“Цар Борис III – този верен слуга на хитлеристка Германия”

Заглавието е цитат от разпита* на Херберт фон Рихтхофен – бивш посланик на Германия в царство България. Споделя го на 5-и април 1950 г., по време на поредния разпит в Москва, наред с това признание (тук и по-долу в текста този получер шрифт** е от мен – б.м., В.М.):

“Внезапната смърт на Борис – този верен слуга на хитлеристка Германия – накара германското правителство да използва всички свои възможности за установяване в България на такова правителство, което би служило вярно на Хитлер и би му било не по-малко предано, отколкото [беше] Борис.

 

Още по-интересни разкрития за нашата история има в разпитите на следващия посланик на нацистка Германия, от юни 1941 г. нататък – Адолф-Хайнц Бекерле, обергрупенфюрер от СА, който казва – наред с другото – и следните два факта:

“Неутралитет на България
по отношение на СССР
съществуваше само на хартия.”

“Убийството на жени и деца е
профилактика.”

Може би най-важното от разкритията е това за тайния договор между Германия и България?

Цар Борис III и Хитлер. Дружеско ръкостискане.

“В края на 1940 г. или в началото на 1941 г. между България и Германия, с активното участие на моя предшественик – германския посланик в България Рихтхофен, бе сключен таен договор, съгласно който към България ще бъдат присъединени Македония и Тракия – области, принадлежащи на Югославия и Гърция. В замяна на това България се съгласи да пропусне германските войски чрез своята територия, за да окупират Югославия и Гърция. За съществуването на този таен договор ми стана известно в края на 1941 г. от беседа с цар Борис. След това получих потвърждение от [германското] Министерство на външните работи на мое питане дали съществува такъв договор, както посочи цар Борис. Накрая, по-късно, на прием при Рибентроп, той потвърди, че такъв договор действително има, но е известен на много тесен кръг хора. Цар Борис, ободрен от териториалните придобивки, имаше намерения след войната да присъедини към България и Солун. Възможно е да е получил някакви обещания по този въпрос от германската страна.”

 

Бекерле продължава:

“По такъв начин, към моето пристигане в София, българската политика бе изцяло подчинена на германските интереси в Югоизточна Европа.”

Посланикът разбива още един от митовете, с които “новите читатели” на историята се опитват да оневинят цар Борис III и про-нацисткото правителство на Филов – за едва ли не пасивното участие на България в хитлеристката коалиция.

Посланик Бекерле

“България пропусна германските войски чрез своята територия. Трябва да кажа, че Германия не би могла да сломи съпротивата на Югославия и Гърция, ако българското правителство бе възпрепятствало предвижването на германските войски чрез своята територия.
Нещо повече, в изпълнение на тайния договор, за който споменах по-горе, българското правителство предостави свой транспорт и средства за връзка за прехвърлянето на германските войски към границите на Гърция и Югославия.
В местата на съсредоточаване на германските войски на границите на Гърция и Югославия, тези войски получаваха продоволствие, ползваха българските укрепления и фортификационни съоръжения, летищата, средствата на ПВО и т.н.
Освен това, българското правителство предостави своите пристанища (Варна, Бургас) за германските военни съдове, както и за ремонта им – които бяха използвани за бойните операции в Черно море срещу СССР.
През 1942 г. българското правителство отправи 3 дивизии войски в Сърбия и 1-2 – в Гърция, които се наричаха окупационен корпус, за потискане на партизанското движение и поддържане на германския окупационен режим в тези страни.
И накрая, съгласно тайното икономическо споразумение, което беше сключено с упълномощения от германската страна Клодиус, българското правителство оказа на Германия голяма икономическа помощ, насочена към пълно удовлетворение на военните нужди на Германия (зърно, македонска руда, парично обезпечаване на германските войски в България и т.н.).”

Бекерле развенчава още един от митовете на съвременните “историци”, които твърдят, че про-нацистките движения били всъщност… патриотични:

Христо Луков

“Аз установих контакт с прогерманските български организации (“легионери” – генералите Жеков и Луков, “Ратник” – професор Кантарджиев [в оригинала е грешно написан като Кандарджиев – б.м., В.М.], комитета  “Антикоминтерн” – инж. Кръстев и др.), както и разпространение чрез тези организации на пропагандни материали, внедряване в българския живот на германската култура и изкуства с цел разпространяване на национал-социалистическата идеология.”

Ясно е казано – това са прогермански (подчертаното от мен – В.М.), чиято цел е разпространяване на нацистката (национал-социалистическата, за да се хареса на докторите и домакините – любители-историци, б.м., В.М.) идеология.

Друг от развенчаните митове – за неутралитета по адрес на СССР (нали помните – това е опорна точка на някои от новите читатели на историята?):

Български нацисти

“Тези обвинения [на съветското правителство, че България нарушава неутралитета си към СССР] бяха напълно обосновани. Германските военноморски съдове от Варна и Бургас се използваха от нашето командване при настъпленията срещу Крим, Севастопол и в други бойни операции срещу Съветския съюз. Неутралитет на България по отношение на СССР съществуваше само на хартия. Но аз, разбира се, настойчиво исках от българските министри да отговорят в рязка форма на съветското правителство, че тези обвинения са клевета.”

Когато разпитващият посланика зам.н-к на 2-ро главно управление на контраразузнаването “Смерш” подполк. Бурашников пита откъде му е известно, че тези военноморски съдове са се използвали за военни действия срещу СССР, Бекерле уточнява:

“За това ми разказа адмирал Фрике, командващ морската група “Юг”, както и сътрудници от неговия щаб. В частност, от тях научих, че германски хидроплани излитат от Варна на разузнавателни полети над съветска територия.”

Но това не са всички разкрития на Бекерел, има и още неприятни за подръжниците и симпатизантите на про-нацисткия режим на цар Борис III, както и на отхвърлящите истинската история:

“В 1941 г. по желание на Берлин аз успях да мобилизирам в България работна сила за изпълнение на работа в предприятията в Германия. По мое искане бяха мобилизирани до 40 000 българи, които бяха отправени от мен [на работа] в Германия.”

Бекерле засяга въпроса за депортацията на евреите, но разпитващият го не проявява интерес по тази тема и това остава само свидетелство, че България нито се е противила, нито е пречила, а напротив – е помагала за депортацията, организирала я е и дори е платила за “услугата” на Германия – впрочем от всички разпити се вижда, че Германия е получавала не само продоволствие, но и пари от България:

“По указание на Химлер, което получих по телеграфа, аз – заедно с упълномощения от германското правителство по еврейските въпроси – Данекер – успях чрез министър Габровски да получа изселването на евреите от Македония и Тракия (14 – 15 хиляди души; Бекерле греши – броят им е 11 343, б.м., В.М.), които съгласно моето искане, бяха отправени в Полша.”

Бекерле развенчава и друг мит на “новите историци” – че в България, видите ли, нямало партизанско движение:

Отрязани глави на партизани

“Ужасно много време и сили заделях на въпроса за въвличане на българското правителство в борбата срещу партизаните – както в Македония и Тракия, така и в стара България. В резултат на моите искания, които бяха поставяни било  по моя инициатива, било по указания от Берлин, аз успях да изпратя в тези райони български окупационен корпус, а освободените за негова сметка германски части бяха изпратени на Източния фронт.”

На уточняващия въпрос дали при това българските и немските части са  унищожавали мирно население – невинни жени, деца, изгаряли са села и постройки, Бекерле сухо отбелязва:

“Да, това се правеше с цел профилактика, така че другите жители да не се влияят от партизаните.”

Убийството на жени и деца е, според германския посланик, профилактика.

За ролята на един от другите убедени нацисти – д-р Александър Станишев, когото новите “историци” също се опитват да оправдаят, можете да прочетете в следващия разпит на Бекерле, от 21.01.1950 г. Един малък откъс:

Александър Станишев

“Станишев, наред с регента Филов и министъра на външните работи Шишманов, беше най-изпитаният германски храненик в България. Аз всячески го покровителствах и съдействах за кариерното му развитие и благодарение на моето влияние той стана министър на вътрешните работи в кабинета на Багрянов. Станишев, на свой ред, ми се отплащаше за това с пълна откровеност, подробно ме информираше за заседанията на Министерски съвет и всички кулоарни преговори в царския двор. Едновременно с това, той се явяваше и надежден проводник на хитлеристката политика в България.

Забележете, че това е за 1944 г., но нещата са ясни още преди това, през 1941 г., когато Бекерле пристига в София:

“…Станишев беше председател на т.нар. германо-българско общество в София. Скоро се убедих, че той действа по преки указания на германското Министерство на пропагандата, разпространява хитлеристка литература и по всякакъв начин популяризира “научните достижения” на немците. В разговорите с мен Станишев подчертаваше, че той смята Германия за своя втора родина.”

 

За работата на Абвера, SD, SS и др.п. можете да прочетете и сами, както и за опита на Германия да обяви независима Македония с помощта на Иван (Ванче) Михайлов.

 

Изобщо – четете архивите и търсете документите, защото истината ще ни направи силни и свободни, за да можем да посрещнем предизвикателствата на днешния ден смело, а не да се снишаваме, както правят нашите политици.

_______
* – Тези разпити, както и други – на висши нацисти – са публикувани през 2011 г. в сборника “Тайната дипломация на Третия райх (1944-1955)”, публикуван от Международния фонд “Демокрация” в Москва. Фондът е известен още и като фонда на Александър Яковлев, който е и първият му президент. (б.р.)
** – Преводът на всички текстове от руския оригинал е мое дело; ако някъде има грешка, моля да ми я посочите, защото го правех без допълнителна редакция и е възможно да съм допуснал неволно някоя в бързината. (б.м., В.М.)

This entry was posted in Bulgaria, politics, на български, общество and tagged , , . Bookmark the permalink.

One Response to “Цар Борис III – този верен слуга на хитлеристка Германия”

  1. Арон Бали says:

    Благодаря, Вени, за интересния материал. Ако имаш възможност , посочи ми подобни източници, защото тази тема ми е болезнено интересна! Адреса ми е ronnybally@gmail.com.
    Ще ти бъда много благодарен.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *