Пореден опит за изчистване на прогизналите в кръв ботуши на цар Борис III

Проф. д.ф.н. Калин Янакиев* е автор на статията “Национално помирение ли?”, публикувана в “Дневник” и в “Портал Култура”. В тази статия се срещат и следните подредени една след друга думи:

Български нацисти

“Въобще, преди 9/9 1944 г. ничия кръв не е била “проляна” заради идеи (комунистически, социалистически, анти-нацистки и т.н.). България е била преди тази дата (макар и фатално погрешно обвързана с Хитлерова Германия) цивилизована европейска страна, с прилична (за военните условия) свобода на словото и съвестта.”

Проф. Янакиев, разбира се, има право на мнение и свободата да го изказва, дори и в издания, които претендират да са сериозни. Но когато един човек пропуска не просто проливането на кръвта на един човек, а пропуска една цяла антидемократична епоха – след 19-и май 1934 г., тогава този човек определено няма как да стигне до идеята за национално помирение.

Ще напомня на професора, че историята на България е достатъчно добре проучена и налице са достатъчно много доказателства, факти и документи за това, че преди 9-и септември 1944 в страната е била проливана кръв заради идеи.

Освен ако професорът не приема, че кръвта на Гео Милев е пролята не заради идеи, а заради нещо друго.

Или на Йосиф Хербст.
Или на Христо Ясенов.
Или на Сергей Румянцев.

Или на убитите партизани, ятаци, техните деца и близки. Но, разбира се, има и едни други хора, чиято кръв е пролята – без съд и без присъда. Тези хора бяха определени от депутата от ОДС Дянко Марков като “враждебно население”. Става дума за населението в Тракия и Македония, по-точно – за 11 343 души, които са лишени от българско поданство с нарочен закон, приет от “демократичното” Народно събрание. 11 343 човека, които са натоварени от българските власти, на българските вагони и депортирани в концентрационния лагер Треблинка, където – както е била договореността между “демократичното” царство България и нацистка Германия – са били убити.

Натоварване на евреи за депортиране с параход в Лом. Личната охрана на главния комисар по еврейските въпроси Александър Белев прави проверка на качващите се.

По-нататък в статията, проф. Янакиев пише: “Защото, ще попитам, дали “фашисти” са били и затваряните, и убивани по най-зверски начин там млади хора, слушащи западна музика, обличащи се в тесни панталони и събиращи се в артистични градски компании?” (бел. ред. на “е-Вестник” – примерът на Янакиев е изключително екстравагантен, защото в лагерите при комунизма, просъществували до началото на 60-те години има всякакви затворници, но най-малко могат да се намерят случаи за затваряни за западна музика и тесни панталони).
Отговорът е, разбира се, лесен: не, не са били фашисти тези хора. Но за сметка на това, затваряните и убиваните по най-зверски начин в българските фашистки лагери – Гонда вода, Кръсто поле, Свети Никола и т.н. са били комунисти, земеделци, демократи, безпартийни. И са били затваряни не заради дрехите, които са носели или музиката, която са слушали, а заради идеите, които са им се въртели в главата.

Един от тези затворници е моят дядо, Венко Марковски, който не е бил член на “терористична група” (така Янакиев нарича антифашистките бойци), не е убивал хора, не е взривявал влакове. Писал е стихове. Между другото – за същото: писане на стихове, го вкарват в концлагер и комунистите, с което всъщност се доказва, че двете системи са еднакво нечовешки и кръвожадни – нещо, което феновете на цар Борис III (а може би е по-точно да се каже: на българските нацисти?) едва ли някога ще признаят.

Отрязани глави на убити партизани

Под статията в “Дневник” има коментари – при това стотици. Не съм ги чел, нямам желание, но ми направи впечатление кой коментар е сложен в дясната колонка, като “избран”: “Тези седем хиляди евреи ли са оправданието за загиналите и тормозените по лагерите, за безследно изчезналите, за продължаващото разграбване на българите от комунистически чеда и внуци?”

Разбира се, тези убити хора не са оправданието, те са обяснението защо режимът преди 9-и септември е бил про-нацистки, про-фашистки и нечовешки. За справка на съмняващите се – Нюрнбергските процеси обявяват депортацията на мирно население за военно престъпление *и* за престъпление срещу човечеството. Споменах ли по-горе, че това е същото българско население, което депутатът от ОДС Дянко Марков обяви от трибуната на Парламента за “враждебно население”? Не “вражеско”, а “враждебно”!

А тези 11 343 души са били българи – също като останалите в Тракия и Македония, но лишени от “демократичния” царски режим от български паспорти, за да може да бъдат депортирани по-лесно – което само по себе си е отделно престъпление.

Така че, думите на проф. Янакиев са не просто непознаване или отричане на историята.
Те са опит за измиване на потъналите в кръв ръце на цар Борис III.
Те са опит за пренаписване на историята.
Те са опит за изчистване на прогизналите в кръв ботуши на организаторите на депортацията, на убийците на Гео Милев и Йосиф Хербст, както и на тези на Никола Вапцаров – обявен от проф. Янакиев, при това с получер шрифт, за… терорист. С което българските антифашистки бойци стават уникални – в цяла Европа те са антифашистки, но у нас са… терористи?!

Уважаеми приятели, това е положението в България, после да не се чудим и маем защо сме на това дередже, щом уж сериозни издания пускат уж сериозни статии на уж сериозни хора; личи си и по коментарите под статията колко малко хора познават историята и колко малко се замислят върху писаните думи.

(Настоящата статия бе публикувана първо като статус във Фейсбук, после бе препечатана в “е-Вестник” и в “Гласове” – б.м., Вени Марковски; тук я пускам от “е-Вестник”, с малки корекции.)

На видеото: манифестация в София; обърнете внимание на маршируващите след 3:40 мин, с изпънати в нацистки поздрав ръце.



________
* Проф. дфн Калин Янакиев е преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”.

This entry was posted in Bulgaria, politics, история, на български, общество. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *