото е казала много добре какви са клишетата за евреите у нас,:

“Странно, кога от обикновения битов антисемитизъм в последните години се култивира една специална порода “просветени” антисемити. Многобройни сайтове, предимно руски, но напоследък и родни наши препечатват отровни и много тревожни фейкове за тайни общества, световен заговор, апетити към плодородната земя на България, съзнателно опростачаване на местните населения с просташко кино, долнопробна музика(чалга?!) и т.н. зловещи истории.

Форумите под тези публикации са особено многобройни, изразяват трепетна омраза и рядко може да се чуе цивилизован трезвен глас срещу това безумие. Мога да позная веднага от какъв източник е взета квазиинформацията, имам си ключови думи, но няма да ги издам публично. Специално за България, по груби изчисления евреите съставляват 0,00000027 % от населението.Няма нито един олигарх, учени и културни дейци са много малко и вече не се допускат до обществени медии и високи постове. Представляват ли те заплаха?”

И още:

“Никой не се възхищава повече, никой не възвеличава повече, никой не преувеличава повече качествата и способностите на евреите от убедените антисемити. Те се взират скрупульозно във всяко постижение, броят режисьорите, атомните физици, нобелистите, откритията в медицината, изобретенията в оръжейната индустрия, и, разбира се, комуникациите и IT-сферата.

Може би пропускат изумителните постижения в модерното земеделие, защото това не се връзва с клишето за евреина-лихвар. Ама си похапват чери домати и си монтират в дворовете капково напояване. Нищо не им пречи да използват Гугъл, Фейсбук, Амазон, WhatsApp и най-причудливи апове, изобретени от израелци (те също са евреи).”


Това е положението. Който вярва в антисемитската истерия, е свободен да се махне от стената ми, да ме разприятели, да не ме чете и да не се занимава с мен. Нямам време да споря, да просвещавам, да обяснявам. Ако някой не разбира, че антисемитизмът е нещо лошо, аз не мога да му/ѝ помогна.

Ако вярва на писания на пишман-историци, това си е негов/неин проблем. Ако не иска да знае цялата истина за случващото се в света, а предпочита да живее с грешното разбиране, че евреите са му/ѝ виновни – да си стои на стената, да си пише глупости колкото иска.

Но ако видя някъде прояви на антисемитизъм, дори и да са на мои не само Фейсбук, но и истински приятели, да не се чудите, че реагирам и че разприятелявам. И го препоръчвам на всеки: не стойте приятели с антисемитите, нека те си общуват с други антисемити, а не с вас, нормалните хора.

* – От страницата на автора. Заглавието е на редакцията на “е-Вестник”.


Posted in Bulgaria, история, на български, общество | Leave a comment

Два портрета – единият е излишен. Според новите демократи, излишният е на Вапцаров!?

Попаднах на това писмо на о.з. Контраадмирал Румен Попов* по сигнал на читател на моята Фейсбук страница и реших, че трябва да го публикувам със следния въпрос към ръководството на ВВМУ “Н.Й.Вапцаров”: Не ви ли е срам?

“Преди няколко дни участник в мрежата на фейсбук написа, че Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров” ще присъди почетното звание доктор хонорис кауза на бившия премиер Симеон Сакскобурготски. Приех съобщението като безвкусна шега но, все пак, позвъних в Училището за достоверна информация. Оказа се, че това е реално решение на Академичния съвет. Датата на церемонията се уточнявала с царя в оставка. Разбира се, обичайна практика е висшите училища да правят подобни жестове на признателност за научни постижения и заслуги към свои колеги от други университети и институции, както и към видни общественици и държавници от чужбина. Но през цялата ми 64 годишна практика на моряк и 8 годишното ми битие като началник на същото това Морско училище не можах да открия и следа от заслуга на бившия цар без царство към военноморската наука и към българското корабоплаване. Тогава защо се прави тази показна церемония? Очевидно няма нищо общо с науката! Може би подобно предложение се е родило в полумрака на някоя масонска ложа или в светлите кабинети на реконквистадорите на българската монархия и на реставраторите на едно минало, белязало страната ни със съюз с фашизма и национална катастрофа. Допускам, че този непостижим за здравия разум жест се прави и с мълчаливата благословия на властите.

В Морското училище извисява ръст паметник на патрона му, великият поет и антифашист Никола Вапцаров. Любопитно е дали организаторите на този тържествен акт ще предложат на новоизпечения „доктор хонорис кауза“ да се поклони пред паметника на поета, убит с подписа на неговия баща. Чувам гласове: „Той не носи вина за баща си”. Така е, но ако Симеон Сакскобурготски приема да се кичи с лаврови венци от Морското училище е длъжен да осъди убийството на патрона на училището. Тогава всичко би било по местата си. Мислите ли, че подобна хипотеза е възможна?

Сега не е модерно да си български антифашист. Други имена – мрачни и оцапани с народната кръв — възкръсват от небитието и са издълбани на плочите пред НДК, на тях властимащите и грантовите антикомунистки, реставраторите и потомците на фашистките палачи, кадят тамян. Те постепенно се превръщат в герои на нашето недавнашно минало и претенденти за бъдещето, докато антифашистите и ветераните от Отечествената война са унизени и забравени. В този мръсен поток научната и образователна институция Висше военноморско училище няма място! То е институция на българщината, а не инструмент на реставрацията и поле на политиканството! То носи името на Никола Вапцаров и трябва винаги да е на висотата му!

Ще си позволя да приведа думите на английския поет и преводач на Вапцаров Питър Темпест: “В някогашното жилище на поета, на ул. “Ангел Кънчев” 37, съм виждал стар, овехтял будилник, който е събуждал Никола Вапцаров всеки ден за черна и безпощадна работа. Нека неговият будилник пак зазвъни силно и високо, за да държи будно нашето съзнание на писатели и борци за мир и щастие на човечеството.”

О. з. Контраадмирал Румен Попов, бивш началник на ВВМУ, випускник на 48 Вапцаровски випуск, дарен с това име от майката на поета на 23 юли 1953 г.”

Симеон като дете

Уважаеми хора,
Може да не сме съгласни с всичко, написано от г-н Попов, но същевременно не бива да забравяме, че става дума за даване на почетно звание на човека, по време на чието управление (през 1943 – 1944 г.), България продължи да бъде верен съюзник на нацистка Германия, не изрази никакво съжаление за приемането на античовешките закони срещу евреите, продължи да убива антифашистките бойци, бе подложена на бомбардировки от страна на САЩ и Великобритания и накрая бе окупирана от червената армия… Някои ще кажат, че тогава Симеон е бил дете – и ще са прави, но той никога не се е отрекъл от управлението си като дете. Дори не го е разкритикувал – ако не себе си (все пак е бил дете), то поне действията на регентите и правителството! Никога не се е извинил на жертвите на царската полиция, жандармерия и войска. Никога не е осъдил пронацистките движения, някои от които разцъфтяха отново след 10-и ноември. Никога не е разкритикувал думите на верния си фен Дянко Марков, че нашите депортирани сънародници от Тракия и Македония са “враждебно население”. Никога не е изразил каквото и да е негативно чувство или оценка за управлението на страната по времето на баща си, цар Борис III…

И точно заради това не можем и не бива да сме мълчаливи днес!


* – Публикувано в “Земя” на 28.09.2017 г.

Posted in Bulgaria, история, на български, общество | Leave a comment

Пореден опит за изчистване на прогизналите в кръв ботуши на цар Борис III

Проф. д.ф.н. Калин Янакиев* е автор на статията “Национално помирение ли?”, публикувана в “Дневник” и в “Портал Култура”. В тази статия се срещат и следните подредени една след друга думи:

Български нацисти

“Въобще, преди 9/9 1944 г. ничия кръв не е била “проляна” заради идеи (комунистически, социалистически, анти-нацистки и т.н.). България е била преди тази дата (макар и фатално погрешно обвързана с Хитлерова Германия) цивилизована европейска страна, с прилична (за военните условия) свобода на словото и съвестта.”

Проф. Янакиев, разбира се, има право на мнение и свободата да го изказва, дори и в издания, които претендират да са сериозни. Но когато един човек пропуска не просто проливането на кръвта на един човек, а пропуска една цяла антидемократична епоха – след 19-и май 1934 г., тогава този човек определено няма как да стигне до идеята за национално помирение.

Ще напомня на професора, че историята на България е достатъчно добре проучена и налице са достатъчно много доказателства, факти и документи за това, че преди 9-и септември 1944 в страната е била проливана кръв заради идеи.

Освен ако професорът не приема, че кръвта на Гео Милев е пролята не заради идеи, а заради нещо друго.

Или на Йосиф Хербст.
Или на Христо Ясенов.
Или на Сергей Румянцев.

Или на убитите партизани, ятаци, техните деца и близки. Но, разбира се, има и едни други хора, чиято кръв е пролята – без съд и без присъда. Тези хора бяха определени от депутата от ОДС Дянко Марков като “враждебно население”. Става дума за населението в Тракия и Македония, по-точно – за 11 343 души, които са лишени от българско поданство с нарочен закон, приет от “демократичното” Народно събрание. 11 343 човека, които са натоварени от българските власти, на българските вагони и депортирани в концентрационния лагер Треблинка, където – както е била договореността между “демократичното” царство България и нацистка Германия – са били убити.

Натоварване на евреи за депортиране с параход в Лом. Личната охрана на главния комисар по еврейските въпроси Александър Белев прави проверка на качващите се.

По-нататък в статията, проф. Янакиев пише: “Защото, ще попитам, дали “фашисти” са били и затваряните, и убивани по най-зверски начин там млади хора, слушащи западна музика, обличащи се в тесни панталони и събиращи се в артистични градски компании?” (бел. ред. на “е-Вестник” – примерът на Янакиев е изключително екстравагантен, защото в лагерите при комунизма, просъществували до началото на 60-те години има всякакви затворници, но най-малко могат да се намерят случаи за затваряни за западна музика и тесни панталони).
Отговорът е, разбира се, лесен: не, не са били фашисти тези хора. Но за сметка на това, затваряните и убиваните по най-зверски начин в българските фашистки лагери – Гонда вода, Кръсто поле, Свети Никола и т.н. са били комунисти, земеделци, демократи, безпартийни. И са били затваряни не заради дрехите, които са носели или музиката, която са слушали, а заради идеите, които са им се въртели в главата.

Един от тези затворници е моят дядо, Венко Марковски, който не е бил член на “терористична група” (така Янакиев нарича антифашистките бойци), не е убивал хора, не е взривявал влакове. Писал е стихове. Между другото – за същото: писане на стихове, го вкарват в концлагер и комунистите, с което всъщност се доказва, че двете системи са еднакво нечовешки и кръвожадни – нещо, което феновете на цар Борис III (а може би е по-точно да се каже: на българските нацисти?) едва ли някога ще признаят.

Отрязани глави на убити партизани

Под статията в “Дневник” има коментари – при това стотици. Не съм ги чел, нямам желание, но ми направи впечатление кой коментар е сложен в дясната колонка, като “избран”: “Тези седем хиляди евреи ли са оправданието за загиналите и тормозените по лагерите, за безследно изчезналите, за продължаващото разграбване на българите от комунистически чеда и внуци?”

Разбира се, тези убити хора не са оправданието, те са обяснението защо режимът преди 9-и септември е бил про-нацистки, про-фашистки и нечовешки. За справка на съмняващите се – Нюрнбергските процеси обявяват депортацията на мирно население за военно престъпление *и* за престъпление срещу човечеството. Споменах ли по-горе, че това е същото българско население, което депутатът от ОДС Дянко Марков обяви от трибуната на Парламента за “враждебно население”? Не “вражеско”, а “враждебно”!

А тези 11 343 души са били българи – също като останалите в Тракия и Македония, но лишени от “демократичния” царски режим от български паспорти, за да може да бъдат депортирани по-лесно – което само по себе си е отделно престъпление.

Така че, думите на проф. Янакиев са не просто непознаване или отричане на историята.
Те са опит за измиване на потъналите в кръв ръце на цар Борис III.
Те са опит за пренаписване на историята.
Те са опит за изчистване на прогизналите в кръв ботуши на организаторите на депортацията, на убийците на Гео Милев и Йосиф Хербст, както и на тези на Никола Вапцаров – обявен от проф. Янакиев, при това с получер шрифт, за… терорист. С което българските антифашистки бойци стават уникални – в цяла Европа те са антифашистки, но у нас са… терористи?!

Уважаеми приятели, това е положението в България, после да не се чудим и маем защо сме на това дередже, щом уж сериозни издания пускат уж сериозни статии на уж сериозни хора; личи си и по коментарите под статията колко малко хора познават историята и колко малко се замислят върху писаните думи.

(Настоящата статия бе публикувана първо като статус във Фейсбук, после бе препечатана в “е-Вестник” и в “Гласове” – б.м., Вени Марковски; тук я пускам от “е-Вестник”, с малки корекции.)

На видеото: манифестация в София; обърнете внимание на маршируващите след 3:40 мин, с изпънати в нацистки поздрав ръце.

* Проф. дфн Калин Янакиев е преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”.

Posted in Bulgaria, politics, история, на български, общество | Leave a comment

В ЕС езикът на омразата не се ползва със същата закрила като свободното слово!

От блога на проф. Нели Огнянова:

ЕСПЧ: речта на омразата не е защитено слово

В решението си по делото Belkacem срещу Белгия (34367/14) ЕСПЧ единодушно обявява жалбата на белгийския гражданин Belkacem за недопустима. Решението е окончателно.
Делото се отнася до осъждането на г-н Belkacem, лидер и говорител на организацията “Sharia4Belgium”,  за подбуждане към дискриминация, омраза и насилие 
към немюсюлмански групи. Изказванията са във видеоклипове  в YouTube. Г-н Belkacem е осъждан на затвор и глоба от 550 евро (EUR)  за подбуждане към дискриминация, насилие и омраза.  

Г-н Belkacem твърди, че никога не е възнамерявал да подбужда другите към омраза и насилие, а просто се стреми да разпространява своите идеи и мнения. Той твърди още, че неговите изказвания са проява на свободата на изразяване (ЕКПЧ, попадаща в текста на чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека – б.м., Вени Марковски).

 Съдът отбелязва, че  г-н Belkacem призовава към омраза, дискриминация и насилие спрямо всички немюсюлмани. Според Съда подобна атака е несъвместима с ценностите на толерантността, социалния мир и недискриминацията, които са в основата на Европейската конвенция за правата на човека.
Поради това Съдът отхвърля жалбата, като приема, че е несъвместима с разпоредбите на Конвенцията  –  правото  на свобода на изразяване е недопустимо да се използва за цели, които очевидно противоречат на духа на Конвенцията.

Допълнение от Вени:
В текста на съдебното решение (т. 32) се посочва, че ЕСПЧ е прилагал и друг път чл. 17 от ЕКПЧ, която предвижда изключения от нормата за свобода на словото – например отричането на Холкоста или на отговорността на Хитлер за провеждането му, също не се ползват от закрилата на закона. Цитират се и текстове от Конвенцията за киберпрестъпления (България я е ратифицирала), по-специално допълнителния Протокол, в които се посочва, че страните трябва да криминализират следното умишлено поведение: разпространяване или осигуряване на достъп на обществеността, посредством компютърна система, на расистки или ксенофобски материал. Съдът обяснява и какво представляват тези материали – съгласно чл. 2 от Протокола това са идеи или теории, които насърчават или пропагандират омраза, дискриминация или насилие срещу отделен човек или група хора на основание тяхната раса, цвят на кожата, произход, национален или етнически, или на основание религията, доколкото се използва като претекст или направо за подбуждане на такива деяния.”


Posted in European Union, на български, общество | Leave a comment

ГДБОП щял да подслушва WhatsApp, ама нямало да подслушва и нямало да е WhatsApp, а и нямало да е ГДБОП…

Днес медиите пак пламнаха, пак с новина, която е “сензационна”, “шокираща”, направо – бомба. Главната дирекция “Борба с организираната престъпност” (ГДБОП) била закупила “шпионски софтуер”, с който “ще може да събира данни от най-популярните мобилни приложения за комуникация като Viber, Skype, Facebook Messenger, WhatsApp”. Забелязах, че партенката се споделя и от хора, които не би трябвало да я споделят, но явно са жертва на сензацията.

Истината е, че така описаният и закупен от ГДБОП софтуер не може да “шпионира” и да събира данни от тези мобилни приложения.

Софтуерът* позволява само да се анализират бази данни – съобщения, поща, история на посетените през браузъра сайтове, данни за потребителя и т.н., но само ако телефонът е отключен. Т.е., ако в ГДБОП попадне нечий iPhone 7, например, те няма да могат да влязат в него, ако той е заключен с парола.
Преди година ФБР плати** $ 900,000, за да получи достъп до телефона на терориста от Сан Бернардино. Но този телефон беше iPhone 5c, със старата операционна система iOS 9. С помощта на получения срещу тази сума софтуер щатските агенти вече могат да влязат във всеки от тези телефони. Но и този софтуер не им дава възможност да следят в реално време какво си пишат хората през съответните месинджъри, които използват криптиране на връзката “от началото до края”. В приложения като WhatsApp и Signal това криптиране е по даденост. В други приложения има избор дали съобщението да е криптирано или не. Освен това, в Signal, например, има функция за изтриване на изпратените съобщения, така че от тях няма да остане и следа.

Така че – спокойно, не се връзвайте и си ползвайте месинджърите.

Използвам случая, за да ви предупредя да имате едно наум: когато изтривате снимки, текстове, съобщения и т.н. от телефоните или компютрите си, те в действителност не са изтрити, а само не ги виждате на екрана си. Много често си стоят в паметта, докато мястото, което заемат, не потрябва за някой друг файл – снимка, програма и т.н. Изтриват ги само приложения, които са специално създадени с цел наистина да трият, а не само да премахват от екрана съобщението за наличие на файла.
В някои спецслужби, когато трябва да бракуват някой твърд диск, например, не просто изтриват файловете, а форматират диска, при това из основи (а не quick format!) и не един път, а няколко пъти, след което го унищожават физически, разбивайки го на парчета.

Изобщо – от тази сензационна новина накрая не остана нито сензация, нито новина. Защото не е новина, че ГДБОП си гледат и вършат работата, нали?

Говоря по темата и в 22:30 в “Шоуто на Слави“.

Божидар Божинов писал също по темата в своя блог: “Не, ГДБОП няма да ви шпионира чатовете”.

* – Описание на закупения софтуер – в сайта на производителя.
** – Ройтерс за случая с ФБР (на английски).
Снимка: от екрана на компютъра; сайт на Точно тези ГДБОП-аджии на снимката най-вероятно няма да анализират нищо със закупения софтуер.

Posted in Bulgaria, IT in Bulgaria, tips and tricks, на български | Leave a comment