В ЕС езикът на омразата не се ползва със същата закрила като свободното слово!

От блога на проф. Нели Огнянова:

ЕСПЧ: речта на омразата не е защитено слово

В решението си по делото Belkacem срещу Белгия (34367/14) ЕСПЧ единодушно обявява жалбата на белгийския гражданин Belkacem за недопустима. Решението е окончателно.
Делото се отнася до осъждането на г-н Belkacem, лидер и говорител на организацията “Sharia4Belgium”,  за подбуждане към дискриминация, омраза и насилие 
към немюсюлмански групи. Изказванията са във видеоклипове  в YouTube. Г-н Belkacem е осъждан на затвор и глоба от 550 евро (EUR)  за подбуждане към дискриминация, насилие и омраза.  

Г-н Belkacem твърди, че никога не е възнамерявал да подбужда другите към омраза и насилие, а просто се стреми да разпространява своите идеи и мнения. Той твърди още, че неговите изказвания са проява на свободата на изразяване (ЕКПЧ, попадаща в текста на чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека – б.м., Вени Марковски).

 Съдът отбелязва, че  г-н Belkacem призовава към омраза, дискриминация и насилие спрямо всички немюсюлмани. Според Съда подобна атака е несъвместима с ценностите на толерантността, социалния мир и недискриминацията, които са в основата на Европейската конвенция за правата на човека.
Поради това Съдът отхвърля жалбата, като приема, че е несъвместима с разпоредбите на Конвенцията  –  правото  на свобода на изразяване е недопустимо да се използва за цели, които очевидно противоречат на духа на Конвенцията.

Допълнение от Вени:
В текста на съдебното решение (т. 32) се посочва, че ЕСПЧ е прилагал и друг път чл. 17 от ЕКПЧ, която предвижда изключения от нормата за свобода на словото – например отричането на Холкоста или на отговорността на Хитлер за провеждането му, също не се ползват от закрилата на закона. Цитират се и текстове от Конвенцията за киберпрестъпления (България я е ратифицирала), по-специално допълнителния Протокол, в които се посочва, че страните трябва да криминализират следното умишлено поведение: разпространяване или осигуряване на достъп на обществеността, посредством компютърна система, на расистки или ксенофобски материал. Съдът обяснява и какво представляват тези материали – съгласно чл. 2 от Протокола това са идеи или теории, които насърчават или пропагандират омраза, дискриминация или насилие срещу отделен човек или група хора на основание тяхната раса, цвят на кожата, произход, национален или етнически, или на основание религията, доколкото се използва като претекст или направо за подбуждане на такива деяния.”

 

This entry was posted in European Union, на български, общество. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *