Урок по история, агрономия, патриотизъм и гравитация

Уважаеми читателю,
Няколко думи по една тема, с която си се сблъсквал в Интернет и по-рано: когато някой води спор с теб, но няма аргументи, той/тя рано или късно започва да те напада като личност; атаката се нарич ad hominem, известна е отдавна, далеч преди Интернет, но именно Глобалната мрежа я прави по-лесна за използване, но и ни дава възможност да я разгледаме, обясним и предупредим приятелите си да не ѝ се връзват.

Една госпожа, някоя си Ружа Братанова, на Фейсбук стената на наш общ приятел написа следните коментари по мой адрес:

Реших, че мога да използвам коментарите ѝ, за да послужат като помагало за всеки, който се сблъсква с подобни думи в Интернет.

Фактите: разговорът е на ФБ-стената на Косьо Мишев, темата е антисемитизмът, който той е установил в статия, публикувана в “Култура”. Диалогът в прикачената снимка от стената е три дни, след като аз съм посочил, че у нас антисемитизмът обикновено върви с “антикомунизма”, с обвинения срещу комунистите в масови убийства и с отричане на антидемократичния характер на управление на цар Борис III в последните 10 години преди 9.9.44.
Разбира се, не е трудно да се разбере защо хората, които отричат антифашистката съпротива в България, нямат друг избор, освен да нападат евреите и да защитават незащитимата теза, че депортацията им е дело на германските нацисти, а не на техните верни и послушни български слуги/фенове. Разбира се, възможно е и обратното – антисемитите да използва покривалото на “антикомунизма”, за са сеят навред омразата си към евреите. И в двата случая не става въпрос за търсене и намиране на антисемитизъм, а за констатиране на обективно съществуващи явления.

Госпожата има още една реплика по-нагоре, в която уточнява какво мисли за моята скромна личност: “И тия СКИ в края на името Ви, говорят достатъчно ясно кой сте и какъв сте. Уж българеещ се антибългарин. Кажи му македонски комунист и не го обиждай повече.” Аз отбелязах, че коментарът ѝ по мой адрес е безсмислен и е типичен похват на всеки, който разбира, че няма аргументи, след което тя забрави, че не се познаваме и е редно да си говорим учтиво и премина в още личностни нападки, които се виждат на картинката.

Забележете какви аргументи използва госпожата:

  • Крушата не раждала сливи? Вероятно си представя хората като плодове, знам ли?
  • Била изчела внимателно биографията на дядо ми. Сякаш спори с дядо ми или става дума за дядо ми? Не, разбира се, но така действат Интернет троловете – с опит за отклоняване на разговора в друга посока, особено когато видят, че нямат аргументи.
  • Аз съм бил внук на дядо си. И това, според нея, би трябвало да ме накара да… какво? Да се срамувам или да се гордея, че е бил вкарван в концлагер и от нацистите, и от комунистите ли? Или че е бил осъждан – и от едните, и от другите – за това, че е писал онова, което е мислел? Или че сърбите са го гонили като ученик заради произхода му – точно така, както госпожата гони мен заради дядо ми? Всъщност това нейно твърдение опровергава предишния ѝ коментар – че била прочела внимателно неговата биография.

И накрая, но не по-важност, защото всъщност това е най-важното ѝ заключение, което тя вероятно приема за нещо отрицателно:

  • “Позицията ти относно евреите не се различава от македонската комуняшка позиция на дядо ти…”

Тази позиция е всъщност нормалната реакция на един мрачен факт от българската история!
Моята позиция отговаря на историческите факти, документи и истина: че цар Борис III и неговото пронацистко управление са тези, които осъществяват депортацията на 11 343 наши сънародници от Тракия и Македония. Че царство България носи отговорността за това действие.
Именно царството, Филов и цар Борис III, а не днешна България.
Онези управляващи, а не днешните.
И спирането на депортацията е също под натиска на онази Българска православна църква, а не на днешната. Днешната, съдейки по изявленията ѝ за бежанците, едва ли би била способна на подобно Богоугодно дело.
Но и преди сме виждали, че апологетите на “мъдрия” цар, който бил “опазил” България, премълчават фактите, с надеждата, че номерът им ще мине, но той няма как да мине. Депортираните евреи (наши сънародници, да не забравяме, които са лишени – от същите “мъдри” цар и Филов – от българско поданство) са не само от Македония, но и от Тракия.

Интернет-троловете и хората, атакуващи личността ми (било директно мен, било със смешни твърдения за дядо ми, чиято биография нито познават, нито са чели, а още по-малко са правили това “внимателно”), правят една и съща грешка: те си мислят, че на мен ми пука какво ще кажат по мой адрес. Аналогично, моята препоръка към теб, уважаеми читателю, е да не ти пука какво ще казват Интернет-троловете по адрес на личността ти. Виж, ако някой те разкритикува с факти и аргументи за твоя позиция по дадена тема, тогава се замисли, защото това е добронамерена критика, а не личностни нападки. Не се връзвай на приказките на троловете и не им обръщай внимание, но задължително посочвай, че използват атака срещу човека (ad hominem), за да може повече хора да видят това. Само така обществото ще си създаде имунитет към вируса на омразата, към хейтърите и Интернет-троловете.

This entry was posted in Bulgaria, история, на български, общество. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *