Само силните приемат истината. Цялата истина ни прави още по-силни.

Ние не познаваме историята си.

Не, недейте да влизате в безсмислен спор. Приемете го като факт. Това, че един или друг човек (включително и ти, уважаеми читателю!) знае нещо конкретно от историята ни, не означава, че ние – като народ – познаваме цялата си история. И докато историята до 1877 г. е сравнително добре позната, то в знанията ни за следващите 140 години цари пълен хаос.

Снимка от глава втора на книгата “Кръвта вода не става” на Венко Марковски

Разговорът за истинската цена на прехода от 1989 г. насам, за 45-те години “народна власт”, за 10-те години авторитарен режим преди това, както и за имперските амбиции спрямо Балканите на всички велики сили в края на XIX и началото на ХХ век са почти непознати.  Докато не проведем този разговор, ние – като народ – ще живеем в заблуда, а без истината ще бъдем не само заблудени, но ще сме като затворници, които никога няма да бъдат на свобода.

За съжаление все по-често се забелязва, че под прикритието на т.нар. “нов прочит на историята” се крият измислени автори и нездрави идеи за пренаписване на историята в интерес на определени хора, а не в интерес на истината.

Не съм съгласен изцяло с дядо ми, Венко Марковски, който казва, че народ, незнаещ собствената си история, се поддава на асимилация. Може би се отнася до народи, за които има опасност да бъдат асимилирани, но българският народ не е заплашван от подобно действие. По-лошото е, че се превръщаме в народ, който не само не знае истинската си история, но упорито предпочита да живее в условията на измислена история, подходяща по-скоро за 1957-ма година, отколкото за 2017-а.

Карикатура от руската статия за книгата “Нищо не е истина и всичко е възможно”

Единственият спасителен изход за народа, за страната, за всеки един от нас е, ако искаме истината, ако я търсим, ако се стремим към нея – към обективната истина, независеща от волята на властимащите или от “историческите” пасквили на самозвани журналисти или самообявили се за “историци” – откриватели на “нови”, “сензационни” “истини” за българската история.
Този изход е свързан и с появата на нови лидери – хора, които не се страхуват да казват истината.

Такива лидери не са задължително политиците или кандидатите за политици.
Това са хора като вас и мен, като нашите братя и сестри, родители и деца.
Защо всеки може да бъде лидер ли?

Защото истината ще ни направи истински хора – самостоятелни, смели, силни. Изправени, с гордо вдигната глава, а не снишени и с преклонена главица, за да не я отсече някой.

 

This entry was posted in Bulgaria, на български, общество. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *