Възможен ли е “просветен” антисемитизъм?

Мой Фейсбук-статус, публикуван като статия в “е-Вестник“*

Един мой приятел (от днес – бивш) написал преди време статия – критика на документален филм, която е била публикувана в някакво онлайн издание още през септември. (Виж повече тук – б.р.)

До вчера нямах представа, че има такава статия, но Константин Мишев я е забелязал и отбеляза на стената си, че текстът е откровено антисемистки, по-късно Косьо уточни, че пише “срещу тезите за еврейска конспирация, облечени с други думи… Те са два стереотипа, взаимно изключващи се, но продължаващи да тровят атмосферата. Единият е за солидарността на световното еврейство, основана на комунистически генезис, а другата – контрол на света от еврейския банков капитал и прочие.”

След 24-часов разговор на стената на Косьо Мишев, моя милост и неколцина души, които се съгласиха с изводите на домакина ни, бяхме обявени за хора, които нищо не разбират, които виждат антисемитизъм там, където го няма… после ни бе обяснено, че сме проявили комплексарщина и завист, което всъщност било отражение на нас, на произхода ни и т.н. Разбира се, беше споменато и това, че съм роден в Македония.

Но не това е важното в случая, макар че е показателно за нивото на аргументи на спорещите у нас.
Важното е, че има една тема, по която не търпя “алтернативно мнение”, която приемам лично и по която не споря: тя е дали антисемитизмът е проява на свободата на словото или е език на омразата. За мен няма съмнение, съответно и не споря: антисемитизмът е ясна и категорична проява на езика на омразата.

Приемам клишета за евреите лично. Приемам обобщенията и стереотипите по техен адрес лично. И не споря за това дали антисемитизмът е лош или добър, а само го показвам и подчертавам – включително и на хора, които може да ми се разсърдят, да ме обиждат, да се обидят (защото не съзнават, че са казали нещо, което е проява на антисемитизъм) и т.н.

В българската история има няколко факта, които дават основания на всеки българин да се чувства горд: през 1492 г. българите посрещат евреите, прогонени от Испания, добронамерено, те намират новия си дом в тогавашната отоманска империя. Живеят и работят наред с българите, не се делят от тях, не са поставени в гета. Един от техните наследници е Елиас Канети – носителят на Нобелова награда за литература, който е роден в Русе.

България успява – благодарение основно на Българската православна църква – да спре депортацията на нашите сънародници-евреи, след като първата група от 11 343 души е натоварена и отправена за унищожение в концлагера Треблинка. Благодарение на БПЦ, зам.-председателя на НС Димитър Пешев и още неколцина души, на престъплението, започнато от цар Борис III и Богдан Филов, е сложен край. Евреите остават в България – макар и с отнети граждански права, имущества, жилища и т.н., но – живи.

Това е чудесен пример за високонравствените качества на тогавашните владици от София и Пловдив – Стефан и Кирил, както и на целия Свети Синод. И за липсата на нравственост сред управляващите по онова време.

Но какво се получава днес – вместо държавата България да приеме и доброто, и лошото в тази история, тя упорито иска светът да признае, че царското управление няма нищо общо с депортацията, а само със спирането ѝ. И по този начин, вместо да изпише вежди, избожда очи. В почти всяка култура на планетата, да се признават грешките и да се иска прошка за тях, изисква усилия.

Защо България не го иска ли? Може ли обяснението да е, че защото известно време начело на днешната държава бе синът на цар Борис III, който никога не би признал каквото и да е престъпление по време на управлението на баща му, че и на неговото управление, макар и при налични регенти? Има и други обяснения, разбира се, но няма да ги изброявам, защото е безсмислено: всички те се стремят само към едно – да се откаже поемането на отговорност.

Същото е и с антисемитизма, който понякога бива дело не на антисемити, а на хора, използващи клишета, без да съзнават, че са антисемитски.

Вижте части от един текст, дело на Лора Йосифова, с която се запознах наскоро, защото е казала много добре какви са клишетата за евреите у нас,:

“Странно, кога от обикновения битов антисемитизъм в последните години се култивира една специална порода “просветени” антисемити. Многобройни сайтове, предимно руски, но напоследък и родни наши препечатват отровни и много тревожни фейкове за тайни общества, световен заговор, апетити към плодородната земя на България, съзнателно опростачаване на местните населения с просташко кино, долнопробна музика(чалга?!) и т.н. зловещи истории.

Форумите под тези публикации са особено многобройни, изразяват трепетна омраза и рядко може да се чуе цивилизован трезвен глас срещу това безумие. Мога да позная веднага от какъв източник е взета квазиинформацията, имам си ключови думи, но няма да ги издам публично. Специално за България, по груби изчисления евреите съставляват 0,00000027 % от населението.Няма нито един олигарх, учени и културни дейци са много малко и вече не се допускат до обществени медии и високи постове. Представляват ли те заплаха?”

И още:

“Никой не се възхищава повече, никой не възвеличава повече, никой не преувеличава повече качествата и способностите на евреите от убедените антисемити. Те се взират скрупульозно във всяко постижение, броят режисьорите, атомните физици, нобелистите, откритията в медицината, изобретенията в оръжейната индустрия, и, разбира се, комуникациите и IT-сферата.

Може би пропускат изумителните постижения в модерното земеделие, защото това не се връзва с клишето за евреина-лихвар. Ама си похапват чери домати и си монтират в дворовете капково напояване. Нищо не им пречи да използват Гугъл, Фейсбук, Амазон, WhatsApp и най-причудливи апове, изобретени от израелци (те също са евреи).”

***

Това е положението. Който вярва в антисемитската истерия, е свободен да се махне от стената ми, да ме разприятели, да не ме чете и да не се занимава с мен. Нямам време да споря, да просвещавам, да обяснявам. Ако някой не разбира, че антисемитизмът е нещо лошо, аз не мога да му/ѝ помогна.

Ако вярва на писания на пишман-историци, това си е негов/неин проблем. Ако не иска да знае цялата истина за случващото се в света, а предпочита да живее с грешното разбиране, че евреите са му/ѝ виновни – да си стои на стената, да си пише глупости колкото иска.

Но ако видя някъде прояви на антисемитизъм, дори и да са на мои не само Фейсбук, но и истински приятели, да не се чудите, че реагирам и че разприятелявам. И го препоръчвам на всеки: не стойте приятели с антисемитите, нека те си общуват с други антисемити, а не с вас, нормалните хора.

_______
* – От страницата на автора. Заглавието е на редакцията на “е-Вестник”.

 

This entry was posted in Bulgaria, история, на български, общество. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *