Докладите на Европейската комисия

Ето ги:

за управлението на средствата от ЕС в България
за напредъка на България по механизма за проверка и сътрудничество.

По-важни моменти и бележки по тях:

По финансите

ФАР. През февруари службите на Комисията временно преустановиха плащанията към две изпълнителни агенции – Централното звено за финансиране и договаряне (ЦЗФД) и ??зпълнителната агенция към Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) – и поискаха тези агенции да извър??ат коригиращи действия, за да подобрят системите си за управление и контрол. Към настоящия момент българските власти не са предприели всички необходими стъпки, за да гарантират прилагането на стабилно финансово управление, нито адекватни последващи действия във връзка с установените нередности.
Мерки:
– Понастоящем Комисията отнема правото на двете изпълнителни агенции (ЦЗФД и МРРБ) да управляват помощ по програма ФАР и Преходния финансов инструмент.
– Комисията запазва в сила временното преустановяване на плащанията към тези две агенции. Комисията ще следи ситуацията отблизо с оглед на по-нататъ??ните стъпки, които българските власти предприемат, за да гарантират стабилно финансово управление и последващи действия във връзка с установените нередности.

САПАРД. Три проблемни групи, но по-важното е, че “Комисията информира българските власти че бъдещите заявки за плащания от НР до Комисията за допълнителни разходи по тези три мерки временно се преустановяват, докато България не коригира системата си по удовлетворителен за Комисията начин.

За ??СПА – пак проблеми, но и пак “Комисията ще прегледа изпълнението на плана за действие на ФРП?? по-късно тази година. Въз основа на този преглед тя ще ре??и дали системата за мониторинг и контрол и административният капацитет на фонда са достатъчно укрепени и дали сключването на договори и финансирането могат да бъдат подновени.

?? сега, забележете:

Средствата от регионалните фондове и Кохезионния фонд за България възлизат
на 5 667 млн. EUR за периода 2007–2013 г. Подготовката и изпълнението на
новия период за структурните фондове в България започнаха много добре.
Всички програми бяха представени и одобрени навреме, като понастоящем
реалното изпълнение на няколко оперативни програми напредва.

??ма още редица директни предупреждения:

“В случай на сериозни недостатъци при системите за управление и
контрол могат да бъдат направени значителни финансови корекции и/или
обратно вземане на дадени вече суми при уравняването на сметките.”
“Капацитетът за усвояване трябва да се подобри както на равнище
възлагащи органи, така и на равнище бенефициери.”

?? има критика относно реакциите по сътрудничеството с ОЛАФ:

Липсва ангажимент за предприемане на ре??ителни и бързи действия в
сътрудничество с други публични органи, когато бъде установена измама.
Например Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) – българският орган, който се
занимава с плащанията по САПАРД – не е проявил активност в случаи, при
които има твърдения за нередности, за конфликт на интереси или за измами,
засягащи финансиране от Общността. Наблюдават се сериозни недостатъци в
сътрудничеството и координацията между различните органи, които работят по
тези въпроси. По случая със САПАРД изглежда, че Върховната касационна
прокуратура (ВКП) не е успяла да представи доказателства на ДФЗ, които да
позволят на фонда да започне процедури по обратно вземане на дадени вече
суми. От друга страна, когато ДФЗ започне такива процедури по обратно
вземане на дадени вече суми, случаят се поема от службите за държавни
вземания към Министерството на финансите. ДФЗ няма повече задачи по
случая и процесът спира. На практика това означава, че няма централна
структура, която да поеме отговорността, и в крайна сметка няма механизъм,
който да възпира ло??ата практика.

Но ето и важната част тук:

В допълнение, OLAF установи случаи на нару??аване на поверителността,
неправилно предаване и изтичане на поверителна информация. Налице са
сериозни подозрения за участие на организираната престъпност. Назначеният
наскоро заместник министър-председател е уведомен за ситуацията и започна
коригиращи действия.

В заключението докладът казва:

България не е в състояние да се възползва пълноценно от това подпомагане поради
сериозни слабости в административния и съдебния капацитет на местно, регионално и
централно равнище. Българската държавна администрация страда от голямо текучество
на персонал, непривлекателни заплати, които създават предпоставка за корупция, и
остарели, централизирани процедури. По-специално, колебанието да се използват
изпълнителни правомощия за отстраняване на нередности и измами посредством
незабавно обратно вземане на дадени вече средства или други защитни мерки и липсата
де факто на независимост на националния орган за одит и на изпълнителните агенции
пораждат сериозни притеснения. Липсата на отчетност и прозрачност при обществени
поръчки, свързани със средства от ЕС, е сериозен проблем.
Корупцията по високите етажи и организираната престъпност изострят тези проблеми,
свързани с обща слабост на административния и съдебния капацитет. Както се
подчертава във всички доклади на Комисията по механизма за проверка и
сътрудничество, включително в доклада, приет заедно с настоящото съобщение,
необходими са траен ангажимент и резултати в борбата с корупцията и организираната
престъпност. Това се отразява пряко на административния капацитет на България, а
оттам и на нейната способност за осигуряване на стабилно управление и ефикасно
усвояване на средства от ЕС. Необходимо е България не само да укрепи значително
административния си капацитет, но и да намали драстично предпоставките за корупция
по високите етажи и да се бори ефективно с организираната престъпност.

?? много важно:

Веднага щом България вземе необходимите коригиращи мерки, за да
подобри финансовото управление и затегне системите за контрол, Комисията има
готовност да отмени ре??ението си за отнемане на акредитацията на двете засегнати
изпълнителни агенции – Централното звено за финансиране и договаряне и
??зпълнителната агенция към Министерството на регионалното развитие и
благоустройството.

Т.е. само от нас зависи какво ще се случи по-нататък. Ще има ли промяна или нещата ще останат по старому.

??ма и още някои препоръки, които са “необходими” и ще цитирам някои от тях:

да вземе мерки за предотвратяване на нару??аването на поверителността и на
неправилното предаване и изтичането на поверителна информация, за да се позволи
правилният обмен на информация, който не възпрепятства разследванията и
правните процедури.

??нтересно ми е по какъв начин ще се реализира това, като имам предвид пълната безотговорност на на??ите медии и журналисти, които в стремежа си за сензации не се спират пред нищо.

да подобри надзора и прозрачността на процедурите за обществени поръчки на
централно, регионално и местно равнище при стриктно спазване на приложимите
правила на ЕС.

Тук си мисля, че действията на прокуратурата по далавераджийския договор на МДААР с ЦАПК “Прогрес” относно купуването на софтуер от “Майкрософт” могат да се окажат ключови за преодоляване на недоверието от страна на ЕК към България. Защото не бива толкова нагло и безочливо да се харчат пари. ?? не може да се твърди, че понеже тези пари “не са от Европейския съюз”, няма как да се контролират. Напротив – как си мислят някои български чиновници, че ще правим далавери само с на??ите си пари, а пък с европейските – няма?! Да не би в Брюксел да пасат трева?

По доклада за правосъдието

Няколко са препоръките, основно свързани с промени в НПК, реформиране на НК. Вис??ият съдебен съвет да започне да работи читаво. “Правоприлагащите органи трябва да са организирани по-добре, за да се справят със сложни случаи.” “Да се укрепи административният капацитет на правоприлагащите и съдебните органи.”

В заключението се казва:

Със създаването на държавна агенция „Национална сигурност“, с предложението за реформа на Министерството на вътре??ните работи и с назначаването на заместник министър-председател, който да координира стабилното управление на средствата от ЕС, България предприе стъпки в правилната посока. Сега България трябва да превърне думите в действия и да следва ангажимента си за сериозна реформа.

Ето ги двата доклада, които предизвикаха толкова много обсъждания. Днес опозицията ще иска оставки, вече е внесен вот на недоверие (преди да бъдат публикувани самите доклади?!).

??стината е много простичка.
Докладите са факт. Проблемите са факт и преди самите доклади да бъдат публикувани. Ние си ги знаехме и си пи??ем за тях – по форуми, по вестници и т.н.
Новото тук е острата критика и недоумение по повод обичайното за българия изтичане на информация. Горките европейци, те не знаят с какви хора си имат работа. Наскоро четох материал, в който се описва??е как български журналист, присъствал на среща на журналисти с европейски чиновник бил направил запис на тази част от срещата, която е била “off the record” (т.е. неофициална, която не бива да се цитира!) и след това е пуснал записа в ефир?!?!
Другата реакция, будеща недоумение е тази на ВСС:

Магистратите от Вис??ия съдебен съвет разкритикуваха стилистиката на доклада на ОЛАФ, в който няма факти и доказателства, но има много емоционални изрази от типа на “лица, за които се говори, че имат връзка” или “лица, за които се твърди, че са финансирали”, или “предполагаеми нередности”.

Колеги юристи, хората в страната (а и европейските институции, както се вижда) точно заради това се дразнят – че не приемате никаква критика, по никакъв повод. Че винаги са ви виновни законите (нищо, че в Пловдив или Бургас, например, работят по същите закони, но съдят хората бързо и ефективно, а в София делата се точат с години!).

Хубаво е, че създаването на ДАНС се отчита като нещо положително. Спомняте ли си какъв вой се нададе срещу нея, когато Сергей Стани??ев я предложи? ?? спомняте ли си кои най-много се жалваха? За съжаление промените в България не стават толкова бързо, колкото ми се иска, но трябва да поемем отговорността си всички ние, защото без наличието на гражданско общество не можем да искаме да има промени. ?? без наличието на граждани, които са нетърпими към корупцията, няма да дочакаме нейния край или поне намаляването й до търпими граници.

За мен един тест на правосъдната система – обективен и спокоен, а не “емоционален”, ще е разследването (досъдебното производство) на договора на МДААР с ЦАПК “Прогрес”. Нека да видим каква ще я свър??ат прокуратурата и полицията. Ако съберат достатъчно доказателства и сведения за извър??ено престъпление и успеят да защитят тази теза в съда, аз лично ще съм достатъчно удовлетворен, че нещата се променят. Ако обаче останат на ниво “ами знаем, че има нещо, ама не можем да го докажем”, тогава ще е ясно, че самите техни изводи са емоционални.

Някой може да каже, че има къде-къде по-големи далавери и защо не ги коментирам. Аз говоря за конкретен казус, а не за слухове. За казус, в който има – поне за мен – достатъчно данни за далавера, продължаваща вече 6 години. До този момент прокуратурата никога не е образувала досъдебно производство по този казус. Сега имат всички възможности да докажат нещо, за което всички експерти са съгласни: че държавата е платила прекалено много, в условията на липса на прозрачност и конкуренция, с нагласени участници в “конкурс” и т.н. Нека да има поне един случай – може да не е най-големият, но пък е сравнително най-лесен за доказване в съда.

продължение

This entry was posted in Bulgaria, European Union, на български and tagged , , , . Bookmark the permalink.

2 Responses to Докладите на Европейската комисия

  1. Създаването на ДАНС ще ре??и повечето проблеми. Ето, виждам, че вече реагират на доклада на Комисията…

  2. Да, тъкмо забелязах и публикацията по темата в сайта за Бойко. Това, което ти си пратил е по-скоро реакцията не на ДАНС, а на Бойко Борисов… Боже, Боже, пази сляпо да прогледне.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *