Тролове, атаки “ad hominem”, антисемитизъм и защо има хора, които бъркат езика с азбуката

Във в. “Сега” онзи ден се появи статия от Димитри Иванов, в която съм споменат, наред с други интересни хора:

Картинка от сайта на в. “Сега”

Компютърджията Вени Марковски все ме обвинява в антисемитизъм. Това е, защото аз казвам каквото видях, а той казва каквото е изгуглил от Гугъл. Не ми се сърди, бе, Вени, дето казах, че Венко Марковски е нула поет и в услуга на Коминтерна измисли несъществуващ македонски език…

…В досиетата откриха характеристика, написана от Кево за мен. Не е лоша; поне половината неща, които е написал, са верни.

Поне половината от еврейските ми приятелчета от колежа загинаха във войните или още на корабите… …Едничкият ми приятел евреин остана Фреди Криспин. Той ми обясни, че Криспин значело къдрав, и беше със ситно къдрава коса. Заедно слушахме грамофонни плочи. Той предпочиташе Чайковски, аз Шопен. Когато слушахме “Картини от една изложба” на Мусоргски, при един пасаж плачевни звуци Фреди казваше: “Знаеш ли това какво е? Вайкането на обран евреин.”

***

Димитри Иванов се държи като Интернет трол.
Да поясня, за да не помисли някой, че се заяждам, защото съм засегнат. Думите му за мен или за дядо ми нито са верни, нито са в състояние да ме засегнат или дори подразнят, но трябва да се коментират, за да се види, че поведението на автора им е поведение на Интернет трол.
Ето един кратък анализ на някои от личностните нападки:

Компютърджията Вени Марковски все ме обвинява в антисемитизъм.

Разбира се, това твърдение не е вярно. Като един обективен читател, наблюдаващ как антисемитизмът у нас все по-често излиза на повърхността, не мога да подмина проявленията му без коментар. Димитри Иванов се сърди, че някой е забелязал антисемитските му коментари. Дали обаче той ги прави нарочно или без да иска – не знам, не мога да надникна в мислите му, а и няма значение – важното е какво излиза изпод перото му.

Това е, защото аз казвам каквото видях, а той казва каквото е изгуглил от Гугъл.

Не, разбира се. Просто едно е човек да има памет, друго – тя да го подвежда или да е избирателна, трето и четвърто – да я използва, за да прокарва определени идеи и твърдения. Ако Димитри Иванов споделяше само това, което е видял, щеше да е историк. Интерпретацията на видяното и поставянето на оценка е вече не просто “казване на това, което е видял”.
И ето веднага доказателство:

Не ми се сърди, бе, Вени, дето казах, че Венко Марковски е нула поет и в услуга на Коминтерна измисли несъществуващ македонски език.

Няма как да се разсърдя на Димитри Иванов (между другото, фамилиарниченето с използване на “бе” и др.п. е част от триковете на троловете), а и не съм сигурен какво точно е казал за дядо ми – не си правя труда да запомням дребните и озлобени реплики, които някой отправя днес, почти 30 години след смъртта на дядо ми, по негов адрес.
Всеизвестно е, че не всеки човек разбира поезията, но след като Димитри Иванов има мнение, аз с него не споря – теорията и практиката в Интернет показват, че когато човек влезе в един разговор с оформено мнение, то никакви аргументи не са в състояние да му го променят. А и защо да му го променям? Още повече, че много народни певци и днес изпълняват песни по текстове на дядо ми, което ще рече, че някой е написал и музика по тях, което е израз не просто на мнение, но и на професионална оценка.

Корицата на книгата “Голи оток” от Венко Марковски

Димитри Иванов не е нито литературен критик, нито поет, така че мнението му няма никакво значение – нито за мен, нито за дядо ми, нито за поезията му. В Музея на ВМРО в Скопие днес има статуя на Венко Марковски, в затворнически дрехи, като спомен за това, че

когато Димитри е превеждал книги, дядо ми е бил осъден на пет години концлагер.

За поезия.

И това е също мнение – на една държава – за качествата на творчеството му.

Трябва да насоча вниманието Ви и към един тъжен факт: Димитри Иванов явно не прави разлика между език и азбука. Венко Марковски е един от създателите на македонската азбука, а не на езика.
Впрочем, когато авторът на критиките водеше новините във “Всяка неделя”, а дядо ми си общуваше с Кеворкян – всяка седмица, но не в предаването, а в Банкя, Димитри Иванов кой знае защо не говореше, че дядо ми е “нула поет”. Което оставя две възможности: тогава не си го е мислил или си го е мислил, но се е страхувал да го сподели. Не знам кое е по-лошото.
А що се отнася до това, което твърди, че бил видял… Има неща, които аз съм виждал в БНТ, по-конкретно в стаята на “Всяка неделя” (спомням си, че беше в сградата на БНТ, вляво по коридора, ако не се лъжа последната врата вдясно), които няма да споделя – и не защото Кеворкян и Иванов са живи, а защото не си струва. Димитри Иванов не помни вероятно, но това е нормално – аз бях някакъв хлапак. Но съм сигурен, че ако му го припомня, ще се чувства неудобно. Но всички сме свидетели на това, че днес той не смее да каже нищо лошо за Кеворкян – и няма как да разберем дали не е по същата причина, поради която не смееше да каже нищо лошо за дядо ми приживе. Всъщност, има една скрита критика по адрес на Кеворкян, а дали не е скрита, защото все пак Кеворк е наоколо, има голяма аудитория и може да отвърне – това вие преценете.

И накрая, по повод

Едничкият ми приятел евреин остана Фреди Криспин.

Дъщерята на Фреди – Фани – написа във Фейсбук като коментар на моята реплика, че “щом Димитри продължава с антисемитизма и личностните нападки, значи няма аргументи, а и паметта му го подвежда” следното:
“Не знам дали паметта му го подвежда или той подвежда паметта си и нас, но сравнението, което баща ми ненавиждаше беше онова с обрания евреин. Чуеше ли тази реплика се вбесяваше. Димитри не се спира пред нищо явно. Тъй скъпото приятелство с баща ми влиза в употреба по предназначение. Жалко! Много жалко!”
Колко е тъжно да имаш останал само един приятел евреин. Половината били загинали, пише Димитри, а другата половина не са искали да си общуват с него – така излиза, май?

Чисто човешки можем да разберем защо Димитри Иванов подхвърля такива реплики – по адрес на дядо ми, на евреите…

Можем да го разберем, но няма как да оправдаем настървението и нападките.

This entry was posted in Bulgaria, на български, общество and tagged , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *