Да обичаш да мразиш

Вени Марковски в София, май 2017 г. Снимка: Ромео Чолаков

Няма човек в България – нито един, който да не е бил подлаган на атаки и срещу когото да не е имало опити да бъде смъкнат до (ниското) ниво на тези, които го атакуват.
Не става дума за политиците, които – неправилно! – биват атакувани като хора, докато правилната атака би следвало да е срещу политиката, приказките и действията им.
Става дума и за тях, разбира се, но основно за техните деца, съпрузи, близки и роднини.

И нека не спираме само до политиците – погледнете какво се пише просто за по-известните хора.
Винаги ще се намери някой, който е работил/живял/учил/играл и др.п. с подложения на критики човек.
Сред тези негови “доброжелатели” все ще се намери някой, който да го атакува.

Няма значение дали нападнатият е известен или не човек, важното е, че е българин, че трябва да му се намерят кусурите, че трябва да бъде принизен.
Нашенци отказват да приемат, че някой може да е по-добър, по-талантлив, по-(сложете каквото и да е добро качество тук).

Нашенци искат не те да се опитат да настигнат успелите, а да ги придърпат надолу – там, където живуркат те самите.

Вместо да се опитат да се извисят, те искат да придърпат хората в ниското, в калта.
Вместо да се изчистят и да ходят спретнати и красиво облечени, нашенци искат всички да са мърляви и в сиво.
Вместо да се усмихват, нашенци искат всички да са намръщени – като тях самите.
Вместо да се зарадват на чуждия успех, нашенци се кефят тогава, когато другите не успяват.
Вместо да си гледат гредата в собствените очи, нашенци надълго и нашироко обсъждат сламката в очите на съседите.
Вместо да обичат по принцип, нашенци имат друг принцип: обичат да мразят.

С омраза нищо хубаво не може да се постигне, но нашенци и не искат да постигат хубави неща, а лоши, грозни и злобни. Иван Хаджийски написа, че България се е превърнала в страна на дребните хора, на дребните шмекери, но дори и той би се затруднил да опише днешна България. Обясненията с комунизма, фашизма и турското робство са валидни до време, но в един момент всичките обяснения не са достатъчни, за да оправдаят цинизма, с който се обливат в катран и перушина…  българите! Самички, без никой да ни кара!

This entry was posted in Bulgaria, на български, общество. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *