Трите вълни на антисемитизъм след Освобождението

Из предговора към книгата “VII състав на Народния съд“, съставители Върбан Тодоров, Николай Поппетров.

“Първите белези на целенасочени и публично споделяни антисемитски настроения могат да се открият през 80-те и 90-те години на [XIX] век. Във връзка със засиленото заселване в североизточна част на България на доста евреи-бежанци от Русия поради антиеврейски погроми в Одеса и другаде, както и с идването на арменски бежанци от Османската империя през 90-те години на ХІХ век се надигат протести на местните жители от Русе, Варна, Добрич и другаде, които с писма и предложения настояват в българското законодателство да бъдат приети забрани за заселването на евреи и арменци в България и за закупуване на земеделски имоти от тях. Така се оформя първата ксенофобска и антисемитска вълна в български условия. Действително българското правителство с редица окръжни нареждания и заповеди е забранило още от 1884 г. насетне влизането и заселването на евреи от чужбина, дори и те да са снабдени с редовни паспорти, „защото не е полезно да се пускат у нас разни чужденци – евреи, които идват главно с експлоататорска цел.”

Емблема на Съюза на младежките национални легиони със свастика. Източник: Уикимедия

“В условията на стопанска, политическа и идейна криза след
Първата световна война възниква втора антисемитска вълна в България. Като цяло след войната противоеврейските настроения и антисемитската пропаганда се разгръщат в два тясно преплетени пласта, които отразяват не толкова и не само тенденции в развитието на българското общество, но и такива в общоевропейски план. Първият е на борба против международния еврейски капитал, респективно масонството като еврейско дело, представяно като основен виновник за положението на България след войната. Вторият е на отъждествяването на болшевишкия режим в СССР с международното еврейство.”

Евреите биват товарени във вагоните, които ще ги отведат в Треблинка. Скопие 1943 г., Източник: Яд Вашем.

“Третата антисемитска вълна (1941–1944) съвпада с провеждането на антисемитска политика на държавно ниво през Втората световна война. В България развитието на „държавния антисемитизъм“ през този период преминава през няколко ясно изразени фази. През късното лято на 1940 г. българското правителство взема решение да ограничи гражданските права на евреите. Изработен е комплексен закон – Закон за защита на нацията (ЗЗН), в който основен акцент е поставен върху мерките срещу евреите. През декември 1940 г. той е приет от ХХV ОНС и на 21 януари 1941 г. с обнародването си в „Държавен вестник“ влиза в сила. ЗЗН лишава лицата от еврейското малцинство от активно и пасивно избирателно право, забранява им държавна работа, бракове с българи, възможността да се заселват в столицата и др.”

Още снимки от историята на България, с известни антисемити и нацисти:

Цар Борис и Хитлер

Цар Борис и ген. Христо Луков, лидер на СБНЛ

Хитлер и цар Борис III. Поредна приятелска среща.

Депортация на евреите от Македония 1943 г.

Депортация на евреите от Македония 1943 г.

Кадър от Луковмарш 2011 г. Източник БГНЕС (архив),

 

Богдан Филов при подписване на договора за влизане на България в Тристранния пакт

This entry was posted in Bulgaria, история, на български and tagged , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *