В Интернет хората трябва да внимават така, сякаш преминават натоварено кръстовище на червено

Мое интервю за FlashNews, допълнено за блога:

Моля, обясни по-подробно как данните на потребители на ФБ попаднаха в “Кеймбридж аналитика” и къде е големия проблем в този пробив?

Всъщност “пробив” няма – данните са дадени напълно законно, в рамките на тогавашната политика на Фейсбук за пускане на приложения, които потребителите на социалната мрежа ползват. Както винаги, “дяволът се крие в детайлите”, в случая – в ситния шрифт, който никой не си прави труда да чете, когато реши да отговори на някаква анкета, да инсталира някакво приложени и т.н., и др.п. Знаете как “Кеймбридж Аналитика” са получили достъп до данните на 50 (или 87, а може би и повече – числото непрекъснато се променя) милиона потребители, нали? Чрез 270 000 инсталации на приложението thisisyourdigitallife, което доверчиви потребители на Интернет са инсталирали и използвали, както пише в сп. Wired, като заедно с това са дали правото на достъп до личните данни на всичките им приятели…

Доколко теб като потребител те разтревожи случая и ще спреш ли да използваш социалната мрежа?

Не, няма да спра да ги ползвам (не само Фейсбук, но и Туитър, например), но – както и досега – ще съм внимателен какво инсталирам. Всъщност не си спомням да съм споделял или инсталирал каквото и да е приложение във Фейсбук! Не виждам защо който и да е трябва да “проверява” какъв е бил/а/ в предишния си живот или нещо подобно. Напоследък написах две статии по темата, които ще бъдат и част от предстоящата да излезе моя книга – можете да ги прочетете тук и тук; в тях съм описал и подробности за “Кеймбридж Аналитика”. Един съвет, по принцип, а не (само) за конкретната компания: бъдете много внимателни, когато ви искат достъп до личните данни, защото – както каза някой, – ако сте поканен на обяд и няма стол за Вас, значи Вие сте ястието

Мисля, че отдавна е известно на широката публика, че ФБ е място лишено от анонимност, но по презумпция идеята му е такава  – за споделяне на информация, коментари и приятели. На всеки здравомислещ човек  вече е ясно, че тази информация може да бъде използвана не винаги за добри каузи и цели. Има ли повод за паника?

Има, но не за паника, а и не е повод 😉 Не бива да се паникьосваме, когато някакъв проблем излезе във вестниците; трябва да се занимаем с него и да го решим. Но хората трябва да внимават в Интернет така, както внимават, когато пресичат някое натоварено кръстовище на червено: винаги може да те удари някой (кола, трамвай, колоездач, бързащ човек и т.н.). Не бива да се доверяват на сензационни информации, на предложения за лесни печалби или начини да забогатея / станат по-красиви / направят черна магия на някого и т.н.

С развитието на технологиите, освен, че света става глобален, човекът все повече е подложен на следене, манипулиране, жертва на реклами и маркетингови трикове, липса на лично пространство и т.н.  Има ли правилна рецепта на поведение?

За по-възрастните в България такава рецепта има: да си припомнят как беше по времето на социализма, когато ДС следеше и подслушваше масово. Има някои правила, които е редно да се напомнят периодично и да се спазват винаги. Има ги описани в статията “Фалшиви новини” в Уикипедия  (осемте точки на библиотекарската асоциация). Колкото повече хора внимават и информират приятелите си за лъжите, които виждат, толкова по-добро преживяване в Интернет ще имат.

Вече без всякакво съмнение е ясно, че през социалните медии и конкретно ФБ се печелят избори, манипулират се мнения,  моделират се обществени нагласи, продава се и се купува посредством финни психологически механизми, въздейства се на определени групи хора. Но това не е ли част от развитието на технологиите и тяхната употреба?

Тези неща се правят и без Интернет – помислете си за някои страни, в които всички медии са собственост или се контролират по един или друг начин от само неколцина души или от държавния апарат, ако щете. Там не е нужно да се използват социалните мрежи, за да се гарантират резултатите от изборите… Интернет направи много лесно навлизането в чуждата територия, войната без правила, нарушаването на основни юридически принципи…

Има ли вариант за някаква регулация и принципно трябва ли мрежата да остане свободна?

Варианти винаги има – и има страни, в които такава регулация има, а в други – се стремят към нея. В България, поне на този етап, няма подобни искания. Всъщност страната остава като остров на свободния, отворен Интернет – поне от гледна точка на достъпа. Разбира се, в други страни не е така, което е тъжно.

Какво би препоръчал за защита на личните профили и акаунти?

Най-добре е хората да прочетат какви защити има по принцип в платформите, които използват, и да включат всички – сложни пароли, оповестяване чрез SMS (а още по-добре – чрез съответно приложение, като например Google Authenticator, RSA token) и т.н. И да търсим хора, които могат да ни помогнат, ако имаме проблем – например в България Националния център за безопасен Интернет върши чудесна работа, когато става дума за повишаване цифровата грамотност на децата и младежите, но всъщност всеки  може да научи нещо от тях.

This entry was posted in fake news - фалшиви новини, Information Society, tips and tricks, на български and tagged , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *