Пейо е писал материал под заглавие “Аз не съм премиер и никога няма да бъда“.
Нямах време да му отговарям там, но мисля, че е важно да обясня защо в България често не се разбира какво всъщност се случва.
Пейо пише:
…На Сергей Станишев все нещо не му достига и нищо не зависи от него. Все нещо му пречи, никога не говори в първо лице и никога не поема отговорност. Всячески отказва и заобикаля заемането на ясна и категорична позиция и не мисля, че някой може да си спомни какво е казал минути след като го е изрекъл. Отличен пример за неговата властова и житейска позиция е и изказването по повод безконтролното подслушване:
Сергей Станишев: Защото не се знае кой кого слуша. Аз съм говорил с лидери на партиите, които дори влизайки в кабинета на министър-председателя казват тук можем ли да говорим. И аз не мога да им дам еднозначен отговор…
Той е само един човек, със странна съдба, който се е случил да бъде твърде често в кабинета на министър-председателя. Властта и контролните правомощия, с които разполага са нещо, което той не може да се сети да използва и предпочита да е като всички останали. Властта по никакъв начин не го е променила.
Аз прочетох внимателно интервюто на Станишев пред бТВ (впрочем, невъзпитано и често прекъсван от водещия с безсмислени подмятания). Нека цитираме точно:
Сергей Станишев: Защото не се знае кой кого слуша. Аз съм говорил с лидери на партиите, които дори влизайки в кабинета на министър-председателя казват тук можем ли да говорим. И аз не мога да им…
Водещ: А сменят ли си батериите на телефоните.
Сергей Станишев: И аз не мога да им дам еднозначен отговор, въпреки че все пак вярвам до там да не се стигне…
Водещ: Това представяте ли си министър-председателят да не е сигурен, че го подслушват, в каква държава живеем?
Сергей Станишев: Вижте, държавата постепенно се подрежда, дайте да бъдем също така, да не се …
Водещ: Но че ДАНС беше ваш личен приоритет като министър-председател, няма как да бъде скрито това от широката общественост.
И сега всъщност може да се види защо това е станало “новина”. Всъщност Станишев не е оставен да си довърши изречението (на два пъти), след това водещият (а не Станишев!) прави извода, че живеем в държава, в която министър-председателят не е сигурен, че не е подслушван. Водещият (не знам кой е бил, но бие на очи като въшка на чело) всъщност казва: “Това представяте ли си министър-председателят да не е сигурен, че го подслушват, в каква държава живеем?” Т.е. министър-председателят трябва да е сигурен, че го подслушват, ако живеем в нормална държава?
Някой ще каже, че се заяждам на дребно, но истината е, че медиите у нас масово не използват правилен български език и съответно генерират “новини” от елементарни неща. В горепосочения случай Станишев не е оставен да довърши изречението си – на два пъти, вкл. и това, в което казва “…и аз не мога да им дам еднозначен отговор, въпреки че все пак вярвам до там да не се стигне…”
Всъщност добрият журналист би трябвало първо да изчака министър-председателят да си довърши мисълта и после да го попита, напр. “Имате ли информация, ако съществува нерегламентирано подслушване, кой го осъществява – МВР, частни фирми, чужди държави?” Или: “А възможно ли е тези лидери на партии също да са имали контакти с оперативно интересни лица, каквато информация излезе за Вашия съпартиец Румен Петков?”
Но това би направил добрият журналист. Този, който иска да създаде новина би цитирал неправилно, би прекъсвал дори и премиера, за да постигне целите си. Същият ден по re:tv гледах интервю на Иван Бедров с Елеонора Николова (?) по същата тема и там г-жа Николова каза нещо значително по-мъдро, което обаче отмина в ефира и сега ще го пиша по памет. Г-жа Николова каза, че се радва, че премиерът е казал нещо подобно в ефира, защото е добре да се знае, че има нерегламентирано подслушване. Именно – и точно тук трябва да задълбаят нашите журналисти. Да проучат в МВР (Михаил Миков е достатъчно отворен човек) и да видят от тези над 10000 разрешения, които се издават за подслушване, и от тези, които влизат в съда (по-малко от 0.1 %) какви присъди отнасят обвинените. Да разберат има ли продаване на информация, получена чрез подслушване. Кой я поръчва, кой я използва, за какво. И т.н., и т.н.
Но вместо това разговорът се плъзга по несъществените места и се търси жълтото, скандалното. При това то се създава – както можем да се убедим от цитираното по-горе интервю – с участието на самите водещи.
Е, точно заради в България не разбираме политиката и винаги си обясняваме нещата със световната конспирация, заговори, шушукане в тъмните ъгли и т.н.
Не ми се иска да отговарям на Пейо по-нататък, защото неговата статия е основана на погрешно тълкувана информация и съответно има много проблеми именно поради това. Нека да се спра обаче на няколко момента: дали трябва премиерът да приема еднолично решения (да е властови тип “командир”) или обратното – след като се намира в сложна, три-странна коалиция, дали не е по-добре да търси компромис?
Дали властта на премиера произтича от него самия или от това какво управляващо мнозинство стои зад него? Някои помним как Филип Димитров падна от власт – именно поради това, че си помисли, че може да управлява сам.
От друга страна – нима хората са забравили, че само преди няколко години нито една партия в България не искаше да бъде в коалиция с БСП, а в момента тя вече три години управлява – при това не с една, а с две партии?
От трета страна – какво ще се случи, Станишев се тросне на коалиционните си партньори и каже “няма пък, ще направим така и така!”? Според мен ще се случи следното: ще загуби доверието им, ще стане ясно, че не може да се контролира… Ще стане ясно, че на БСП не може да се разчита.
И кое е по-важното: да се налага силово волята на един човек над други двама? Възможно ли е това? И каква ще е ползата? И за кого?
Нека бъдем конкретни: в последните три години икономическата атмосфера в България се подобрява, фирмите плащат повече данъци, хората си плащат социалните и здравните осигуровки, взимат кредити, купуват апартаменти и коли като невидяли… Осъществяват се сериозни чуждестранни инвестиции в най-различни области. Строят се пътища. Единствено в София нещата не са добре, но там си има кмет, който не се занимава с такива дреболии, защото има политически амбиции.
И на този фон поведението на Станишев на мен ми изглежда напълно нормално, а не странно.
May 21st, 2008 at 21:23
“…какво ще се случи, Станишев се тросне на коалиционните си партньори и каже “няма пък, ще направим така и така!”? Според мен ще се случи следното: ще загуби доверието им, ще стане ясно, че не може да се контролира… Ще стане ясно, че на БСП не може да се разчита.”
какво ще се случи, ако аз съм съсобственик в една фирма и видя служител, който вместо да работи си бърка в носа (примерно) и аз му кажа “хайде сега трябва да направиш това и това!”? дали ортаците ми ще решат, че на мен не може да се разчита?
Станишев просто не прави нищо. за да не сгреши, за да не му се разсърдят, защото не може… знам ли… не е важна причината, а фактът, че липсват хора, които да поемат отговорност, които да направят нещо… и ако това е нормално поведение на министър-председател…
п.п. малко се отклоних от конкретната случка, но ако министър-председателя ни не може да си каже лафа по телевизията… толкова по зле за него.
п.п.п. и за икономическата обстановка – фирмите плащат повече данъци (това добре ли е?) и един (всяка година) огромен бюджетен излишък се изразходва в края на годината неизвестно как и къде. и ако в София не са добре, къде са?
May 21st, 2008 at 21:48
Stealth,
Да се сравнява фирма с държавата е малко нелогично – предполагам и сам го разбираш. Като започнем с това, че коалицията бе направена не защото Доган, Симеон и Станишев се разбраха, а защото… (познай от раз!)… хората избраха точно такъв Парламент. Т.е. народът не искаше една партия сама да управлява. Така че да се търси отговорност само у тях – съжалявам, но няма да се съглася, защото не е така. Отговорността е и наша, на гласоподавателите.
Що се отнася до поемането на отговорност – какво точно имаш предвид в описания случай? Да каже “Да, не те подслушват” или “Не, подслушват те”? И трябва ли министър-председателят да знае кога кой е подслушван?
А за казването на лафа по телевизията – аз и друг път съм забелязвал, че у нас журналистите обичат да “подсказват” отговорите на интервюираните.
И накрая – фирмите плащат по-малко данъци, но го правят повече фирми (това е добре, да.) В София не сме добре, защото няма метро, има огромни задръствания и дупки по улиците, въздухът е мръсен, няма ги вече много от градинките между блоковете, пълно е с бездомни кучета… Изобщо – Борисов е кмет, който само си търси виновни за това, което не може да свърши. Да не подхващаме темата за боклука, водата и “Кремиковци”…
May 22nd, 2008 at 8:19
държавата е фирма за услуги на която всички сме клиенти. аз така го разбирам.
отговорността, казваш, е наша. мога ли аз да направя нещо сам? не мога. вменил съм моята отговорност на парламента/правителството и очаквам те да вземат решения и да носят отговорност. и когато те не правят нищо съм в пълното си право да съм недоволен.
за описания случай – ако министър-председателя знае, че МВР се управлява както трябва, не виждам проблем да каже “Да, не те подслушват”. а ако не вярва на подчинените си хора… следват оставки.
May 22nd, 2008 at 8:48
И Пейо и Вени сте прави.
May 22nd, 2008 at 12:27
Stealth,
държавата не е фирма – ако мислиш, че е, значи си фен на Симеон; той така обясни защо “ще ни оправи за 800 дни”. Отговорността е наша, защото ние си ги избираме. И утре, когато изберем Бойко Борисов, не бива да се оплакваме, че и тоя е като ония, защото го знаем още от сега.
За описания случай – а къде е казано, че само МВР подслушва? И дори и да знае, че МВР се управлява както трябва, защо си мислиш, че на някакво ниво няма и частна дейност? Само с промяна на министъра няма да се промени манталитета на, напр., катаджиите, които взимат подкупи.
May 22nd, 2008 at 13:08
Veni,
Казваш “Т.е. народът не искаше една партия сама да управлява.”. Би ли се обосновал защо примерно народът не иска в управляващата коалиция да са само БСП и НДСВ, а иска и ДПС да управлява?
May 22nd, 2008 at 15:46
никъде не е казано, че само МВР подслушва. но като се замисли човек, че службите имат и техника, и обучени хора, и опит… а, да, има и корупция. някак си ми е по-лесно да повярвам, че информацията изтича от там.
самата смяна на министъра, сама по себе си няма и не може да доведе до нещо различно. но министъра може и трябва да работи за да се промени ситуацията в момента. и не само министъра, а всички по веригата надолу. докато стане така, че да ми е трудно да повярвам, че информация може да изтече от МВР.
May 22nd, 2008 at 15:49
Иво,
Спомняш ли си какво се случи през 2005 г., при оформяне на кабинета? Помниш ли, че НДСВ изкара цялата кампания като “единствената алтернатива на БСП”? И че след това им трябваха 2 месеца, за да разберат, че няма да могат те да сформират кабинет? Да не говорим, че за разлика от ДПС, НДСВ са много непредсказуем партньор – виж само как се разцепиха наполовина. За мен поведението на БСП в онзи момент беше предсказуемо, макар че имаха залитане – опитаха се да направят правителство само с БСП, което не се случи. НДСВ не искаха да правят правителство само с БСП, но и не искаха само с ДПС (лоши спомени), така че тройната коалиция беше единствената възможност.
May 22nd, 2008 at 16:15
Veni,
Ясно е, че поведението на БСП беше предсказуемо. Все пак президентът Първанов разчиташе на гласовете на ДПС за втори мандат, така че конфигурацията, която задаваше БСП, беше БСП + ДПС + (евентуално) НДСВ. Нека в горния отговор заменим 2005 с 2009 и НДСВ с ГЕРБ. Твърдиш ли, че народът ще иска пак тройна коалиция, ако елиминираме фактора президентски избори?
May 22nd, 2008 at 16:52
Иво,
не твърдя нищо – народът сам ще си го направи през 2009 г. Ако преценят, че искат Бойко Борисов да им е премиер, ще си го изберат. НДСВ имат шанс да влязат в Парламента – виж, че вкараха общински съветници миналата година. ГЕРБ, от друга страна, нямат шанс да направят самостоятелно правителство, а като гледам как си горят мостовете към ДПС, НДСВ и БСП, не виждам кой ще поиска в коалицията такъв неидентифициран обект…
May 22nd, 2008 at 16:54
Stealth, преди малко пуснах една статия, в която отчасти отговарям и на твоите твърдения.