Седем нива на несъгласие или за троловете и невъзпитаните опоненти

На 17-и април 2017 г. пуснах в моя блог една статия от нашия известен икономист Красен Станчев, в която се обяснява защо икономическото дередже на България е толкова плачевно и че “построеното” “от Живков” е всъщност една голяма нула.

Статистика под статуса ми във Фейсбук.

24 часа по-късно статистиката на препратката към тази статия в моята публична Фейсбук-страница е категорична: хората се интересуват от този въпрос. 17945 души са видели статията, 57 човека са я споделили, 110 са я харесали, започнати са 25 разговора (с общо 113 коментара). Някои се интересуват и от придружаващия статията текст, който съм въвел като ФБ-статус, в който – наред с другото – казвам и “… щом някой не разбира, че причините на сегашното ни дередже (не само икономическо!) се коренят в насила наложения от Сталин режим на политическо, икономическо, културно и социално робство, той/тя няма да приемат никакви аргументи, които противоречат на мнението му/ѝ за онзи период от нашата история. По същия начин някои нашенци отказват да приемат и други истини за историята ни – за османското робство; за емигрантите, организирали Априлското въстание; за активната роля на царство България в депортацията на нашите сънародници от Тракия и Македония и др.п.

Наред с интересните коментари, разбира се, имаше и няколко от тролове. И на прости, и на сложни тролове. Някои от коментарите бяха скрити, а авторите на други получиха БАН  (не, не е Българска академия на науките), т.е. забрана да четат и пишат на стената ми. Защо ли? Защото, както знаят повечето Интернет-потребители, с троловете няма смисъл да се говори, нито да се спори, защото самото влизане в някаква форма на комуникация с тях е подхранване на това вредно явление.

Все пак има изключения – и едно от тях е причина за настоящата статия. Правило № 18 за общуване във Фейсбук е, че хората с повече опит трябва да използваме поведението на троловете, за да образоваме Интернет-потребителите как не бива да се държат.

На стената ми някой си Борис Зографов е оставил следния коментар:

Коментар на Иван Зографов. Снимка от стената ми във Фейсбук.

 

Аз, разбира се, можех тихомълком да забраня достъпа на този господин до стената ми, но реших, че е по-добре да използвам коментара му, за да послужи за пример на нормалните потребители, които с сблъскват с езика на омразата, с троловете и с личностните атаки – понякога без да го съзнават дори.

Господинът по всяка вероятност не е доволен от това, че както в статуса си, така и в коментарите отдолу критикувам цар Борис III, депортацията, организирана от неговото правителство, както и убийствата преди 9-и септември 1944 г., но е възможно да е недоволен от друго – че критикувам управлението на Живков и убийствата на комунистическия режим след 9-и септември 1944 г. Не знам, а и няма голям смисъл да се опитвам да разбера какво точно е предизвикало гнева му, защото един от най-важните принципи, когато си имаме работа с троловете е да не влизаме в диалог с тях, т.е. да не ги “храним”. Още повече, че причината може да няма нищо общо с моя статус – това също е урок от опита ми с троловете.

Важно е да посоча какво в написаното от г-н Зографов разкрива, че той се държи като Интернет-трол, за да може вие, уважаеми читатели, да използвате наученото в бъдещото си общуване с непознати в Интернет.

Знаете ли какво пише британският учен Пол Греъм, автор на известната “йерархия на несъгласието”, описана в есето “Как да не се съглася“?

Според Греъм в Интернет има

седем нива на несъгласие

0: Оскърбление: “Ти си глупак!”, “За какъв се мислиш, бе?”, “Авторът се мисли за велик, но всъщност е гола вода!” и др.п.;
1: Атака ad hominem (срещу човека): “Вижте кой го казва!” “Авторът не разбира от тези неща!” и т.н.;
2: Коментар срещу тона или използваните изразни средства: “Не мога да повярвам, че авторът отхвърля темата с такъв високомерен тон!”,
3: Несъгласие напук: изказва се противоположна теза, но без да бъде защитена с каквито и да е факти или доказателства;
4: Контра-аргумент: противоречие, но подкрепено с факти и доказателства;
5: Опровергаване: намира се грешката, цитира се и се обяснява къде е сбъркал опонентът;
6: Оборване на основната теза: най-трудното, защото изисква сериозна работа от страна на несъгласния по опровергаване – с факти, с обяснения, с анализ.

За по-лесно погледнете на “йерархията на Греъм” така, както гледате на оценките в училище – отличникът е този, който получава 6, защото не само изразява несъгласие, но успява да обори централната или основната теза на опонента. Двойкаджията е този, който коментира тона и използваните думи. Атаката ад хоминем е достойна за единица, а отправянето на обидни имена е по-лошо и от нея и получава оценка нула (0).

Тъй като през годините съм писал много статии за троловете и за атаките срещу личността, нямаше как да не забележа, че г-н Зографов демонстрира в съобщението си някои от качествата, присъщи на троловете.

Разбира се, трудно ще се намерят сериозни аргументи в защита на нечовешкия про-нацистки режим на цар Борис III, довел до унищожаването на десетки хиляди хора. Още по-трудно ще се намерят сериозни аргументи в оправдание на комунизма, който продължи да унищожава и унизява хората. Но троловете ги сърби клавиатурата и затова правят онова, което е най-лесно, за което следва да получат най-ниската оценка.

Иззета книга “Поезията на Венко Марковски” по време на обиск в Македония през 1941 г.

Да погледнем коментара на г-н Зографов, за да разберем защо оценката е слаба.
Няма да се спирам подробно на факта, че само броени дни след като показах как журналистът Димитри Иванов не прави разлика между език и азбука, г-н Зографов демонстрира същото незнание. В края на краищата, ще каже скептичният читател, какво значение има дали е език или азбука?
Няма да се спирам и на това, че според господина “създаването на езика” било довело до “отлъчването” (сякаш Македония е църква!) на десетки хиляди (какви?) хора.
[Едно отклонение:
В Интернет, както и в коментарите на стената ми под статията за дереджето на България, има редица опити за обяснения, публикувани от феновете на нацизма, прикриващи се като големи патриоти и радетели за истината за цар Борис III, в които пише, че депортираните от “обединените” земи през 1943 г. хора не били българи, защото – видите ли – нямали българско “гражданство” (всъщност по тогавашните закони са могли да имат само поданство), но забравят да споделят, че то им е било отнето от българската държава… целенасочено и методично. Възможно е и това да е възмутило г-н Зографов, защото за троловете 11 343 наши сънародници от Тракия и Македония не са българи, понеже са евреи. Не се учудвайте как те не са българи, а евреите от старите земи са българи – просто за троловете всичко е възможно: евреите, които не са депортирани, са българи, защото са спасени, а тези, които не са спасени – царят и Филов са искали да ги спасят, но не са могли, защото… не са били българи. Понякога липсата на логика и знания може да се представи за сила, стига да няма кой да забележи вътрешното противоречие. За тези тролове фактите – че България е съюзник на нацистка Германия, че обявява война на САЩ и Великобритания, че осигурява продоволствие за хитлеристката армия, че, че, че… това са всъщност факти, показващи “гениалността” на Борис III, който се е снишил, докато премине бурята.]

Вече към накрая – нямам представа кой е дядото на г-н Зографов и не знам защо трябва да имам или защо това би имало значение. Ако човекът е жив и здрав, бих спорил с него, а не с внук му, който по никакъв начин не може да има някакво привилегировано положение на стената ми, само защото… му е внук. Това, че дядо ми е поет, не ме прави поет.
Впрочем, роднинството не променя факта, че господинът не знае как да изрази несъгласието си по цивилизован начин и коментира като трол.

Странно е, че някакъв непознат човек, който очевидно не знае нищо за дядо ми, му дава оценка. Не, всъщност не е странно – нормално е, поне за нашата страна.

Миле Марковски с войнишки дрехи, ок. 1944 г.

Обикновено такава грешна оценка я дават тъкмо хората, които не знаят нищо за Венко Марковски.

Време е да бъдат информирани.

Те не знаят, че Венко Марковски е организирал група за борба със сърбизацията на Македония, когато е бил на 16 години.
Те не знаят, че Венко Марковски е на 23 години, когато публикува първата си стихосбирка “Народни бигори” – в София, разбира се.
Те не знаят, че Венко Марковски е бил вкаран от българската про-нацистка власт в концлагер, през 1941 г.
Те не знаят, че Венко Марковски на 28 години е партизанин – заедно със съпругата си и 4-годишният им син (виж снимката).
Те не знаят, че Венко Марковски е на 33 години, когато е вкаран в затвора от своите довчерашни братя по оръжие, а няколко години по-късно е осъден и на пет години концлагер, този път от югославската комунистическа власт.
Те не знаят, че той е писал книги, заради които е обявен публично и приживе за предател от официалните югославски власти.

Те не знаят, но имат мнение.

А с мнение не се спори – и аз не споря, а само информирам.

Пиша всичко това, не защото ме интересува какво мисли някакъв случаен посетител на стената ми, а защото е важно когато говорим за някого, да знаем, че нещата са по-сложни, отколкото изглеждат на пръв поглед. Особено, когато става дума за човек на културата, а не за хора във властта, от чийто решения е имало сериозни последици, каквито са Богдан Филов или цар Борис III, например.

За троловете, разбира се, това няма значение, дори напротив – когато те знаят истината, така или иначе няма да се съобразят с нея. Нещо повече, те старателно ще заобиколят истината, за да си вършат пъкленото дело.

Пиша и заради друго – винаги е възможно някой трол да го прочете и да реши, че може би пък си струва да се опита да бъде добър човек и събеседник. Поне онлайн, защото в истинския си живот троловете може да са най-нормални хора – със семейства, деца, приятели, които може би дори не знаят какво е поведението на близкия им човек в Интернет.

Пиша, защото дори един трол да промени поведението си към по-добро, за мен ще е достатъчна награда.

А още по-голяма награда за мен ще е, че Интернет-потребителите, които са се сблъсквали с езика на омразата, с хейтърите, с троловете, ще могат да си обяснят какви са тези тролове и защо се държат така.
В някои случаи злобата е на личностна основа, в други – се дължи на незнание, в трети – на несъгласие с изразената теза.
Но във всички случаи едно и също нещо се повтаря – онзи, който не може да защити тезата си с аргументи или да изрази несъгласието си, оборвайки фактите с други факти, задължително намира начин демонстративно да покаже злобата си – да я видят всички.

Троловете толкова могат – няма как да надскочат себе си. Атаките “ad hominem” само подчертават липсата на аргументи.

Да, уважаеми читатели, много може да се научи от Пол Греъм и се радвам, че имах случай да споделя с вас информацията за него, защото съм убеден, че ще ви е от полза в онлайн общуването.

This entry was posted in Bulgaria, на български, общество. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *