Отново за фашизма, за управлението на цар Борис III и за антисемитизма

Александър Симов е журналист, а в момента депутат.
На 11-и декември 2014 г. той публикува статия под заглавие “Старите фашаги” във в. “Дума”.
Този цитат от нея не може да не ви направи впечатление:

Статията в “Дума”. Снимка от екрана на компютъра.

“Дянко Марков не само не е добър човек, той е един класически фашист, оцелял в новата епоха и пребоядисал се като морален проповедник изверг от миналото. Марков е легионер, антисемит и превъзнасянето му като борец срещу комунизма е опит за абсолютна реабилитация на фашисткия терор.”

Но може би ще ви направи впечатление и поради друга причина – защото по-късно определението “антисемит” по адрес на Дянко Марков е впоследствие използвано и от друг журналист, който обаче не е депутат – Юлиана Методиева. Споменато е в статия по същата тема – странната изява на Марков в Европейския парламент, популяризирана от издание, претендиращо да е сериозно – “Дневник“.

Г-н Марков се засяга, че го наричат антисемит и завежда дело.

Но не срещу Александър Симов, а… срещу Юлиана Методиева!

И не през 2014 г., а през 2015-а. Разбира се, той може и да не е прочел статията на Александър Симов – нито през 2014-а, нито през 2015-а, нито през 2016-а, нито дори и тази година. Може и никога да не я прочете – негово право е да избира какво да чете и какво – не. Някои биха попитали дали не е възможно да е прочел и двете статии, пък да е решил, че е по-обидно, когато г-жа Методиева цитира г-н Симов? Други пък може да са му казали, че е по-лесно да се съди правозащитник, отколкото известен журналист, станал наскоро и депутат – никой не знае каква е истината, затова само можем да предполагаме…

В исковата си молба бившият легионер твърди, че е засегнат от фразата „Какво предизвикателство е търсено с демонстративния показ пред Европа на ноторно известния антисемит Дянко Марков“.

Всеки сам може да прецени дали тази фраза е обидна, ако я сравни с другата, публикувана в “Дума”. Да припомня – поводът за тези думи е изявата на Дянко Марков в Европейския парламент, където той се появява по покана на евродепутата Андрей Ковачев.

Маргиналия Дума
  • Какво предизвикателство е търсено с демонстративния показ пред Европа на ноторно известния антисемит Дянко Марков?
  • Дянко Марков не само не е добър човек, той е един класически фашист, оцелял в новата епоха и пребоядисал се като морален проповедник изверг от миналото. Марков е легионер, антисемит и превъзнасянето му като борец срещу комунизма е опит за абсолютна реабилитация на фашисткия терор.”
  • …самият Марков е завършен злодей.”

 

Делото срещу г-жа Методиева приключи пред няколко седмици на първа инстанция с оправдателна присъда, а днес стана известно, че Дянко Марков я е обжалвал – което е негово право. Делото ще се точи още няколко години и пожелавам на вече възрастния г-н Марков (95-годишен) да дочака времето, в който не българския съд, а може би ЕСПЧ ще решава казуса.

Но дори и ЕСПЧ няма да изясни защо бившият легионер, който, по думите на Симов, е “класически фашист” и “пребоядисал се като морален проповедник изверг от миналото” е завел делото срещу правозащитничката Методиева.

Дянко Марков. Снимка: БДФ

По съществото на казаното от Марков е добре да ви напомня, че въпросният Дянко Марков обяви за евреите в Тракия и Македония следното:

Дянко Марков: “Депортацията на враждебно население не е военно престъпление.”

Разбира се, сигурно ще се намерят защитници на г-н Марков, които да кажат, че това изречение не се отнася за евреите, а за… САЩ! Само че такива защитници грешат, защото цялото изказване на Дянко Марков е още по-трагично:

“Цар Борис нямаше възможност да спасява евреите от Беломорието. Депортацията на враждебно население не е военно престъпление. Съединените щати депортираха населението от тихоокеанското крайбрежие, което има японски произход, по време на Втората световна война. И никой не ги даде на съд за това. Българският народ не можеше да се противопостави, когато германското командване на Балканите реши, че това враждебно население трябва да бъде депортирано. По този въпрос може много да се говори.”

Истината е, че в САЩ бе приет нарочен закон, с който въпросните интернирани лица бяха обезщетени за нечовешкото отношение към тях по време на Втората световна война.
Истината е, че щатският Конгрес създаде специална комисия, която да разследва интернирането и тя приключи работата си с извода, че това е била “тежка несправедливост” и че е било предизвикано от “расистки предразсъдъци, военновременна истерия и липса на политическо лидерство”. Нашето Народно събрание едва ли би могло да създаде такава комисия, щом като сред членовете му има такива, които определят 11 343 наши сънародници за “враждебно население”.

Но истината за нашите сънародници-евреи от Тракия и Македония е друга: те бяха депортирани от правителството на цар Борис III, виновните за това лица бяха осъдени от т.нар. народен съд, а нито оцелелите, нито техните наследници бяха обезщетени с каквото и да е – дори и с формално и искрено извинение от страна на държавата.

Впрочм, за информация на защитниците на г-н Дянков, а и на самия него:  Нюрнбергската Харта, с която са осъдени нацистите, признава депортацията не само за военно престъпление (чл. 6, ал. b), но и за престъпление срещу човечеството (чл. 6, ал. c).

Цинизъм е да се твърди, че депортацията не била военно престъпление, само и само да се оправдае профашисткото и пронацисткото правителство на цар Борис III.

А ако се чудите какво точно е показва определянето от г-н Марков на нашите сънародници-евреи за “враждебно население” – и аз се чудя. Но определено фашистите са се отнасяли към евреите като враждебно население; нацистите са ги ненавиждали, отнасяли са се с тях с неприязненост. А цар Борис III пък казва за тях следното на 15-и април 1943 г., както е отразено в протокола от заседанието на Св. Синод от 22.06.1943 г.: „Царят очевидно добре познава еврейството и неговия спекулативен дух. Подчерта се в речта му големите пакости, които тоя спекулативен дух на еврейството от векове прави на човечеството изобщо. Тоя дух навсякъде е създавал омраза сред хората, безверие, морално разложение и родоизмяна сред народите. Тоя дух на спекула и отрицание е създавал и създава сред обществата и народите недоволство, спорове, конфликти, войни и злополуки. На тоя спекулативен дух до голяма степен се дължи и сегашният световен катаклизъм.“

Е, има ли все още някой, който се чуди, че Дянко Марков –  известен като човек, изпитващ уважение към цар Борис III и неговото управление, към легионерите и т.н., използва термина  “враждебно население” по адрес на нашите депортирани сънародници? А дали има хора, които се чудят защо г-н Марков оправдава депортацията им с думите, че не била военно престъпление?

 

This entry was posted in Bulgaria, история, на български, общество and tagged , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *